Загадката около маймуните на Гибралтарската скала

КОГАТО мислиш за маймуните, най–вероятно се сещаш за тропическите гори. Малко видове маймуни се срещат в области с умерен климат. Въпреки това има едно или две удивителни изключения.

По високите места на Атласките планини в северната част на Африка, където през зимния период обикновено вали сняг, малки групи от макак маготиa се скитат в кедрови и дъбови гори. Триста километра на север може да се види една група от този вид маймуни, която обитава Гибралтарската скала — най–южната част на Европа.

Как естествоизпитателите обясняват тази загадка? Някои смятат, че в далечното минало тези маймуни са обитавали и други европейски области и че маймуните в Гибралтар са единствената оцеляла група. Според други те са били донесени на Гибралтарската скала от арабските или британските колонизатори. Съществува и легенда, че маймуните са преминали тесния проток, който разделя Европа от Африка, през отдавна изчезнал подземен тунел. Откъдето и да са дошли, това са единствените маймуни в Европа, които живеят на свобода.

Макак маготите обитават иглолистните гори, които покриват горната част на Гибралтарската скала. Макар че са само около стотина, според Международното сдружение за защита на приматите те са станали „най–известните обитатели на полуострова“.b

Тъй като седем милиона туристи посещават Гибралтар всяка година, палавите маймунки получават предостатъчно храна. Въпреки че сами се прехранват в дивата природа, те са се научили да просят, а понякога и да крадат храна от посетителите. Местните власти също се грижат маймуните да получават плодове и зеленчуци.

Освен в намирането на храна, маймуните прекарват една пета от деня си и в пощене една на друга. Както женските, така и мъжките маймуни се грижат за малките и си играят с тях. Те живеят задружно в групи, но понякога между тях възникват конфликти. Когато искат да прогонят младите, по–възрастните маймуни прибягват до заплахи и крясъци, а когато искат да ги успокоят, тракат със зъби.

Как тези общителни маймуни са се появили на това място, си остава загадка, но те придават специален чар на Гибралтарската скала, която стои на входа към Средиземно море. Без тях Гибралтар нямаше да бъде същият.

[Бележки под линия]