Глава 71

Фарисеите умишлено не искат да вярват

РОДИТЕЛИТЕ на просяка, който преди бил сляп, се страхуват, когато ги викат пред фарисеите. Те знаят, че е решено всеки, който прояви вяра в Исус, да бъде изгонен от синагогата. Това отрязване от общуването с другите от общността може да причини огромни трудности, особено за едно бедно семейство. Затова родителите са предпазливи.

„Това ли е вашият син, за когото казвате, че се е родил сляп? — питат фарисеите. — Тогава как сега може да вижда?“

„Ние знаем, че това е нашият син и че той беше роден сляп — потвърждават родителите. — Но как той вижда сега, не знаем, нито знаем кой му е отворил очите.“ Несъмнено техният син им е казал какво се е случило, но родителите предпазливо казват: „Питайте него. Той е пълнолетен и сам трябва да говори за себе си.“

Затова фарисеите отново викат човека. Този път те се опитват да го уплашат, като му казват, че са събрали уличаващи доказателства срещу Исус. „Отдай слава на Бога — изискват те. — Ние знаем, че този човек е грешник.“

Човекът, който преди бил сляп, не отрича тяхното обвинение, като казва: „Не знам дали е грешник, или не.“ Но добавя още: „Но знам това, че преди бях сляп, а сега виждам.“

Опитвайки се да намерят грешка в неговото свидетелство, фарисеите отново питат: „Какво направи той с теб? Как ти отвори очите?“

„Казах ви вече — оплаква се човекът, — а вие не чувате. Защо искате да го чуете пак?“ Той ги пита с насмешка: „Да не би да искате и вие да станете негови ученици?“

Този отговор разгневява фарисеите. „Ти си ученик на този човек — обвиняват го те, — а ние сме ученици на Моисей. Ние знаем, че Бог е говорил на Моисей, а този човек не знаем откъде е.“

Изразявайки учудване, смиреният просяк отговаря: „Наистина е чудно, че не знаете откъде е, но въпреки това той ми отвори очите.“ Какъв е изводът от това? Просякът посочва едно общоприето съждение: „Знаем, че Бог не слуша грешници, но ако някой се бои от Бога и върши неговата воля, той го слуша. От древни времена не се е чувало някой да отвори очите на сляп по рождение човек.“ Следователно изводът трябва да е очевиден. „Ако този човек не е от Бога, той не би могъл да направи нищо.“

Фарисеите не могат да отговорят нищо на такава пряма, ясна логика. Те не могат да понесат истината и затова хулят човека: „Ти целият си роден в грях, и ти ли ще ни учиш?“ Тогава те изхвърлят този човек навън, като явно го гонят от синагогата.

Когато Исус научава какво са направили, той намира онзи човек и казва: „Вярваш ли в Човешкия син?“

В отговор слепият преди просяк пита: „Кой е той, господине, та да повярвам в него?“

„Който говори с теб, е този“ — отговаря Исус.

Веднага мъжът се покланя пред Исус и казва: „Вярвам в него, Господарю.“

Тогава Исус обяснява: „За този съд дойдох на света: за да могат слепите да прогледнат, а виждащите да ослепеят.“

Тогава фарисеите, които слушат, питат: „Ние не сме слепи, нали?“ Ако признаят, че са умствено слепи, би имало извинение за противопоставянето им на Исус. Както им казва Исус: „Ако бяхте слепи, нямаше да имате грях.“ Но те коравосърдечно настояват, че не са слепи и нямат нужда от духовно просветляване. Затова Исус казва: „Сега казвате: ‘Ние виждаме.’ Грехът ви остава.“ Йоан 9:19–41.

▪ Защо родителите на слепия преди просяк се страхуват, когато са извикани пред фарисеите, и затова как те отговарят предпазливо?

▪ Как фарисеите се опитват да сплашат човека, който бил сляп и прогледнал?

▪ Какъв логически аргумент на този човек разгневява фарисеите?

▪ Защо фарисеите нямат извинение за своето противопоставяне на Исус?