Плановост изисква плановик

„ДА“ И „НЕ“ КАЗВАТ ЕВОЛЮЦИОНИСТИТЕ

„ВСЯКА КЪЩА СЕ СТРОИ ОТ НЯКОГО, НО ТОЗИ, КОЙТО Е УСТРОИЛ ВСИЧКИ НЕЩА, Е БОГ“ (ЕВРЕИ 3:4).

НИТО един еволюционист не ще твърди, че една къща може да се построи сама от неодушевена материя. Но той настоява догматично на това, че неодушевената вселена е произлезла от само себе си — една вселена с десетки милиони галактики, от които всяка е образувана от десетки милиони звезди, които всички се движат по точно определени орбити.

Но, като че ли това не е достатъчно, еволюционистите твърдят още, че безбройните живи форми на земята са се развили сами от един предшественик, който е произлезъл спонтанно от мъртва материя. Дори и многобройните сложни устройства, както и финно измъдрените и смислени градивни планове на всички тези живи същества, не могат да ги отклонят от възгледите им.

Ние се възхищаваме на гениалните изобретения на човешки конструктори, но техните най-големи изобретения са незначителни в сравнение с най-простите живи организми. С цялата техна високо модерна технология те не могат да конструират дори една малка, едноклетъчна амеба. И въпреки това не им е трудно да припишат величието за произхода на целия живот на земята на сляпата случайност — случайни изменения, със съмнителната помощ на естествения подбор.

Тук се среща груба непоследователност. Еволюционистите могат, без да им мигне окото, да припишат на случайността способността да произведе всички сложни живи същества и същевременно твърдят, че съвсем обикновени предмети са предпоставка за наличието на интелигентен производител.

Например, един учен копае в стар сипей и намира продълговат камък, който има в средата кръговидна рязка. Настоятелно и убедено той твърди, че този камък някога е бил завързан здраво за една тояга и бил използуван от първобитен човек като чук или оръжие. Камъкът е бил обработен от разумно същество с определена цел. Съвсем друг е въпросът според него с птиче перо. Махово перо от крило може да има хиляди перушинови клончета, които израстват от ствола, на перушиновите клончета има стотици хиляди перушинови лъчове както и милиони кукички, които всичко придържат и правят перото способно да лети. Когато кукичките се откачат, птицата може да ги закачи обратно с помоща на човката си, както се затваря един цип. Ципове, дълго време преди да бъдат „изобретени“ от човека!

Перото продукт ли е на интелигентен производител? За еволюциониста не. Той казва: „Как се е развило това структурно чудо? Не е необходимо силно въображение за да си представим едно перо като видоизменение на люспа, по принцип подобна на тази на влечуго — дълга, хлабаво закрепена люспа, чиито външни ръбове се разнишват и разширяват докато най-после се развила извънредно сложната структура, която показват перата днес“ (Птиците, Life, стр. 34).

Ето още един случай, който говори за произвола на еволюциониста: Той намира камък с остри ръбове и е сигурен, че е обработен от човек от каменната епоха и е използван като нож или стъргало. Но един малък бръмбар, като „акациевия клонорезач“ се е развил от само себе си, според мнението на еволюционистите. Женската на този бръмбар се катери на акация, пълзи до края на една клонка, изхапва цепка в кората и снася там яйцата си. След това се връща до средата на клона, изгризва го пръстеновидно в дълбочина до сърцевината, след което краят на клончетата изсъхва и пада на земята. Яйцата на бръмбара се разнасят, малките бръмбарчета се излюпват и процесът започва наново. Акацията има полза от това. По този начин тя бива подрязвана и живее двойно по-дълго — 40 или 50 години — отколкото иначе би живяла. Акацията разпространява даже благоухание, което примамва акациевия клонорезач и този малък бръмбар не може да се размножава в нито едно друго дърво. Плоският, остър камък изисква производител; а акациевият клонорезач започнал съвсем случайно да съществува. Във всеки случай еволюционистите искат да ни накарат да вярваме това.

Друго сравнение: Малък остър кремък, оформен като връх на стрела, убеждава еволюционистите в това, че е бил обработен от някой човек като острие на стрела или копие. Такива смислени, обработени според определена форма предмети, не са дошли случайно, заключава той. При паяците обаче е на дуго мнение. Да вземем например кръстоносния паяк. Той има шест паяжинови брадавички и всяка от тях има около 100 отвора, от които всеки е свързан чрез тръбички със собствена жлеза в тялото на паяка. Той може да произвежда единични нишки или да ги съединява в дебел вързоп. Паяците произвеждат 7 видове нишки. Нито един вид може да произвежда всичките седем, но всички могат да произвеждат поне три, а кръстоносният паяк дори пет видове нишки. Със своите шестотин тръбички, той произвежда не само паяжинови нишки; от някои от тях може да се отделя лепило, за да бъдат лепливи определени нишки на мрежата. Кръстоносният паяк намазва краката си с мазнина и затова никога не се залепва. Как са се създали тези паячни жлези? Те са се развили от краката, казват еволюционистите.

Но размисли: Паякът притежава химична лаборатория за прозводство на нишки, предачен механизъм и инстинктивна способност за производството на мрежа. Всеки един от тези три фактора е безполезен, ако не са другите два. Те е трябвало да се развият едновременно в един и същи паяк по случаен начин. Това вярват еволюционистите. Вярваш ли го също и ти? Кое би могло по-лесно да се създаде чрез случайност — острото парче кремък или паякът?

Нека сега да помислим за нашата епоха на космически постижения и да чуем Карл Саган от университета Корнел (САЩ). Той казва: „Лесно може да се състави междузвездна радиограма, която да се познае като произлизаща от интелигентно същество.“ Според мнението му „най-обещаващият метод е предаването на картинни изображения“. Едно от изображенията, което се предвижда да се предаде чрез радиовълни, трябва да представи мъж, жена, дете, слънчева система и различни атоми. Всичко това трябва да се предаде в поредица от точки и чертички — всяка от тях образуваща един „бит“ информация — общо 1271 бита.

Моля помисли добре. След като 1271 информационни единици в определен ред свидетелствуват за разум и план и „недвусмислено“ доказват, че произхождат от „интелигентно същество“, какво може да се каже тогава за около 10 милиарда информационни единици, които са кодирани в хромозомите на всяка жива клетка? Еволюционистите казват, че 1271 информационни единици са недвусмислено доказателство за наличието на интелигентен причинител, обаче гледат на 10 милиарда информационни единици като продукт на случайност, при които не е необходим интелигентен причинител.

Не намираш ли таково заключение за нелогично и предубедено? След като съвсем прости градивни планове изискват плановик, не изискват ли тогава извънредно сложни градивни планове много по-способен плановик? Британският теоретик Едуард Милне след като размислил за началото на вселената, дошъл до мъдрото заключение: „Без Него нашата представа е непълна“.