ОНЛАЙН БИБЛИОТЕКА „Стражева кула“
ОНЛАЙН БИБЛИОТЕКА
„Стражева кула“
Български
  • БИБЛИЯ
  • ИЗДАНИЯ
  • СЪБРАНИЯ
  • gt гл. 73
  • Добрият самарянин

Няма видео за избрания текст.

Съжаляваме, но имаше проблем със зареждането на видеото.

  • Добрият самарянин
  • Най–великият човек, живял някога
  • Подобни материали
  • Самарянин, който проявява любов
    Исус — пътят, истината и животът
  • Един самарянин се оказва добър ближен
    1998 Стражева кула — известява Царството на Йехова
  • Урок по любезност
    Учи се от великия учител
  • Какво означава да си „добър самарянин“?
    Отговори на библейски въпроси
Виж още
Най–великият човек, живял някога
gt гл. 73

Глава 73

Добрият самарянин

ВЕРОЯТНО Исус е близо до Витания, едно село на около 3 километра от Йерусалим. Един човек, който е вещ познавач на Закона на Моисей, се обръща към него с въпрос: „Учителю, какво трябва да правя, за да наследя вечен живот?“

Исус прозира, че мъжът, който е правник, не пита просто за информация, а защото иска да го изпита. Целта на правника може да бъде да накара Исус да отговори по начин, който ще нарани чувствата на юдеите. Затова Исус кара правника да отговори сам, като го пита: „Какво е писано в Закона? Какво четеш ти?“

В отговор правникът проявява необикновено прозрение и цитира от божия закон във Второзаконие 6:5 и Левит 19:18, казвайки: „‘Трябва да обичаш Йехова, своя Бог, с цялото си сърце и с цялата си душа, и с цялата си сила, и с целия си ум’ и ‘своя ближен като себе си’.“

„Правилно отговори — казва Исус. — Продължавай да вършиш това и ще получиш живот.“

Но правникът не е удовлетворен. Отговорът на Исус не е достатъчно конкретен за него. Той иска потвърждение от Исус, че възгледите му са правилни и следователно той е праведен в своето отношение към другите. Затова пита: „Кой всъщност е мой ближен?“

Юдеите вярват, че изразът „ближен“ се отнася само до събратята им юдеи, както изглежда, че посочва контекстът на Левит 19:18. Всъщност по–късно дори апостол Петър казал: „Вие сами знаете колко незаконно е юдей да се събере с човек от друг народ или да се обърне към такъв.“ Затова както правникът, така може би и Исусовите ученици вярват, че са праведни, ако се отнасят любезно само към своите събратя юдеи, тъй като според техните възгледи хората, които не са юдеи, не са техни ближни.

Как Исус може да поправи техния възглед, без да обиди слушателите си? Той разказва една история, вероятно основана на истинска случка. „Един [юдей] — обяснява Исус — пътувал от Йерусалим към Йерихон и попаднал сред разбойници, които му взели дрехите и го пребили, и си тръгнали, като го оставили полумъртъв.“

„Случайно — продължава Исус — един свещеник минавал по този път, но като го видял, той преминал на отсрещната страна. Подобно на това и един левит като се приближил до него, преминал на отсрещната страна. Но един самарянин, който пътувал оттам, стигнал до него и като го видял, го съжалил.“

Много свещеници и техните левитски храмови помощници живеят в Йерихон, на около 23 километра разстояние по един опасен път, който се спуска на 900 метра от мястото, където те служат в храма в Йерусалим. От свещеника и от левита би се очаквало да помогнат на един събрат юдей в беда. Но те не го правят. Вместо това един самарянин го прави. Юдеите толкова много мразят самаряните, че дори неотдавна, за да обидят Исус, го нарекли „самарянин“.

Какво прави самарянинът, за да помогне на юдея? „Той се приближил до него — казва Исус — и превързал раните му, като излял върху тях масло и вино. После го качил на добичето си и го закарал в един крайпътен хан, и се погрижил за него. На следващия ден той извадил два денария [заплатата за около два дни работа], дал ги на ханджията и му казал: ‘Погрижи се за него, и каквото похарчиш в повече, ще ти платя, като се върна.’“

След като разказва историята, Исус пита правника: „Кой от тези тримата според тебе е постъпил като ближен на човека, нападнат от разбойниците?“

Чувствувайки се неудобно да припише каквато и да било добродетел на самаряните, правникът отговаря просто: „Онзи, който е постъпил милостиво към него.“

„Иди си и прави и ти същото“ — казва в заключение Исус.

Ако Исус беше казал на правника направо, че и хората, които не са юдеи, също са негови ближни, не само че този човек нямаше да приеме това, но и повечето от слушателите вероятно биха застанали на негова страна в дискусията с Исус. Но този реалистичен разказ показал по един очевиден и неопровержим начин, че наши ближни са и хората, които не са от нашата раса или народност. Какъв прекрасен начин на поучаване използува Исус! Лука 10:25–37; Деяния 10:28; Йоан 4:9; 8:48.

▪ Какви въпроси задава правникът на Исус, и какво цели той явно с тях?

▪ За кои хора юдеите смятат, че са техни ближни, и какви основания са налице да се мисли, че дори и учениците споделят този възглед?

▪ Как Исус показва правилния възглед така, че правникът да не може да го обори?

    Български издания (1985–2026)
    Излез
    Влез
    • Български
    • Сподели
    • Настройки
    • Copyright © 2026 Watch Tower Bible and Tract Society of Pennsylvania
    • Условия за употреба
    • Поверителност
    • Настройки за поверителност
    • JW.ORG
    • Влез
    Сподели