Гледната точка на Библията

Дали всички части на Библията са от значение и днес?

„Библията има изключително малка практическа стойност за съвременния човек, освен осигуряването на познание за някои незначителни факти, с което да решаваш успешно кръстословици и да отговаряш на въпроси в телевизионни игри.“

„Родословията, девствеността и страхът от Бога, за които се говори в Библията, били от голямо значение за културата в библейски времена, но в двайсет и първи век те са почти без стойност.“

„Библията вече била остаряла още преди да бъде отпечатана за първи път.“

ТЕЗИ коментари са взети наскоро от един уебсайт, в който беше обсъден въпросът „Дали Библията е остаряла и е загубила значението си?“. Какво мислиш за тези мнения? Съгласен ли си с тях?

Може би не си съгласен с такива общи твърдения за Библията, но все пак се чудиш дали всичко в Библията е от значение и днес. В края на краищата Библиите, използвани в повечето църкви, са разделени на т.нар. Стар завет и Нов завет, създавайки впечатлението, че повече от 75 процента от информацията в Библията е остаряла и не е актуална.

Вече никой не принася животинските жертви, описани в Моисеевия закон. Защо тогава в книгата Левит са запазени всички тези подробности относно жертвите? (Левит 1:1 — 7:38) А какво да кажем за началните глави на 1 Летописи, които почти изцяло съдържат родословия? (1 Летописи 1:1 — 9:44) Каква полза има от тях, ако никой днес не може да проследи потеклото си до когото и да било от споменатите хора в тези глави?

Да предположим, че откъснеш ябълка от едно ябълково дърво. Дали след като го направиш, дървото, на което е израснала ябълката, вече няма да е от значение? Не и ако искаш още плодове! В някои отношения Библията е като това ябълково дърво. Определени части от нея, като Псалмите или Проповедта на планината, може да изглеждат леснодостъпни и особено „вкусни“. След като ценим тези части — както може би обичаме любимия си плод, — трябва ли да отхвърлим всичко останало? Какво казва самата Библия по този въпрос?

Около 65 г. апостол Павел написал своето второ писмо до Тимотей, в което му напомнил: „От най–ранно детство познаваш свещените писания, които могат да те направят мъдър за спасение чрез вярата в Христос Исус.“ След това Павел заявил: „Цялото Писание е вдъхновено от Бога и полезно за поучаване, за порицаване, за поправяне на нещата, за възпитаване в праведност.“ (2 Тимотей 3:15, 16) Когато писал, че „цялото Писание е вдъхновено от Бога и полезно“, дали Павел имал предвид само Гръцките писания?

Забележи думите на Павел, че Тимотей познавал „свещените писания“ от своето „най–ранно детство“. Някои хора смятат, че Тимотей бил на повече от 30 години, когато било написано това писмо, и ако това е вярно, значи той е бил дете около времето на Исусовата смърт. Това било преди написването на която и да е част на Новия завет, или Гръцките писания. Майката на Тимотей била юдейка, така че свещените писания, на които го учела като малко дете, трябва да са били Старият завет, или Еврейските писания. (Деяния 16:1) И несъмнено това, което Павел нарекъл „цялото писание“, обхващало целия Стар завет, включително напътствията за жертвите и родословията.

Повече от 1900 години по–късно ние все още извличаме полза от тези части на Библията в няколко отношения. Първо, дори нямаше да имаме Библия, ако Бог не се беше погрижил тя да бъде записана и запазена от хора, избрани от него. (Римляни 3:1, 2) В древния Израил Моисеевият закон бил не просто свещена реликва, която трябвало да бъде пазена за следващите поколения, а всъщност представлявал конституцията на този народ. Подробностите в Закона, които днес може да ни изглеждат ненужни, били жизненоважни за оцеляването и правилното функциониране на древния Израил. Нещо повече, родословията, записани в Библията, били нужни за разпознаването на Месията, за когото било предсказано, че щял да бъде пряк потомък на цар Давид. (2 Царе 7:12, 13; Лука 1:32; 3:23–31)

Макар че не са под Моисеевия закон, християните трябва да проявяват вяра в предсказания Месия, Исус Христос. Древните родословия, запазени в Библията, доказват, че Исус наистина е обещаният „син на Давид“. А подробностите относно жертвите увеличават признателността ни за далеч по–важната жертва, която направил Исус, и изграждат вярата ни в нейната стойност. (Евреи 9:11, 12)

Павел писал до християнския сбор в Рим през първи век: „Всичко, което е било написано преди, е било написано, за да бъдем учени и чрез издръжливостта си и утехата от Писанието да имаме надежда.“ (Римляни 15:4) Този откъс ни напомня, че Библията била написана за наша полза, но не само ние извличаме полза от нея. Вече повече от 3500 години нейните вдъхновени от Бога думи водят, напътстват и поправят Божия народ — в Синайската пустиня, в Обетованата земя, във вавилонския плен, по време на Римската империя и днес по цялата земя. Никоя друга книга не може с право да твърди такова нещо. Подобно на корените на ябълковото дърво, стойността на някои части на Библията е трудно да се види в началото. Може да е необходимо малко копаене, за да откриеш тази стойност, но усилията ти ще бъдат богато възнаградени!

ДАЛИ НЯКОГА СИ СЕ ПИТАЛ...

● Откога Тимотей познавал „свещените писания“? (2 Тимотей 3:15)

● Кои части на Библията са вдъхновени от Бога и полезни? (2 Тимотей 3:16)

● Как можем да извлечем полза от „всичко, което е било написано преди“? (Римляни 15:4)

[Снимка на страница 29]

Подробностите, записани в Библията, увеличават признателността ни за жертвата, която направил Исус