ВТОРОТО ПИСМО ДО КОРИНТЯНИТЕ

1 Писмо от Павел, апостол на Христос Исус по Божията воля, и от нашия брат Тимотей до Божия сбор* в Коринт и всички святи Божии служители в Ахая:

2 Нека Бог, нашият Баща, и Господарят Исус Христос да проявят незаслужена доброта към вас и да ви дадат мир!

3 Нека да бъде прославен Бог, Бащата на нашия Господар Исус Христос, Бащата на състраданието и Богът на всяка утеха. 4 Той ни утешава* във всички трудности, за да може с утехата, която ни дава, и ние да утешаваме другите каквито и трудности да имат. 5 Ние страдаме много за Христос, но получаваме и голяма утеха благодарение на Христос. 6 Ако имаме трудности, това е, за да получите вие утеха и спасение. И ако сме утешавани, това е, за да се утешите вие. Така ще можете да издържите същите страдания, които и ние издържаме. 7 Напълно сме сигурни във вас*, защото знаем, че щом страдате като нас, ще бъдете и утешени като нас.

8 Братя, искаме да знаете какви трудности имахме в Азия*. Положението ни беше толкова тежко, че не можехме да издържим сами и дори не бяхме сигурни за живота си. 9 Мислехме, че ще умрем, и това стана, за да не разчитаме на себе си, а на Бога, който възкресява мъртвите. 10 Той ни спаси от тази смъртна опасност и сме уверени, че ще продължава да ни спасява. 11 Вие също можете да ни помогнете, като се молите горещо за нас. Защото, ако много хора се молят за нас, Бог може да ни помогне и тогава много хора ще му благодарят за това.

12 С чиста съвест можем да се похвалим, че сред хората в света и особено сред вас постъпките ни бяха святи и искрени, както ни учи Бог. Не постъпвахме според мъдростта на този свят, а според Божията незаслужена доброта. 13 Пишем ви само неща, които са лесни за четене и разбиране*, и се надявам да ги разбирате напълно*. 14 Вие донякъде разбирате, че можете да се хвалите с нас, както ние ще можем да се хвалим с вас в деня на нашия Господар Исус.

15 Тъй като бях уверен в това, смятах да дойда първо при вас, за да се зарадвате още веднъж*. 16 Исках да ви посетя на път за Македония*, както и на връщане от Македония, а после да ме изпратите за Юдея. 17 Несериозно ли се отнесох към това решение? По човешки* ли планирам нещата, като веднъж казвам „да“, а после „не“? 18 Както може да се разчита на Бога, така може да се разчита и на нашите думи. Ние не казваме първо „да“, а после „не“. 19 Също и Божият Син, Исус Христос, за когото аз, Силуан* и Тимотей ви проповядвахме, не казва първо „да“, а после „не“, но неговото „да“ винаги е „да“. 20 Колкото и много да са Божиите обещания, те се изпълниха* чрез него. Затова и чрез него казваме „амин“, когато се молим, и така прославяме Бога. 21 А този, който потвърждава, че вие и ние принадлежим на Христос, и който ни помаза, е Бог. 22 Той е сложил печата си върху нас и този печат е светият дух в сърцата ни, който е гаранция* за това, което ще дойде.

23 Бог ми е свидетел, че още не съм дошъл в Коринт, защото ви щадя. 24 Не казвам, че сме господари на вярата ви, а просто служим с вас, за да имате радост. Вие сами оставате твърди благодарение на вярата си.

2 Затова реших следващото ми посещение при вас да не ви причинява мъка. 2 Понеже, ако ви натъжа, кой ще зарадва мен? Няма кой освен тези, които съм натъжил. 3 Написах ви писмо, за да може, когато дойда, да не се натъжавам заради вас, а да се радвам. Сигурен съм, че това, което радва мен, радва и вас. 4 Когато ви писах, много страдах, измъчвах се и плаках. Но не исках да ви натъжа, а да разберете колко много ви обичам.

5 Ако някой е постъпил погрешно, не е натъжил мен, а донякъде всички вас. Но не искам да прозвуча прекалено строго. 6 На такъв човек му е достатъчно наказанието, което сте му наложили. 7 Сега трябва да му простите от сърце и да го утешите, за да не се измъчва прекалено и да се отчае. 8 Затова ви подканям да го уверите, че го обичате. 9 Писах ви също, за да видя дали сте послушни във всичко. 10 Ако простите нещо на някого, и аз го прощавам. Всъщност каквото съм простил (ако е имало какво да прощавам), съм го направил заради вас и Христос ми е свидетел. 11 Важно е да си прощаваме, за да не ни измами Сатана. Знаем какви са тактиките* му.

12 Когато пристигнах в Троада, за да известя добрата новина за Христос, и ми се отвори добра възможност да служа на Господаря*, 13 много се притесних, защото не можах да намеря моя брат Тит. Затова си взех довиждане с учениците и тръгнах за Македония*.

14 Нека да благодарим на Бога! Той винаги ни води в победно шествие с Христос и чрез нас разпространява навсякъде познанието за себе си, което е като приятна миризма. 15 Ние, които проповядваме за Христос, сме като приятна миризма за Бога. Тя стига както до тези, които вървят към спасение, така и до тези, които вървят към унищожение. 16 За последните е миризма, която води до смърт, а за първите е миризма, която води към живот. Кой е годен за такава служба? 17 Ние, защото не търгуваме с Божието послание, както правят много хора, а проповядваме искрено — като хора, които са изпратени от Бога, и като последователи на Христос, които отговарят пред Бога.

3 Трябва ли отново да ви се представяме? Трябва ли да ви даваме препоръчителни писма за себе си, както правят някои хора, или вие да ни препоръчвате с такива писма? 2 Вие сте нашето писмо, което е написано на сърцата ни и което всички хора знаят и четат. 3 Вижда се, че сте писмо от Христос, което ние сме написали със службата си. То не е написано с мастило, а с духа на живия Бог, и не върху каменни плочи, а върху сърцето*.

4 Можем уверено да кажем това пред Бога благодарение на Христос. 5 Не казваме, че ние самите сме способни да вършим каквото и да е; способностите ни идват от Бога. 6 Той ни прави способни да бъдем служители на нов договор. Но не сме ръководени от писмен закон, а от духа. Понеже писменият закон осъжда на смърт, а духът дава живот.

7 Законът, който осъжда на смърт и беше написан върху камък, дойде с такава голяма слава, че израилтяните не можеха да гледат лицето на Моисей заради славата, която излъчваше и която щеше да изчезне. 8 Тогава защо духът да не бъде даден с още по-голяма слава? 9 Ако законът, който носи осъждане, беше славен, тогава това, което води до праведност, трябва да е още по-славно. 10 Всъщност дори това, което някога беше славно, загуби славата си заради това, което има по-голяма слава. 11 Щом това, което щеше да бъде премахнато, беше славно, колко по-славно ще бъде това, което остава!

12 Понеже имаме надежда, говорим смело 13 и не правим като Моисей, който покриваше лицето си, за да не виждат израилтяните славата* на закона, който трябваше да бъде премахнат. 14 Те не можеха да разберат. Умовете им и до днес все едно са покрити с покривало и те не разбират стария договор, защото покривалото може да се вдигне само чрез Христос. 15 И до днес, когато се четат писанията на Моисей, върху сърцата им има покривало. 16 Но когато се обърнат към Йехова*, покривалото се вдига. 17 Йехова* е дух и където е духът на Йехова*, има свобода. 18 Всички ние сме свалили покривалото от лицата си и отразяваме славата на Йехова* като огледала. Така се променяме, за да станем като Бога и да отразяваме все повече славата му, точно както иска Йехова*, Духът*.

4 Затова, тъй като Бог прояви милост към нас и ни възложи тази служба, ние не се отказваме. 2 Отхвърлихме тайните и срамни постъпки, не мамим и не изопачаваме Божиите думи, а показваме на хората истината и по този начин пред Бога ставаме добър пример за всеки човек*. 3 Ако добрата новина, която известяваме, е скрита*, тя е скрита за тези, които вървят към унищожение, 4 за невярващите, защото богът на този свят* ги е заслепил*, за да не видят светлината на славната добра новина за Христос, който е образът на Бога. 5 Ние не проповядваме за себе си, а за това, че Исус Христос е Господар, а ние сме ваши слуги заради него. 6 Бог каза: „Нека да засияе светлина от мрака“. И чрез Христос* той озари сърцата ни със славното познание за себе си.

7 Ние носим това съкровище, макар че сме глинени съдове, за да е ясно, че имаме необикновена сила и че тя е от Бога, а не от нас. 8 Притискани сме отвсякъде, но не толкова, че да не можем да се движим, объркани сме, но не сме без изход*, 9 преследвани сме, но не сме изоставени, повалени сме, но не сме унищожени. 10 Винаги понасяме* жестоко отношение като Исус, за да се вижда, че водим живот като неговия*. 11 Живи сме, но постоянно сме в смъртна опасност заради Исус, за да се вижда, че водим живот като неговия*. 12 Така че ние сме изправени пред смъртта, а на вас това ви носи живот.

13 Записано е: „Вярвах, затова говорих“. Ние имаме същата вяра*, затова говорим. 14 Защото знаем, че Този, който възкреси Исус, ще възкреси и нас, за да бъдем с Исус, и ще ни представи пред него заедно с вас. 15 Понесохме всичко това заради вас, за да може повече хора да получат незаслужената доброта на Бога. Така все повече хора ще му благодарят и той ще бъде прославен.

16 Затова не се отказваме. Дори външно да се изхабяваме, вътрешно се подновяваме всеки ден. 17 Страданията* са кратки и леки в сравнение със славата, която ще ни донесат. Тази слава ще става все по-голяма и е вечна. 18 Така че не се фокусираме върху видимите, а върху невидимите неща, защото видимите са временни, а невидимите са вечни.

5 Знаем, че земният ни дом, този шатър, ще се разруши и Бог ще ни даде вечен дом в небето, който не е направен от хора. 2 В земния си дом въздишаме и много искаме да получим* този, който ни е приготвен в небето. 3 Когато го получим*, няма да сме бездомни*. 4 В този шатър въздишаме и ни е тежко, но не защото искаме да го оставим. По-скоро искаме да получим другия, за да може животът да замени това, което е смъртно. 5 За този живот ни подготви Бог, който ни даде духа си като гаранция* за това, което ще дойде.

6 Затова сме пълни с увереност и знаем, че докато живеем в това тяло, сме далече от Господаря. 7 Защото това, което ни води, е вярата, а не нещата, които виждаме. 8 Изобщо не се съмняваме и предпочитаме да сме далече от това тяло и да живеем с Господаря. 9 Затова се стараем да имаме одобрението му, независимо дали живеем с него, или далече от него. 10 Защото всички трябва да застанем пред Христос и той да ни съди*, така че всеки да получи това, което заслужава, за нещата, които прави, докато е в тялото си, било то добри, или лоши.

11 И така, понеже знаем какво означава да уважаваме Господаря, убеждаваме другите да ни повярват. Бог ни познава добре и се надявам вие* също да ни познавате добре. 12 Не искаме отново да ви показваме кои сме, а ви даваме възможност да се хвалите с нас, за да имате какво да отговорите на тези, които се хвалят с това, което се вижда, а не с това, което е в сърцето. 13 Ако сме направили нещо, с което ви изглеждаме полудели, сме го направили за Бога, но всъщност сме със здрав разум и това е от полза за вас. 14 Любовта на Христос ни мотивира, защото сме разбрали следното: един човек умря за всички, понеже всички са мъртви*. 15 Той умря за всички, така че живите вече да не живеят за себе си, а за този, който умря за тях и възкръсна.

16 Затова от сега нататък на никого не гледаме по човешки*. Дори преди да сме гледали на Христос по този начин, вече не го правим. 17 И така, ако някой е обединен с Христос, е ново създание. Старите неща си отидоха; дойдоха новите. 18 Но всичко е от Бога, който ни помири със себе си чрез Христос и ни даде задачата да помагаме на другите да се помирят с него. 19 Това означава, че Бог използва Христос да помири хората със себе си и повече не им държи сметка за греховете. А на нас възложи да известяваме посланието за това помирение.

20 Така че ние сме посланици, които заместват Христос — сякаш чрез нас Бог отправя молба към хората. Като заместници на Христос, ние ги молим да се помирят с Бога. 21 Бог даде като принос за греховете ни този, който никога не сгреши, за да може чрез него да станем праведни в Божиите очи.

6 Като Божии сътрудници, ви подканяме също да живеете така, че незаслужената доброта, която Бог е проявил към вас, да не се окаже напразна. 2 Защото той казва: „Чух те, когато беше време да покажа, че те одобрявам, и ти помогнах, когато беше време за спасение“. Ето сега е времето Бог да покаже, че ни одобрява! Сега е времето за спасение!

3 Не правим нищо, което възмущава* другите, за да не се говори лошо за службата ни. 4 Във всичко показваме, че сме Божии служители: издържаме много изпитания, трудности, лишения, проблеми, 5 побои, затвор, сблъсъци с тълпи, тежка работа, безсънни нощи, глад; 6 водим чист живот, знаем истината за Бога, търпеливи сме, добри сме, позволяваме светият дух да ни води, проявяваме искрена любов*, 7 говорим истината, разчитаме на Божията сила. Показваме го също, като в дясната и в лявата си ръка държим оръжия, които ни помагат да вършим добро*, 8 прославяни сме и сме унижавани, критикувани сме и сме възхвалявани. Смятани сме за измамници, но говорим истината, 9 за непознати, но сме добре познати, за умиращи*, но сме живи, за наказани, но не сме убити, 10 за тъжни, но сме винаги радостни, за бедни, но правим много хора богати, за хора, които нямат нищо, но имаме всичко.

11 Коринтяни, говорихме ви открито и отворихме широко сърцето си за вас. 12 Любовта ни към вас няма граници*, но къде е вашата любов към нас? 13 Затова ви казвам като на свои деца да направите същото за нас: отворете широко сърцето си.

14 Не се обвързвайте* с тези, които не вярват в Господаря. Защото какво общо има между праведността и злото? Какво общо има между светлината и тъмнината? 15 Освен това може ли да има съгласие между Христос и Велиал*? Какво общо има между вярващия и невярващия? 16 И какво общо може да има между Божия храм и идолите? Ние сме храм на живия Бог, както е казал Бог: „Ще живея с тях и ще бъда сред тях, ще бъда техен Бог и те ще бъдат мой народ“. 17 „Затова излезте и се отделете от тях — казва Йехова* — повече не докосвайте нищо нечисто.“ „И аз ще ви приема.“ 18 „Ще ви бъда баща, а вие ще ми бъдете синове и дъщери — казва Йехова*, Всемогъщият Бог.“

7 Затова, мили мои, тъй като Бог ни е дал тези обещания, нека да се очистим от всичко, което омърсява тялото и ума*, и с дълбоко уважение към Бога да се стараем да ставаме по-святи.

2 Направете място за нас в сърцето си. Не сме навредили на никого, не сме повлияли лошо* на никого и не сме се възползвали от никого. 3 Не го казвам, за да ви съдя. Все пак вече казах, че сте в сърцето ни, независимо дали живеем, или умираме. 4 Мога да ви говоря напълно открито. Много се гордея с вас. Утеших се и изпитвам голяма радост във всичките ни страдания.

5 Всъщност, когато дойдохме в Македония*, нямахме* спокойствие. Продължихме да страдаме по всякакъв начин — отвън имаше противопоставяне, а отвътре страхове. 6 Но Бог, който утешава обезсърчените, ни утеши с посещението на Тит. 7 И не само с посещението му, но и с това, че се върна насърчен заради вас. Той ни каза, че много искате да ме видите, че ви е много тежко и че сте искрено загрижени за мен. И това още повече ме зарадва.

8 Затова, ако съм ви натъжил с писмото си, не съжалявам. В началото съжалявах, но знам, че се натъжихте само за малко, 9 и сега се радвам. Но не защото се натъжихте, а защото това ви подтикна да се разкаете. Тъгата ви беше по Божията воля, затова думите ни не ви навредиха. 10 Защото тъгата, която е по Божията воля, води до разкаяние и спасение и за това няма да съжаляваме. Но тъгата, типична за хората в света, води до смърт. 11 Само какъв ефект имаше върху вас това, че се натъжихте така, както Бог иска! Това ви накара да изчистите името си, да се възмутите от погрешните действия, да изпитате дълбоко уважение към Бога, да искате да се разкаете, да служите на Бога от сърце и да поправите погрешното. Всичко, което направихте, за да решите този въпрос, показа, че вече сте чисти*. 12 Не ви писах заради съгрешилия, нито заради този, който пострада, а за да покажете пред Бога, че искрено искате да ни послушате. 13 Затова се утешихме.

Но още повече се зарадвахме заради радостта на Тит, защото вие го насърчихте*. 14 Похвалих ви на него и не се разочаровах. Похвалите ни се оказаха толкова верни, колкото и всичко, което сме ви казвали. 15 Тит изпитва още по-топли чувства към вас, като си спомня колко послушни сте били и с какво дълбоко уважение сте го приели. 16 Радвам се, че мога да ви имам пълно доверие*.

8 Братя, искаме да знаете какво направиха сборовете* в Македония* благодарение на незаслужената доброта, която Бог прояви към тях. 2 Докато страдаха заради едно сериозно изпитание, те проявиха огромна щедрост с голяма радост, въпреки че бяха много бедни. 3 Мога да ви уверя, че те дадоха каквото можеха, даже много повече. 4 По своя инициатива ни помолиха да им позволим да направят щедро дарение и заедно с другите да помогнат* на святите Божии служители. 5 И направиха повече от това, което очаквахме. Но преди всичко с цяло сърце служиха на Господаря и на нас според Божията воля. 6 Затова насърчихме Тит да приключи със събирането на щедрото ви дарение, което беше започнал при вас. 7 Вие имате от всичко в изобилие: вяра, способност да говорите, познание, старание и нашата любов към вас. Тогава бъдете щедри и с подаръка си.

8 Не ви заповядвам, а искам да знаете какви усилия полагат другите и да проверя колко искрена е любовта ви. 9 Знаете каква незаслужена доброта прояви нашият Господар Исус Христос: макар че беше богат, той обедня заради вас, така че да забогатеете чрез бедността му.

10 Ето какво е моето мнение: за вас ще е от полза да свършите тази работа, защото още преди година искахте да го направите и даже започнахте. 11 Затова довършете каквото започнахте. Така, като дадете според възможностите си, ще покажете, че давате с желание. 12 Ако някой дава с желание, това е приятно за Бога, защото той очаква човек да дава каквото може, а не каквото не може. 13 Не искам на вас да ви е трудно, а на другите да им е лесно. 14 Искам всичко да е разпределено: това, което на вас ви е в повече, да компенсира това, което на тях им липсва, и това, което на тях им е в повече, да компенсира това, което на вас ви липсва. По този начин всичко ще се уравновеси. 15 Записано е: „Който имаше много, нямаше твърде много и който имаше малко, нямаше твърде малко“.

16 Благодарни сме на Бога, че Тит е искрено загрижен за вас също като нас. 17 Той се съгласи да дойде при вас, като го помолихме, но идва по собствено желание, понеже много иска да ви помогне. 18 С него изпращаме и брата, когото всички сборове хвалят за това, което прави за добрата новина. 19 Освен това сборовете го назначиха да пътува с нас и да ни помогне да занесем щедрото дарение, за да бъде прославен Господарят и да се види, че искаме да помагаме на другите. 20 Така никой няма да може да ни обвини в нещо във връзка с щедрото дарение, което ни е поверено. 21 Защото „се стараем да правим всичко честно не само пред Йехова*, но и пред хората“.

22 Освен това изпращаме с тях още един брат, който много пъти доказа колко е старателен, но сега ще е още по-старателен, защото знае, че ще постъпите както трябва. 23 Ако някой пита нещо за Тит, да знаете, че той ми е сътрудник, с когото заедно служим за ваша полза. А ако пита за тези братя, да знаете, че те са представители* на сборовете и прославят Христос. 24 Затова проявете любов към тях и покажете на сборовете защо се хвалихме с вас.

9 Няма нужда да ви пиша, че трябва да помагате* на святите Божии служители, 2 защото знам, че искате да помогнете, и ви хваля за това на македонците. Казах им, че братята в Ахая от една година имат желание да помогнат, и ентусиазмът ви запали повечето от тях. 3 Но изпращам братята, за да не се окаже, че сме ви хвалили напразно, и за да сте наистина готови, както им казвах. 4 Иначе, ако македонците дойдат с мен и видят, че не сте готови, ще станем за срам, че сме били толкова уверени във вас. А и вие ще станете за срам. 5 Затова сметнах за необходимо да помоля братята да дойдат по-рано при вас и да приготвят щедрото дарение, което обещахте. Така, когато дойдем, то ще е готово и ще е ясно, че го давате от щедрост, а не защото ви караме.

6 Помнете, че който сее пестеливо, ще жъне малко, а който сее щедро, ще жъне много. 7 Нека всеки да дава, както е решил, не с нежелание или насила; защото Бог обича този, който дава с радост.

8 Освен това Бог може да прояви голяма незаслужена доброта към вас, така че хем нищо да не ви липсва, хем да имате повече от достатъчно, за да правите добри неща. 9 (Както е записано: „Той щедро раздава каквото има, дава на бедните. Праведността му ще се помни вечно“. 10 А Този, който щедро дава семе на сеяча и хляб на хората, ще ви даде семе да сеете, и то в изобилие, и ще ви помогне да пожънете много резултати от праведните си дела.) 11 Бог ви благославя богато, за да можете да давате щедро по различни начини, и благодарение на усилията ни вашата щедрост кара хората да благодарят на Бога. 12 Защото чрез службата, която вършите, не само святите Божии служители получават каквото им е нужно, но и много хора благодарят на Бога. 13 Те го прославят, защото службата ви показва, че постъпвате според добрата новина за Христос, която проповядвате, и защото сте щедри към тях и към всички останали. 14 Молят се усърдно за вас и ви обичат, като виждат как несравнимата незаслужена доброта на Бога действа чрез вас.

15 Нека да благодарим на Бога за неописуемия му подарък!

10 Аз, Павел, се обръщам към вас нежно и мило като Христос, въпреки че според някои, когато съм при вас, съм слаб, а когато ви пиша, съм строг. 2 Надявам се, когато дойда при вас, да не ми се налага да вземам строги мерки срещу тези, които смятат, че се водим от светско мислене. 3 Макар че живеем в този свят, не воюваме като хората в света. 4 Оръжията, с които воюваме, не са човешки, а са от Бога и имат силата да събарят здрави крепости. 5 Побеждаваме погрешните разсъждения и всичко, което пречи на хората да опознаят Бога. Завладяваме всяка мисъл, за да я подчиним на Христос, 6 и щом покажете, че сте напълно послушни, сме готови да накажем всеки, който продължава да е непослушен.

7 Вие съдите по това, което се вижда. Ако някой е уверен, че принадлежи на Христос, нека да помни, че ние също принадлежим на Христос. 8 Господарят ни даде власт да укрепваме вярата ви, а не да я разрушаваме. И дори да се похваля малко повече с тази власт, няма да стана за срам. 9 Но не искам да си мислите, че се опитвам да ви сплаша с писмата си. 10 Някои казват: „Писмата му имат авторитет и са въздействащи, но на живо не е нищо особено и начинът му на говорене не струва“. 11 Такива хора нека да знаят, че каквито сме на думи в писмата си, такива ще сме и на дело, когато дойдем. 12 Дори не смеем да твърдим, че сме като тези, които се превъзнасят, или да се сравняваме с тях. Те се преценяват според собствените си стандарти и се сравняват със самите себе си, но така показват, че нищо не разбират.

13 Няма да се хвалим повече, отколкото трябва, а само с това, което можем да постигнем в границите на задачата, която Бог ни е дал*. А тя включва и вас. 14 Като идваме при вас, не излизаме извън границите на задачата си, понеже бяхме първите, които стигнаха до вас с добрата новина за Христос. 15 Не, не се хвалим с нещо, което не ни влиза в задачата, тоест с чужда работа, но се надяваме, че вярата ви ще расте, така че работата, която сме свършили сред вас, да даде повече резултати. Тогава ще можем да свършим още повече 16 и да известим добрата новина и на други места. Така няма да се хвалим с работа, която други вече са свършили. 17 „Но който се хвали, нека да се хвали с Йехова*.“ 18 Защото Йехова* одобрява не този, който сам се хвали, а този, когото той хвали.

11 Дори да ви изглеждам неразумен, ми се иска да сте търпеливи към мен. Всъщност вие вече сте търпеливи към мен! 2 Загрижен съм за вас, както Бог е загрижен за вас*, защото ви обещах за жена на един мъж, на Христос, и искам да ви дам на него като чисто девствено момиче. 3 Но се страхувам някой да не изопачи мисленето ви, както змията хитро измами Ева, и да не изгубите искреността и чистотата, които дължите на Христос. 4 Защото вие търпите без проблем, когато някой дойде и ви проповядва за друг Исус, не за този, за когото ние ви проповядвахме; или когато повлияе на духа ви с друг дух; или когато ви говори за друга добра новина, не за тази, която приехте. 5 Смятам, че с нищо не съм по-долу от вашите велики апостоли. 6 Дори да не мога да говоря добре, имам познание. Показахме ви това по всички възможни начини.

7 С радост ви казах добрата новина от Бога, без да искам заплащане. Смирих се, за да може вие да се издигнете. Грях ли беше това? 8 Приех материална помощ от другите сборове* и така сякаш ги ограбих, за да мога да служа на вас. 9 Когато бях при вас и изпаднах в нужда, не бях в тежест на никого, защото братята, които дойдоха от Македония*, се погрижиха да имам всичко необходимо. Стараех се по никакъв начин да не съм ви в тежест и ще продължавам да го правя. 10 Докато съм последовател на Исус, няма да спра да се хваля с това в цяла Ахая. 11 Защо не взех нищо от вас? Защото не ви обичам ли? Бог знае, че ви обичам.

12 Ще продължа да правя това, което правя, така че тези, които се хвалят и твърдят, че са апостоли като нас, да нямат основание да се хвалят. 13 Понеже тези мъже са фалшиви апостоли; те мамят хората и се правят на апостоли на Христос. 14 И нищо чудно! Самият Сатана се прави на ангел на светлината. 15 Тогава не е изненадващо и че служителите му се правят, че вършат това, което е правилно. Но накрая ще получат каквото заслужават за постъпките си.

16 Пак казвам: не ме мислете за неразумен. Но дори да ме мислите за такъв, бъдете търпеливи към мен, за да мога и аз да се похваля малко. 17 Не ви говоря както Господарят би говорил, а като неразумен човек, който самоуверено се хвали. 18 Щом много хора се хвалят с нещата, с които се хвалят хората от този свят*, и аз ще се хваля. 19 Толкова сте „разумни“, че с радост търпите неразумните. 20 Всъщност търпите всеки, който ви заробва, възползва се от вас, ограбва ви, мисли се за по-добър от вас и ви удря шамари.

21 Срам ме е, че се хваля, но го правя, защото ни смятате за слаби.

Но ако другите не ги е срам да се хвалят, тогава и мен не ме е срам, дори да изглеждам неразумен. 22 Евреи ли са? Аз също. Израилтяни ли са? Аз също. Потомци на Авраам ли са? Аз също. 23 Служители на Христос ли са? Отговарям като луд човек: аз още повече съм такъв! Повече съм се трудил, повече съм бил в затвора, много пъти съм бил бит и много пъти съм бил на косъм от смъртта. 24 Пет пъти юдеите ми удариха по 39 удара, 25 три пъти ме биха с пръчки, веднъж ме пребиха с камъни, три пъти преживях корабокрушение, едно денонощие прекарах в открито море; 26 често бях на път, бях в опасност от реки, от престъпници, от собствения ми народ, от другите народи, в опасност в градовете, в пустинята, в морето и сред фалшиви братя. 27 Работих с пот на челото, много нощи не спах, бях гладен и жаден, често нямах храна, мръзнех и нямах дрехи.

28 И освен тези неща всеки ден се притеснявам за всички сборове. 29 Когато някой е слаб, и аз съм слаб. Когато някой си загуби вярата*, се ядосвам.

30 Ако трябва да се хваля, ще се хваля с това, в което съм слаб. 31 Бог, Бащата на Господаря Исус, Този, който трябва да бъде възхваляван завинаги, знае, че не лъжа. 32 В Дамаск управителят, който беше подчинен на цар Арета, постави стражи на портите на града, за да ме арестува. 33 Но братята ме спуснаха с кош през един прозорец в градската стена и се спасих.

12 Налага се да се хваля. Ще говоря за виденията и посланията от Господаря, макар че от това няма полза. 2 Познавам един човек, който е ученик на Христос и който преди 14 години беше отнесен на третото небе. Не знам дали беше отнесен във физическо тяло, или не, Бог знае. 3 Наистина познавам този човек. Не знам дали във физическо тяло, или не, Бог знае, 4 но той беше отнесен в рай и чу думи, които не трябва да се произнасят и които човек няма право да изрича. 5 Ще се хваля с него. Няма да се хваля със себе си освен със слабостите си. 6 Дори да поискам да се хваля, няма да съм неразумен, защото ще кажа истината. Но няма да се хваля, за да не ми припише някой заслугите за нещо, което не ме е видял да правя или не ме е чул да казвам. 7 Никой не трябва да ме превъзнася само защото ми бяха разкрити забележителни послания.

За да не се възгордявам, получих нещо, което ме измъчва като трън в тялото; то е като ангел на Сатана, който ми удря шамари*, за да не се превъзнасям. 8 Три пъти умолявах Господаря да го премахне, 9 но той ми каза: „Достатъчна ти е незаслужената ми доброта. Когато си слаб, получаваш от силата ми в пълна степен“. Затова с радост ще се хваля със слабостите си, за да може силата на Христос да остане върху мен*. 10 Радвам се, когато съм слаб, когато ме обиждат, когато съм в нужда, когато ме преследват и когато имам трудности заради Христос. Защото когато съм слаб, тогава съм силен.

11 Станах неразумен. Принудихте ме. А всъщност вие трябваше да ме хвалите. С нищо не съм по-долу от великите ви апостоли, макар че за вас съм никой. 12 Сами видяхте доказателствата, че съм апостол: голямата ми издръжливост и знаменията, чудесата и могъщите дела, които извърших. 13 С какво бяхте ощетени в сравнение с другите сборове*? Само с това, че не ви бях в тежест. Простете ми тази грешка.

14 Ето, вече за трети път искам да дойда при вас и пак няма да съм ви в тежест. Защото не искам материални неща. Искам да ви видя. Не се очаква децата да спестяват за родителите си, а родителите за децата. 15 С най-голяма радост ще дам всичко, което имам, и напълно ще се раздам за вас. Щом ви обичам толкова много, не заслужавам ли и вие да ме обичате по същия начин? 16 Във всеки случай не ви бях в тежест. И все пак казвате, че съм бил „хитър“ и съм ви „измамил“. 17 Когато изпратих братя при вас, използвах ли ги, за да спечеля нещо от вас? Не, нали? 18 Насърчих Тит да дойде при вас и изпратих с него един брат. Но Тит изобщо не се възползва от вас, нали? Ние не мислехме ли по същия начин? И не постъпвахме ли по същия начин?

19 Да не си мислите, че се защитаваме пред вас? Ние сме последователи на Христос и Бог знае, че казваме истината. Мили мои, всичко, което правим, е, за да ви укрепим. 20 Страхувам се, че когато дойда, може да не сте такива, каквито ми се иска, и че моята реакция няма да е такава, каквато на вас ви се иска. Страхувам се сред вас да няма караници, завист, гняв, спорове, клевети, клюки, високомерие и безредие. 21 Притеснявам се, когато дойда, моят Бог да не допусне да се засрамя пред вас и да не се натъжа, защото много хора не са се разкаяли за миналите си грехове — за своята нечистота, сексуална неморалност* и безсрамно поведение*.

13 За трети път искам да дойда при вас. „Всичко трябва да бъде потвърдено от думите на двама или трима свидетели.“ 2 Макар че не съм при вас, приемете това, което ви казвам, сякаш съм при вас за втори път. Предупреждавам тези, които преди съгрешиха, и всички останали, че ако дойда отново, няма да пощадя никого. 3 Така ще ви докажа, че чрез мен говори Христос. Когато действа сред вас, той не проявява слабост, а сила. 4 Вярно, той беше екзекутиран на стълб, когато беше слаб, но е жив благодарение на Божията сила. И ние сме слаби, както беше той, но ще живеем с него благодарение на Божията сила, която действа във вас.

5 Изследвайте се, за да разберете дали живеете според вярата, проверявайте какви сте. Не разбирате ли, че Исус Христос е с вас? Би трябвало да разбирате, освен ако не сте загубили Божието одобрение. 6 Ние имаме Божието одобрение и искрено се надявам да разберете това.

7 Молим се на Бога да не вършите нищо лошо. Целта ни не е другите да смятат, че той ни одобрява, а вие да постъпвате добре, дори другите да смятат, че той не ни одобрява. 8 Не можем да направим нищо против истината, а само за истината. 9 Радваме се, когато ние сме слаби, а вие сте силни, и се молим да правите нужните промени. 10 Затова ви пиша тези неща, така че, когато дойда при вас, да не се налага да съм строг. Защото Господарят ми даде власт да изграждам, а не да руша.

11 И накрая, братя, радвайте се, правете нужните промени, утешавайте се, мислете по един и същи начин, пазете мира и Богът на любовта и на мира ще бъде с вас. 12 Поздравете се сърдечно* един друг. 13 Всички святи Божии служители ви изпращат поздрави.

14 Нека Господарят Исус Христос да прояви незаслужена доброта към вас и да получите Божията любов и светия дух, от който всички имаме полза.