Клетките на маята са особено сложни. Те имат добре организирани ядра с ДНК и микроскопични „машини“, които разпределят, пренасят и изменят молекулите. Всичко това е жизненоважно за клетките.
Какво ни казват живите организми
Навсякъде около нас има живи организми, които растат, движат се и се размножават. Благодарение на тях планетата ни е особено красива. Днес човечеството знае много повече за живата природа от когато и да било преди. Какво ни казва тя за произхода си? Помисли за следното:
Сложното устройство показва замисъл. Клетките са наричани „строителните блокове на живота“. Подобно на миниатюрни фабрики те извършват хиляди изключително сложни процеси, за да се поддържат и възпроизвеждат. Това важи дори за най-простите форми на живот. Да вземем например едноклетъчните организми, които съставят живата мая за хляб. В сравнение с човешките клетки, клетките на маята може да изглеждат прости, но всъщност са невероятно сложни. Те имат добре организирани ядра с ДНК. Снабдени са и с микроскопични „машини“, които разпределят, пренасят и изменят молекулите. Това е жизненоважно за тях. Когато остане без храна, клетката на маята стартира сложен химичен процес, който забавя останалите ѝ процеси. Така маята един вид „изпада в сън“, но остава жива и може да се съхранява в кухнята, докато не се активира отново при печене.
Учените от десетилетия изучават клетките на маята, с цел да научат повече за човешките клетки. Но все още има много за изследване. „Просто не разполагаме с достатъчно биолози, които да правят всички желани експерименти, за да разберем как функционира дори нещо толкова просто като маята“ — казва със съжаление Рос Кинг, професор по машинен интелект в Техническия университет „Чалмърс“ в Швеция.
Какво мислиш? Нима в смайващото устройство на клетката на маята не личи замисъл? А възможен ли е замисъл без интелект?
Живот може да произлезе само от друг живот. ДНК е съставена от молекули, наречени нуклеотиди. Всяка човешка клетка съдържа 3,2 милиарда нуклеотида. Тези съединения са подредени по точно определен начин, така че клетката да може да произвежда ензими и белтъци.
Според изчисленията шансът дори най-простата нуклеотидна верига по случайност да се подреди точно, е 1 на 10150 (1 със 150 нули). Това е практически невъзможно.
Всъщност никакви научни експерименти досега не са доказали, че от нежива материя може случайно да произлезе живот.
Човешкият живот е уникален. Ние, хората, имаме черти и качества, които ни дават възможност да се радваме напълно на живота и по начини, по които животните не могат. Притежаваме отлични творчески способности, социални умения и чувства. Можем да се наслаждаваме на различни вкусове, аромати, звуци, цветове и гледки. Правим планове за бъдещето и търсим смисъла на живота.
Как мислиш? Дали сме развили тези черти и качества, защото са ни трябвали за нашето оцеляване и размножаване? Или по-скоро те показват, че животът е дар от любещ Създател?