Песен 142
Надеждата на творението за освобождение
1. Грехът владее, под гнет живеем,
събираме плод най–горчив.
Бог е отречен, човекът грешен
в страдания едва е жив.
2. Бог ни спасява, надежда дава,
от него туй очакваме.
И той готов е сам да помогне
на тези, що се вайкат днес.
3. И свободата, и красотата
ще върне Бог на хората.
Исус, Син божи, велик и можещ,
ще възцари праведността.
4. С „народа“ свети в дела заети
са кротките във този свят.
Очакват, знаят — ще дойде раят
и в него те ще се спасят.