Факт ли е тя?

КАКВО КАЗВА НАУЧНИЯТ МЕТОД?

МНОГО ЕВОЛЮЦИОНИСТИ СА ДОГМАТИЧНИ, НО ИМА ЛИ ПРИЧИНА ЗА ОСНОВАТЕЛНИ СЪМНЕНИЯ?

ЕВОЛЮЦИЯТА научен факт ли е? Ученият Портер Киер от института— Смисониян (САЩ) е твърде догматичен. При годишната конференция на Американското дружество за съдействие на науката, той казал: „В музеите на целия свят има сто милиона фосилни находки, всички каталогизирани и идентифицирани. Това са сто милиона доказателства за еволюцията.“ До каква степен сто милиона фосилни находки — за които трябва също да се каже, че не са преходни форми, които изисква теорията — могат да бъдат сто милиона доказателства за еволюцията, никак не е ясно. Портер Киер прибавя след това, че еволюционистите могат да спорят върху някои детайли, но „те са единодушни, че еволюцията е факт и трябва да бъде призната като такъв.“

Прочутият еволюционист Теодосий Добжански не е толкова догматичен. В своята книга Еволюция, Добжански и сътрудниците му описват еволюцията като хипотеза или теория и признават следното: „Научни хипотези могат да бъдат само временно приети, тъй като истинността им никога не може да бъде окончателно доказана.“ Тази книга цитира д-р. Карл Попер като авторитет и казва: „Хипотеза, която дори по принцип не подлежи на възможността за експериментално опровержение, не принадлежи в обсега на науката.“ Стефен Джай Гоулд от Харвардския университет също се основава на Попер и казва: „Система от идеи, която по принцип не може да бъде опровергана, не е наука.“

Защо е важно всичко това за нашата дискусия? Защото Гоулд и други със същите тези аргументи не признават учението за сътворението като наука и казват, че то не трябва да бъде прието в часовете по биология. Сътворението не може да се провери или опровергае чрез научни експерименти. Привържениците на учението за сътворението казват: „Бог го е направил“ и няма никаква възможност това да се докаже или опровергае. Гоулд е на мнение: „,Научно учение за сътворението‘ е израз, който сам си противоречи, защото не може да се опровергае.“ Но той упорито държи на това, че еволюцията е факт.

Интересно е, че д-р. Попер употребява същия критерий и за еволюцията. Той казва: „Дарвинизъмът не е научна теория, която може да се провери, а е метафизична изследователска програма.“ Еволюционната теория не може да се провери и поради това според горната дефиниция не може да бъде наука. Тъй като не може да се повтори и покаже нагледно чрез експерименти, а се опира само на догматични твърдения, е недоказуема чрез научен метод. Д-р. Попер е известно лице в областта на изследване на научни методи и въз основа на този метод той заключава, че еволюцията не може с право да се нарече научна теория. Той не я смята за наука, а по-скоро за предмет на метафизическо изследване.

Норман Казънс дава дефиниция за научния метод, която не само го описва, но и също показва неговата стойност: „Най-важното в науката е научният метод — вид систематическо мислене, събиране и преценка на доказателства, правене на опити за да се предскаже какво точно ще се случи при известни обстоятелства и да се установят собствени грешки и да се познаят и намерят грешките на дълго поддържани идеи. Самата наука се мени постоянно, до по-голяма степен в резултат на научния метод“ (Anatomy of an Illness, стр. 120, 121).

Както учението за развитието така и учението за сътворението описват събития, които са станали в миналото или може би са станали. Не е имало човешки наблюдатели, които могат да докажат това. Те не могат да бъдат възпроизведени в лаборатории. Нито учението за развитието, нито учението за сътворението могат да се докажат или опровергаят чрез научен експеримент. Съобразно тези размишления, ако учението за сътворението се нарече ненаучно, тогава трябва според същите предпоставки и еволюционната теория да е ненаучна.

Защо тогава толкова много учени вярват в еволюцията? „Причината защо Дарвинизъмът е бил почти безусловно възприет“, пише д-р. Попер, се състои в това, че „Дарвиновата теория на приспособяване бе първата убедителна атеистична теория; А пък теизъма бе по-лош, отколкото да се признае открито един неуспех, понеже той създаваше впечатлението, че вече е намерено окончателно обяснение.“

Признаването на еволюционната теория от учените се дължи до голяма степен на техната антипатия към алтернативата, а именно теизъма, вярата в Бог. Но научно ли е да се приеме една теория само за това, защото не се харесва алтернативата? Някои учени може би не могат да преодолеят болката, че признаването на Бог като Сътворител би означавало, да го възвеличат, когато открият нови чудесни факти в неговото създание. Би ли било това много тежко бреме за техната гордост? Признаването на атеиста Алдус Хъкслей издава още една възможност: „Ние протестираме против морала [на Библията], защото ограничава нашата сексуална свобода.“

Еволюцията научен факт ли е? Не.

Какво е тогава еволюционната теория и защо вярват толкова много хора в нея?

[Блок на страница 20]

ИМА ЛИ ПРИЧИНИ ЗА ОСНОВАТЕЛНИ СЪМНЕНИЯ?

Разумно ли е да се вярва, че от амебите са станали риби? Или от рибите гущери? Или, че гущерите са се превърнали в червеношийки и вълци?

В книгата „Еволюция“ от Т. Добжански се казва, че истината на еволюцията никога не може да бъде доказакна, обаче е хипотеза, която „е потвърдена и стои вън от всякакво основателно съмнение.“ Едно „основателно съмнение“ се дефинира юристически като „съмнение, което кара разумен и разсъдлив човек, в трудни и важни жизнени ситуации да се замисли и да реагира с колебание относно истината на обявено за факти положение.“ Едно съдебно решение гласело: „Едно ,основателно съмнение‘ е съмнение, което искрен човек може да изрази при искрено изследване на истината“ (Black’s Law Dictionary, стр. 580).

Когато пред съда се появи съмнение върху решаващи доказателства, не последва осъждане. Разумно ли е да се съмняваме, че животът е възникнал внезапно чрез случайност? Разумно ли е да се подлага на съмнение, че амебите са станали риби? Или риби — гущери? Или гущери са се превърнали в червеношийки или вълци? Съмненията в еволюцията разумни съмнения ли са или неразумни?

Ако ти вярваш в еволюцията, тогава когато си сам в стаята застани пред огледалото и без да се срамуваш от някого, постави си следните въпроси: Защо вярвам в еволюцията? Мога ли да изтъкна доказателства за това? Могат ли те лично да ме задоволят? Или вярвам въз основа на съвети на други? Истина ли е, и „потвърдена и издигната над всяко основателно съмнение“?