Дали човекът унищожава източниците си на храна?

„Истинското предизвикателство за нас днес не са дълговете и дефицита или всеобщата конкуренция, а нуждата да намерим начин да водим смислен, удовлетворяващ живот, без да унищожаваме биосферата на планетата, която поддържа всички форми на живот. Никога преди човечеството не е било изправено пред заплахата от разпадане на елементите, които ни поддържат живи.“ — Дейвид Сузуки, генетик.

ЛЕСНО можеш да приемеш една ябълка за даденост. Ако живееш там, където ябълките растат в изобилие, може да смяташ, че те са лесни за намиране и, което е дори още по–желателно, че можеш да избираш сред богато разнообразие. Но знаеш ли, че днес навярно има далеч по–малко сортове ябълки, сред които можеш да избираш, отколкото е имало преди сто години?

В периода от 1804 г. до 1905 г. в Съединените щати били разпространени 7098 сорта ябълки. Днес 6121 сорта, или 86 процента, са изчезнали. Подобно е положението и при крушите. Около 88 процента от общо 2683 вида круши, които са расли някога, вече не съществуват. Що се отнася до зеленчуците, цифрите там са дори по–мрачни. Биологичното разнообразие изчезва — при това не само богатото разнообразие на различни видове живи организми, но и богатото разнообразие на подвидове, съществуващо в самите видове. За по–малко от осемдесет години разнообразието сред различните сортове зеленчуци, растящи в Съединените щати, е намаляло с 97 процента! Но дали това разнообразие наистина е от значение?

Според много учени то е важно. Въпреки че все още има спорове за ролята на биологичното разнообразие, много специалисти по въпросите на околната среда смятат, че то е от съществено значение за живота на земята. Според тях то е важно както за растенията, които отглеждаме за храна, така и за диворастящите видове в горите, джунглите и пасищата по света. От значение е също и разнообразието вътре в самите видове. Наличието на многобройни сортове ориз, например, увеличава вероятността сред тях да има такива, които могат да издържат на често срещани напасти. Затова неотдавна в едно сведение, публикувано от Института за наблюдение на света, беше казано, че хората могат да разберат колко сериозно може да бъде погубването на биологичното разнообразие на земята преди всичко от последиците, които то има върху източниците ни на храна.

Изчезването на растенията може да засегне посевите най–малко по два начина: първо, чрез унищожаване на диворастящите родственици на отглежданите култури, които са възможен източник на гени за бъдещо развъждане, и второ, чрез намаляване на броя на сортовете вътре в отглежданите видове. В началото на 20–и век, например, вероятно над 100 000 местни вида ориз били отглеждани в Азия, като само в Индия те били най–малко 30 000. Днес 75 процента от реколтата в Индия е съставена от едва десет вида ориз. В Шри Ланка от съществуващите някога 2000 сорта ориз са останали едва пет. В Мексико, родината на отглеждането на царевица, днес растат едва 20 процента от сортовете, които са били разпространени там през 30–те години на 20–и век.

Но не само храната е изложена на опасност. Около 25 процента от произвежданите лекарства биват извличани от растения, като все още продължават да бъдат откривани нови лечебни билки. Но растенията постоянно биват довеждани до изчезване. Дали всъщност не унищожаваме това, от което зависи животът ни?

Според данни от Международния съюз за опазване на природата и природните ресурси повече от 11 000 от изследваните около 18 000 вида растения и животни са застрашени от изчезване. В области като Индонезия, Малайзия и Латинска Америка, където големи площи гори са били изсечени за плантации, изследователите могат само да предполагат какъв е броят на видовете, които са застрашени от изчезване или вече са изчезнали. Въпреки това някои специалисти смятат, че изчезването напредва с „катастрофална бързина“, се казва в списание „Куриер на ЮНЕСКО“.

Разбира се, земята все още осигурява изумително количество храна. Но колко дълго още нарастващото по брой население на земята ще може да се изхранва, ако биологичното разнообразие на планетата намалява? Различни страни реагираха на тези опасения, като създадоха хранилища за семена като гаранция срещу загубата на жизненоважни растения. Някои ботанически градини се заеха със задачата да защищават биологичните видове. Благодарение на науката беше осигурено едно мощно ново средство — генното инженерство. Но могат ли хранилищата за семена и науката наистина да разрешат проблема? Този въпрос ще бъде обсъден в следващата статия.