ПИСМОТО ДО ЕВРЕИТЕ

1 В миналото Бог много пъти и по различни начини е говорил на предците ни чрез пророците. 2 А сега* ни говори чрез Сина, когото определи за наследник на всичко и чрез когото направи всичко на небето и на земята*. 3 Той е отражение на Божията слава, точен образ на Бога и поддържа всичко чрез могъщите му думи. След като ни очисти от греховете, той седна от дясната страна на величествения Бог в небесата 4 и стана по-велик от ангелите, защото получи по-голяма власт от тяхната*.

5 На кого от ангелите Бог е казвал: „Ти си мой син, днес станах твой баща.“? И за кого е казвал: „Аз ще му бъда баща и той ще ми бъде син.“? 6 А за времето, когато отново ще изпрати Първородния си син в света, той казва: „Нека всички Божии ангели да му се поклонят“.

7 За ангелите казва: „Той прави ангелите си могъщи духове* и служителите си — огнени пламъци“. 8 А за Сина казва: „Бог ти дава властта да управляваш* завинаги и царският ти жезъл е жезъл на справедливостта*. 9 Ти обичаш праведността и мразиш злото. Затова Бог, твоят Бог, те помаза с масло и ти даде повече радост отколкото на другите царе*“. 10 И още: „Господарю, в началото ти положи основите на земята; небето е творение на ръцете ти. 11 Те ще изчезнат, но ти ще останеш завинаги. Те ще се износят като дреха; 12 ще ги сгънеш като наметало и ще ги смениш като дреха. Ти обаче си оставаш същият и животът ти няма да има край“.

13 За кого от ангелите Бог е казвал: „Седни от дясната ми страна, докато не поставя твоите врагове под краката ти.“? 14 Не са ли всички те духове, които служат на Бога? Не са ли изпратени да помагат на тези, които ще наследят спасение?

2 Ето защо трябва да обръщаме сериозно внимание на това, което чухме, за да не се отклоним никога от вярата. 2 След като Божиите думи, които бяха предадени чрез ангели, бяха непоклатими и всяко престъпление и непослушание се наказваше справедливо, 3 тогава как ние ще избегнем наказанието, ако пренебрегваме посланието за толкова велико спасение? За това спасение ни говори първо нашият Господар и думите му бяха потвърдени от тези, които ги чуха. 4 Бог също ги потвърди, като извърши знамения, чудеса и могъщи дела и като даде светия дух на служителите си според волята си.

5 Той не възложи на ангели да управляват бъдещия свят, за който говорим. 6 Но един свидетел веднъж записа: „Какво е човекът, че да го помниш, и какво е човешкият син, че да се грижиш за него? 7 Ти го постави малко по-ниско от ангелите, награди го със слава и чест и му даде власт над творенията ти. 8 Ти подчини всичко на него“. И като му подчини всичко, Бог не остави нищо, което да не му е подчинено. Сега обаче още не виждаме всичко да му е подчинено. 9 Но виждаме как Исус, който беше поставен малко по-ниско от ангелите, е награден със слава и чест, защото понесе страдания и умря. Заради Божията незаслужена доброта той умря за всички.

10 Бог, за когото и чрез когото съществува всичко, искаше да прослави синовете си*. Затова сметна за добре чрез страдания да усъвършенства този, който ги води към спасение. 11 Исус и тези, които той освещава, имат един и същ баща. Затова той не се срамува да ги нарича братя, 12 като казва: „Ще известявам името ти на братята си, ще те възхвалявам с песни в сбора*“. 13 Казва също: „Ще разчитам на Бога“. И още: „Ето ме с децата, които Йехова* ми даде“.

14 И тъй като тези деца са от плът и кръв, той също стана човек от плът и кръв, така че със смъртта си да унищожи този, който може да причинява смърт, тоест Дявола, 15 и да освободи всички, които цял живот са били в робство заради страха си от смъртта. 16 Той не дойде да помага на ангелите, а на потомците на Авраам. 17 Затова трябваше да стане като братята си във всяко отношение, за да бъде милостив и верен първосвещеник в служба на Бога, който може да принесе помирителна жертва за* греховете на хората. 18 И понеже самият той страдаше, когато имаше изпитания, сега може да помогне на тези, които също се сблъскват с изпитания.

3 Затова, святи братя, които сте призовани да отидете на небето, помислете за Исус, когото признаваме за апостол и първосвещеник. 2 Той беше верен на Бога, който го назначи за такъв, както и Моисей беше верен в целия Божи дом*. 3 Но Исус заслужава повече слава от Моисей, защото строителят на дома получава повече почит от самия дом. 4 Ясно е, че всеки дом си има строител, а този, който е построил всичко, е Бог. 5 Моисей беше верен служител в целия Божи дом и службата му показваше* това, което щеше да бъде разкрито по-късно. 6 А Христос беше верен син, на когото беше поверен Божият дом. Ние сме този дом, но само ако до края продължаваме да говорим смело* и пазим надеждата си, с която се гордеем.

7 Затова светият дух казва: „Чуйте думите му днес: 8 „Не бъдете твърдоглави като предците си, които много ме разгневиха, когато ме подложиха на изпитание в пустинята. 9 Те ме изпитаха и ме предизвикаха, въпреки че 40 години виждаха делата ми. 10 Ето защо се отвратих от това поколение и казах: „Те постоянно следват капризите на сърцето си и не ме познават“. 11 Затова в гнева си се заклех: „Няма да се присъединят към мен* в моята почивка“.

12 Братя, внимавайте сърцето ви да не стане зло и невярващо поради това, че сте се отдалечили от живия Бог. 13 Но се насърчавайте взаимно всеки ден, докато още е „днес“, така че никой от вас да не стане твърдоглав заради измамната сила на греха. 14 Защото ще получим същото, което получи* Христос, само ако запазим увереността, която имахме в началото. 15 Както е казано: „Чуйте думите му днес: „Не бъдете твърдоглави като предците си, които много ме разгневиха“.

16 Кои чуха Бога, но въпреки това много го разгневиха? Не бяха ли всички онези, които Моисей изведе от Египет? 17 И от кого Бог се отвращаваше 40 години? Не беше ли от онези, които съгрешиха и умряха в пустинята? 18 И на кои се закле, че няма да се присъединят към него в почивката му? Не беше ли на онези, които не му бяха послушни? 19 И така, виждаме, че те не можаха да се присъединят към него, защото нямаха вяра.

4 Тъй като обещанието да се присъединим към него в почивката му* все още е в сила, нека да внимаваме* никой от нас да не се окаже недостоен. 2 Защото ние чухме добрата новина, както и предците ни я чуха. Но на тях тя не им донесе полза, понеже нямаха същата вяра като тези, които се вслушаха в нея. 3 Ние, които имаме вяра, се присъединяваме към Бога в почивката му. А за онези, които не бяха послушни, той каза: „Затова в гнева си се заклех: „Няма да се присъединят към мен* в моята почивка“, въпреки че е завършил работата си и си почива от основаването на света насам. 4 На едно място за седмия ден той казва: „На седмия ден Бог започна да си почива от всичките си дела“, 5 а на друго място казва: „Няма да се присъединят към мен* в моята почивка“.

6 Онези, които първи чуха добрата новина, не се присъединиха към Бога в почивката му, защото не му бяха послушни. Но все още има възможност някои да се присъединят. 7 Ето защо той отново определя един ден, като много по-късно в Давидовия псалм казва „днес“, както вече беше споменато: „Чуйте думите му днес: „Не бъдете твърдоглави“. 8 Ако Исус Навиев ги беше завел на място за истинска почивка, Бог нямаше по-късно да говори за друг ден. 9 Следователно за Божия народ все още има почивка като тази в съботния ден. 10 Защото който се присъединява към Бога в почивката му*, си почива от делата си, както и Бог си почива от своите.

11 Затова нека да правим всичко по силите си да се присъединим към него в почивката му, така че никой от нас да не последва същия пример на непослушание. 12 Божиите думи* са живи и действат с голяма сила. Те са по-остри от всеки двуостър меч и проникват толкова дълбоко, че разделят душата* от духа*, костите* от костния мозък и разкриват* мислите и намеренията на сърцето. 13 И няма създание, което да е скрито от погледа на Бога, на когото ще даваме сметка, но всичко е голо и открито пред него.

14 Имаме велик първосвещеник, който влезе в небесата — Исус, Божия Син; затова нека да продължаваме да говорим на всички за вярата си в него. 15 Нашият първосвещеник не е такъв, че да не може да разбира* слабостите ни, защото беше изпитан във всяко отношение като нас, но остана безгрешен. 16 Затова нека да се приближим към престола на незаслужената доброта и да се молим с увереност* на Бога, за да намерим състрадание и незаслужена доброта, когато се нуждаем от помощ.

5 Всеки човек, който е назначен като първосвещеник, служи на Бога в полза на хората: принася дарове и жертви за греховете им. 2 Той може да прояви състрадание* към тези, които грешат от незнание, тъй като самият той има слабости 3 и затова трябва да принася жертви за своите грехове, точно както прави за греховете на хората.

4 Човек не може сам да заеме тази почетна длъжност; единствено Бог може да го назначи, както направи с Аарон. 5 Така и Христос не прослави сам себе си, като се обяви за първосвещеник, но го прослави този, който му каза: „Ти си мой син, днес станах твой баща“. 6 А на друго място казва: „Ти си свещеник завинаги, свещеник като Мелхиседек“.

7 Докато живя на земята, Христос със силни викове и сълзи се молеше горещо на* този, който можеше да го спаси от смъртта, и заради дълбокото си уважение към* Бога, беше чут. 8 Макар че беше Божи Син, той се научи на послушание чрез страданията си. 9 И след като се усъвършенства, получи отговорността да помогне на всички, които са му послушни, да се спасят завинаги, 10 защото Бог го назначи за първосвещеник като Мелхиседек.

11 Можем да кажем още много неща за него, но е трудно да ви ги обясним, защото не се стараете да разберете това, което чувате*. 12 Досега трябваше да сте станали учители, но отново имате нужда някой да ви учи на основните истини от свещените думи на Бога и пак ви трябва мляко, а не твърда храна. 13 Всеки, който продължава да се храни с мляко, е бебе и не е запознат с Божиите думи, които ни учат какво е правилно. 14 А твърдата храна е за зрелите хора, които са се научили да мислят* и така могат да различават правилното от погрешното.

6 Затова, след като вече знаем основните учения за Христос, нека да напредваме към зрялост. Нека да не полагаме пак основа, като учим отново за разкаянието от мъртви* дела, вярата в Бога, 2 различните видове покръстване, полагането на ръце, възкресението на мъртвите и окончателния* съд. 3 И ако Бог позволи, ще достигнем зрялост.

4 Някои преди бяха просветени от Бога, получиха небесния подарък, светия дух 5 и чудесното послание на Бога и видяха благословиите* на бъдещия свят*, 6 но после отпаднаха от вярата. Никой не може да им помогне отново да се разкаят, защото те пак приковават на стълб Божия Син и го правят за срам и позор. 7 Нещо подобно става със земята. Бог я благославя, като я напоява често с дъжд, и тя дава реколта на тези, които я обработват. 8 Но ако ражда тръни и бодили, тя е безполезна. Такава земя ще бъде прокълната и накрая — изгорена.

9 Но макар че говорим така, мили братя, ние сме уверени, че спасението ви ще ви донесе по-хубави неща. 10 Бог не е несправедлив и няма да забрави делата ви и любовта, която проявихте към името му, като помагахте и продължавате да помагате* на святите му служители. 11 Но искаме всеки от вас и занапред да полага същите усилия, за да запазите надеждата си силна до края. 12 Не бъдете мързеливи, а подражавайте на тези, които благодарение на вярата и търпението си получиха обещанията.

13 Когато даде обещание на Авраам, Бог се закле в себе си, защото не можеше да се закълне в някой по-велик. 14 Той каза: „Непременно ще те благословя и ще ти дам много потомци“. 15 Авраам получи това обещание*, след като прояви търпение. 16 Хората се заклеват в някой по-велик от тях и клетвата им слага край на всеки спор, тъй като потвърждава казаното. 17 Така и Бог, когато реши да покаже по-ясно на наследниците на обещанието, че намерението му не се променя, потвърди обещанието си с клетва. 18 За тези две неизменни неща* Бог не може да излъже. Те са голямо насърчение за нас, които сме потърсили убежище при Бога, и ни помагат да сме напълно сигурни в надеждата си. 19 Тази надежда е като котва за душата* ни — сигурна и стабилна. Тя ни води зад завесата*, 20 където преди нас влезе Исус, за да отвори пътя за нас. Той стана първосвещеник завинаги като Мелхиседек.

7 А този Мелхиседек беше цар на Салим и свещеник на Всевишния Бог. Той посрещна Авраам, който се връщаше след победата си над царете, и го благослови, 2 а Авраам му даде една десета от всичко. Името на Мелхиседек означава „цар на праведността“, а освен това той е цар на Салим, тоест „цар на мира“. 3 Не се знае кои са баща му и майка му, какво е родословието му, кога е роден и кога е умрял. Така той прилича на Божия Син и остава свещеник завинаги.

4 Вижте колко велик беше този човек, че дори нашият прародител* Авраам му даде една десета от най-хубавата плячка. 5 Наистина, Законът задължаваше потомците* на Леви, които бяха назначавани като свещеници, да събират десятъци от народа, тоест от братята си, макар че и те бяха потомци на Авраам. 6 Но този човек, който не беше от рода на Леви, получи десятък от Авраам, на когото бяха дадени обещанията, и го благослови. 7 А няма съмнение, че този, който дава благословията, е по-велик от този, който я получава. 8 В единия случай десятък получават смъртни хора, а в другия — този, за когото Писанието казва, че е жив. 9 И може да се каже, че дори Леви, който получава десятъци, е платил десятък чрез Авраам, 10 защото му е потомък, макар че още не се беше родил, когато Мелхиседек срещна Авраам.

11 Тогава, ако наистина можеше да се постигне съвършенство чрез свещеническата служба на левитите (понеже тя беше част от Закона, даден на народа), защо трябваше да се назначава друг свещеник, който е като Мелхиседек, а не като Аарон? 12 Но щом се променя свещеническата служба, трябва да се промени и Законът. 13 Защото този, за когото говорим, беше от друго племе, от което никой не е служил при олтара. 14 Ясно е, че нашият Господар произлезе от Юда, но Моисей не спомена нищо за свещеници от това племе.

15 И всичко става още по-ясно сега, когато се появи друг свещеник, който е като Мелхиседек. 16 Той стана свещеник не защото беше от племето, определено от Закона, а защото има сила, която му дава неунищожим живот. 17 За него е казано: „Ти си свещеник завинаги, свещеник като Мелхиседек“.

18 И така, предишните заповеди са отменени, защото са безсилни и безполезни. 19 Законът не направи никого съвършен, но Бог ни даде по-добра надежда и чрез нея можем да се приближим до него. 20 Освен това Бог се закле, когато назначи Исус за свещеник. 21 (Наистина някои са станали свещеници без клетва, но той стана свещеник с клетва, когато Бог му каза: „Йехова* се закле и няма да се отметне*: „Ти си свещеник завинаги“.) 22 Затова Исус стана гаранцията* на един по-добър договор. 23 Освен това много свещеници се сменяха един след друг, понеже умираха и не можеха да продължат службата си. 24 Но тъй като той живее вечно, никой няма да го замести като свещеник. 25 Той може напълно да спаси тези, които се обръщат към Бога в негово име, защото живее вечно и се застъпва за тях.

26 Точно такъв първосвещеник ни трябваше: лоялен, невинен, безупречен, различен от грешниците и издигнат над небесата. 27 За разлика от другите първосвещеници той не трябва да принася жертви всеки ден — първо за своите грехове, а после и за греховете на хората. Той направи това веднъж завинаги, когато принесе самия себе си в жертва. 28 Законът назначава за първосвещеници грешни хора, а клетвата, която беше дадена след Закона, назначава за първосвещеник Божия Син, който стана съвършен завинаги.

8 Най-важното от това, за което говорим, е следното: имаме точно такъв първосвещеник и той седна отдясно на престола на величествения Бог в небесата. 2 Той служи в святото* място на истинския шатър, издигнат от Йехова*, а не от човек. 3 Всеки първосвещеник е назначен да принася дарове и жертви, затова и той трябваше да принесе жертва. 4 Ако беше на земята, нямаше да е свещеник, защото според Закона има други свещеници, които принасят дарове. 5 Службата им е отражение и сянка на небесните неща. Това се вижда от заповедта, която Моисей получи от Бога, когато трябваше да направи шатъра: „Гледай да направиш всичко по образеца, който ти показах на планината“. 6 На Исус обаче му е възложена служба, която превъзхожда тяхната, защото той е и посредник на по-добър договор, който е законно основан на по-добри обещания.

7 Ако първият договор беше без недостатък, нямаше да има нужда от втори. 8 Защото Бог вижда недостатък в народа и казва: „Идват дни — казва Йехова* — когато ще сключа нов договор с израилтяните и юдеите. 9 Той няма да бъде като договора, който сключих с предците им в деня, когато ги хванах за ръка и ги изведох от Египет. Те не спазиха моя договор и аз спрях да се грижа за тях — казва Йехова*.

10 Това е договорът, който ще сключа с израилтяните след тези дни — казва Йехова*. — Ще вложа законите си в ума им и ще ги напиша в сърцето им. Аз ще бъда техен Бог и те ще бъдат мой народ.

11 И никой вече няма да учи своя сънародник и своя брат, като му казва: „Опознай Йехова*!“. Защото всички ще ме познават, от най-малкия до най-големия. 12 Ще им простя лошите постъпки и вече няма да си спомня за греховете им“.

13 Като говори за „нов договор“, той показва, че предишният е остарял. А това, което е остаряло и износено, е на път да изчезне.

9 Предишният договор съдържаше правила за поклонението на Бога и имаше земно светилище. 2 Шатърът, който беше направен, имаше две помещения. В първото се намираха светилникът, масата и свещените хлябове* и то се наричаше Святото помещение. 3 А зад втората завеса на шатъра беше помещението, което се наричаше Най-святото. 4 Там се намираха златната кадилница и ковчегът на договора, целият покрит със злато. В него бяха златният съд с манната, напъпилата тояга на Аарон и плочите на договора. 5 А върху него бяха славните херувими, които покриваха със сянката си капака на помирението*. Но сега не е времето да говорим подробно за тези неща.

6 Всичко беше направено по този начин и оттогава свещениците влизат редовно в първото помещение на шатъра, за да изпълняват святите си задължения. 7 А във второто помещение влиза само първосвещеникът — веднъж годишно и винаги с кръв. Той принася тази кръв за себе си и за греховете, които хората са извършили от незнание. 8 Така светият дух ясно показва, че докато съществуваше първият шатър, пътят към святото* място още не беше отворен. 9 Този шатър представя това, което съществува сега, и днес още се принасят дарове и жертви. Но те не могат да дадат съвършено чиста съвест на човека, който се покланя на Бога. 10 Те са свързани само с храни, напитки и ритуални измивания*. Това бяха изисквания на Закона, които се отнасяха за физически неща и бяха в сила до определеното време, когато всичко трябваше да бъде поправено.

11 Но Христос дойде като първосвещеник, за да ни донесе благословиите, които вече изпитваме, и влезе в по-великия и по-съвършен шатър, който не е направен от хора и не е на земята. 12 Той влезе веднъж завинаги в святото място, но не с кръвта на козли и на млади бикове, а със собствената си кръв и ни осигури вечно спасение*. 13 Свещениците използват кръвта на козли и бикове и поръсват с пепелта от млада крава тези, които са се омърсили, и така освещават и очистват тялото им. 14 Но кръвта на Христос има много по-голяма стойност! С помощта на вечния свети дух той даде себе си на Бога като жертва без недостатък и кръвта му очиства съвестта ни от мъртви* дела, за да можем да се покланяме на живия Бог.

15 Затова той е посредник на нов договор, за да може призованите да получат обещанието за вечното наследство. Това стана възможно благодарение на смъртта му, която ги откупи и освободи от наказанието за греховете, извършени по време на предишния договор. 16 Защото, когато се сключва договор с Бога, трябва да настъпи смъртта на човека, чрез когото е сключен договорът. 17 Договорът влиза в сила само след смърт, тъй като не важи, докато е жив човекът, чрез когото е сключен. 18 Затова и предишният договор не влезе в сила без кръв. 19 Когато Моисей каза на народа всички заповеди от Закона, взе кръвта на млади бикове и козли и я смеси с вода, след което използва яркочервена вълна и исоп*, за да поръси книгата* на договора и целия народ. 20 После каза: „Това е кръвта на договора, който Бог ви задължи да спазвате“. 21 Той поръси с кръв също шатъра и всички съдове, използвани в святата служба. 22 Според Закона почти всичко се очиства с кръв и без проливане на кръв няма прошка.

23 Ето защо това, което е отражение на небесните неща, трябваше да се очисти с кръв от животински жертви, а самите небесни неща изискват много по-велики жертви. 24 Защото Христос не влезе в свято място, което е построено от хора и прилича на действителността, а в самите небеса, за да застане пред* Бога за нас. 25 И не го направи, за да принася себе си в жертва много пъти, както първосвещеникът влиза всяка година в святото място с чужда кръв. 26 Иначе трябваше да страда много пъти от основаването на света* насам. Но сега, в края на това време*, той дойде веднъж завинаги, за да се пожертва и така да премахне греха. 27 И както хората умират само веднъж, а после ги очаква съд, 28 така и Христос се принесе в жертва веднъж завинаги, за да премахне* греховете на много хора. А втория път, когато ще дойде, няма да дойде, за да премахва грехове. И тогава ще го видят тези, които го очакват, за да се спасят.

10 Законът е само сянка на бъдещите благословии, но не и самите благословии. Затова той* не може с едни и същи жертви, принасяни всяка година, да направи съвършени тези, които се покланят на Бога. 2 Иначе принасянето на жертви щеше да престане. Защото Божиите служители щяха да станат чисти и вече нямаше да съзнават, че са грешни*. 3 Но тези жертви всяка година напомнят за греховете, 4 понеже кръвта на бикове и на козли не може да премахне греховете.

5 Затова, когато Христос дойде в света, каза: „Ти не искаше жертви и приноси, а ми приготви тяло. 6 Приносите за изгаряне и приносите за грях не ти бяха приятни. 7 Тогава казах: „Ето, дойдох. В свитъка* пише за мен. Дойдох да изпълня волята ти, Боже мой“. 8 Най-напред той каза: „Ти не искаше жертви и приноси, приноси за изгаряне и приноси за грях; те не ти бяха приятни“. (Тези жертви се принасят според Закона.) 9 После каза: „Ето, дойдох да изпълня волята ти“. Той отменя първото, за да установи второто. 10 Според тази „воля“ на Бога сме осветени, защото Исус Христос принесе тялото си в жертва веднъж завинаги.

11 Всеки свещеник заема ден след ден мястото си, за да изпълнява святите си задължения, като принася много пъти едни и същи жертви, които не могат да премахнат напълно греховете. 12 Но Христос принесе веднъж завинаги една жертва за греховете и седна отдясно на Бога. 13 От тогава нататък чака Бог да постави неговите врагове под краката му. 14 С една жертва той веднъж завинаги направи съвършени тези, които са осветени. 15 Светият дух също ни уверява в това, като казва: 16 „Това е договорът, който ще сключа с тях след тези дни — казва Йехова*. — Ще вложа законите си в сърцето им и ще ги напиша в ума им“. 17 После казва: „Вече няма да си спомня за греховете им и за лошите им постъпки“. 18 А когато греховете са простени, вече няма нужда от принос за грях.

19 И така, братя, благодарение на кръвта на Исус можем смело да се приближим до святото* място. 20 Той отвори нов път за нас, който води към живот, като мина през завесата. Тази завеса е тялото му. 21 Освен това имаме велик свещеник, на когото е поверен Божият дом*. 22 Затова нека да се покланяме на Бога с искрено сърце и силна вяра, тъй като сърцата ни и гузната ни съвест бяха очистени* и телата ни бяха измити с чиста вода. 23 Нека да не преставаме да говорим непоколебимо на всички за надеждата си, защото този, който даде обещанието, е верен. 24 Нека да мислим един за друг*, за да се подбуждаме към любов и добри дела, 25 и да не пренебрегваме събранията ни, какъвто навик имат някои, а да се насърчаваме един друг, и то още повече, като виждаме, че денят наближава.

26 Защото ако грешим умишлено, след като сме получили точно познание за истината, вече няма жертва за греховете ни. 27 Остава ни само да чакаме със страх наказанието и огнения гняв, който ще унищожи Божиите врагове. 28 Този, който нарушава Моисеевия закон, умира въз основа на показанията на двама или трима свидетели и за него няма милост. 29 Помислете тогава колко по-тежко наказание заслужава този, който с презрение отхвърля* Божия Син, не цени кръвта на договора, с която е бил осветен, и безсрамно обижда духа на незаслужената доброта! 30 Познаваме този, който каза: „Отмъщението е мое, аз ще им дам заслуженото“. Записано е още: „Йехова* ще съди народа си“. 31 Страшно е да попаднеш в ръцете на живия Бог!

32 Не забравяйте, че след като бяхте просветени, издържахте много страдания в тежката си борба. 33 Понякога публично* ви обиждаха и се отнасяха зле с вас, а понякога подкрепяхте тези, които понасяха същото. 34 Проявявахте състрадание към тези, които бяха в затвора, и не губехте радостта си, когато ви отнемаха притежанията, понеже знаехте, че имате нещо по-хубаво и трайно.

35 Затова оставайте смели* и ще получите голяма награда. 36 Нужна ви е издръжливост, за да може, след като изпълните Божията воля, да получите обещаното. 37 Защото още „съвсем малко“ и „този, който идва, ще дойде и няма да се забави“. 38 „А праведният ми служител ще живее благодарение на вярата си“, но „ако се отдръпне от мен, няма да има одобрението ми“. 39 Ние не сме от тези, които се отдръпват и отиват към унищожение, а от тези, които имат вяра и запазват живота си.

11 Вярата е твърдата увереност, че това, на което се надяваме, ще стане; убеждението*, че нещата, които не се виждат, наистина съществуват. 2 Благодарение на нея хората от древността* получиха доказателство, че Бог ги одобрява*.

3 Чрез вярата си ние разбираме, че всичко на небето и на земята* е било устроено по заповед на Бога. Следователно това, което виждаме, е възникнало от това, което не виждаме.

4 Благодарение на вярата си Авел даде на Бога по-ценна жертва от Каин и заради тази вяра Бог му показа*, че го смята за праведен, като прие* даровете му. И макар че е мъртъв, Авел продължава да говори чрез вярата си.

5 Благодарение на вярата си Енох беше пренесен, за да не види смърт, и никъде не можеше да бъде намерен, защото Бог го взе. Но преди да бъде пренесен, той получи доказателство*, че Бог го одобрява. 6 А без вяра не е възможно да имаш одобрението на Бога, защото този, който иска да се приближи до него, трябва да вярва, че той съществува и че възнаграждава тези, които усърдно го търсят.

7 Благодарение на вярата си Ной послуша* Бога, когато го предупреди за това, което още не се виждаше, и построи ковчег, за да спаси семейството си. С вярата си той осъди света и заради нея беше сметнат за праведен.

8 Благодарение на вярата си Авраам послуша Бога, когато той му каза да отиде в земята, която обеща да му даде като наследство. Той напусна страната си, без да знае къде отива. 9 С вяра живя като чужденец в обещаната земя. Живя в шатри с Исаак и Яков, на които Бог даде същото обещание. 10 Защото очакваше града, който има истински основи и чийто архитект и строител е Бог.

11 Благодарение на вярата си Сара забременя*, въпреки че вече беше стара. Тя вярваше, че Бог ще изпълни обещанието си*. 12 Така от един мъж, който беше твърде стар да има деца*, произлязоха много потомци — толкова много, колкото звездите в небето и песъчинките на морския бряг.

13 Всички тези хора запазиха вярата си до края на живота си, макар че не получиха обещаното. Но те бяха сигурни, че обещанията ще се изпълнят в бъдеще*, зарадваха им се и заявиха, че са чужденци и временни жители в земята, в която живеят. 14 Хората, които говорят така, показват, че търсят място, което да им стане дом. 15 Но ако постоянно мислеха за мястото, от което са тръгнали, щяха да намерят възможност да се върнат. 16 Те обаче копнеят за по-добро място, за място, което е свързано с небето. Затова Бог не се срамува да го наричат свой Бог и дори им е приготвил град.

17 Благодарение на вярата си Авраам, когато беше подложен на изпитание, едва не принесе в жертва Исаак. Този, който се зарадва да получи обещанията, беше готов да принесе в жертва единствения си син, 18 макар че Бог му беше казал: „Потомството, което ти е обещано, ще произлезе от Исаак“. 19 Но Авраам сметна, че Бог може дори да възкреси сина му, и образно казано, го получи обратно от смъртта*.

20 Благодарение на вярата си Исаак благослови Яков и Исав, като им каза какво предстои.

21 Благодарение на вярата си, преди да умре, Яков благослови двамата синове на Йосиф и се поклони на Бога, като се подпираше на тоягата си.

22 Благодарение на вярата си в края на живота си Йосиф каза, че израилтяните ще излязат от Египет, и нареди какво да направят с костите му*.

23 Благодарение на вярата си родителите на Моисей го криха три месеца след раждането му, защото видяха, че детето е красиво, и не се уплашиха от царската заповед. 24 Благодарение на вярата си, когато порасна, Моисей отказа да го наричат син на фараоновата дъщеря. 25 Той избра да страда* с Божия народ, вместо да се отдаде на временното удоволствие от греха. 26 За него унижението, което понесе като помазаник*, беше по-голямо богатство от съкровищата на Египет, понеже гледаше напред към наградата. 27 Благодарение на вярата си той напусна Египет, без да се страхува от гнева на царя, и остана непоколебим сякаш виждаше Невидимия. 28 Благодарение на вярата си той отпразнува Пасхата и напръска с кръв стълбовете на вратите, така че Божият ангел да не убие първородните на израилтяните.

29 Благодарение на вярата си те прекосиха Червено море като по суша, но когато египтяните се опитаха да направят същото, се удавиха.

30 Благодарение на вярата си израилтяните обикаляха седем дни около стените на Йерихон и те се срутиха. 31 Благодарение на вярата си проститутката Раав не загина заедно с тези, които не послушаха Бога, понеже прие разузнавачите с мир.

32 И какво още да кажа? Няма да ми стигне времето, ако започна да разказвам за Гедеон, Варак, Самсон, Йефтай, Давид, а също и за Самуил и другите пророци. 33 Благодарение на вярата си те побеждаваха царства, отстояваха това, което е правилно, получаваха обещания, затваряха устите на лъвове, 34 спираха силата на огъня, спасяваха се от острието на меча, от слаби ставаха силни, сражаваха се смело, разгромяваха вражески войски. 35 Жени посрещаха възкресените си близки. А други предпочитаха да бъдат измъчвани, вместо да се отрекат от вярата си и да се спасят*, защото искаха да получат по-добро възкресение. 36 Някои бяха подлагани на подигравки и бичуване и дори бяха оковавани и хвърляни в затвора. 37 Убиваха ги с камъни, изпитваха вярата им, разрязваха ги с трион, убиваха ги с меч; те ходеха в овчи и кози кожи, понасяха лишения, трудности и жестоко отношение. 38 Светът не беше достоен за тях. Криеха се в пустини, планини, пещери и дупки в земята.

39 Благодарение на вярата си всички те получиха доказателство*, че Бог ги одобрява, но не видяха изпълнението на обещанието му. 40 Защото Бог предвиди първо ние да получим нещо по-добро, така че те да не станат съвършени без нас.

12 Тогава, щом сме заобиколени от толкова много* свидетели, нека и ние да свалим от себе си всяка тежест и греха, който лесно ни оплита, и да бягаме с издръжливост в състезанието, което сме започнали. 2 Нека да не сваляме очи от Исус, който ни води в нашата вяра и я усъвършенства. Заради радостта, която го очакваше, той понесе смърт на мъченически стълб*, без да смята това за нещо срамно, и седна отдясно на Божия престол. 3 Затова размишлявайте за този, който изтърпя толкова много обиди от грешниците, които с думите си навредиха на самите себе си. Така няма да се уморите и да се откажете.

4 В борбата си с греха още не сте се борили до кръв. 5 И напълно забравихте съвета, който Бог ви даде като на свои синове: „Сине мой, не омаловажавай възпитанието* от Йехова* и не се отказвай, когато те поправя. 6 Защото Йехова* поправя този, когото обича, и дори наказва* всеки, когото приема за син“.

7 Всичко, което издържате, е част от обучението ви. Бог се отнася към вас като към свои синове. А кой баща не възпитава сина си? 8 Ако Бог не ви възпитава, тогава сте незаконни деца, а не синове. 9 Освен това родните ни бащи ни поправяха и ние ги уважавахме. Тогава не трябва ли с още по-голямо желание да се подчиняваме на духовния ни Баща*, за да живеем? 10 Те ни поправяха за кратко, както смятаха за добре, а той винаги ни поправя за наша полза, за да станем святи като него. 11 Наистина, когато ни поправят, не е приятно, а боли, но ако приемем това обучение, после то ни носи мир и праведност.

12 Затова укрепете отпуснатите ръце и слабите колене 13 и продължавайте да вървите по правия път, така че това, което е куцо, да не се влоши, а да оздравее. 14 Стремете се да сте в добри отношения* с всички хора и да сте святи*, защото, ако човек не е свят, няма да види Господаря. 15 Внимавайте никой от вас да не се лиши от Божията незаслужена доброта и между вас да не порасне някакъв отровен корен, който да ви навреди и да отрови* много хора. 16 Гледайте между вас да няма човек, който върши сексуална неморалност* или не цени святите неща като Исав, който заради едно ядене се отказа от правото си на първороден. 17 Нали знаете, че после, когато искаше да получи благословията, той беше отхвърлен. И макар че със сълзи на очи молеше баща си да си промени решението, не успя да го разубеди.

18 Вие не се приближихте към планина, която може да се пипне и която е пламнала в огън, нито към тъмен облак, гъст мрак и буря, 19 нито към силния тръбен звук и гласа, който говореше от небето. Когато чуха този глас, хората помолиха да спре да им говори. 20 Те се уплашиха от заповедта: „Дори животно да се допре до планината, трябва да бъде убито с камъни“. 21 И гледката беше толкова страшна, че Моисей каза: „Треперя от страх“. 22 Вие обаче се приближихте към планината Сион и към града на живия Бог, тоест небесния Йерусалим, към десетките хиляди ангели, 23 събрани заедно, и към сбора на първородните, които са записани на небесата, към Бога, който е Съдия на всички, и към праведните, които са водени от светия дух и на които е дадено съвършенство, 24 към Исус, посредника на един нов договор, и към кръвта, която той поръси върху нас и която говори за по-добри неща от кръвта на Авел.

25 Не отказвайте да слушате* този, който говори. В миналото хората не послушаха този, който предаваше Божието предупреждение на земята, и не избегнаха наказанието. Тогава колко по-малко ще го избегнем ние, ако не слушаме този, който говори от небесата! 26 По онова време гласът на Бога разтърси земята, а сега той обещава: „Още веднъж ще разтърся не само земята, но и небето“. 27 А изразът „още веднъж“ показва, че Бог ще премахне нещата, които могат да бъдат разтърсени, тоест тези, които не са направени от него, за да останат нещата, които са непоклатими. 28 Затова, като виждаме, че ще получим непоклатимо Царство, нека да оставаме достойни за незаслужената доброта на Бога, благодарение на която можем да му служим с дълбоко уважение и страхопочитание по начин, който той одобрява. 29 Защото нашият Бог е изпепеляващ огън.

13 Продължавайте да се обичате един друг като братя и сестри. 2 Не забравяйте да проявявате гостоприемство*, защото, като бяха гостоприемни, някои хора, без да знаят, приемаха на гости ангели. 3 Помнете тези, които са в затвора, сякаш сте затворници заедно с тях. Помнете също тези, които понасят жестоко отношение, сякаш страдате заедно с тях*. 4 Всички трябва да се отнасят с уважение към брака и брачните партньори трябва да са си верни*, защото Бог ще съди тези, които вършат сексуална неморалност*, независимо дали са женени, или не. 5 Не обичайте парите, а се задоволявайте с това, което имате. Защото Бог е казал: „Никога няма да те изоставя и няма да ти обърна гръб“. 6 Затова с пълна увереност можем да кажем: „Йехова* ми е помощник, няма да се страхувам. Какво могат да ми направят хората?“.

7 Не забравяйте тези, които ви ръководят и които ви предадоха Божието послание. Мислете какви добри резултати дава начинът им на живот и подражавайте на вярата им.

8 Исус Христос е същият — вчера, днес и завинаги.

9 Не позволявайте на разни чужди учения да ви отклонят от правия път. Това, което ще ви помогне да сте твърди*, е Божията незаслужена доброта, а не правила за храна, които не носят полза на тези, които ги спазват.

10 Ние имаме олтар, от който нямат право да ядат тези, които служат в святия шатър. 11 Първосвещеникът внася в святото* място кръвта на животните като принос за грях, а телата на животните се изгарят извън лагера. 12 Затова и Исус понесе страдания извън градските порти, за да освети хората със собствената си кръв. 13 Тогава нека да отидем при него извън лагера и да понесем унижението, което той понесе, 14 защото тук нямаме постоянен град, но с нетърпение очакваме бъдещия. 15 Чрез Исус нека винаги да възхваляваме Бога. Това е нашата жертва за него. Нека с думите, които излизат от устата* ни, да известяваме името му на всички. 16 Освен това не забравяйте да вършите добро и да споделяте каквото имате с другите, защото Бог харесва такива жертви.

17 Бъдете послушни на тези, които ви ръководят, и им се подчинявайте, защото те винаги се грижат за вас* и ще отговарят за това. Така ще могат да вършат задачата си с радост, а не с мъка, което би ви навредило.

18 Молете се за нас, защото сме уверени, че имаме чиста съвест, и искаме да постъпваме честно във всичко. 19 Моля ви най-вече да го правите, за да се върна по-скоро при вас.

20 Нека Богът на мира, който възкреси нашия Господар Исус — великия пастир, който представи кръвта си пред Бога, за да потвърди един вечен договор — 21 да ви даде всичко необходимо, за да изпълнявате волята му. И нека чрез Исус Христос да ни подбужда да правим това, което му харесва. Нека Бог да бъде славен вечно! Амин.

22 Моля ви, братя, изслушайте търпеливо тези насърчителни думи, защото писмото ми не е дълго. 23 Искам да знаете, че нашият брат Тимотей беше освободен. Ако пристигне скоро, ще дойдем заедно да ви видим.

24 Предайте поздрави на всички, които ви ръководят, и на всички святи Божии служители. Братята в Италия ви изпращат поздрави.

25 Нека Бог да прояви незаслужена доброта към вас!