Глава 63

Още поправящи съвети

ДОКАТО Исус и неговите апостоли са в къщата в Капернаум, се случва нещо друго, различно от спора за това кой е най–великият. Възможно е също това да е станало по време на тяхното връщане в Капернаум, когато Исус не присъствувал лично. Апостол Йоан съобщава: „Видяхме един човек да изгонва демони, използувайки твоето име, и се опитахме да го спрем, защото той не ни придружаваше.“

Явно Йоан смята апостолите за един обособен, упълномощен екип от изцелители. Затова той смята, че този човек неоснователно извършва могъщи дела, понеже не е част от тяхната група.

Но Исус наставлява: „Не се опитвайте да го възпирате, защото никой, който е извършил могъщо дело въз основа на моето име, няма бързо да може да ме хули; защото който не е против нас, е за нас. Защото който ви даде чаша вода да пиете, понеже принадлежите на Христос, наистина ви казвам, той в никакъв случай няма да изгуби наградата си.“

Не било необходимо този мъж буквално да следва Исус, за да бъде на негова страна. Християнският сбор още не бил основан, затова фактът, че този мъж не бил от тяхната група, не означавал, че той принадлежи към друг сбор. Мъжът наистина имал вяра в Исусовото име и затова успявал в изгонването на демони. Той правел нещо, което можело да бъде сравнено по положителен начин с онова, за което Исус казал, че заслужава възнаграждение. Исус показва, че като прави това, този мъж няма да изгуби наградата си.

А ако този мъж се препъне от думите и действията на апостолите? Това ще бъде нещо много сериозно! Исус казва: „Който препъне един от тези малките, които вярват, за него ще бъде по–добре да се сложи около врата му един воденичен камък, като онези, които биват въртени от магаре, и той да бъде хвърлен в морето.“

Исус казва, че неговите последователи трябва да премахнат от своя живот всичко, което им е скъпо колкото една ръка, крак или око, ако е възможно то да ги накара да се препънат. По–добре е човек да бъде без това обичано нещо и да влезе в божието Царство, отколкото да се държи за него и да бъде хвърлен в Геена (горящо бунище близо до Йерусалим), която символизира вечно унищожение.

Исус предупреждава също: „Вие гледайте да не презрете някои от тези малките; защото ви казвам, че техните ангели в небето винаги гледат лика на моя Баща, който е на небето.“ След това той онагледява ценността на всеки един от „тези малките“, като разказва за един човек, който има сто овце, но загубва една. Човекът ще остави деветдесет и деветте, за да търси изгубената, обяснява Исус, и като я намери, ще се радва за нея повече, отколкото за останалите деветдесет и девет. „Подобно на това — завършва Исус, — за моя Баща, който е в небето, не е желателно да бъде унищожен нито един от тези малките.“

Вероятно имайки предвид спора на своите апостоли, Исус подканя: „Имайте сол в себе си и пазете мира помежду си.“ Безвкусната храна става по–вкусна, като ѝ се добави сол. Така символичната сол прави онова, което човек казва, по–лесно за приемане. Наличието на такава сол ще помогне да се запази мирът.

Но поради човешкото несъвършенство понякога могат да възникнат сериозни спорове. Исус осигурява ръководство и за справянето с тях. „Ако брат ти извърши грях — казва Исус, — иди и открий грешката му, когато сте само двамата. Ако те послуша, тогава си спечелил брата си.“ Ако той не слуша, съветва Исус, „вземи със себе си още един или двама, та всеки въпрос да бъде изяснен от устата на двама или трима свидетели“.

И едва като последно средство, казва Исус, отнеси въпроса до „сбора“, тоест, до отговорните надзорници на сбора, които могат да издадат съдебно решение. Ако грешникът не се подчини на тяхното решение, завършва Исус, „тогава нека бъде за теб като човек от народите и като данъчен служител“.

Когато вземат такива решения, надзорниците трябва да се придържат близо до напътствията в словото на Йехова. Така, когато установят, че някой е виновен и заслужава наказание, присъдата ‘вече ще е била вързана на небето’. И когато те ‘отвържат на земята’, тоест, установят, че някой е невинен, това вече ще е било ‘отвързано на небето’. При такива съдебни съвещания, казва Исус, „където са двама или трима събрани заедно в моето име, там съм и аз сред тях“. Матей 18:6–20; Марко 9:38–50; Лука 9:49, 50.

▪ Защо по времето на Исус не било задължително да го придружават?

▪ Колко е сериозен въпросът за препъването на един от „малките“, и как Исус онагледява значението на „малките“?

▪ Какво вероятно подбужда Исус да насърчи апостолите да имат сол помежду си?

▪ Какво е значението на ‘връзването’ и ‘отвързването’?