7 част

Защо удовлетворяващият живот е толкова непостижим?

1, 2. Защо Бог забранил яденето от „дървото за познаване доброто и злото“?

ЗАЩО толкова хора се мъчат, без да намират истински смисъл в своя живот? „Човекът, роден от жена, е кратковременен и пълен със смущение. Цъфти като цвят, и се покосява; бяга като сянка, и не се държи.“ (Йов 14:1, 2) С първата двойка в рая се случило нещо, което провалило светлите перспективи пред човечеството.

² За да бъде истински щастливо, човешкото семейство трябва да има добри взаимоотношения с Бога — доброволни, а не по принуда. (Второзаконие 30:15–20; Исус Навиев 24:15) Йехова иска послушание и поклонение, които идват от сърцето, подбуждани от любов. (Второзаконие 6:5) Затова в Едемската градина Йехова поставил едно ограничение, което давало на първия човек възможност да докаже своята искрена лоялност. „От всяко дърво в градината свободно да ядеш — казал Бог на Адам, — но от дървото за познаване доброто и злото, да не ядеш от него; защото в деня, когато ядеш от него, непременно ще умреш.“ (Битие 2:16, 17) Това било едно просто изпитание. Йехова забранил на Адам да яде плода на едно–единствено дърво измежду всичките дървета в градината. Това дърво представяло правото на всемъдрия Създател да решава какво е добро и какво — лошо. Първият човек предал тази дадена от Бога заповед на своята съпруга, която Йехова осигурил като ‘помощничка на Адам’. (Битие 2:18) И двамата били доволни от тази уредба — да живеят под управлението на Бога, — като признателно се покорявали на неговата воля и чрез това изразявали любовта си към своя Създател и Дарител на живота.

3–6. Какво станало с човешкото семейство, което превърнало живота на хората в робия?

³ Но един ден една змия проговорила на Ева и я попитала: „Истина ли каза Бог да не ядете от всяко дърво в градината?“ Ева отговорила, че им било забранено да ядат от плода на едно–единствено дърво, „дървото, което е всред градината“, дървото на познанието за доброто и злото, ‘за да не умрат’. — Битие 3:1–3.

⁴ Коя била тази змия? Библейската книга Откровение разкрива „старовременната змия“ като ‘онзи, който е наричан дявол и Сатана, който мами целия свят’. (Откровение 12:9, „Верен“) Дали Бог създал Сатан Дявола? Не, делата на Йехова са съвършени и добри. (Второзаконие 32:4) Това духовно създание само направило себе си както Дявол, което означава „клеветник“, така и Сатан, което означава „противник“. Той бил „теглен и примамван от собственото си желание“, желанието да бъде на мястото на Бога, и целенасочено се разбунтувал срещу Създателя. — Яков 1:14, NW.

⁵ Сатан Дяволът продължил да говори на Ева: „Никак няма да умрете; но знае Бог, че в деня, когато ядете от него, ще ви се отворят очите и ще бъдете като Бога, да познавате доброто и злото.“ (Битие 3:4, 5) Сатан направил яденето от дървото на познанието за доброто и злото да изглежда привлекателно. Всъщност думите му твърдели следното: ‘Бог крие нещо добро от теб. Само вземи от дървото и ще бъдеш като Бога, ще можеш да решаваш сама какво е добро и какво — лошо.’ Днес Сатан продължава да използува този начин на разсъждение, за да възпира много хора от това да служат на Бога. ‘Прави каквото ти искаш — казва той. — Просто пренебрегни онова, което дължиш на Онзи, който ти е дал живота.’ — Откровение 4:11.

⁶ Изведнъж плодът на дървото станал нещо много желано, нещо, на което не може да се устои! Ева откъснала плода, яла от него и след това предложила от него на своя съпруг. Макар че напълно съзнавал последствията, Адам послушал гласа на съпругата си и ял от плода. Какъв бил резултатът? На жената Йехова дал следната присъда: „Ще ти преумножа скръбта в бременността; със скръб ще раждаш чада; и на мъжа ти ще бъде подчинено всяко твое желание и той ще те владее.“ А на мъжа? „Проклета да бъде земята поради тебе; със скръб ще се прехранваш от нея през всичките дни на живота си. Тръни и бодили ще ти ражда; и ти ще ядеш полската трева. С пот на лицето си ще ядеш хляб, докато се върнеш в земята, защото от нея си взет; понеже си пръст и в пръстта ще се върнеш.“ Адам и Ева вече били оставени да търсят щастие и удовлетворение по свой начин. Дали усилията на хората да живеят удовлетворяващ живот отделно от божествената цел щели да успеят? Приятната работа по стопанисването на подобния на градина рай и разпростирането му по цялата земя била заменена с робията на усилния труд, който имал за цел само оставането им живи, без да допринася за славата на техния Създател. — Битие 3:6–19.

7. Какво става с човека, когато умре?

⁷ В деня, в който яли от дървото на познанието за доброто и злото, двамата от първата човешка двойка умрели в очите на Бога и започнали да се хлъзгат надолу към физическата си смърт. Какво станало с тях, когато накрая умрели? Библията ни дава прозрение относно състоянието на мъртвите. „Живите поне знаят, че ще умрат; но мъртвите не знаят нищо, нито вече придобиват, понеже споменът за тях е забравен.“ (Еклисиаст 9:5; Псалм 146:4) Няма такова нещо като „душа“, което да преживява смъртта. Наказанието за греха е смъртта, а не някакви вечни мъки в огнен ад. Освен това смъртта не води до някакво вечно блаженство в небето.a

8. Защо всички ние умираме?

⁸ И както от една форма за кекс, която има вдлъбнатина, ще излизат кексове със същата вдлъбнатина, или белег, така вече несъвършените мъж и жена могли да родят само несъвършени потомци. Библията обяснява този процес: „Чрез един човек грехът влезе в света, и чрез греха смъртта, и по тоя начин смъртта мина във всичките човеци, понеже всички съгрешиха.“ (Римляни 5:12) Затова всички ние сме родени в грях, подчинени сме на безсмислие. За потомците на Адам животът станал мъчителна робия. Но дали има някакъв изход от това?

[Бележка под линия]