Великият Потоп

ИЗВЪН ковчега хората продължавали да живеят по същия начин, както и преди. Те все още не вярвали, че потопът ще дойде. И сигурно се надсмивали повече от всякога. Но скоро спрели да се смеят.

Съвсем внезапно започнала да пада вода. Изливала се от небето като из ведро. Ной се оказал прав! Но вече било твърде късно за когото и да било да влезе в ковчега. Вратата била затворена здраво от Йехова.

Скоро низините били покрити с вода и станали като големи реки. Водата влачела дървета, търкаляла големи камъни и вдигала страхотен шум. Хората се изплашили. Те се катерели към по–високите места. О, как съжалявали сега, че не послушали Ной и не влезли в ковчега, когато вратата все още била отворена за тях! Но вече било много късно.

Водата продължавала да се издига все по–високо и по–високо. Цели четирийсет дни и четирийсет нощи тя се изливала от небето. Качвала се все по–нагоре и по–нагоре по планинските скатове и скоро дори най–високите планини били покрити с вода. И така, точно както казал Бог, всички хора и животни извън ковчега умрели. Но всеки един вътре в ковчега бил здрав и читав.

Ной и синовете му били построили добре ковчега. Водата го издигнала и той плувал по повърхността ѝ. После дъждът спрял и слънцето засияло. Каква гледка се открила! Всичко наоколо било един голям океан. Единственото нещо, което можело да се види, бил ковчегът, плаващ по повърхността.

Великаните изчезнали. Никога вече нямало да правят злини на хората. Всички те умрели заедно с майките си и останалите лоши хора. Но какво станало с бащите им?

Бащите на великаните не били човеци като нас. Те били ангели, които слезли долу да живеят като хора на земята. Така че когато дошъл Потопът, те не умрели с другите. Те престанали да използват човешките тела, които си били направили, и се върнали на небето като ангели. Но вече не им било позволено да бъдат част от семейството на Божиите ангели. И те станали ангели на Сатана. Библията ги нарича демони.

Тогава Бог направил да задуха силен вятър и водите на Потопа започнали да спадат. Пет месеца по–късно ковчегът се спрял на върха на една планина. Изминали още много дни и онези, които се намирали в ковчега, могли да погледнат навън и да видят върховете на планините. Водите продължавали да спадат все повече и повече.

Тогава Ной пуснал да излети от ковчега една черна птица, наречена гарван. Гарванът отлетял, но след известно време се върнал, защото не намерил добро място за кацане. Той отлитал на няколко пъти, но все се връщал да си почива на ковчега.

Ной искал да види дали водите са се оттекли от земята и затова сега изпратил един гълъб извън ковчега. Но гълъбът също се върнал, защото не намерил къде да се настани. Ной го изпратил втори път и гълъбът се върнал с маслиново листо в човката си. Така Ной узнал, че водите са спаднали. Той изпратил гълъба навън за трети път и най–сетне птицата си намерила сухо място за живеене.

И ето, Бог проговорил на Ной. Той му казал: „Излез от ковчега. Вземи цялото си семейство и животните със себе си.“ Те били в ковчега повече от една година. Така че можем да си представим колко щастливи били всички, че отново са навън и че са живи!