Капацитетът за съхранение на информация на ДНК

КОМПЮТЪРНИТЕ потребители произвеждат огромно количество дигитална информация, която трябва да бъде съхранена, за да се използва в бъдеще. Учените се надяват да подобрят съвременните методи за съхраняване на тази информация, като наподобят много по–висшата система за съхранение на информация, намираща се в природата — ДНК.

Помисли върху следното: Намиращата се в живите клетки ДНК съдържа милиони частици биологична информация. Ник Голдман, който работи в Европейския институт по биоинформатика, казва: „Можем да я извлечем от костите на мамути ... и да я разчетем. Освен това тя е толкова малка, компактна и не се нуждае от енергиен източник, за да съхранява информацията, и затова пренасянето и запазването ѝ е лесно.“ Може ли в ДНК да се съхранява информация, създадена от човека? Според учените това е възможно.

Учените синтезираха ДНК с кодиран текст, снимки и аудиофайлове подобно на дигиталните устройства за съхранение на данни. По–късно те успяха да разчетат записаната информация със 100% точност. Учените смятат, че след време чрез този метод в 1 грам изкуствена ДНК ще може да се съхранява информация, равняваща се на капацитета на около 3 000 000 компактдиска, и че цялата тази информация ще може да бъде запазена стотици, ако не и хиляди години. В бъдеще тази система би могла да съхранява цялата дигитална информация в света. Затова ДНК беше наречена „най–забележителния харддиск“.

Какво мислиш? Дали капацитетът за съхранение на информация на ДНК се е появил в резултат на еволюция, или е бил замислен?