Глава 36

Силната вяра на един стотник

ИСУС изнася Проповедта на планината приблизително в средата на своята публична служба. Това означава, че му остават само около година и девет месеца, за да завърши работата си на земята.

И ето Исус отива в град Капернаум, който е нещо като база на неговата дейност. Тук юдейските стареи се обръщат към него с молба. Те са изпратени от един стотник от римската армия, който е езичник, различен по народност от юдеите.

Поради сериозна болест любимият служител на този стотник е на смъртно легло и той моли Исус да го излекува. Юдеите искрено се застъпват за стотника: „Той заслужава да извършиш това за него — казват те, — защото обича нашия народ и сам е изградил синагога за нас.“

Без да се колебае, Исус тръгва с мъжете. Но когато наближават, стотникът изпраща свои приятели да им кажат: „Господарю, не си прави труда, защото аз не съм годен да дойдеш под моя покрив. По тази причина не се сметнах за достоен и да дойда при тебе.“

Какви смирени думи от стотник, който е свикнал да дава заповеди на другите! Но вероятно той също мисли и за Исус, съзнавайки, че обичаят забранява на юдей да общува с хора, които не са юдеи. Дори Петър казал: „Знаете добре колко незаконно е за юдей да е заедно с човек от друг народ или да го заговаря.“

Вероятно понеже не иска Исус да пострада заради нарушаването на този обичай, стотникът го моли чрез приятелите си: „Само кажи и нека моят служител бъде излекуван. Защото аз също съм човек, подчинен на власт, и под мое разпореждане са войниците, и аз казвам на този ‘Върви!’, и той тръгва, а на онзи — ‘Ела!’, и той идва, а на роба си ‘Направи това!’, и той го прави.“

Когато Исус чува това, той е смаян. „Казвам ви истината — казва той, — у никого в Израил не намерих толкова голяма вяра.“ След като изцелява служителя на стотника, Исус използува случая, за да разкаже как хора, които не са юдеи, но имат вяра, ще бъдат удостоени с благословиите, отхвърлени от безверните юдеи.

„Мнозина — казва Исус — от източните краища и от западните краища ще дойдат и ще се разположат на трапезата заедно с Авраам и Исаак, и Яков в царството на небесата; докато синовете на царството ще бъдат изхвърлени навън в тъмното. И там ще плачат и ще скърцат със зъби.“

„Синовете на царството ... изхвърлени навън в тъмното“ са юдеите по рождение, които не приемат възможността, предложена първо на тях, да бъдат владетели заедно с Христос. Авраам, Исаак и Яков представят божията уредба за Царството. Така че Исус разказва как езичници ще бъдат добре дошли, образно казано, да се разположат на небесната трапеза, „в царството на небесата“. Лука 7:1–10; Матей 8:5–13; Деяния 10:28.

▪ Защо юдеите се застъпват за един стотник, който е езичник?

▪ Какво може да е обяснението за това, че стотникът не е поканил Исус да влезе в дома му?

▪ Какво има предвид Исус със своите заключителни думи?