Глава 97
Работници в лозето
„МНОГО от тези, които са първи — току–що е казал Исус, — ще бъдат последни, а последните — първи.“ И ето, той онагледява това, като разказва една случка. „Царството на небесата — започва той — е като един мъж, един стопанин, който излязъл рано сутринта, за да наеме работници за своето лозе.“
Исус продължава: „Когато се споразумял с работниците за един денарий на ден, [стопанинът] ги изпратил на лозето си. Когато излязъл и около третия час, той видял други да стоят безработни на пазарния площад; и на тях той казал: ‘Вие също идете на лозето, и каквото е справедливо, ще ви платя.’ И те тръгнали. И той пак излязъл около шестия и около деветия час, и направил същото. Накрая, около единадесетия час, той излязъл и намерил други да стоят, и им казал: ‘Защо стоите тук цял ден без работа?’ Те му казали: ‘Защото никой не ни нае.’ Той им казал: ‘Идете и вие на лозето.’“
Стопанинът, или собственикът на лозето, е Йехова Бог, а лозето е народът на Израил. Работниците в лозето са хората, включени в Договора на Закона; това са конкретно онези юдеи, които живеят по времето на апостолите. Само с работниците, наети за цял ден, има споразумение за заплатата. Заплатата е един денарий за един ден работа. Тъй като ‘третият час’ е 9 часа̀ сутринта, онези, които са извикани в третия, шестия, деветия и единадесетия час, работят съответно само 9, 6, 3 и 1 часа.
Онези, които работят 12 часа, или цял ден, представят юдейските водачи, които са заети постоянно с религиозна служба. Те не са като учениците на Исус, които през по–голямата част от живота си са се занимавали с риболов или други светски занаяти. Едва през есента на 29 г. от н.е. ‘стопанинът’ изпратил Исус Христос, за да събере тези хора да бъдат негови ученици. Така те били „последни“ — работниците на лозето от единадесетия час.
Накрая символичният работен ден завършва със смъртта на Исус и идва времето да се плаща на работниците. Следва се едно необикновено правило — да се плаща най–напред на последните, както бива обяснено: „Когато настана вечерта, господарят на лозето каза на своя управител: ‘Извикай работниците и им плати заплатата, като започнеш от последните и свършиш с първите.’ Когато дошли мъжете от единадесетия час, всеки от тях получил по един денарий. И когато дошли първите, те сметнали, че ще получат повече, но също получили по един денарий. Като го получили, те започнали да мърморят недоволно против стопанина, казвайки: ‘Тия, последните, работиха само един час, а ти ги постави наравно с нас, които носихме бремето на целия ден и на изгарящата жега!’ Но в отговор стопанинът казал на един от тях: ‘Приятелю, аз не те ощетявам. Нали се споразумя с мен за един денарий? Тогава вземи си своето и си върви. Аз искам да дам на последния същото, каквото давам и на теб. Нима не е законно да постъпя както искам със своя имот? Или окото ти е зло, защото аз съм добър?’“ В заключение Исус повторил мисълта, която изказал преди: „Така последните ще станат първи, а първите — последни.“
Получаването на денария става не при смъртта на Исус, а на Петдесетница през 33 г. от н.е., когато Христос, ‘управителят’, излива свети дух върху своите ученици. Тези Исусови ученици са като „последните“, или работниците от единадесетия час. Денарият не представя дара на светия дух. Денарият е нещо, което учениците ще използуват тук, на земята. Той е нещо, което означава средствата им за живот, за вечния им живот. Това е привилегията да бъдеш духовен израилтянин, помазан да проповядва за божието Царство.
Скоро онези, които са били наети първи, забелязват, че на Исусовите ученици е платено и ги виждат да използуват символичния денарий. Но те искат нещо повече от светия дух и от свързаните с него привилегии на Царството. Тяхното недоволно мърморене и възраженията им приемат формата на преследване спрямо Христовите ученици, „последните“ работници на лозето.
Дали това изпълнение през първи век е единственото изпълнение на Исусовата притча? Не, през днешния 20–и век поради своята позиция и отговорности членовете на духовенството на псевдохристиянството са „първите“, наети за работа в символичното божие лозе. Те смятат отдадените проповедници, свързани с Библейското и трактатно дружество „Стражева кула“, за „последните“, които изобщо ще имат някакво сериозно назначение в службата на Бога. Но всъщност именно тези, които са презирани от духовенството, са получили денария — честта да служат като помазани посланици на божието небесно Царство. Матей 19:30–20:16.
▪ Какво представя лозето? Кои са представени от собственика на лозето и от работниците, работили 12 часа, и от тези, работили 1 час?
▪ Кога завършил символичният работен ден, и кога било извършено заплащането?
▪ Какво представя заплащането на денария?