От нашите читатели

Какво става с любовта? (март 2006 г.) Светът днес изопачава значението на любовта, а Сатана би искал да унищожи напълно това качество. Подобна информация ни помага да изразяваме любовта си, да я показваме неегоистично с дела. Благодаря ви, че ми помогнахте да разбера по–добре начина, по който Йехова иска да използваме тази голяма сила.

И. Б. (САЩ)

Почувствах се самотна, когато двама близки приятели се преместиха да служат в чуждоезиков сбор. Но точно когато самотата ми започна да става непоносима, получих това списание. Благодаря ви за напомнянето, че ‘ако искаме другите да ни обичат, трябва да проявяваме любов към тях’. Сега съм решена да ‘отворя широко сърцето си’ и да проявявам искрена любов, така че да мога да си намеря нови приятели. (2 Коринтяни 6:12, 13)

М. Т. (Япония)

Как да се справим с проблемите на старостта? (февруари 2006 г.) Понякога имам чувството, че възрастните биват пренебрегвани. Вече единайсет години се грижа за своя съпруг, който е инвалид. Все още има моменти, когато се чувствам самотна. Препрочитах много пъти статиите в този брой на „Пробудете се!“ и неведнъж ги слушах на касета. Списанието беше точно това, от което се нуждаех. Благодаря ви много.

С. Т. (Япония)

Изкуствени крайници (февруари 2006 г.) Благодаря ви много за статията за изкуствените крайници. Когато бях бременна в четвъртия месец, разбрахме, че бебето ни ще се роди без ръце и крака и че когато стане на годинка, ще могат да му бъдат сложени изкуствени крака. Статията пристигна точно в месеца, в който Даръл навърши една година. Сега той се учи да стои изправен и да ходи. Със съпруга ми очакваме с нетърпение времето, когато синът ни ще „скача като елен“. (Исаия 35:6)

Я. А. (Франция)

Заслужава си да живееш (8 февруари 2002 г.) Често препрочитам [този брой] на „Пробудете се!“, особено когато се чувствам обезсърчена. Такава информация ми действа като лекарство, с тази разлика, че срокът ѝ на годност никога не изтича. Съветите и предложенията за разрешаване на проблемите са винаги от помощ. Списание „Пробудете се!“ ме насърчава, защото ми показва, че вие сте загрижени за хора като мене. Толкова съм ви благодарна и се радвам, че ви има, за да ми напомняте, че ‘си заслужава да живея’!

П. Т. (Мадагаскар)

Пилигримите и пуританите — кои били те? (февруари 2006 г.) Потресен съм от погрешното представяне на фактите в тази статия. Съществува основателна причина северноамериканските индианци да не празнуват Деня на благодарността, а вие сте се отнесли толкова повърхностно към фактите.

Анонимно (САЩ)

Отговорът на „Пробудете се!“: Моля, обърнете внимание, че целта на статията не беше подробното разглеждане на историята на Деня на благодарността. В няколко справочника, включително и в „Британска енциклопедия“, се казва, че през есента на 1621 г. пилигримите празнували три дена заедно с приятелите си индианци. Едуард Уинслоу разказва това в свое писмо с дата 11 декември 1621 г. Но през годините след това Денят на благодарността включвал честването на всякакви събития освен на жетвата. Най–позорното честване на Деня на благодарността било обявено през 1637 г. от губернатора Джон Уинтроп от колония Масачузетс Бей след клането на хиляди индианци пекуоти. Затова разбираме, че много читатели може да се чувстват засегнати от честването на Деня на благодарността.