Навсякъде виждах несправедливост

РОДЕН съм през 1965 г. в бедно семейство в Северна Ирландия. Израснах в графство Дери по времето на жестокия конфликт между католици и протестанти, който продължи повече от 30 години. Католиците, които бяха малцинство, се чувстваха дискриминирани от протестантите и ги обвиняваха във фалшифициране на изборните резултати, деспотично управление и несправедливо отношение при наемането на работа и даването на жилища.

Навсякъде виждах несправедливост и неравенство. Вече не помня колко пъти полицаи и войници ме биеха, изкарваха ме насила от колата, насочваха оръжие към мене или ме разпитваха и претърсваха. Постоянно бях тормозен и затова си мислех, че трябва или да се примиря, или да се боря.

Участвах в шествията в памет на 14 застреляни от британски войници при Кървавата неделя през 1972 г. и в демонстрациите в чест на републиканските затворници, умрели в резултат на гладната стачка през 1981 г. Издигах забранени знамена и рисувах антибритански графити навсякъде. Сякаш винаги имаше защо да се вдигнем на бунт, било то заради някаква жестокост, или убийство на католик. Демонстрациите често прерастваха в размирици.

Докато бях в университета, участвах в студентските протести в защита на околната среда. След време се преместих в Лондон и там се присъединих към шествията на социалистите срещу държавната политика, която изглеждаше, че облагодетелства висшата класа за сметка на бедните. Включих се в стачките на профсъюзите срещу орязването на заплатите и взех участие в протеста срещу плоския данък през 1990 г., при който демонстрантите нанесоха сериозни щети на площад „Трафалгар“.

Впоследствие обаче се разочаровах. Вместо да постигнем целите си, с протестите само подклаждахме омраза.

Горе–долу по това време мой приятел ме запозна със Свидетелите на Йехова. Те ми показаха от Библията, че Бог се интересува от човешките страдания и скоро ще премахне всяка вреда, нанесена от хората. (Исаия 65:17; Откровение 21:3, 4) Въпреки добрите си намерения хората не могат да постигнат справедливост и равенство. Затова се нуждаем не само от ръководството на Бога, но и от силата му, за да бъдат премахнати невидимите причини за проблемите в света. (Йеремия 10:23; Ефесяни 6:12)

Сега смятам, че да протестираш срещу несправедливостта, е като да ремонтираш палубата на потъващ кораб. Радвам се, че скоро несправедливостта ще изчезне и всички хора ще бъдат равни.