Миротворци или подстрекатели на война?

„ХРИСТИЯНИНЪТ не бива да участвува във военни действия.“ Това изказване обобщава възгледа на първите християни относно войната — казват Токо и Малуси Мпулвана в списание Echoes [„Екос“], издавано от Световния съвет на църквите (ССЦ). Едва „след като християнската църква влиза в съюз с политическата система“ — добавят те, — църквата започва да одобрява „приемането на необходимостта на войната“. Какъв е резултатът от това? Подкрепата, която т.нар. християнство е оказвало на войните през вековете, е толкова отявлена, че след Втората световна война Обединената църква на Христос в Япония дори почувствува необходимост да издаде официална „Изповед за поемане на отговорността за Втората световна война“.

Днес, около 50 години след войната войнолюбивата репутация на т.нар. християнство не се е променила много. „Ако попитаме дали като християни ние наистина сме казали едно твърдо и убедително „не“ на логиката на войната и „да“ на любовта на Христос — признава д⁠–​р Роджър Уилямсън, който работи за Англиканската църква, — е ясно, че . . . все още имаме много неща за изповядване.“ Макар че през 1948 г. ССЦ заяви, че „войната като метод за разрешаване на спорове е несъвместима с ученията и примера на нашия Господар Исус Христос“, църквите на т.нар. християнство — отбелязва Уилямсън — често са допринасяли за „фанатизма, нетолерантността, ограничаването на човешката свобода и влошаването на конфликтите“. Нищо чудно, че той прави извода, че „религията . . . често служи за разгарянето, а не за потушаването на конфликтите“.

Войната, която разкъса на парчета бившата Югославия, е подходящ пример за това. Въпреки несправедливостите и жестокостите, които се вършеха години наред, за църквите беше много трудно да заемат единна позиция относно конфликта в тази страна. Защо? Д⁠–​р Уилямсън казва, че въпреки предполагаемата си християнска връзка, сръбските и хърватските духовници са точно толкова разделени, колкото и политиците от техните държави. Там и навсякъде духовниците на т.нар. християнство, били те католически, православни или протестантски, не действуват като миротворци, а като „свещеници на своята собствена страна“. Макар че към ССЦ сега принадлежат над 300 църкви, д⁠–​р Уилямсън признава, че е „изненадващо трудно да се намерят примери на църкви, които всъщност допринасят . . . за мира“.

Да, трудно е. Но за разлика от църквите, членуващи в ССЦ, които само приказват за помирение, съществува една религия, която вече успешно е помирила бивши членове на различни религии и им помага да станат истински християни. Днес, подтиквани от своята любов към Бога и от желанието си ‘да търсят мир с всички’, в 233 страни над 5,8 милиона Свидетели на Йехова отказват да участвуват във войните на народите — независимо дали те се водят в Азия, Латинска Америка, Средния изток, Северна Ирландия, Руанда или бивша Югославия. (Евреи 12:14; Матей 22:36–38) Вместо това те изпълняват библейските пророчества, като ‘изковават ножовете си на палешници’ и ‘не се учат вече на война’. — Михей 4:3.

[Снимка на страница 23]

Някои от Свидетелите на Йехова в Африка са били жестоко бити поради своя неутралитет, или са станали бежанци