ПЪРВОТО ПИСМО ДО КОРИНТЯНИТЕ

1 Писмо от Павел, избран за апостол на Христос Исус по Божията воля, и от нашия брат Состен 2 до Божия сбор* в Коринт. Като последователи на Христос Исус, вие сте отделени за Бога. Той ви избра да бъдете святи заедно с тези, които навсякъде признават Господаря Исус Христос, който е и техен, и наш Господар.

3 Нека Бог, нашият Баща, и Господарят Исус Христос да проявят незаслужена доброта към вас и да ви дадат мир!

4 Винаги благодаря на моя Бог за незаслужената доброта, която прояви към вас чрез Христос Исус. 5 Понеже сте обединени с него, получихте всичко, включително способност да проповядвате Божието послание и пълно познание. 6 Вие твърдо повярвахте в посланието за Христос, 7 затова имате всичко необходимо, докато с нетърпение чакате разкриването на нашия Господар Исус Христос. 8 Бог ще ви помага да останете твърди до края, за да няма в какво да ви обвинят в деня на нашия Господар Исус Христос. 9 Бог, който ви избра да сте обединени със Сина му Исус Христос, нашия Господар, е верен.

10 Братя, в името на нашия Господар Исус Христос ви моля да сте единни в това, което говорите. Не се делете на групички, а бъдете напълно обединени в мислите и разсъжденията си. 11 Някои от семейството на Хлои ми казаха, че спорите помежду си, братя мои. 12 Имам предвид, че един казва „Аз съм ученик на Павел“, друг „А аз на Аполос“, трети „Аз пък на Кифа*“, а четвърти „Аз пък на Христос“. 13 Така сборът на Христос е разделен. Да не би Павел да беше екзекутиран на стълб за вас? И да не би да се покръстихте в името на Павел? 14 Благодаря на Бога, че не покръстих никого от вас освен Крисп и Гай, 15 затова никой от вас не може да каже, че се е покръстил в мое име. 16 Покръстих също хората от дома на Стефанин. Не помня да съм покръствал някой друг. 17 Христос не ме изпрати да покръствам, а да проповядвам добрата новина. И не използвах човешка мъдрост, за да не се обезсмисли смъртта на Христос на мъченическия стълб*.

18 За тези, които ще бъдат унищожени, посланието за мъченическия стълб* е глупост, но за нас, които вървим към спасение, то е израз на Божията сила. 19 Защото е записано: „Ще премахна мъдростта на мъдрите и ще отхвърля интелигентността на умните“. 20 Къде са мъдрите, книжниците и философите в този свят*? Бог показа, че мъдростта на света е глупост. 21 Светът разчита на своята мъдрост и затова не познава Бога. Бог обаче показа мъдростта си, като реши да спаси тези, които повярваха в посланието, което проповядваме и което за света е глупост.

22 Юдеите искат чудеса, гърците търсят мъдрост, 23 ние обаче проповядваме, че Христос беше убит на стълб. На юдеите им е трудно да приемат това послание*, а за другите народи то е глупост. 24 Но за избраните, било то юдеи, или гърци, Христос е силата и мъдростта на Бога. 25 Защото Божията „глупост“ е по-мъдра от хората и Божията „слабост“ е по-силна от хората.

26 Братя, виждате какви хора е избрал Бог. Няма много мъдри от човешка гледна точка, нито силни или от видни семейства. 27 Той избра тези, които светът смята за глупави, за да засрами мъдрите, и тези, които светът смята за слаби, за да засрами силните; 28 Бог избра това, което светът смята за нищо — това, което е незначително и на което се гледа отвисоко — за да съсипе това, което хората смятат за нещо. 29 Направи го, за да не може никой да се хвали пред него. 30 Заради него сте обединени с Христос Исус, който ни разкри Божията мъдрост, помогна ни да получим Божието одобрение*, освети ни и ни освободи чрез откуп, 31 за да стане, както е записано: „Който се хвали, нека да се хвали с Йехова*“.

2 Затова, братя, когато дойдох да ви известя Божията свещена тайна, не се опитах да ви впечатлявам с думи или с мъдрост. 2 Реших да ви говоря само за Исус Христос и за това, че той беше екзекутиран на стълб. 3 Дойдох при вас слаб, уплашен и много притеснен. 4 Не проповядвах с убедителни и мъдри думи, а с думи, които показваха силата на Божия дух, 5 за да може да имате вяра в Божията сила, а не в човешката мъдрост.

6 Говорим за мъдрост сред духовно зрели хора. Не става дума за мъдростта на този свят* или на управниците му, които ще бъдат премахнати. 7 Става дума за Божията мъдрост, скрита в една свещена тайна. Много отдавна* Бог реши да действа според тази мъдрост за наша слава. 8 Никой от управниците на този свят* не разбра тази мъдрост, иначе нямаше да убият* славния ни Господар. 9 Както е записано: „Никой не е виждал, нито е чувал, нито си е представял това, което Бог е приготвил за тези, които го обичат“. 10 Но Бог го разкри на нас чрез духа си, защото духът разкрива всичко, дори дълбоките мисли на Бога.

11 Кой човек знае какво мисли друг човек освен самият човек*? Така и никой не знае какво мисли Бог освен духът на Бога. 12 Ние не получихме духа на света, а духа от Бога, за да можем да разберем това, което Бог ни е подарил. 13 Също и говорим за това, но не с думи, които сме научили от някой мъдър човек, а с думи, на които ни учи духът. Така обясняваме духовни въпроси с духовни думи.

14 Този, който мисли по човешки, не приема това, което идва от Божия дух, защото за него то е глупост; той не може да го разбере, защото то трябва да се изследва от духовна гледна точка. 15 Но духовният човек разбира всичко и никой не може да го съди. 16 Понеже е записано: „Кой е разбрал как мисли Йехова*, че да може да го учи?“. Ние обаче мислим като Христос.

3 Братя, не можах да ви говоря като на духовни хора, а като на такива, които мислят по човешки и са като бебета, които не разбират много християнските учения. 2 Храних ви с мляко, а не с твърда храна, защото още не бяхте готови. Всъщност и сега не сте готови, 3 понеже още мислите по човешки. Щом си завиждате и се карате, това не показва ли, че мислите по човешки и постъпвате като хората в света? 4 Щом един казва „Аз съм ученик на Павел“, а друг „Аз съм ученик на Аполос“, тогава не сте ли като другите хора?

5 Всъщност кой е Аполос? И кой е Павел? Просто служители, които ви помогнаха да станете вярващи и правят това, което Господарят им е възложил. 6 Аз садях, Аполос поливаше, но растежът беше благодарение на Бога. 7 Така че не е важен този, който сади, или този, който полива, а Бог, защото растежът е от него. 8 Този, който сади, и този, който полива, работят заедно, но всеки ще бъде възнаграден според това, което е свършил. 9 Понеже ние сме сътрудници на Бога, а вие сте Божия нива, сграда, която Бог строи.

10 Благодарение на Божията незаслужена доброта аз положих основата като опитен строител*, но сега някой друг строи върху нея. Всеки обаче трябва да внимава как строи върху основата. 11 Защото никой не може да положи друга основа освен тази, която вече е положена, и тя е Исус Христос. 12 Някой може да строи върху основата със злато, сребро и скъпоценни камъни, а друг — с дърво, сено и слама. 13 Но ще дойде време*, когато чрез огън ще се види каква е работата на всеки. Огънят ще покаже кой как е строил. 14 Ако построеното върху основата остане, човекът ще получи награда. 15 Ако изгори, той ще понесе загуба. Макар че ще се е спасил, ще е като човек, който едва се е измъкнал от огън.

16 Не знаете ли, че вие сте храм на Бога и Божият дух е във вас? 17 Ако някой унищожи Божия храм, Бог ще унищожи него, защото Божият храм е свят и този храм сте вие.

18 Не се заблуждавайте: ако някой от вас се мисли за мъдър в този свят*, трябва да стане глупав, за да е истински мъдър. 19 Защото мъдростта на този свят е глупост за Бога. Точно както е записано: „Той кара мъдрите да се хванат в собствения си капан“. 20 И също: „Йехова* знае, че разсъжденията на мъдрите са безполезни“. 21 Затова нека никой да не се хвали с хора, защото всичко е ваше: 22 Павел, Аполос, Кифа*, светът, животът, смъртта, това, което е сега, това, което ще дойде — всичко е ваше. 23 А вие принадлежите на Христос; Христос пък принадлежи на Бога.

4 Искаме хората да гледат на нас като на служители на Христос, на които са поверени Божиите свещени тайни. 2 От такива служители* се очаква да са верни. 3 За мен изобщо няма значение дали ще ме съдите вие, или човешки съд. Даже аз не съдя себе си. 4 Не се сещам да съм направил нещо погрешно. Но това не означава, че съм праведен. Този, който ме съди, е Йехова*. 5 Затова не съдете никого, преди да е дошло времето. Когато Господарят дойде, ще извади на светло това, което е скрито в тъмнината, и ще покаже какво има в сърцата на хората. Тогава всеки ще получи от Бога похвалата, която заслужава.

6 Братя, използвах себе си и Аполос като пример за ваше добро, за да научите следното: „Не излизайте извън рамките на написаното“. Така няма да се възгордеете и да смятате един човек за нещо повече от друг. 7 С какво си по-различен от другите? Имаш ли нещо, което да не си получил? И щом си го получил, защо се хвалиш, сякаш не си го получил?

8 Доволни ли сте вече? Забогатяхте ли? Започнахте ли да царувате без нас? Иска ми се да бяхте започнали, защото тогава и ние щяхме да царуваме с вас. 9 Изглежда, Бог изведе нас, апостолите, последни на арената, като осъдени на смърт. Станахме като спектакъл за света, за ангелите и за хората. 10 Ние сме смятани за глупави заради Христос, а вие се смятате за мъдри заради Христос. Ние изглеждаме слаби, вие изглеждате силни. Вас ви уважават, а нас ни гледат отвисоко. 11 И досега сме гладни, жадни и без достатъчно дрехи*; бити сме, нямаме дом 12 и работим усилно. Когато ни обиждат, отвръщаме мило, когато ни преследват, издържаме търпеливо, 13 когато ни клеветят, отговаряме любезно. И досега ни смятат за боклука и мръсотията на света.

14 Не ви пиша тези неща, за да ви засрамя, а за да ви посъветвам като свои любими деца. 15 Дори да имате 10 000 учители*, които да ви учат как да следвате Христос, определено нямате много бащи. Аз ви станах баща, като ви казах добрата новина за Христос Исус. 16 Така че ви моля да ми подражавате. 17 Затова ви изпращам Тимотей, мое любимо дете, което служи вярно на Господаря. Той ще ви припомни методите ми в службата за Христос Исус, на които уча братята и сестрите във всеки сбор*.

18 Някои от вас са се възгордели, защото си мислят, че няма да дойда. 19 Но ако е волята на Йехова*, скоро ще дойда и няма да се интересувам какво говорят тези горди хора, а ще искам да разбера дали Божията сила ги води. 20 Защото това, което показва дали човек се подчинява на Божието Царство, не са думите му, а делата му; те показват, че има Божията сила. 21 Какво предпочитате? С пръчка ли да дойда при вас, или с любов и мекота?

5 Чух, че сред вас има мъж, който живее с жената на баща си. Такава сексуална неморалност* няма дори при другите народи. 2 Гордеете ли се с това? Не трябва ли да скърбите и да отстраните от сбора човека, който върши този грях? 3 Макар че не съм при вас лично, мислено съм с вас* и вече осъдих човека, който е извършил това, сякаш съм заедно с вас. 4 Когато се съберете в името на нашия Господар Исус, знайте, че мислено съм с вас и силата на Господаря Исус също е с вас. 5 Предайте този човек на Сатана*, за да премахнете лошото му влияние*, и така добрият дух на сбора* да бъде запазен в деня на Господаря.

6 Не е хубаво, че се гордеете с тази ситуация. Не знаете ли, че малко квас заквасва цялото тесто? 7 Махнете старото тесто с квас, за да станете ново тесто, без квас. Защото Христос, нашето пасхално агне, вече е принесен в жертва. 8 Затова нека да не празнуваме празника със стар квас или с кваса, който символизира греха и злото, а с безквасен хляб, който символизира доброто и истината.

9 В писмото си ви писах да спрете да общувате с хора, които вършат сексуална неморалност*, 10 но нямах предвид хората от този свят, които вършат сексуална неморалност*, които са алчни, изнудвачи или идолопоклонници. Иначе ще трябва да прекратите всякакви отношения със света. 11 Сега ви пиша да спрете да общувате с този, който е смятан за брат, но върши сексуална неморалност* или е алчен, идолопоклонник, клеветник*, пияница или изнудвач. Дори не яжте с такъв човек! 12 Не е моя работа да съдя външните хора. Но не трябва ли вие да съдите хората в сбора, 13 а Бог да съди външните? „Отстранете лошия човек от сбора!“

6 Как може, когато имате спор с някого, да отивате на съд при хора, които не спазват законите на Бога, а не при святите Божии служители? 2 Не знаете ли, че тези служители ще съдят света? И щом ще съдите света, не можете ли да решавате и по-обикновени въпроси? 3 Не знаете ли, че ще съдим ангели? Тогава защо да не решаваме и житейски въпроси? 4 И щом имате такива въпроси за решаване, защо избирате да ви съдят хора, които сборът* не одобрява? 5 Казвам това, за да се засрамите. Няма ли поне един мъдър човек сред вас, който да може да решава проблемите между братята? 6 Вместо това брат се съди с друг брат, и то пред съдии, които не спазват законите на Бога!

7 Всъщност това, че се съдите помежду си, означава, че вече сте загубили. Защо просто не се оставите да ви ощетят? Защо не се оставите да ви измамят? 8 Вместо това вие ощетявате и мамите, и то братята си.

9 Не знаете ли, че хората, които вършат лоши неща, няма да наследят Божието Царство? Не се заблуждавайте! Тези, които вършат сексуална неморалност*, покланят се на идоли, изневеряват, които са хомосексуалисти*, 10 крадци, алчни, пияници, клеветници* и изнудвачи, няма да наследят Божието Царство. 11 Точно такива бяха някои от вас. Но Бог ви изми, освети ви и ви сметна за праведни в името на Господаря Исус Христос и чрез духа си.

12 Всичко ми е разрешено, но не всичко е полезно. Всичко ми е разрешено, но няма да позволя на нищо да ме контролира. 13 Храната е за стомаха и стомахът е за храната, но Бог ще сложи край и на едното, и на другото. Тялото не трябва да се използва за сексуална неморалност*. То е предназначено за служба на Господаря и Господарят се грижи за него. 14 Със силата си Бог възкреси Господаря и ще възкреси и нас.

15 Не знаете ли, че телата ви принадлежат на Христос? Правилно ли е да се взема това, което принадлежи на Христос, и да се свързва с проститутка? В никакъв случай! 16 Не знаете ли, че който има сексуални отношения с проститутка, става едно цяло* с нея? Защото Бог казва: „Двамата ще станат едно цяло*“. 17 А който се свърже с Господаря, има същия начин на мислене като него*. 18 Бягайте от сексуална неморалност*! Никой друг грях, който човек може да извърши, не е пряко свързан с тялото му. Но който върши сексуална неморалност, греши срещу собственото си тяло. 19 Не знаете ли, че тялото ви е храм на светия дух, който е във вас и който имате от Бога? Освен това вие не принадлежите на себе си, 20 защото Бог плати висока цена за вас. Затова прославяйте Бога с тялото си.

7 Сега ще отговоря на въпросите, за които ми писахте. По-добре е един мъж да не се жени и да няма сексуални отношения*. 2 Но понеже сексуалната неморалност* е много разпространена, нека всеки мъж да си има жена и всяка жена да си има мъж. 3 Мъжът трябва да задоволява нуждите* на жена си и жената — на мъжа си. 4 Жената няма власт над тялото си, мъжът ѝ има. Така и мъжът няма власт над тялото си, жена му има. 5 Не се лишавайте един друг от сексуални отношения освен по взаимно съгласие за определен период, за да отделите време за молитва. Но после пак бъдете заедно, иначе Сатана може да ви изкуши, защото нямате достатъчно самоконтрол. 6 Казвам ви всичко това, за да знаете какво е разрешено, но то не е закон. 7 Искам всички хора да са като мен. И все пак всеки има свой дар от Бога, затова едни се женят, а други остават неженени.

8 На неженените и на вдовиците казвам, че за тях е по-добре да останат така, както съм аз. 9 Но ако не могат да се контролират, нека да се оженят. По-добре е да се оженят, отколкото да имат прекалено силни сексуални желания.

10 На женените давам следните напътствия (всъщност не аз, а Господарят): жената не трябва да напуска мъжа си. 11 Но ако го напусне, трябва да си остане неомъжена или да се сдобри с него. Мъжът също не трябва да напуска жена си.

12 А на другите казвам (аз, не Господарят): ако жената на някой брат не вярва в Господаря и е съгласна да живее с него, нека той да не я напуска. 13 И ако мъжът на някоя жена не вярва в Господаря и е съгласен да живее с нея, нека тя да не го напуска. 14 Защото мъжът, който не вярва, е смятан за свят заради жена си и жената, която не вярва, е смятана за свята заради мъжа си. Ако не беше така, децата ви щяха да са нечисти, сега обаче са святи. 15 Но ако този, който не вярва, реши да си тръгне, нека да си тръгне. В такъв случай братът или сестрата нямат задължения към него. Бог иска да имате мир. 16 Жени, откъде знаете дали няма да спасите мъжете си? Или вие, мъже, откъде знаете дали няма да спасите жените си?

17 Нека всеки да остане така, както е бил, когато Йехова* Бог го е призовал. Давам това напътствие на всички сборове*. 18 Ако някой вече е бил обрязан, когато е бил призован, нека да си остане така. Ако някой е бил необрязан, когато е бил призован, нека да не се обрязва. 19 Няма значение дали си обрязан, или не. Важното е да спазваш Божиите заповеди. 20 Всеки трябва да остане в положението, в което е бил призован. 21 Ако си бил роб, когато си бил призован, не се тревожи. Но ако имаш възможност да се освободиш, се възползвай от нея. 22 Всеки, който е бил роб, когато е бил призован за ученик на Господаря, става негов свободен служител. Така и всеки, който е бил свободен, когато е бил призован, става роб на Христос. 23 Бог плати висока цена за вас; не бъдете повече роби на хората. 24 Братя, останете в положението, в което сте били призовани от Бога.

25 За тези, които никога не са се женили*, нямам заповед от Господаря. Но ще ви кажа мнението си като човек, който е достоен за доверие, защото Господарят е проявил милост към него. 26 Смятам, че в това трудно време е най-добре човек да си остане така, както е. 27 Ако имаш жена, не търси начин да се разделиш с нея. Ако нямаш жена, недей да си търсиш. 28 Но дори да се ожениш, не вършиш грях. И ако този, който никога не е бил женен*, се ожени, не върши грях. Но тези, които го направят, ще имат нови трудности в живота*. А аз искам да ви предпазя.

29 Мисълта ми е следната, братя: не остава много време. От сега нататък женените трябва да са като неженени; 30 тези, които плачат — като тези, които не плачат; тези, които се радват — като тези, които не се радват, тези, които купуват — като тези, които нямат нищо, 31 и тези, които използват света — като тези, които не го използват напълно, защото сцената на този свят се променя. 32 Не искам да се безпокоите за нищо. Нежененият мъж е съсредоточен върху нещата, свързани със службата за Господаря, защото иска да получи одобрението му. 33 Жененият обаче е съсредоточен върху ежедневните неща, защото иска жена му да е щастлива. 34 Затова е раздвоен. По същия начин неомъжената жена и тази, която никога не се е омъжвала*, са съсредоточени върху нещата, свързани със службата за Господаря, защото искат тялото и мислите* им да са святи. Омъжената обаче е съсредоточена върху ежедневните неща, защото иска мъжът ѝ да е щастлив. 35 Казвам ви това за ваша полза, а не за да ви ограничавам. Искам да постъпвате достойно и всеки ден да служите на Господаря, без да се разсейвате.

36 Но ако някой, който е неженен, смята, че не може да се контролира, и не е прекалено млад*, нека да се ожени, ако иска. Той не върши грях. 37 Ако някой обаче е решил в сърцето си да не се жени, сигурен е, че не изпитва такава нужда, и може да контролира желанията си, постъпва добре. 38 И така, който се жени, постъпва добре, но който не се жени, постъпва по-добре.

39 Жената е обвързана с мъжа си, докато е жив. Но ако той умре*, тя е свободна да се омъжи за когото иска, стига да е ученик на Господаря. 40 Според мен обаче ще е по-щастлива, ако си остане така. А мисля, че и аз имам Божия дух.

8 По въпроса за храната, принесена на идоли, разбира се, всички имаме познание. Но познанието възгордява, а любовта насърчава. 2 Ако някой си мисли, че знае нещо, значи още не знае всичко за него. 3 Но ако някой обича Бога, Бог го познава.

4 А във връзка с яденето на храна, принесена на идоли, знаем, че идолът e нищо и че има само един Бог. 5 Хората казват, че има много богове, било то на небето, или на земята. Така че за тях има много „богове“ и много „господари*“. 6 Но за нас има само един Бог, Бащата, от когото е всичко и за когото живеем. Има и само един Господар, Исус Христос, чрез когото е всичко и чрез когото живеем.

7 Не всички обаче разбират това. Някои преди са се покланяли на идоли, затова, когато ядат храна, принесена на идоли, смятат, че се покланят на идоли. Тогава съвестта им ги гризе, защото е слаба. 8 Но храната няма да ни приближи до Бога. Ако не ядем, не губим нищо, и ако ядем, не печелим нищо. 9 Внимавайте обаче правото ви на избор по някакъв начин да не стане пречка за тези, които са слаби. 10 Защото някой със слаба съвест може да види, че ти, който имаш познание, ядеш в храма на идолите, и това да го подтикне да яде храна, принесена на идоли. 11 Ти знаеш, че тази храна може да се яде, но така разрушаваш вярата на слабия, а той е твой брат, за когото Христос умря. 12 Когато грешите срещу братята си по този начин и ги подтиквате да действат против слабата си съвест, грешите срещу Христос. 13 Затова, ако храната, която ям, отслабва вярата на брат ми, никога повече няма да ям месо. Няма да правя нищо, което отслабва вярата на брат ми.

9 Не съм ли свободен да правя каквото искам? Не съм ли апостол? Не видях ли нашия Господар Исус? Вие не сте ли резултат от службата ми за Господаря? 2 Дори за другите да не съм апостол, за вас определено съм. Вие сте доказателство, че съм апостол на Господаря.

3 На тези, които ме критикуват, казвам в своя защита: 4 Нямаме ли право да ядем и да пием каквото ни дават? 5 Нямаме ли право да се оженим за християнка и да я водим със себе си подобно на останалите апостоли, братята на Господаря и Кифа*? 6 Само аз и Варнава ли трябва да работим, за да се издържаме? 7 Кой войник сам си покрива разноските? Кой сади лозе и не яде от плодовете му? Кой отглежда овце и не пие от млякото им?

8 Само от човешка гледна точка ли ви говоря? Законът не казва ли същото? 9 В него Моисей е написал: „Недей да пречиш на бика да яде*, докато вършее!“. За биковете ли мисли Бог? 10 Или по-скоро казва това за нас? Да, то е записано за нас. Човекът, който оре, и човекът, който вършее, могат да очакват да получат част от реколтата.

11 Ако сме споделили с вас духовни неща, прекалено ли ще е да получим от вас материална подкрепа? 12 Ако други имат право да очакват това от вас, колко повече ние имаме? Въпреки това не се възползвахме от това право, а издържаме всичко, за да не пречим по никакъв начин на добрата новина за Христос. 13 Знаете, че тези, които работят в храма, получават храна оттам, и тези, които служат при олтара, получават част от това, което е принесено на него. 14 По същия начин Господарят заповяда тези, които говорят на другите за добрата новина, да живеят от добрата новина.

15 Но аз не се възползвах от нито едно от тези права. И не ви пиша това, за да ви накарам да ми дадете нещо. По-скоро бих умрял, отколкото да позволя някой да ми отнеме правото да се хваля! 16 Ако проповядвам добрата новина, това не е причина да се хваля, защото съм длъжен да я проповядвам. Горко ми, ако не го правя! 17 Ако го правя доброволно, ще получа награда, но и да го правя по задължение, все пак трябва да го правя, защото за това съм назначен. 18 Тогава каква е наградата ми? Да проповядвам добрата новина безплатно. Така не злоупотребявам с правата, които имам като проповедник на добрата новина.

19 Макар че съм свободен човек, сам станах роб на всички, за да спечеля колкото се може повече хора. 20 За юдеите станах като юдей, за да ги спечеля; за тези, които са под Закона, станах като човек под Закона (макар че не съм под Закона), за да ги спечеля. 21 За тези, които не следват Закона, станах като човек, който не следва Закона (въпреки че следвам Божия закон и закона на Христос), за да ги спечеля. 22 За слабите станах слаб, за да ги спечеля. Станах всичко за всякакви хора и направих всичко възможно да спася поне някои. 23 Всъщност правя всичко, за да споделям добрата новина с другите.

24 Нали знаете, че в едно състезание всички бегачи бягат, но само един получава наградата? Затова бягайте така, че да я получите. 25 Участниците в състезанието проявяват самоконтрол във всичко. Разбира се, те го правят, за да получат нетрайна награда*, но ние го правим за награда, която ще е вечна. 26 Затова не бягам безцелно и внимавам усилията ми да не отиват на вятъра*, 27 а контролирам* тялото си и го правя свой роб, за да не стане така, че да загубя одобрението на Бога*, въпреки че проповядвам на другите.

10 Братя, искам да знаете, че всичките ни прадеди вървяха под облака и всички минаха през морето. 2 Всички се покръстиха, като следваха Моисей, когато минаха през морето под облака. 3 Всички ядоха една и съща храна от Бога 4 и пиха една и съща вода от Бога. Защото пиеха от духовната скала, която ги следваше. Тази скала представяше* Христос. 5 Въпреки това Бог не одобряваше повечето от тях и затова те умряха в пустинята.

6 Това, което им се случи, е предупреждение за нас. Не трябва да искаме лоши неща като тях. 7 Не трябва да се покланяме на идоли като някои от тях, както е записано: „Хората ядоха, пиха и се забавляваха“. 8 Не трябва да вършим сексуална неморалност*, както постъпиха някои от тях и в един ден умряха 23 000 души. 9 Не трябва да подлагаме Йехова* на изпитание, както направиха някои от тях и после змиите ги ухапаха и те умряха. 10 Не трябва да се оплакваме, както се оплакваха някои от тях и затова бяха убити от Божия ангел*. 11 Нещата, които им се случиха, ни служат за поука. Те бяха записани като предупреждение за нас, които живеем в края на това време*.

12 Затова който си мисли, че стои стабилно, нека да внимава да не падне. 13 Вие се сблъсквате с изпитанията*, с които всички хора се сблъскват. Но Бог е верен и няма да позволи да бъдете изпитани повече, отколкото можете да понесете. Той ще ви посочи изход, за да можете да издържите изпитанието.

14 Затова, мили братя, бягайте от идолопоклонството. 15 Говоря ви като на разумни хора; сами преценете дали това, което казвам, е правилно. 16 Нали, като пием от чашата с вино, за която благодарим на Бога*, имаме полза от кръвта на Христос? Нали, като ядем от хляба, който разчупваме, имаме полза от тялото на Христос? 17 Хлябът е един, затова и ние сме едно тяло, макар че сме много, защото всички ядем от този хляб.

18 Помислете за израилтяните: Нали като ядат жертвите, принесени на олтара, сякаш ядат с Бога? 19 Тогава какво имам предвид? Че месото, пожертвано на идоли, е нещо повече от месо или че идолът е нещо повече от идол? 20 Не, имам предвид, че хората от другите народи принасят жертви на демоните, а не на Бога. А аз не искам да имате нищо общо с демоните. 21 Не можете да пиете от чашата на Йехова* и от чашата на демоните; не можете да ядете от „масата на Йехова*“ и от масата на демоните. 22 Или „ще караме Йехова* да ревнува“? Да не би да сме по-силни от него?

23 Всичко е разрешено, но не всичко е полезно. Всичко е разрешено, но не всичко е насърчително. 24 Не мислете само за своята полза, но и за ползата на другите.

25 Яжте с чиста съвест месото, което се продава на пазара. Няма нужда да питате откъде идва то. 26 Защото „земята и всичко на нея принадлежи на Йехова*“. 27 Ако човек, който не вярва в Христос, ви покани на гости и решите да отидете, яжте с чиста съвест каквото ви сервира. Няма нужда да питате откъде е то. 28 Но ако някой ви каже „Това беше принесено в жертва на идол“, не яжте заради този, който ви го е казал, и заради съвестта. 29 Нямам предвид вашата съвест, а съвестта на другия човек. Макар че имам свобода, не искам да направя нещо, заради което съвестта на друг човек да ме осъди. 30 Ако ям и благодаря на Бога за храната, но това кара другите да ме критикуват, правилно ли постъпвам?

31 Затова, когато ядете, пиете или правите нещо друго, правете всичко, за да прославяте Бога. 32 Не ставайте пречка нито за юдеите, нито за гърците, нито за Божия сбор*. 33 Това се опитвам да правя и аз. Старая се всичко, което правя, да се харесва на всички. Не мисля само за своята полза, но и за ползата на другите, за да се спасят.

11 Подражавайте на мен, както аз подражавам на Христос.

2 Искам да ви похваля, защото винаги ме помните и старателно спазвате всичко, на което ви научих*. 3 Но искам да знаете, че Христос е глава на всеки мъж, мъжът е глава на жената, а Бог е глава на Христос. 4 Мъж, който се моли или пророкува с покрита глава, носи срам на главата си. 5 Жена, която се моли или пророкува с непокрита глава, носи срам на главата си, защото все едно главата ѝ е обръсната. 6 Ако жената не си покрива главата, трябва да си отреже косата. Но тъй като е срамно една жена да си отреже косата или да си обръсне главата, тогава трябва да си покрива главата.

7 Мъжът не трябва да си покрива главата, защото е образ на Бога и му носи слава; жената обаче носи слава на мъжа. 8 Мъжът не е дошъл от жената, а жената от мъжа. 9 Освен това мъжът не е създаден заради жената, а жената заради мъжа. 10 Затова, а също и заради ангелите, жената трябва да носи на главата си знак, че е под властта на мъжа.

11 Всъщност при учениците на Господаря нито жените са независими от мъжете, нито мъжете са независими от жените. 12 Както жената е създадена от тялото на мъжа, така и мъжът е роден от жената. А всичко е от Бога. 13 Сами преценете дали е подходящо една жена да се моли на Бога с непокрита глава. 14 Дори природата ви учи, че е срамно мъжът да има дълга коса, 15 а е красиво жената да има дълга коса. Тя ѝ е дадена като покривало за главата. 16 Ако някой обаче иска да оспори това, му кажете, че за нас и за сборовете* на Бога няма друг обичай.

17 Като ви казвам тези неща, не ви хваля, защото събиранията ви по-скоро ви вредят, отколкото ви помагат. 18 Чувам, че на вашите събирания се делите, и донякъде го вярвам. 19 Всъщност сред вас ще има секти, за да се види кой от вас има Божието одобрение.

20 Като се събирате да ядете Вечерята на Господаря, не го правите както трябва. 21 Защото, когато дойде време да я ядете, вече сте вечеряли и накрая един остава гладен, а друг е пиян. 22 Нямате ли си къщи, където да ядете и да пиете? Или не уважавате Божия сбор и карате бедните да се срамуват? Какво да ви кажа? Да ви похваля ли? Не мога да ви похваля!

23 Предадох ви това, което научих от Господаря: Нощта, в която щяха да го предадат, Господарят Исус взе хляб, 24 благодари на Бога, разчупи го и каза: „Този хляб представя моето тяло, което се дава за вас. Правете това като спомен за мен“. 25 След вечерята направи същото и с чашата и каза: „Тази чаша представя новия договор, който ще бъде потвърден с моята кръв. Всеки път, когато пиете от нея, правете това като спомен за мен“. 26 Защото всеки път, когато ядете от този хляб и пиете от тази чаша, всъщност разгласявате смъртта на Господаря, докато той не дойде.

27 Така че който яде от хляба или пие от чашата на Господаря по неуважителен начин, греши срещу тялото и кръвта на Господаря. 28 Човек първо трябва да се анализира, за да разбере дали е достоен, и чак тогава да яде от хляба и да пие от чашата. 29 Защото който яде и пие от тях, без да разбира, че представят тялото на Господаря, сам се осъжда. 30 Затова много от вас са слаби и болни, а много са мъртви*. 31 Но ако проверяваме какви сме, няма да бъдем съдени. 32 А ако не го правим, Йехова* ни съди, за да ни поправи и да не бъдем осъдени със света. 33 Така че, братя, когато се събирате да ядете тази вечеря, чакайте всички да дойдат. 34 Ако някой е гладен, нека да си яде вкъщи, за да не бъдете осъдени от Бога, когато се събирате. Останалите неща ще оправя, когато дойда.

12 Братя, искам да сте наясно със способностите, които дава духът. 2 Знаете, че преди да станете вярващи*, се покланяхте на идоли, които не могат да говорят, и ги следвахте, където ви водеха. 3 Сега искам да разберете, че никой, който е воден от Божия дух, не може да прокълне Исус, и никой, който не е воден от светия дух, не може да каже, че Исус е Господар.

4 Има различни способности*, но духът, който ги дава, е един и същ; 5 има различни видове служба, но Господарят, на когото служим, е един и същ; 6 има различни дейности, но Богът, който дава на всички силата да ги вършат, е един и същ. 7 Това, че духът действа във всеки, се вижда ясно и е за доброто на другите. 8 Духът дава на един способността да говори мъдро и същият дух дава на друг способността да говори с познание. 9 Този дух дава на един вяра, а на друг — способността* да лекува. 10 Същият дух дава на един способността да върши чудеса, на друг — да пророкува, на друг — да разбира дали дадени думи са от Бога, на друг — да говори езици и на друг — да превежда. 11 Тези способности са от един и същи дух и той ги разпределя на всички както реши.

12 Тялото има много части. Въпреки че са много, тези части образуват едно тяло. Така е и с тялото* на Христос. 13 Всички се покръстихме с един дух, за да станем едно тяло. Независимо дали сме юдеи, или гърци, роби или свободни, всички получихме един дух.

14 Да, тялото не се състои от една част, а от много. 15 Ако кракът каже „Не съм ръка, значи не съм част от тялото“, това не означава, че не е част от тялото. 16 И ако ухото каже „Не съм око, значи не съм част от тялото“, това не означава, че не е част от тялото. 17 Ако цялото тяло беше око, с какво щяхме да чуваме? Ако цялото тяло беше ухо, с какво щяхме да усещаме миризми? 18 Бог обаче е разположил частите на тялото, както е сметнал за добре.

19 Ако цялото тяло беше само от една част, какво щеше да е това тяло? 20 Така че частите са много, но тялото е едно. 21 Окото не може да каже на ръката: „Не ми трябваш“. Нито главата може да каже на краката: „Не ми трябвате“. 22 Всъщност частите на тялото, които изглеждат по-слаби, са нужни 23 и на частите, които не смятаме за толкова привлекателни, обръщаме повече внимание. Така частите, от които се срамуваме, получават повече уважение, 24 а привлекателните ни части нямат нужда от това. Бог е устроил тялото така, че частите, на които им е липсвало внимание, да го получат. 25 По този начин тялото не е разделено, а частите му се грижат една за друга. 26 Ако една част страда, всички части страдат с нея и ако една част е хвалена, всички части се радват с нея.

27 Вие сте Христовото тяло и всеки от вас е негова част. 28 Бог е поставил в сбора* първо апостолите, после пророците, после учителите, след това тези, които вършат чудеса, тези, които имат способността* да лекуват, тези, които помагат на другите, тези, които могат да ръководят, и тези, които говорят езици. 29 Всички ли са апостоли? Всички ли са пророци? Всички ли са учители? Всички ли вършат чудеса? 30 Всички ли имат способността* да лекуват? Всички ли говорят езици? Всички ли превеждат? 31 Стремете се към по-големите способности*. Но аз ще ви покажа най-добрия начин на живот.

13 Ако говоря човешки и ангелски езици, но нямам любов, съм като кънтящ гонг или като дрънчащи чинели. 2 Ако мога да пророкувам, ако разбирам всички свещени тайни, ако знам всичко, което може да се знае, и ако имам вяра да премествам планини, но нямам любов, съм нищо. 3 Ако продам всичко, което имам, за да нахраня другите, и ако пожертвам живота си, за да има с какво да се хваля, но нямам любов, ползата ми е никаква.

4 Любовта е търпелива и добра. Любовта не завижда, не се хвали, не се възгордява, 5 не се държи неприлично*, не мисли само за себе си, не се дразни лесно, не е злопаметна. 6 Тя не се радва на погрешните неща, а на истината. 7 Никога не се отказва*, вярва на всичко*, никога не губи надежда, издържа всичко.

8 Любовта няма да има край*. Но способността за пророкуване, говоренето на езици и получаването на познание ще спрат. 9 Сега познанието ни е ограничено и пророчествата ни са непълни, 10 но когато дойде пълното, непълното ще изчезне. 11 Когато бях дете, говорех като дете, мислех като дете и разсъждавах като дете. Но като пораснах, оставих всичко детско. 12 Сега виждаме неясно, като в метално огледало, но тогава ще виждаме ясно*. Сега познанието ми е непълно, но тогава ще бъде пълно*, каквото е Божието познание за мен. 13 И така, ще останат вярата, надеждата и любовта. Но най-важна от трите е любовта.

14 Старайте се да проявявате любов, но и се стремете към способностите, които дава духът, особено към пророкуването. 2 Който говори на друг език, не говори на хората, а на Бога. Макар че говори свещени тайни със сила от духа, никой не го разбира. 3 Но който пророкува, укрепва, насърчава и утешава другите с думите си. 4 Който говори на друг език, укрепва себе си, а който пророкува, укрепва сбора*. 5 Бих искал всички да говорите езици, но предпочитам да пророкувате. Който пророкува, е по-полезен от този, който говори езици. Защото, ако този, който говори езици, не превежда, сборът няма да бъде укрепен. 6 Братя, каква полза ще имате, ако дойда и ви говоря на езици, които не разбирате? За да имате полза, трябва да ви предам и послание, което съм получил от Бога, познание, пророчество или учение.

7 Същото е и с неживите неща, които издават звук, като флейтата или арфата. Ако тоновете не се различават, как ще се разбере каква е мелодията? 8 И ако тръбата издава неясен сигнал, кой ще се приготви за битка? 9 По същия начин, ако не използвате думи, които са лесни за разбиране, как другите ще знаят какво казвате? Тогава ще говорите на вятъра. 10 В света има много езици и всеки от тях може да бъде разбран. 11 Ако не разбирам какво се говори, ще бъда като чужденец за този, който говори, и той ще бъде като чужденец за мен. 12 Същото е и с вас: щом се стремите към способностите, които дава духът, полагайте усилия да имате много от тях, за да укрепвате сбора.

13 Затова който говори на друг език, нека да се моли да може да превежда. 14 Понеже, ако се моля на друг език, се моля благодарение на способността, която ми е дал духът, но не разбирам какво казвам. 15 Тогава какво да правя? Ще се моля със способността, която ми е дал духът, но и ще се моля с думи, които разбирам. Ще пея песни на Бога със способността, която ми е дал духът, но и ще му пея песни, които разбирам. 16 Ако възхваляваш Бога и му благодариш в молитва със способността, която ти е дал духът, как незапознатият човек ще каже „амин“? Той не разбира какво казваш. 17 Може да се молиш хубаво, но другите нямат полза. 18 Благодарен съм на Бога, че говоря на повече езици от всички вас. 19 И все пак, когато се съберем, предпочитам да кажа пет думи, които се разбират, за да науча другите на нещо, отколкото 10 000 думи на друг език.

20 Братя, не бъдете като деца в мисленето си, а бъдете като деца във връзка със злото и мислете като зрели хора. 21 В Закона пише: „Ще използвам хора, които говорят други езици, и чужденци, за да говоря на този народ, но и тогава няма да ме слушат“ — казва Йехова*“. 22 Така че говоренето на езици не е доказателство за вярващите, а за невярващите, докато пророкуването е за вярващите, а не за невярващите. 23 Когато се съберете заедно и всички започнете да говорите на езици, но дойдат незапознати или невярващи хора, няма ли да кажат, че сте луди? 24 Но ако пророкувате и дойде някой невярващ или незапознат човек, това, което чуе, ще го поправи и ще го накара да се анализира. 25 Той ще разбере какво е скрито в сърцето му, ще падне на колене, ще се поклони на Бога и ще каже: „Наистина Бог е с вас!“.

26 Тогава какво трябва да правите, братя? Когато се съберете, един пее псалми, друг поучава, друг предава послание, което е получил от Бога, друг говори езици, а друг превежда. Правете всичко, за да се насърчавате взаимно. 27 Ако някои говорят на друг език, нека да не са повече от двама или трима. Те трябва да се редуват и някой трябва да превежда. 28 Но ако няма кой да превежда, нека да мълчат на събранието и да говорят само на себе си и на Бога. 29 Ако има пророци, нека да говорят двама или трима, а останалите да мислят какво означава казаното. 30 Ако друг от присъстващите получи послание от Бога, нека този, който говори, да замълчи. 31 Така ще пророкувате един по един, за да могат всички да научат нещо и да се насърчат. 32 Пророците трябва да проявяват самоконтрол, когато използват способността, която им е дал духът. 33 Защото Бог не е Бог на безредието, а на мира.

Както е във всички сборове на святите Божии служители, 34 жените трябва да мълчат на събранията; не им е позволено да говорят. Те трябва да са послушни, както казва и Законът. 35 Ако не разбират нещо, нека да питат мъжете си вкъщи, защото не е уважително жена да говори на събрание.

36 От вас ли произлезе Божието послание? Само вие ли го получихте?

37 Ако някой мисли, че е пророк или че е получил способност от духа, трябва да приеме, че нещата, които ви пиша, са заповед от Господаря. 38 Но ако не приеме това, тогава Бог няма да приеме* него. 39 Затова, братя, стремете се към пророкуването, но не забранявайте говоренето на езици. 40 Нека всичко да става с приличие и ред.

15 Сега, братя, искам да ви напомня за добрата новина, която ви известих. Вие я приехте и не отстъпвате от нея. 2 Ако се държите здраво за тази добра новина, сте спасени. Иначе сте повярвали в нея напразно.

3 Предадох ви най-важното, което научих, а именно, че според Писанието Христос умря за греховете ни. 4 Според Писанието той беше погребан и на третия ден възкръсна. 5 Появи се пред Кифа* и после пред дванайсетте. 6 След това се появи пред повече от 500 братя едновременно. Някои от тях починаха*, но повечето още са живи. 7 После се появи пред Яков, а след това пред всички апостоли. 8 Накрая се появи и пред мен, все едно съм роден преждевременно.

9 Защото аз съм най-незначителният от апостолите. Не съм достоен да се наричам апостол, понеже преследвах Божия сбор*. 10 Но благодарение на незаслужената доброта на Бога имам това назначение. И незаслужената му доброта към мен не беше напразна, защото се трудих повече от всички апостоли. Но не го направих със собствената си сила, а чрез Божията незаслужена доброта. 11 И така, независимо дали аз, или те, всички проповядваме едно послание и вие повярвахте в него.

12 Това, което проповядваме, е, че Христос е възкръснал от мъртвите. Защо тогава някои от вас казват, че няма възкресение? 13 Ако няма възкресение, значи и Христос не е възкръснал. 14 Но ако Христос не е възкръснал, ние проповядваме напразно и вашата вяра също е напразна. 15 Освен това, ако мъртвите наистина няма да възкръснат, ние говорим лъжи за Бога, защото казваме, че е възкресил Христос, а той всъщност не го е възкресявал. 16 Ако мъртвите няма да възкръснат, значи и Христос не е възкръснал. 17 А щом Христос не е възкръснал, вярата ви е безполезна; греховете ви не са простени. 18 В такъв случай и тези, които умряха като последователи на Христос, са умрели завинаги. 19 Ако се надяваме на Христос само в този живот, тогава от всички хора нас най-много трябва да ни съжаляват.

20 Но Христос наистина възкръсна. Той е първият възкресен* от мъртвите. 21 Както смъртта дойде чрез човек, така и възкресението на мъртвите ще дойде чрез човек. 22 Както заради Адам всички умират, така благодарение на Христос всички ще оживеят. 23 Но всеки по реда си: първо* Христос, после тези, които принадлежат на Христос, по време на присъствието му. 24 След това, накрая, когато унищожи всяко управление, власт и сила, той ще предаде на своя Бог и Баща Царството. 25 Понеже трябва да царува, докато Бог не постави всички врагове под краката му. 26 Тогава ще бъде унищожен и последният враг — смъртта. 27 В Писанието се казва, че Бог „му подчини всичко“. Като се казва, че „всичко му е подчинено“, е ясно, че това не включва Този, който му е подчинил всичко. 28 А когато всичко му бъде подчинено, Синът ще се подчини на Бога, който му е подчинил всичко. Така Бог ще бъде всичко за всички.

29 Иначе, ако мъртвите няма да възкръснат, какво ще стане с тези, които се покръстват, за да умрат? Какъв е смисълът да се покръстват с тази цел? 30 И защо ние постоянно се излагаме на опасност? 31 Всеки ден съм изправен пред смъртта. И това е толкова вярно, колкото е вярно, че се гордея с вас, братя, ученици на нашия Господар Христос Исус. 32 Каква ми е ползата, ако като други хора* съм се борил със зверове в Ефес? Ако мъртвите няма да възкръснат, „нека да ядем и да пием, защото утре ще умрем“. 33 Не се заблуждавайте! Лошите приятели развалят добрите навици*. 34 Опомнете се, постъпвайте правилно и не вършете грях. Някои от вас не познават истински Бога. Казвам ви го, за да се засрамите.

35 И все пак някой ще каже: „Как ще възкръснат мъртвите? Какво тяло ще имат?“. 36 Какви неразумни въпроси! Това, което сееш, трябва първо да умре, преди да оживее. 37 И не засяваш вече пораснало растение*, а само едно семе, било то пшенично, или друго. 38 Но Бог му дава формата*, която иска. На всяко семе той дава собствена форма. 39 Не всички тела са еднакви. Хората имат едно тяло, животните друго, птиците друго и рибите друго. 40 Има небесни* тела и земни тела. Но видът на небесните тела е различен от вида на земните. 41 Красотата на слънцето е една, на луната друга и на звездите трета. Даже самите звезди се различават по красотата си.

42 Така е и с възкресението на мъртвите. Това, което се засява, изгнива, а това, което възкръсва, няма да изгние. 43 Засява се в срам, възкръсва в слава. Засява се слабо, възкръсва силно. 44 Засява се физическо тяло, възкръсва духовно тяло. Щом има физическо тяло, значи има и духовно. 45 Така е и записано: „Първият* Адам стана жив човек*“. Последният Адам стана дух, който дава живот. 46 Но духовното не е първо. Първо е физическото, а след това духовното. 47 Първият човек е от земята и е направен от пръст, а вторият човек е от небето. 48 Какъвто е този, който е направен от пръст, такива са и другите, които са направени от пръст. Какъвто е небесният, такива са и другите небесни. 49 Както сега приличаме на този, който е направен от пръст, така ще заприличаме на небесния.

50 Братя, искам да ви кажа, че човек от плът и кръв не може да влезе в Божието Царство и тяло, което изгнива, не може да стане тяло, което не изгнива. 51 Ще ви кажа една свещена тайна: не всички ще умрем*, но всички ще се променим. 52 Това ще стане за един миг, за едно мигване на око, при звука на последната тръба. Когато тя затръби, мъртвите ще възкръснат с тяло, което няма да изгние, и ние ще се променим. 53 Защото тялото, което изгнива, трябва да се промени в тяло, което не изгнива, и смъртното тяло трябва да се промени в безсмъртно. 54 Но когато тялото, което изгнива, се промени в тяло, което не изгнива, и смъртното тяло се промени в безсмъртно, ще се изпълни записаното: „Смъртта е премахната завинаги“. 55 „Смърт, къде ти е победата? Смърт, къде ти е жилото?“ 56 Жилото, което причинява смърт, е грехът, а силата на греха идва от Закона*. 57 Но благодарим на Бога, защото ни помага да победим чрез нашия Господар Исус Христос!

58 Затова, скъпи братя, бъдете твърди и непоклатими. Винаги бъдете много заети в службата за Господаря и помнете, че усърдната ви работа за Господаря не е напразна.

16 Във връзка със събирането на пари за святите Божии служители следвайте напътствията, които дадох на сборовете* в Галатия. 2 На първия ден от всяка седмица всеки от вас трябва да заделя по нещо според възможностите си. Така няма да се налага да събирате пари, когато дойда. 3 Като пристигна, ще изпратя мъжете, които препоръчвате в писмата си, да занесат дарението ви в Йерусалим. 4 Ако обаче е нужно и аз да отида, ще отида с тях.

5 Ще дойда при вас, след като мина през Македония*, понеже смятам да мина оттам. 6 Може да остана за малко или даже да прекарам зимата при вас. После може да ме изпратите донякъде по пътя. 7 Защото не искам сега да се видим само набързо. Ако Йехова* позволи, се надявам да прекарам известно време с вас. 8 До Петдесетница обаче ще остана в Ефес, 9 защото ми се отвори голяма възможност* да направя повече в службата за Господаря. Но имаме и много противници.

10 Ако Тимотей дойде, се погрижете да му е спокойно при вас, защото и той работи за Йехова* като мен. 11 Нека никой да не гледа отвисоко на него. Изпратете го донякъде, за да стигне при мен благополучно, защото с братята го чакаме.

12 А относно нашия брат Аполос, силно го насърчих да дойде с братята при вас, но той нямаше намерение да идва сега. Ще дойде, когато има възможност.

13 Стойте будни, дръжте се здраво за вярата и бъдете смели и силни. 14 Правете всичко с любов.

15 Братя, знаете, че Стефанин и хората от дома му са първите в Ахая, които повярваха, и че от все сърце служат на святите Божии служители. 16 Подканям ви да сътрудничите на такива хора и на всички, които работят усърдно и служат с тях. 17 Радвам се, че Стефанин, Фортунат и Ахаик са при мен, защото компенсираха липсата ви. 18 Те много насърчиха и мен, и вас*. Затова ценете такива хора.

19 Сборовете в Азия* ви поздравяват. Акила и Прискила* и сборът, който е в дома им, ви изпращат сърдечни християнски поздрави. 20 Имате поздрави от всички братя. Поздравете се сърдечно* един друг.

21 Поздравявам ви и аз, Павел, и пиша този поздрав собственоръчно.

22 Ако някой не обича Господаря, нека да бъде проклет. Господарю, молим те, ела! 23 Нека Господарят Исус да прояви незаслужена доброта към вас! 24 Обичам всички вас, които сте в единство с Христос Исус!