Как да се справям със здравословното си състояние?

„СЛАВАТА на младите е силата им“, се казва в Притчи 20:29. Ако си болен или имаш някакъв недъг обаче, може би смяташ, че този стих никога няма да важи за тебе. Но това съвсем не е така! Много млади хора с подобни проблеми преодоляват огромни предизвикателства. „Пробудете се!“ интервюира четирима такива младежи.

Хироки от Япония страда от церебрална парализа по рождение. Той казва: „Мускулите на врата ми не могат да държат главата ми изправена и ръцете ми правят точно обратното на онова, което искам. Напълно завися от помощта на другите.“

Натали от ЮАР и брат ѝ Джеймс били родени с рядка форма на нанизъм (много нисък ръст). Натали страда също от сколиоза, вид гръбначно изкривяване. Тя казва: „Направиха ми четири операции на гръбначния стълб и поради изкривяването му белите ми дробове са слаби.“

Тимоти от Великобритания бил на седемнайсет години, когато лекарите му поставили диагноза синдром на хроничната умора. Той казва: „За по–малко от два месеца от здрав и деен млад човек станах толкова слаб физически, че краката ми вече не можеха да ме държат.“

Даниела от Австралия била на деветнайсет години, когато лекарите ѝ открили диабет. Тя казва: „Тъй като диабетът не се вижда, някои хора не разбират колко е сериозна тази болест. Но в действителност диабетът дори може да ме убие.“

Ако страдаш от някаква болест или имаш някакъв недъг, несъмнено изказванията на Хироки, Натали, Тимоти и Даниела ще бъдат насърчителни за тебе. А ако се радваш на сравнително добро здраве, изказванията им ще ти помогнат да разбираш по–добре онези, които се борят с подобни проблеми.

„Пробудете се!“: Кое е най–голямото предизвикателство, с което се сблъсквате поради състоянието си?

Натали: За мене е трудно да приема как реагират хората, когато ме видят. Никога не мога да се отпусна. Сякаш постоянно ме гледат.

Даниела: Тъй като имам диабет, най–голямото предизвикателство е да знам какво да ям и по колко, както и кои храни да огранича. Ако не внимавам с храненето, това може да доведе до хипогликемия, поради което да изпадна в безсъзнание.

Хироки: Имам специална инвалидна количка, пригодена за мене, и петнайсет часа на ден съм в едно и също положение. Освен това не мога да спя добре. Будя се и от най–малкия шум.

Тимоти: В началото най–трудно ми беше да приема мисълта, че съм болен. Срамувах се от състоянието, в което се намирах.

„Пробудете се!“: С какви други трудности се сблъсквате?

Даниела: Заради диабета чувствам голяма умора. Нуждая се от повече сън, отколкото другите на моята възраст. Освен това диабетът е хронична болест, за която няма лек.

Натали: Определено ниският ми ръст оказва влияние в моя живот. Дори обикновени неща, като например да взема нещо от рафта в магазина, са предизвикателство. Необходими са много усилия, когато пазарувам сама.

Тимоти: Трябва да се справям с постоянната болка, както и с периоди на депресия. Преди да се разболея, водех много активен живот. Ходех на работа и шофирах. Спортувах, като играех футбол и скуош. А сега съм прикован към инвалидна количка.

Хироки: Имам дефект в говора. Това ме обезсърчава и ми пречи да започвам разговори. Понякога при неволно движение на ръката се случва да ударя някого. Тогава дори не мога да се извиня поради това, че имам дефект в говора.

„Пробудете се!“: Какво ви помага да се справяте със ситуацията, в която се намирате?

Даниела: Опитвам се да се съсредоточавам върху положителните неща в моя живот. Имам прекрасно семейство, любещи приятели в сбора и най–вече — подкрепата на Йехова Бог. Освен това се опитвам да съм в крак с най–новата информация относно борбата с диабета. Отнасям се отговорно към здравето си и правя най–доброто, за да се грижа за себе си.

Натали: За мене молитвата е източник на сила. Опитвам се да разрешавам проблемите един по един. Това да бъда винаги заета с различни дейности, ми помага да не се съсредоточавам върху отрицателните мисли. Имам и прекрасни родители, с които мога да споделям всичко.

Тимоти: Всеки ден правя нещо, свързано с духовните неща, дори да е само за малко. Например моят ден винаги започва с разглеждането на текста за деня. Личното изучаване на Библията и молитвата са много важни за мене, особено когато не се чувствам добре в емоционално отношение.

Хироки: Старая се да не се тревожа за неща, във връзка с които не мога да направя нищо. Това е загуба на време. От друга страна, правя всичко по силите си, за да укрепвам личността си духовно и не използвам състоянието си като извинение да не изучавам Библията. Когато не мога да спя, гледам на това като на възможност да се моля. (Виж Римляни 12:12.)

„Пробудете се!“: Как ви насърчават останалите?

Хироки: Старейшините винаги ме хвалят за малкото, което мога да правя. Братята и сестрите в сбора ме вземат със себе си на повторни посещения и на библейски изучавания. (Виж Римляни 12:10.)

Даниела: Вероятно онова, което най–много топли сърцето ми, е искрената похвала от братята и сестрите в сбора. Това ми помага да се чувствам обичана и ми дава сили да продължа.

Тимоти: Има една възрастна сестра, която се стреми да разговаря с мене на всяко събрание. Старейшините и техните съпруги също ме насърчават и ми дават практични съвети. Един старейшина, който е на 84 години, ми помогна да си поставя постижими цели. А един помощник–служител ме покани да участвам с него в службата, като уреди да проповядваме в район, където теренът беше равен и придвижването в инвалидна количка не беше проблем. (Виж Псалм 55:22.)

Натали: Когато вляза в Залата на Царството, ме посрещат сърдечните усмивки на братята и сестрите ми по вяра. По–възрастните винаги споделят по някоя насърчителна мисъл, въпреки че самите те се сблъскват с различни трудности. (Виж 2 Коринтяни 4:16, 17.)

„Пробудете се!“: Какво ви помага да не губите положителната си нагласа?

Хироки: Като Свидетел на Йехова, аз съм част от едно общество от хора, които имат прекрасна надежда. Когато мисля за факта, че принадлежа към такава чудесна организация, това ми помага да имам положителна нагласа. (Виж 2 Летописи 15:7.)

Даниела: Размишлявам за честта, която имам — да знам каква е Божията цел. Има хора, които са здрави, но не намират такова удовлетворение в живота, каквото изпитвам аз. (Виж Притчи 15:15.)

Натали: За мене е важно да бъда заобиколена от хора с положителна нагласа. Освен това е насърчително да чета преживяванията на други, които служат на Йехова въпреки изпитанията. Всеки път, когато отивам в Залата на Царството, знам, че ще бъда укрепена и ще си припомня каква чест е да бъда Свидетелка на Йехова. (Виж Евреи 10:24, 25.)

Тимоти: Според 1 Коринтяни 10:13, Йехова няма да допусне да изпитаме повече, отколкото можем да понесем. Щом моят Създател е уверен, че мога да се справя с това изпитание, кой съм аз, че да твърдя нещо друго?