Глава 113

Смирение по време на последната пасха

ИЗПРАТЕНИ от Исус, Петър и Йоан вече са в Йерусалим, за да извършат приготовленията за пасхата. Исус, явно заедно с другите десет апостола, идва там късно следобед. Слънцето потъва зад хоризонта, когато Исус и другарите му се спускат по Маслиновата планина. За последен път преди възкресението си Исус вижда града денем и от тази планина.

Скоро Исус и другарите му влизат в града и се запътват към дома, в който ще празнуват пасхата. Те се качват по стълбите до голямата горна стая, където намират всичко приготвено, за да празнуват пасхата насаме. Исус е очаквал това събитие с нетърпение, защото казва: „Силно желаех да ям тази пасха с вас, преди да пострадам.“

По традиция участниците в пасхата изпиват четири чаши вино. След като поема чашата, която вероятно е трета поред, Исус благодари в молитва и казва: „Вземете това и го подайте един на друг помежду си; защото ви казвам — отсега нататък няма отново да пия от плода на лозата, докато не дойде царството на Бога.“

По време на вечерята Исус се изправя, сваля горната си дреха, взема кърпа и напълва един съд с вода. Обикновено домакинът се грижи за това краката на госта да бъдат измити. Но тъй като при този случай домакинът не присъствува, Исус извършва това лично обслужване за другите. Всеки един от апостолите би могъл да използува възможността и да направи това; но явно защото между тях все още има известно съперничество, никой не го прави. И те са засрамени, когато Исус започва да мие краката им.

Когато Исус стига до Петър, той протестира: „Не, изобщо няма да измиеш краката ми!“

„Ако не те измия, няма да имаш нищо общо с мен“ — казва Исус.

„Господарю — отговаря Петър, — не само краката, но и ръцете и главата ми измий.“

„На изкъпания — отговаря Исус — няма нужда да се мие нещо повече от краката, но бива целият чист. И вие сте чисти, но не всички от вас.“ Той казва това, защото знае, че Юда Искариотски замисля да го предаде.

Щом Исус измива краката на дванадесетте, включително и на своя предател Юда, той облича горната си дреха и приляга отново край трапезата. И тогава пита: „Знаете ли какво направих за вас? Вие се обръщате към мен с ‘Учителю’ и ‘Господарю’ и правилно казвате, защото съм такъв. Тогава, ако аз, който съм Господар и Учител, ви измих краката, вие също трябва да си миете краката един на друг. Защото ви давам образец, и както аз направих за вас, така и вие трябва да правите. Наистина, наистина ви казвам — робът не е по–голям от господаря си, нито този, който е изпратен, е по–голям от онзи, който го е изпратил. Ако знаете тези неща, ще сте щастливи, ако ги вършите.“

Какъв прекрасен урок по смирено служене! Апостолите не бива да се стремят към първото място, като си мислят, че са толкова важни, та другите винаги трябва да им служат. Те трябва да следват образеца, даден от Исус. Това не е някакво ритуално умиване на краката. Не, то показва готовност да служиш без предубеденост, независимо от това колко принизяваща или неприятна може да е задачата ти. Матей 26:20, 21; Марко 14:17, 18; Лука 22:14–18; 7:44; Йоан 13:1–17.

▪ Какво е особеното в това как Исус вижда Йерусалим, когато пристига, за да празнува пасхата?

▪ Коя чаша явно подава Исус да минава от ръка на ръка между дванадесетте апостола, след като казва благословия по време на пасхата?

▪ Какво лично обслужване се принасяло по традиция на гостите, когато Исус бил на земята, и защо то не било осигурено по времето на пасхата, празнувана от Исус и неговите апостоли?

▪ С каква цел извършил Исус тази принизяваща служба, като измил краката на апостолите си?