Въпроси на младите хора

Защо се притеснявам да говоря за вярванията си?

„В училище имаше някои чудесни възможности да споделя вярванията си с другите, но ги пропуснах.“ (Кейлебa)

„Веднъж учителката попита класа какво мисли всеки от нас за еволюцията. Знаех, че това е подходящ момент да кажа в какво вярвам, но се изплаших и не можах да кажа нищо. След това се почувствах много зле.“ (Джазмин)

АКО си християнин, може би си изпадал в ситуации, подобни на преживените от Кейлеб и Джазмин. Вероятно и ти, като тях, обичаш библейските истини, които си научил, и искаш да ги споделиш със съучениците си. Но може би само мисълта за това те плаши. Не се отчайвай! Можеш да придобиеш повече смелост! Как обаче да стане това? Стъпките, посочени по–долу, ще ти помогнат да бъдеш добре подготвен.

1. Определи от какво се страхуваш. Вероятно при мисълта да споделиш вярванията си със своите съученици си представяш най–лошия възможен сценарий. Но понякога можеш да намалиш страха си, като се опиташ да го опишеш с думи.

Довърши изречението:

◼ Ако говоря за вярванията си в училище, може би нещата ще се развият по следния начин:

․․․․․

Може да е утешително да знаеш, че много други младежи изпитват подобни страхове. Четиринайсетгодишният Кристофър признава: „Страхувам се, че останалите деца ще ми се присмиват и ще кажат на всички, че съм странен.“ А Кейлеб, цитиран по–горе, казва: „Притеснявах се, че някой ще ми зададе въпрос, на който няма да мога да отговоря.“

2. Приеми предизвикателството. Дали страховете ти са напълно неоснователни? Не непременно. Младата Ашли казва: „Някои деца се преструваха, че се интересуват от вярванията ми. Но после изопачаваха думите ми и ме обиждаха пред другите.“ На седемнайсетгодишната Никол ѝ се случило нещо подобно. Тя казва: „Едно момче прочете един стих от своята Библия, а после прочете същия стих от моята Библия. Думите бяха различни, затова той каза, че моята Библия е променена. Бях като зашеметена и не знаех какво да отговоря.“b

Подобни ситуации може да изглеждат много плашещи, нали? Но вместо да бягаш от тях, ги приеми като част от живота на един християнин. (2 Тимотей 3:12) Тринайсетгодишният Матю казва: „Исус предупредил, че последователите му ще бъдат преследвани, така че не можем да очакваме другите да ни харесват заради вярванията ни.“ (Йоан 15:20)

3. Мисли за ползата. Може ли ситуация, която изглежда неприятна, да доведе до добър резултат? Амбър, която е на двайсет и една години, мисли, че това е възможно. Тя казва: „Трудно е да обясниш вярванията си на хора, които не уважават Библията, но това ти помага да разбереш собствените си вярвания по–добре.“ (Римляни 12:2)

Погледни отново онова, което написа по–горе. Помисли поне за две положителни неща, които може да се случат, ако говориш за вярванията си. Запиши ги отдолу.

1 ․․․․․

2 ․․․․․

Помисли върху следното: Защо ако съучениците ти са наясно с твоите вярвания, ще ти оказват по–малко натиск да вършиш неща, които за тебе са неприемливи? Как това, че споделяш вярванията си, ще се отрази на твоето самочувствие? Как ще се отрази на чувствата ти към Йехова? А на неговите чувства към тебе? (Притчи 23:15)

4. Подготви се добре. В Притчи 15:28 се казва: „Сърцето на праведния обмисля що да отговаря.“ Освен да обмислиш какво да кажеш, можеш да се опиташ да предположиш какви въпроси може да ти зададат другите. Направи допълнително изследване и подготви отговори, които да дадеш. (Виж таблицата „Подготви своя отговор“ на 25 страница.)

5. Действай. Как да започнеш разговора, след като си се подготвил? Имаш избор. Споделянето на твоите вярвания с другите може да бъде сравнено с плуването. Някои хора влизат във водата бавно и постепенно, а други направо скачат в нея. По подобен начин би могъл да започнеш разговор на нерелигиозна тема и в зависимост от реакцията на другия постепенно да преминеш към духовните неща. Но ако прекалено се притесняваш какво ще се случи, може би ще е най–добре направо да „скочиш във водата“. (Лука 12:11, 12) Седемнайсетгодишният Андрю казва: „Мисълта да говоря за вярванията си беше по–страшна от самото говорене. Щом разговорът започнеше, ми ставаше много по–лесно, отколкото предполагах!“c

6. Бъди разумен. Точно както не би скочил в плитки води, така не би било разумно и да влизаш в безсмислени спорове. Помни, че има време за говорене и време за мълчание. (Еклисиаст 3:1, 7) Понякога дори Исус отказвал да отговори на някои въпроси. (Матей 26:62, 63) Освен това помни следния принцип: „Благоразумният предвижда злото и се укрива. А неразумните вървят напред — и страдат.“ (Притчи 22:3)

Така че ако ти се струва, че ще възникне спор, по–добре се опитай да го избегнеш, вместо ‘да вървиш напред’. Можеш да дадеш кратък и сдържан отговор. Например, ако някой съученик те попита защо не пушиш, можеш просто да отговориш, че не искаш да замърсяваш тялото си. В зависимост от неговата реакция можеш да решиш дали да обясниш по–подробно вярванията си, или не.

Изброените стъпки могат да ти помогнат ‘винаги да бъдеш готов да защитиш’ вярата си. (1 Петър 3:15) Разбира се, това, че си готов, не означава, че никога няма да се притесняваш. Но осемнайсетгодишната Алана казва: „Ако обясниш вярванията си, въпреки че се притесняваш, ще се радваш на едно постижение — че си преодолял страха и си предприел нещо, въпреки че е имало вероятност нещата да не се развият добре. А ако все пак се развият добре, ще се чувстваш още по–удовлетворен! Ще бъдеш доволен, че си събрал смелост да говориш.“

[Бележки под линия]

ПОМИСЛИ ВЪРХУ СЛЕДНОТО:

◼ Възможно ли е някой твой съученик да мисли така:

„Знам, че си Свидетел на Йехова. Вероятно мислиш, че ще ти се подигравам, но всъщност аз те уважавам. Как успяваш да си толкова спокоен въпреки проблемите в света? Аз се страхувам от толкова неща. Дали скоро няма да избухне война? Дали родителите ми няма да се разведат? Ще успея ли да изкарам деня в училище, без някой от другите ученици да ме набие? Имам толкова много въпроси, а изглежда ти имаш цел в живота и знаеш какво искаш. Това на религията ти ли се дължи? Бих искал да поговоря с тебе за това, но се притеснявам пръв да повдигна този въпрос. Би ли започнал разговора ти?“

[Блок/Снимки на страница 26]

КАКВО КАЗВАТ НЯКОИ МЛАДЕЖИ

„Когато говоря за вярванията си, някои от децата в училище ми се подиграват. Но обикновено като виждат, че не им обръщам внимание, ме оставят намира.“ (Франческа от Люксембург)

„Ако не кажеш на останалите, че си християнин, може постепенно да забравиш кой си и да започнеш да се държиш като всички останали. Не бива сляпо да следваш другите, а трябва да имаш свое собствено мнение.“ (Саманта от САЩ)

„Когато бях по–малък, не исках да бъда различен от другите деца. Но след това започнах да осъзнавам, че благодарение на вярата си имам по–хубав живот. Това ми помогна да бъда по–уверен и ме накара да се гордея с нещата, в които вярвам.“ (Джейсън от Нова Зеландия)

[Блок на страница 26]

ВЪПРОСИ, С КОИТО МОЖЕШ ДА ЗАПОЧНЕШ РАЗГОВОР

◼ „Какво ще правиш това лято?“ [След отговора спомени своите планове, които са свързани с духовните дейности. Например това, че ще присъстваш на конгрес или че ще увеличиш участието си в проповедната служба.]

◼ Спомени някоя новина и попитай: „Чу ли за... ? Какво мислиш по въпроса?“

◼ „Смяташ ли, че световната икономическа криза [или друг проблем] ще бъде преодоляна? [Дай възможност за отговор.] Защо мислиш така?“

◼ „Чел ли си Библията?“

◼ „Как си представяш живота след пет години?“ [След отговора спомени духовните цели, които си си поставил.]

[Таблица на страница 25]

(Цялостното оформление на текста виж в печатното издание)

Подготви отговора си Изрежи!

Предложение: Обсъди тази таблица с родителите си и с приятелите си. Довърши я. След това помисли и за други въпроси, които съучениците ти биха могли да зададат.

въпрос отговор

сътворение → ․․․․․ → ․․․․․ → ․․․․․

[Бележка под линия]

[Снимка на страница 26]

Споделянето на твоите вярвания с другите може да бъде сравнено с плуването. Някои хора влизат във водата бавно и постепенно, а други направо скачат в нея