Песен 87
Вечерята на Господаря
1. Йехова, наш Татко в небето!
Бе четиринайсти нисан.
Таз най–свята нощ твойта слава видя,
и правда, любов, мъдрост, мощ.
Тогава бе ядено агне
и освободен Израил.
Векове след това Господарят проля
свойта кръв, с нея той ни спаси.
2. Събрани сме всички пред тебе —
послушните твои „овце“, —
да славим сега любовта ти света,
дарила Христос от сърце.
Пред нас е трапеза застлана,
със вино и безквасен хляб.
Те са символи на нужната ни храна,
за да помним обета си свят.
3. Христовото тяло е хлябът —
то дадено беше за нас.
Червеното вино представя кръвта
за откуп на нашия грях.
Да помним таз славна Вечеря,
във ум и сърце вписана,
и ще крачим така в пътя, следващ Христа,
и живот ще намерим без край.