Глава 92
Исус изцелява десет прокажени по време на своето последно пътуване към Йерусалим
ИСУС осуетява усилията на членовете на синедриона да го убият, като напуска Йерусалим и отива в град Ефрем, вероятно само на около 24 километра североизточно от Йерусалим. Там той остава със своите ученици, далеч от враговете си.
Но времето за пасхата през 33 г. от н.е. наближава, и скоро Исус е отново на път. Той минава през Самария и отива в Галилея. Това е неговото последно посещение на тази област преди смъртта му. Докато са в Галилея, вероятно той и неговите ученици се присъединяват към хората, които поемат за Йерусалим за празника на пасхата. Те вървят по пътя през областта Перея, източно от река Йордан.
В началото на пътуването, когато Исус влиза в едно село в Самария или в Галилея, го срещат десет мъже, болни от проказа. Тази ужасна болест постепенно разяжда тялото на човека — пръстите на ръцете, на краката, ушите, носа, устните. За да бъдат предпазени останалите от зараза, в божия Закон се казва за прокажения: „Той трябва да покрие горната си устна и да вика: ‘Нечист, нечист!’ През всички дни на болестта му той е нечист. ... Той трябва да живее отделно.“
Десетте прокажени спазват ограниченията на Закона за прокажените и остават на разстояние от Исус. Но те викат силно: „Исусе, Наставнико, смили се над нас!“
Като ги вижда отдалеч, Исус заповядва: „Идете и се покажете на свещениците.“ Исус казва това, защото божият Закон нарежда свещениците да обявяват за излекувани прокажените, които са се възстановили от болестта си. Така те получават одобрение да живеят отново сред здравите хора.
Десетте прокажени вярват в чудодейната сила на Исус. Затова те бързо тръгват да се покажат на свещениците, макар че още не са изцелени. Докато са на път, тяхната вяра в Исус бива възнаградена. Те започват да виждат и да усещат възстановеното си здраве!
Девет от очистените прокажени продължават пътя си, но десетият, който е самарянин, се връща да търси Исус. Защо? Защото той е толкова благодарен за случилото се с него. Той възхвалява Бога със силен глас и когато намира Исус, пада в краката му и му благодари.
В отговор Исус казва: „Десет бяха очистени, нали? Къде тогава са останалите девет? Нима нито един от тях не се върна да отдаде слава на Бога, а само този човек от друг народ?“
Тогава той казва на самарянина: „Стани и върви по пътя си; твоята вяра те изцели.“
Когато четем за това как Исус изцелил десетте прокажени, трябва да приемем присърце поуката, идваща от неговия въпрос: „Къде тогава са останалите девет?“ Липсата на благодарност, която показали деветимата, е сериозен недостатък. Дали ние, подобно на самарянина, ще проявим благодарност за нещата, които получаваме от Бога, включително и сигурното обещание за вечен живот в божия праведен нов свят? Йоан 11:54, 55; Лука 17:11–19; Левит 13:16, 17, 45, 46; Откровение 21:3, 4.
▪ Как Исус осуетява опитите да го убият?
▪ Къде отива след това Исус, и каква е неговата крайна цел?
▪ Защо прокажените стоят надалеч, и защо Исус им казва да отидат при свещениците?
▪ Каква поука трябва да си извадим от тази случка?