Глава 61

Едно момче, обладано от демон, е изцелено

ДОКАТО Исус, Петър, Яков и Йоан ги няма, като вероятно са на някой от склоновете на планината Ермон, останалите ученици се натъкват на проблем. Като се връща, Исус веднага вижда, че нещо не е в ред. Около учениците му се е събрало множество, а книжниците се карат с тях. Като виждат Исус, хората са много изненадани и се спускат да го посрещнат. „За какво спорите с тях?“ — пита Исус.

Един мъж излиза от множеството, коленичи пред Исус и обяснява: „Учителю, доведох сина си при теб, защото той има ням дух; и когато го хване, го хвърля на земята и пяна му излиза на устата, и той скърца със зъби, и губи силата си. И аз казах на твоите ученици да го изгонят, но те не можаха.“

Явно книжниците искат да се възползуват от това, че учениците не са успели да излекуват момчето, като дори може би се присмиват на усилията им. Точно в този критичен момент идва Исус. „О, безверно поколение — казва той, — колко дълго трябва да продължавам с вас? Колко дълго трябва да ви търпя?“

Изглежда, че Исус насочва думите си към всички присъствуващи, но няма съмнение, че те важат най–вече за книжниците, които създават проблеми на учениците му. След това Исус казва за момчето: „Доведете го при мен.“ Но когато момчето идва при Исус, демонът, който го владее, го събаря на земята и го кара да се гърчи силно. Момчето се търкаля по земята и на устата му излиза пяна.

„От колко време му се случва това?“ — пита Исус.

„От детинство — отговаря бащата. — Много пъти [демонът] го хвърля било в огън, или във вода, за да го унищожи.“ След това бащата се моли: „Ако можеш да направиш нещо, смили се за нас и ни помогни.“

Може би години наред бащата е търсил помощ, и сега при неуспеха на Исусовите ученици отчаянието му е огромно. Говорейки за отчаяната молба на бащата, Исус насърчително казва: „Тези думи ‘ако можеш’! Всичко е възможно за онзи, който има вяра.“

„Аз имам вяра! — веднага вика бащата, но моли: — Помогни ми, където имам нужда от вяра!“

Исус вижда, че множеството се събира край тях и порицава демона: „Ти, дух глух и ням, заповядвам ти да излезеш от него и да не влизаш повече в него.“ Като се маха, демонът отново кара момчето да вика и го хвърля в силни гърчове. След това момчето остава да лежи неподвижно на земята, така че повечето хора казват: „Умря!“ Но Исус хваща момчето за ръка и то става.

По–рано, когато учениците били изпратени да проповядват, те изгонвали демони. Затова сега, като влизат в една къща, те питат Исус насаме: „Защо не можахме да го изгоним?“

Като показва, че това е поради тяхната липса на вяра, Исус отговаря: „Този вид не може да бъде изгонен с нищо друго, освен с молитва.“ Явно в този случай за изгонването на особено силния демон била необходима подготовка. Била необходима силна вяра, заедно с молитва, молеща за даващата сила помощ на Бога.

Тогава Исус добавя: „Наистина ви казвам, ако имате вяра колкото едно синапено зърно, ще кажете на тази планина: ‘Премести се от тук там’, и тя ще се премести, и нищо няма да бъде невъзможно за вас.“ Колко могъща може да бъде вярата!

Препятствията и трудностите, които пречат на напредъка в службата на Йехова, могат да изглеждат непреодолими и непоклатими колкото една голяма буквална планина. Но Исус показва, че ако развиваме вяра в сърцата си, като я поливаме и я насърчаваме да расте, тя ще се развие до зрялост и ще ни помогне да преодолеем такива подобни на планини препятствия и трудности. Марко 9:14–29; Матей 17:19, 20; Лука 9:37–43.

▪ Какво положение заварва Исус, когато се връща от планината Ермон?

▪ Какво насърчение дава Исус на бащата на обладаното от демон момче?

▪ Защо учениците не успели да изгонят демона?

▪ Колко силна може да бъде вярата според Исус?