„Празнувате ли Деня на бабата?“

БИЛО студена зимна сутрин. В Полша шестнайсетгодишната Наталия чакала влака, когато двама журналисти от един местен вестник се обърнали към нея с въпроса: „Празнувате ли Деня на бабата?“

В Полша се честват празници като Деня на бабата, Деня на дядото, Деня на майката, Деня на жената и Деня на учителя. Повечето малки деца празнуват Деня на бабата и Деня на дядото, като правят поздравителни картички за баба си или за дядо си, а по–големите им носят подаръци или цветя.

Отначало Наталия не знаела как да отговори. Но след като се помолила наум, тя казала на журналистите: „Аз съм Свидетелка на Йехова и не празнувам Деня на бабата.“ Те много се учудили. Тогава Наталия се усмихнала и добавила: „Живея с баба си, така че мога всеки ден да ѝ нося цветя, да си говоря с нея и да ѝ благодаря за добрината ѝ. Защо трябва да показвам, че я уважавам само веднъж в годината?“

Това логично обяснение направило силно впечатление на журналистите, както сигурно и на тебе. На следващата сутрин във вестника били отпечатани думите на Наталия заедно с нейната снимка.

Нима този пример не ни кара да се запитаме дали и ние сме готови да обясним причините за нашите вярвания и поведение, особено ако някой неочаквано ни попита за тях? Истинските служители на Бога се стремят да го почитат, като са винаги готови да посочат основанията за своите вярвания и правят това при всяка възможност. (1 Петър 3:15)