Песен 135

Йехова, нашето обиталище

(Псалм 90:1)

1. О, Ях, във тебе ний живеем

веч поколения наред;

преди да дойдат планините,

си бил ти Бог, могъщ Творец.

Ти си Бог вечен, безпределен,

завинаги си същият,

макар и пръст за теб човекът,

надежда даваш ти на нас.

2. Хилядолетие безкрайно

за теб е просто като ден,

човекът е като тревата,

цъфтящ — и в миг е покосен.

Годините ни тъй са кратки —

седемдесет, осемдесет —

и пълни са със труд и скърби,

със мъка и със болка те.

3. Учи ни, Боже, как да можем

ний дните си да преброим

така, че радост да намерим,

на теб когато угодим.

И устните ни славят тебе,

о, Боже наш, велик си ти,

за свойте хора погрижи се,

благослови делата ни.