КНИГАТА НА НЕЕМИЯ

1 Това са думите на Неемия*, сина на Ахалия: През месец кислев, в 20-ата година*, бях в крепостта* Суза. 2 Тогава дойде Ханани, един от братята ми, с още някои мъже от Юда. И аз ги попитах за оцелелите юдеи, които се бяха върнали от плен, и за Йерусалим. 3 А те ми отговориха: „Хората, които се върнаха от плен и живеят в областта, са в много тежко и срамно положение. Стените на Йерусалим са сринати и портите му са изгорени“.

4 Като чух тези думи, седнах и заплаках. Много дни скърбях, постих и се молих на небесния Бог. 5 Казвах: „О, Йехова, Боже на небесата! Ти си велик и вдъхваш страхопочитание, спазваш договора си и лоялно обичаш тези, които те обичат и изпълняват заповедите ти. 6 Моля те, насочи ушите и очите си към мен, твоя служител, за да чуеш молитвата, която отправям днес към теб. Ден и нощ се моля за твоите служители израилтяните и признавам греховете, които израилският народ извърши срещу теб. Съгрешихме както аз, така и народът ми*. 7 Постъпихме ужасно спрямо теб, защото не спазвахме заповедите, наредбите и законите, които даде на своя служител Моисей.

8 Моля те, спомни си какво каза* на служителя си Моисей: „Ако не сте ми верни, ще ви разпръсна сред народите. 9 Но ако се върнете при мен и спазвате заповедите ми, дори някои от вас да са разпръснати до краищата на земята, аз ще ги събера оттам и ще ги доведа на мястото, което съм избрал за името си“. 10 Те са твои служители и твой народ, които си спасил* с голямата си сила и с могъщата си ръка. 11 О, Йехова, моля те, чуй молитвата ми и молитвата на твоите служители, които искрено почитат* името ти. Моля те, дай успех на служителя си днес и събуди в царя състрадание към мен“.

По това време бях виночерпец при царя.

2 През месец нисан, в 20-ата година от царуването на Артаксеркс, поднесоха вино на царя и както обикновено, аз взех виното и му го подадох. Дотогава не се бях появявал тъжен пред него. 2 Затова царят ме попита: „Защо си тъжен? Не си болен, значи сигурно нещо те тревожи“. Тогава много се уплаших.

3 И казах на царя: „Да живее царят! Как няма да съм тъжен, като градът, в който са погребани прадедите ми, е разрушен и портите му са изгорени!“. 4 А той ме попита: „Тогава какво искаш да направиш?“. Веднага се помолих на небесния Бог 5 и казах на царя: „Ако царят е съгласен и ако твоят служител има одобрението ти, изпрати ме в Юда, в града, в който са погребани прадедите ми, за да го построя отново“. 6 Тогава царят, до когото седеше и царицата, ме попита: „Колко ще продължи пътуването ти и кога ще се върнеш?“. Той беше съгласен да ме пусне и аз му казах колко време ще отсъствам.

7 После го помолих: „Ако царят е съгласен, нека да ми бъдат дадени писма до управителите от другата страна на Реката*, за да ме пускат през земите си, докато не стигна в Юда, 8 както и писмо до Асаф, пазача на Царската гора, за да ми даде дървен материал за портите на Крепостта близо до храма, за градските стени и за къщата, в която ще живея“. И царят ми ги даде, защото моят добър Бог беше с мен.

9 Така отидох при управителите от другата страна на Реката и им предадох царските писма. А царят беше изпратил с мен военачалници и конници. 10 Когато оронецът Санавалат и амонският служител Товия чуха това, не бяха никак доволни, че някой е дошъл да помогне на израилския народ.

11 Накрая стигнах в Йерусалим. След три дни 12 станах през нощта и взех със себе си няколко души, но не казах на никого какво ме подбуди моят Бог да направя за Йерусалим. Не взех други животни освен магарето, което яздех. 13 Така излязох през нощта през Портата на долината, насочих се към Извора на голямата змия и Портата на сметището* и оглеждах разрушените стени и изгорените порти на Йерусалим. 14 Продължих нататък към Портата на извора и към Царския водоем, но там нямаше място да мине магарето, което яздех. 15 Въпреки това продължих през нощта да се изкачвам покрай долината и да оглеждам стената. После тръгнах обратно, влязох през Портата на долината и така се върнах.

16 Наместниците не знаеха къде ходих и какво правих, защото дотогава не бях казал нищо нито на тях, нито на юдеите, свещениците, знатните мъже и останалите работници. 17 Накрая им казах: „Виждате в какво тежко положение сме. Йерусалим е разрушен и портите му са изгорени. Хайде да построим отново стените на Йерусалим и да сложим край на този срам!“. 18 После им разказах как моят добър Бог ми помогна и какво ми беше казал царят. Тогава те казаха: „Хайде! Да започваме да строим!“. И с желание се подготвиха* за работа.

19 Когато чуха за това, оронецът Санавалат, амонският служител Товия и арабинът Гисам започнаха да ни се присмиват и да ни говорят презрително: „Какво правите? Против царя ли се бунтувате?“. 20 Но аз им отговорих: „Небесният Бог ще ни помогне да успеем и ние, неговите служители, ще строим стената. Вие обаче нямате нищо общо с Йерусалим, нито имате някакви права, нито сте част от историята на града“.

3 Тогава първосвещеникът Елиасив и другите свещеници започнаха да строят Овчата порта. Осветиха я и поставиха вратите; осветиха стената чак до Кулата Мея и до Кулата на Ананеил. 2 До тях строяха жителите на Йерихон, а до тях — Закхур, синът на Имрий.

3 Потомците* на Сенай строяха Рибната порта. Те изработиха дървена рамка и после поставиха вратите с лостовете и ключалките. 4 До тях поправяше Меримот, синът на Урия, син на Акос, до него — Месулам, синът на Варахия, син на Месизавеил, а до него — Садок, синът на Ваана. 5 До него поправяха текойците, но видните мъже сред тях сметнаха, че е под достойнството им* да работят под ръководството на надзорници.

6 Йояда, синът на Фасей, и Месулам, синът на Весодия, поправяха Портата на Стария град. Те изработиха дървена рамка и после поставиха вратите с лостовете и ключалките. 7 До тях поправяха гаваонецът Мелатия и меронотецът Ядон, жители на Гаваон и Масфа, които бяха под властта на управителя от другата страна на Реката. 8 До тях поправяше Озиил, синът на Арахия, един от златарите, а до него — Ханания, един от производителите на ароматни масла. Те сложиха каменна настилка в Йерусалим чак до Широката стена. 9 До тях поправяше Рефая, синът на Ор, княз на половината Йерусалимска област. 10 До него срещу къщата си поправяше Йедая, синът на Арумаф, а до него — Хатус, синът на Асавания.

11 Малхия, синът на Харим, и Асув, синът на Фаат-Моав, поправяха следващата част от стената и Кулата на пещите. 12 До тях поправяше Салум, синът на Алоис, княз на другата половина от Йерусалимската област, заедно с дъщерите си.

13 Анун и жителите на Заноа поправяха Портата на долината. Те я построиха и после поставиха вратите с лостовете и ключалките. Освен това поправиха 1000 лакътя* от стената чак до Портата на сметището. 14 Малхия, синът на Рихав, княз на областта Вет-Акерем, поправяше Портата на сметището. Той я построи и постави вратите с лостовете и ключалките.

15 Селун, синът на Холозей, княз на областта Масфа, поправяше Портата на извора. Той я построи, направи ѝ покрив и постави вратите с лостовете и ключалките. Освен това поправи стената при водоема Селах* до Царската градина чак до Стълбището, което се спуска от Давидовия град.

16 След него Неемия, синът на Азвук, княз на половината Ветсурска област, поправяше от мястото срещу Давидовите гробници чак до изкуствения водоем и до Дома на воините.

17 След него поправяха левитите: Реум, синът на Ваний, а до него за своята област — Асавия, княз на половината Кеилска област. 18 След него поправяха събратята им под ръководството на Вавай, сина на Инадад, княз на другата половина от Кеилската област.

19 До него Езер, синът на Исус, княз на Масфа, поправяше друга част от стената срещу нанагорнището към Оръжейната при Подпората.

20 След него усърдно работеше Варух, синът на Завай. Той поправяше следващата част: от Подпората до входа на къщата на първосвещеника Елиасив.

21 След него Меримот, синът на Урия, син на Акос, поправяше друга част: от входа на къщата на Елиасив до края ѝ.

22 След него поправяха свещениците от Йорданската област*. 23 След тях Вениамин и Асув поправяха срещу къщата си. След тях Азария, синът на Маасия, син на Анания, поправяше близо до своята къща. 24 След него Винуй, синът на Инадад, поправяше друга част: от къщата на Азария чак до Подпората и до ъгъла.

25 След него Фалал, синът на Узай, поправяше срещу Подпората и горната кула, която се издига над царския дворец до Двора на стражата. След него беше Федая, синът на Фарос.

26 А храмовите служители*, които живееха в Офил, поправяха чак до Водната порта на изток и до издадената кула.

27 След тях текойците поправяха следващата част: от голямата издадена кула до стената на Офил.

28 Свещениците поправяха над Конската порта, всеки срещу къщата си.

29 След тях срещу къщата си поправяше Садок, синът на Имер.

След него поправяше Семая, синът на Сехания, пазач на Източната порта.

30 След него Ханания, синът на Селемия, и Анун, шестият син на Салаф, поправяха друга част от стената.

След тях Месулам, синът на Варахия, поправяше срещу къщата* си.

31 След него Малхия, който беше член на златарското сдружение, поправяше чак до дома на храмовите служители и търговците при Портата на проверката и до горната стая на ъгъла.

32 А между горната стая на ъгъла и Овчата порта поправяха златарите и търговците.

4 Когато чу, че възстановяваме стената, Санавалат се възмути и много се ядоса. Той започна да се подиграва на юдеите 2 и каза на събратята си и на самарянската войска: „Какво правят тези жалки юдеи? Нима смятат, че ще успеят? Жертви ли ще принасят? Ще свършат ли всичко в един ден? Ще съживят ли обгорелите камъни от развалините?“.

3 А амонецът Товия, който стоеше до него, каза: „И лисица да се качи на каменната им стена, ще я събори“.

4 Боже наш, чуй как ни се подиграват! Обърни обидите им срещу самите тях*, предай ги в ръцете на враговете им и ги направи пленници в чужда земя. 5 Не подминавай вината им и не заличавай греха им, защото те оскърбиха строителите.

6 И така продължихме да строим стената, докато не я затворихме цялата до половината от височината ѝ, а народът работеше от сърце.

7 Като чуха, че поправянето на йерусалимските стени напредва и че дупките се запълват, Санавалат, Товия, арабите, амонците и азотците много се ядосаха. 8 Те се наговориха да нападнат Йерусалим и да създадат смут в него. 9 Но ние се молихме на нашия Бог и ден и нощ поставяхме стражи, за да се защитим от тях.

10 Юдеите обаче започнаха да говорят: „Работниците вече нямат сили, а има още много развалини; никога няма да успеем да построим стената“.

11 А враговете казваха: „Без да усетят и да видят, ще се промъкнем сред тях. Ще ги убием и ще спрем работата“.

12 Когато юдеите, които живееха близо до тях, идваха в града, постоянно* ни казваха: „Ще ни нападнат от всички страни“.

13 Затова поставих стражи по най-ниските и открити места зад стената. Поставих ги по семейства с мечове, копия и лъкове. 14 Като видях, че хората се страхуват, веднага казах на знатните мъже, наместниците и останалите: „Не се страхувайте от тях! Помнете Йехова, който е велик и вдъхва страхопочитание, и се бийте за братята си, за синовете и дъщерите си, за жените и домовете си“.

15 Враговете ни чуха, че сме научили за заговора им, и разбраха, че истинският Бог е провалил плановете им. Тогава всички ние се върнахме да работим на стената. 16 От този ден половината от моите хора работеха, а другата половина носеха копия, щитове, лъкове и брони. И князете подкрепяха* всички юдеи, 17 които строяха стената. Тези, които носеха товарите, с едната ръка работеха, а с другата държаха оръжие*. 18 Всеки строител беше препасал меч на хълбока си и строеше така, а човекът, който надуваше рога при опасност, стоеше до мен.

19 После казах на знатните мъже, наместниците и останалите хора: „Работата е много и сме разпръснати по стената далече един от друг. 20 Затова, когато чуете звука на рога, се съберете при нас. Нашият Бог ще воюва за нас“.

21 Докато половината от нас работеха, другата половина държаха копия, от разсъмване до изгряването на звездите. 22 Тогава казах на хората: „Нека мъжете остават да нощуват в Йерусалим, всеки със слугата си. През нощта ще ни пазят, а през деня ще работят“. 23 Така че нито аз, нито събратята ми, нито слугите ми, нито стражите, които ме придружаваха, не свалихме дрехите си и всеки от нас държеше оръжие в дясната си ръка.

5 По това време мъжете и техните жени повдигнаха много оплаквания срещу юдейските си братя. 2 Едни казваха: „Имаме много синове и дъщери. Трябва ни зърно, за да не умрем от глад“. 3 Други казваха: „Даваме нивите, лозята и къщите си като залог, за да получим зърно по време на глада“. 4 А трети казваха: „Заложихме нивите и лозята си, за да вземем пари назаем и да платим данъка на царя. 5 Една кръв сме с братята си* и децата ни са като техните деца; но сме принудени да даваме синовете и дъщерите си в робство, а някои от дъщерите ни вече са робини. И нищо не можем да направим, понеже нивите и лозята ни принадлежат на други“.

6 Като чух тези оплаквания, много се ядосах. 7 Обмислих внимателно ситуацията и упрекнах знатните мъже и наместниците, като им казах: „Всеки от вас взема лихва от собствения си брат“.

После свиках голямо събрание заради тях. 8 И им казах: „Направихме всичко възможно да откупим юдейските си братя, които бяха продадени на другите народи. И какво? Сега продавате собствените си братя и пак трябва да ги откупуваме, така ли?“. Но те мълчаха и не знаеха какво да отговорят. 9 Тогава продължих: „Не постъпвате правилно. Не трябва ли да проявявате страх от Бога*, за да не станем за срам пред другите народи, нашите врагове? 10 Аз, братята ми и слугите ми също даваме пари и зърно назаем. Но, моля ви, нека да престанем с това лихварство! 11 Още днес им върнете нивите, лозята, маслиновите градини и къщите, както и лихвата* от парите, зърното, младото вино и маслиновото масло, която вземате от тях“.

12 А те отговориха: „Ще им върнем всичко и няма да искаме нищо от тях. Ще направим точно както каза“. Тогава повиках свещениците и накарах виновните да се закълнат, че ще изпълнят обещанието си. 13 Освен това изтърсих дрехата* си и казах: „По същия начин нека истинският Бог да изтърси всеки, който не изпълни обещанието си, и да го лиши от дома и притежанията му. Да бъде изтърсен и да остане без нищо!“. Тогава всички присъстващи казаха* „Амин*!“ и прославиха Йехова. И хората направиха както обещаха.

14 Нещо повече, от деня, в който царят ме назначи за управител на Юда — от 20-ата до 32-рата година от царуването на Артаксеркс, общо 12 години — аз и братята ми не ядохме храната, която се полагаше на управителя. 15 А предишните управители правеха живота на хората труден и всеки ден вземаха от тях по 40 сребърни сикъла* за хляб и вино. Слугите им също потискаха народа. Аз обаче не постъпвах така, защото почитах* Бога.

16 Освен това помагах в работата по стената и всичките ми слуги работеха там, но не взехме нито една нива. 17 На трапезата ми се хранеха 150 юдеи и наместници, а също и хората от околните народи, които идваха при нас. 18 Всеки ден приготвяха за моя сметка* по едно говедо, шест отбрани овце, както и птици, а на всеки десет дни донасяха в изобилие различни вина. И все пак не изисквах храната, която се полагаше на управителя, защото товарът на народа и без това беше тежък. 19 Боже мой, помни ме с добро заради всичко, което направих за този народ.

6 Когато Санавалат, Товия, арабинът Гисам и останалите ни врагове чуха, че съм възстановил стената и че в нея вече няма дупки (макар че тогава още не бях поставил вратите на градските порти), 2 Санавалат и Гисам веднага изпратиха известие до мен: „Ела да се срещнем в едно от селата в долината Оно“. Но те искаха да ми навредят. 3 Затова изпратих пратеници да им кажат: „Имам важна работа и не мога да дойда. Ако я оставя и дойда при вас, цялата работа ще спре“. 4 Четири пъти ми изпращаха това известие и аз всеки път им отговарях по същия начин.

5 Накрая Санавалат изпрати слугата си при мен за пети път със същото известие; и той носеше отворено писмо. 6 В него пишеше: „Сред народите се носи слух, а и Гисам го твърди, че ти и юдеите замисляте бунт. Затова строиш стената. Говори се също, че ще им бъдеш цар. 7 Дори си назначил пророци, които да разгласяват за теб из целия Йерусалим: „В Юда има цар!“. Тези слухове ще стигнат до царя, затова ела да обсъдим въпроса“.

8 Аз обаче му изпратих следния отговор: „Нищо от нещата, които казваш, не е вярно. Измисляш си*“. 9 Всички те искаха да ни сплашат и си казваха: „Ще се обезсърчат* и няма да довършат работата“. Моля те, Боже мой, укрепи ме*!

10 После отидох при Семая, сина на Делая, син на Метавеил, който се беше затворил в къщата си. И той каза: „Хайде да се уговорим да се срещнем в дома на истинския Бог, в храма, и да затворим вратите, защото ще дойдат да те убият. Ще дойдат да те убият през нощта“. 11 Но аз отговорих: „Редно ли е човек като мен да бяга? И може ли човек като мен да влезе в храма и да остане жив? Няма да вляза!“. 12 Тогава осъзнах, че той не е изпратен от Бога, а Товия и Санавалат са го наели да ме измами*. 13 Бяха го наели да ме уплаши и да ме накара да съгреша, за да опетнят репутацията ми и да имат в какво да ме обвинят.

14 Боже мой, помни Товия и Санавалат и всичко, което направиха, както и пророчицата Ноадия и останалите пророци, които постоянно се опитваха да ме уплашат.

15 Така стената беше завършена на 25-ия ден от месец елул*, за 52 дни.

16 Когато всичките ни врагове чуха това и околните народи го видяха, изгубиха своята самоувереност и осъзнаха, че нашият Бог ни е помогнал да свършим работата. 17 В онези дни знатните юдеи пишеха много писма до Товия и той им отговаряше. 18 Много юдеи се бяха заклели да са му верни, тъй като той беше зет на Сехания, сина на Арах, а синът му Йоанан беше женен за дъщерята на Месулам, сина на Варахия. 19 Непрекъснато ми казваха добри неща за него и после му предаваха моите думи. А Товия изпращаше писма, за да ме плаши.

7 Щом стената беше възстановена, поставих вратите. После бяха назначени вратарите, певците и левитите. 2 Назначих над Йерусалим брат си Ханани и Ханания, началника на Крепостта, понеже беше достоен за доверие човек, който се боеше от истинския Бог повече от много други. 3 И им казах: „Йерусалимските порти не трябва да се отварят до обяд*. И вратарите, които са на пост вечерта, трябва да затварят вратите и да ги залостват. Освен това назначете жителите на Йерусалим като стражи, някои — на определени постове, а други — пред къщите им“. 4 Градът беше голям и просторен, но в него живееха малко хора и къщите още не бяха построени.

5 Моят Бог ме подбуди да събера знатните мъже, наместниците и народа, за да бъдат записани в родословията. Тогава намерих книгата с родословията на хората, които се бяха върнали първи, и в нея пишеше:

6 „Това са жителите на областта, които се върнаха от плен във Вавилон, където цар Навуходоносор беше отвел юдеите като пленници. Те се върнаха в Йерусалим и Юда, всеки в своя град. 7 Дойдоха със Зоровавел, Исус, Неемия, Азария, Раамия, Нааманий, Мардохей, Вилшан, Мисферет, Бигвай, Неум и Ваана.

Ето броя на израилските мъже: 8 потомците на Фарос бяха 2172, 9 потомците на Сефатия бяха 372, 10 потомците на Арах бяха 652, 11 потомците на Фаат-Моав, чрез потомците му Исус и Йоав, бяха 2818, 12 потомците на Елам бяха 1254, 13 потомците на Зату бяха 845, 14 потомците на Закхай бяха 760, 15 потомците на Винуй бяха 648, 16 потомците на Вивай бяха 628, 17 потомците на Азгад бяха 2322, 18 потомците на Адоникам бяха 667, 19 потомците на Бигвай бяха 2067, 20 потомците на Адин бяха 655, 21 потомците на Атир, от Езекия, бяха 98, 22 потомците на Асум бяха 328, 23 потомците на Висай бяха 324, 24 потомците на Ариф бяха 112, 25 жителите* на Гаваон бяха 95, 26 жителите на Витлеем и Нетофат бяха 188, 27 жителите на Анатот бяха 128, 28 жителите на Вет-Азмавет бяха 42, 29 жителите на Кириат-Иарим, Хефира и Вирот бяха 743, 30 жителите на Рама и Гава бяха 621, 31 жителите на Михмас бяха 122, 32 жителите на Ветил и Гай бяха 123, 33 жителите на другото Нево бяха 52, 34 потомците на другия Елам бяха 1254, 35 потомците на Харим бяха 320, 36 жителите на Йерихон бяха 345, 37 жителите на Лод, Адид и Оно бяха 721, 38 жителите* на Сенаа бяха 3930.

39 Свещениците: потомците на Йедая от рода на Исус бяха 973, 40 потомците на Имер бяха 1052, 41 потомците на Пасхор бяха 1247, 42 потомците на Харим бяха 1017.

43 Левитите: потомците на Исус, от Кадмиил, от рода на Одева, бяха 74. 44 Певците: потомците на Асаф бяха 148. 45 Вратарите: потомците на Салум, потомците на Атир, потомците на Талмон, потомците на Акув, потомците на Хатита и потомците на Совай бяха 138.

46 Храмовите служители*: потомците на Сиха, потомците на Асуфа, потомците на Таваот, 47 потомците на Кирос, потомците на Сия, потомците на Фадон, 48 потомците на Левана, потомците на Агава, потомците на Салмай, 49 потомците на Ханан, потомците на Гидел, потомците на Гаар, 50 потомците на Реая, потомците на Расин, потомците на Некода, 51 потомците на Газам, потомците на Уза, потомците на Фасей, 52 потомците на Висай, меунимците*, потомците на Нефусесим*, 53 потомците на Ваквук, потомците на Акуфа, потомците на Арур, 54 потомците на Васалит, потомците на Меида, потомците на Харша, 55 потомците на Варкос, потомците на Сисара, потомците на Тама, 56 потомците на Несий, потомците на Атифа.

57 Потомците на Соломоновите служители: потомците на Сотай, потомците на Соферет, потомците на Ферида, 58 потомците на Яала, потомците на Даркон, потомците на Гидел, 59 потомците на Сефатия, потомците на Атил, потомците на Фохерет-Асеваим, потомците на Амон. 60 Всички храмови служители и потомци на Соломоновите служители бяха 392.

61 А тези дойдоха от Тел-Мелах, Тел-Харша, Херув, Адан и Имер, но не можеха да докажат от кой род са и какъв е произходът им, дали са израилтяни: 62 потомците на Делая, потомците на Товия, потомците на Некода — 642. 63 И от свещениците: потомците на Авая, потомците на Акос, потомците на Верзелай, който се ожени за една от дъщерите на галаадеца Верзелай и взе неговото име. 64 Те се търсеха в списъците с родословията, за да докажат произхода си, но не можаха да се намерят; затова бяха сметнати за нечисти и бяха изключени от свещеническата служба. 65 Ето защо управителят* им забрани да ядат от святите* неща, докато не се появи свещеник, който може да реши въпроса с урим и тумим.

66 Всички, които се върнаха, бяха общо 42 360 души, 67 без да се броят робите и робините им, които бяха 7337; с тях имаше и 245 певци и певици. 68 Имаха 736 коня, 245 мулета, 69 435 камили и 6720 магарета.

70 Някои от главите на родовете дадоха дарения за работата. Управителят дари 1000 златни драхми*, 50 купи и 530 свещенически дрехи. 71 Някои от главите на родовете дариха за работата 20 000 златни драхми* и 2200 сребърни мини*. 72 Останалите хора дариха 20 000 златни драхми, 2000 сребърни мини* и 67 свещенически дрехи.

73 Свещениците, левитите, вратарите, певците, храмовите служители и останалите хора се заселиха в градовете си. Когато настъпи седмият месец, израилтяните вече се бяха заселили в градовете си“.

8 Тогава всички обединено се събраха на площада пред Водната порта. И казаха на преписвача* Ездра да донесе книгата на Моисеевия закон, който Йехова беше дал на Израил. 2 На първия ден от седмия месец свещеникът Ездра донесе Закона пред събралите се* мъже, жени и всички, които можеха да разбират това, което чуват. 3 От сутринта до обяд на площада пред Водната порта той им чете на глас от книгата на Закона, а народът слушаше внимателно. 4 Преписвачът Ездра стоеше върху дървен подиум, направен специално за случая. От дясната му страна стояха Мататия, Сема, Аная, Урия, Хелкия и Маасия, а от лявата — Федая, Мисаил, Малхия, Асум, Асвадана, Захария и Месулам.

5 Ездра отвори книгата и всички го виждаха, защото стоеше по-високо от тях. Когато я отвори, хората станаха. 6 Тогава Ездра прослави Йехова, великия и истински Бог, а целият народ вдигна ръце и каза: „Амин*! Амин!“. После всички паднаха на колене и се поклониха на Йехова до земята. 7 И левитите Исус, Ваний, Серевия, Ямин, Акув, Саватай, Одия, Маасия, Келита, Азария, Йозавад, Ханан и Фелая обясняваха Закона на хората, докато те стояха прави. 8 Четяха на глас от Закона на истинския Бог и обясняваха ясно значението му. Така помагаха на хората да разберат прочетеното.

9 Неемия, който по това време беше управител, Ездра, който беше свещеник и преписвач, и левитите, които учеха народа, казаха на всички: „Този ден е свят за Йехова, вашия Бог! Не тъжете и не плачете“. Понеже целият народ плачеше, докато слушаше думите на Закона. 10 Неемия каза: „Отидете, яжте най-хубавите* неща, пийте сладки питиета и споделете храната си с тези, които нямат нищо, понеже този ден е свят за нашия Господар. Не бъдете тъжни, защото радостта от Йехова е вашата сила*“. 11 Левитите успокояваха народа, като казваха: „Не плачете, защото този ден е свят. Не бъдете тъжни“. 12 И хората отидоха да ядат, да пият и да споделят храната си с другите. Те много се радваха, защото бяха разбрали думите, които чуха.

13 На втория ден главите на родовете, свещениците и левитите се събраха при преписвача Ездра, за да разберат още по-добре думите на Закона. 14 Тогава откриха в Закона, който Йехова беше дал чрез Моисей, че израилтяните трябва да живеят в колиби* по време на празника в седмия месец 15 и да обявят във всички градове и в целия Йерусалим: „Отидете в планините и донесете клонки от маслина, бор, мирта, палма и други дървета, за да си направите колиби, както е записано“.

16 И така хората отидоха и взеха клонки, за да си направят колиби на покрива на къщите си, в дворовете си, в дворовете на дома на истинския Бог, на площада при Водната порта и на площада при Ефремовата порта. 17 Всички, които се бяха върнали от плена, си направиха колиби и прекараха празника в тях. Израилтяните много се радваха, защото не бяха правили това от времето на Исус Навиев. 18 И всеки ден четоха на глас от книгата на Закона на истинския Бог, от първия до последния ден. Честваха празника седем дни, а на осмия ден направиха тържествено събрание според записаното.

9 На 24-тия ден от този месец израилтяните се събраха. Те постиха, облечени в жалейни дрехи*, и посипваха главите си с пепел. 2 Потомците на Израил се отделиха от чужденците и застанаха да признават греховете си и греховете на прадедите си. 3 Три часа* стояха на мястото си и четяха на глас от книгата на Закона на своя Бог Йехова, след което три часа признаваха греховете си и се покланяха на своя Бог Йехова.

4 Исус, Ваний, Кадмиил, Севания, Вуний, Серевия, Ваний и Хенани застанаха на подиума за левитите и със силен глас се помолиха на своя Бог Йехова. 5 После левитите Исус, Кадмиил, Ваний, Асавания, Серевия, Одия, Севания и Петая казаха: „Станете и възхвалявайте своя Бог Йехова сега и завинаги*! Боже, нека да бъде прославено великото ти име, за което никоя благословия и възхвала не е достатъчно голяма.

6 Йехова, няма друг Бог като теб. Ти създаде небесата, небето на небесата и цялото им войнство, земята и всичко на нея, моретата и всичко в тях. Ти поддържаш живота им и на теб се покланя небесното войнство. 7 Ти си Йехова, истинският Бог, който избра Аврам, изведе го от халдейския град Ур и му даде името Авраам. 8 Видя, че ти е верен от сърце, затова сключи договор с него да дадеш на него и потомството му земята на ханаанците, хетите, аморейците, ферезейците, йевусейците и гергесейците. И ти изпълни обещанията си, защото винаги постъпваш правилно.

9 Видя страданията на прадедите ни в Египет и чу вика им за помощ при Червено море. 10 Тогава извърши знамения и чудеса, за да накажеш фараона, всичките му служители и целия му народ, понеже знаеше, че се държат надменно с прадедите ни. Ти прослави името си и то е славно и до днес. 11 Раздели морето пред тях и те минаха по сухо през него, а преследвачите им хвърли в морските дълбини като камък в бурни води. 12 Водеше ги с облачен стълб денем и с огнен стълб нощем, за да осветяваш пътя, по който трябваше да вървят. 13 Слезе на Синайската планина и им говори от небето, даде им справедливи постановления, надеждни закони*, добри наредби и заповеди. 14 Каза им да спазват святата ти събота и чрез служителя си Моисей им даде заповеди, наредби и закони. 15 Когато бяха гладни, им даде хляб от небето, а когато бяха жадни, им извади вода от скалата, и им каза да отидат и да завладеят земята, която се беше заклел* да им дадеш.

16 Но прадедите ни бяха самонадеяни и твърдоглави* и не спазваха заповедите ти. 17 Те не искаха да слушат и не помнеха удивителните дела, които извърши за тях. Бяха твърдоглави и си избраха водач, за да се върнат в робство в Египет. Но ти си Бог, който е готов да прощава, състрадателен и милостив, търпелив* и изпълнен с лоялна любов, затова не ги изостави. 18 Дори когато си направиха статуя* на теле и казаха „Това е твоят Бог, който те изведе от Египет“, и когато проявиха голямо неуважение към теб, 19 в голямата си милост ти не ги изостави в пустинята. Облачният стълб не преставаше да ги води през деня и огненият стълб не спираше да осветява пътя им през нощта. 20 Даваше им духа си*, за да бъдат разумни, не ги лишаваше от манна и им даваше вода, когато бяха жадни. 21 40 години им осигуряваше храна в пустинята и нищо не им липсваше. Дрехите им не се износиха и краката им не отекоха.

22 Ти им даде царства и народи, чиято земя разпредели между тях. И те завладяха земята на есевонския цар Сихон и земята на васанския цар Ог. 23 Направи потомците им многобройни като звездите на небето. После ги доведе в земята, която беше обещал да дадеш на прадедите им. 24 Така потомците им влязоха в земята и я завладяха и ти победи пред тях ханаанците, които живееха там. Предаде в ръцете им царете и народите на тази земя, за да постъпят с тях както искат. 25 Те превзеха укрепени градове и плодородна земя и придобиха къщи, пълни с всякакви хубави неща, изкопани кладенци*, лозя, маслинови градини и много овощни дървета. Ядоха до насита и напълняха и се радваха на голямата ти доброта.

26 Но те станаха непослушни, разбунтуваха се срещу теб и обърнаха гръб на Закона ти. Убиваха пророците ти, които ги призоваваха да се върнат при теб, и проявяваха голямо неуважение към теб. 27 Затова ти ги предаваше в ръцете на враговете им, които се отнасяха зле с тях. Но в бедата си те викаха към теб за помощ, ти ги чуваше от небесата и в голямата си милост им даваше спасители, които ги избавяха от враговете им.

28 А щом положението им се подобряваше, те отново започваха да вършат това, което е зло в очите ти. Тогава ти ги предаваше в ръцете на враговете им, които ги потискаха. После те се връщаха при теб и викаха за помощ, а ти ги чуваше от небесата и в голямата си милост ги избавяше отново и отново. 29 Макар че ги призоваваше да се върнат към Закона ти, те постъпваха самонадеяно и отказваха да спазват заповедите ти. Грешаха, като нарушаваха законите ти, които дават живот на този, който ги изпълнява. Упорито ти обръщаха гръб, бяха твърдоглави и отказваха да слушат. 30 Много години беше търпелив към тях и ги предупреждаваше чрез своите пророци, на които даваше духа си. Те обаче не искаха да слушат и накрая ти ги предаде в ръцете на околните народи. 31 Въпреки това в голямата си милост не ги унищожи и не ги изостави, защото си състрадателен и милостив Бог.

32 И сега, Боже наш, Боже велики и могъщи, който вдъхваш страхопочитание, спазваш договора си и проявяваш лоялна любов, не подминавай бедите, които сполетяха нас, царете ни, князете ни, свещениците ни, пророците ни, прадедите ни и целия ти народ от дните на асирийските царе до днес. 33 Във всичко, което ни сполетя, се вижда твоята справедливост, защото ти постъпваше вярно, а ние грешахме. 34 Царете ни, князете ни, свещениците ни и прадедите ни не изпълняваха Закона ти и не обръщаха внимание на твоите заповеди и предупреждения*. 35 Дори когато имаха царство и се наслаждаваха на щедрите ти дарове в просторната и плодородна земя, която им даде, те не ти служиха и не оставиха злите си дела. 36 И ето че днес сме роби — роби в земята, която даде на прадедите ни, за да се радват на плодовете и даровете ѝ. 37 Богатата ѝ реколта отива при царете, които постави над нас заради греховете ни. Те се разпореждат с нас и добитъка ни както си искат и ние много страдаме.

38 Заради всичко това даваме тържествено обещание, което записваме и потвърждаваме с печата на нашите князе, левити и свещеници“.

10 Тези, които го потвърдиха с печат, бяха:

управителят Неемия, синът на Ахалия,

а също Седекия, 2 Сарая, Азария, Йеремия, 3 Пасхор, Амария, Малхия, 4 Хатус, Севания, Малух, 5 Харим, Меримот, Авдия, 6 Даниил, Гинетон, Варух, 7 Месулам, Авия, Миямин, 8 Маазия, Вилгай и Семая. Това бяха свещениците.

9 Ето левитите: Исус, сина на Азания, Винуй от потомците на Инадад, Кадмиил 10 и техните събратя Севания, Одия, Келита, Фелая, Ханан, 11 Миха, Рехов, Асавия, 12 Закхур, Серевия, Севания, 13 Одия, Ваний и Венину.

14 Главите на народа: Фарос, Фаат-Моав, Елам, Зату, Ваний, 15 Вуний, Азгад, Вивай, 16 Адония, Бигвай, Адин, 17 Атир, Езекия, Азур, 18 Одия, Асум, Висай, 19 Ариф, Анатот, Невай, 20 Магфиас, Месулам, Изир, 21 Месизавеил, Садок, Ядуа, 22 Фелатия, Ханан, Аная, 23 Осия, Ханания, Асув, 24 Алоис, Филея, Шовек, 25 Реум, Асавна, Маасия, 26 Ахия, Ханан, Анан, 27 Малух, Харим и Ваана.

28 А останалите хора — свещениците, левитите, вратарите, певците, храмовите служители* и всички, които се отделиха от околните народи, за да изпълняват Закона на истинския Бог, заедно с жените, синовете и дъщерите си, всички, които можеха да разберат думите на обещанието* — 29 се присъединиха към събратята си, по-видните мъже, и се обвързаха с клетва и проклятие да спазват Закона на истинския Бог, даден чрез служителя му Моисей, и да изпълняват старателно всички заповеди, постановления и наредби на Йехова, нашия Господар. 30 Обещахме да не даваме дъщерите си на околните народи и да не вземаме техните дъщери за синовете си.

31 Ако хората от околните народи носят стоки и различни видове зърно за продажба в съботен ден, няма да купуваме нищо от тях, нито в събота, нито в друг свят ден. А в седмата година ще даваме почивка на земята и ще опрощаваме всеки дълг.

32 Освен това се задължаваме всеки от нас да дава по една трета сикъл* всяка година за службата в дома* на нашия Бог — 33 за наредените хлябове*, за редовния зърнен принос, за приноса за изгаряне в събота и на новолуние, за определените празници, за святите неща, за приносите за грях за изкупление на Израил и за цялата работа в дома на нашия Бог.

34 Хвърлихме също жребий, за да решим в какъв ред родовете на свещениците, левитите и народа ще носят дърва в дома на нашия Бог в определеното време всяка година, за да бъдат изгаряни върху олтара на нашия Бог Йехова, както е записано в Закона. 35 Всяка година ще носим в дома на Йехова първите плодове на земята си и първите плодове на всяко овощно дърво. 36 Освен това според записаното в Закона ще водим в дома на нашия Бог при свещениците, които служат там, първородните си синове, първородните на домашните си животни* и първородните на своя едър и дребен рогат добитък. 37 Ще носим на свещениците първото едро смляно брашно, приносите си, плодовете на всяко дърво, младото вино и маслиновото масло за складовете* на дома на нашия Бог. И ще даваме на левитите десятък* от всичко, което роди земята ни, понеже те трябва да получават десятък във всичките ни земеделски градове.

38 А свещеникът, потомък на Аарон, трябва да бъде с левитите, когато получават десятъка. И левитите трябва да носят десятък от този десятък в дома на нашия Бог, в складовите помещения*. 39 Израилтяните и левитите трябва да носят приносите от зърното, младото вино и маслиновото масло в складовете*. Там са принадлежностите на светилището и там служат свещениците, вратарите и певците. Вече няма да пренебрегваме дома на нашия Бог!

11 Князете на народа живееха в Йерусалим. Другите хора хвърлиха жребий, така че всеки десети да дойде да живее в святия град Йерусалим, а останалите девет да продължат да живеят в градовете си. 2 Имаше и такива, които доброволно се заселиха в Йерусалим, и народът ги благослови.

3 Ето предводителите на областта, които живееха в Йерусалим. (Останалите израилтяни, свещениците, левитите, храмовите служители* и потомците на Соломоновите служители живееха в другите юдейски градове, всеки в своя имот в града си.

4 В Йерусалим живееха също някои юдеи и вениаминци.) От юдеите: Атая, сина на Озия, син на Захария, син на Амария, син на Сефатия, син на Маалалеил, от потомците на Фарес, 5 и Маасия, сина на Варух, син на Холозей, син на Азая, син на Адая, син на Йоярив, син на Захария, от потомците на Шела. 6 Всички потомци на Фарес, които живееха в Йерусалим, бяха 468 способни мъже.

7 От вениаминците: Салу, сина на Месулам, син на Йоад, син на Федая, син на Колая, син на Маасия, син на Итиил, син на Йешая, 8 и след него Гавай и Салай — 928 души; 9 Йоил, синът на Зихрий, им беше надзорник в града, а Юда, синът на Асенуй, му беше заместник.

10 От свещениците: Йедая, сина на Йоярив, Яхин, 11 Сарая, сина на Хелкия, син на Месулам, син на Садок, син на Мерайот, син на Ахитув, предводител в дома* на истинския Бог, 12 и братята им, които вършеха работата в дома — 822 души; Адая, сина на Йероам, син на Фелалия, син на Амсий, син на Захария, син на Пасхор, син на Малхия, 13 и братята му, глави на родове — 242 души; Амасай, сина на Азареил, син на Ахзай, син на Месилемот, син на Имер, 14 и братята му, силни и храбри мъже — 128 души; а техен надзорник беше Завдиил, човек от знатен род.

15 И от левитите: Семая, сина на Асув, син на Азрикам, син на Асавия, син на Вуний, 16 Саватай и Йозавад от предводителите на левитите, които надзираваха работата извън дома на истинския Бог; 17 Матания, сина на Михей, син на Завдий, син на Асаф, който ръководеше пеенето на хвалебни песни по време на молитва, и помощника му Ваквукия, както и Авда, сина на Самуа, син на Галал, син на Йедутун. 18 Всички левити в святия град бяха 284.

19 Вратарите бяха Акув, Талмон и братята им, които пазеха портите — 172 души.

20 А останалите израилтяни, свещеници и левити живееха в другите юдейски градове, всеки в наследения си имот. 21 Храмовите служители живееха в Офил и техни надзорници бяха Сиха и Гесфа.

22 Надзорник на левитите в Йерусалим беше Озий, синът на Ваний, син на Асавия, син на Матания, син на Миха, от потомците на Асаф, певците. Той отговаряше за работата в дома на истинския Бог. 23 За певците имаше царска заповед, според която всеки ден им се доставяше всичко, от което се нуждаят. 24 А Петая, синът на Месизавеил, от потомците на Зара, сина на Юда, беше царски съветник по всички въпроси, засягащи народа.

25 Ето селищата и полетата около тях, в които живееха някои от юдеите: Кириат-Арва и съседните* градове, Девон и съседните градове, Йекавсеил и селищата около него, 26 Исус, Молада, Ветфалет, 27 Асар-Суал, Вирсавее и съседните градове, 28 Сиклаг, Мекона и съседните градове, 29 Ен-Римон, Цора, Ярмут, 30 Заноа, Одолам и селищата около тях, Лахис и полетата около него, Азика и съседните градове. Те се заселиха от Вирсавее до Долината на Еном.

31 А вениаминците живееха в Гава, Михмас, Гая, Ветил и съседните градове, 32 Анатот, Ноб, Анания, 33 Асор, Рама, Гитаим, 34 Адид, Севоим, Невалат, 35 Лод и Оно, долината на занаятчиите*. 36 В земята на Вениамин се заселиха и някои групи от левитите, които преди живееха в Юда.

12 Ето свещениците и левитите, които дойдоха със Зоровавел, сина на Салатиил, и Исус: Сарая, Йеремия, Ездра, 2 Амария, Малух, Хатус, 3 Сехания, Реум, Меримот, 4 Идо, Гинетой, Авия, 5 Миямин, Маадия, Вилга, 6 Семая, Йоярив, Йедая, 7 Салу, Амок, Хелкия и Йедая. Те бяха предводители на свещениците и братята им по времето на Исус.

8 Левитите бяха Исус, Винуй, Кадмиил, Серевия, Юда и Матания, който заедно с братята си ръководеше пеенето на благодарствени песни. 9 Техните братя Ваквукия и Уний стояха срещу тях на стража*. 10 Исус беше баща на Йоаким, Йоаким беше баща на Елиасив, а Елиасив — на Йояда. 11 Йояда беше баща на Йонатан, а Йонатан беше баща на Ядуа.

12 По времето на Йоаким следните свещеници бяха глави на родове: за рода на Сарая — Мерая, за рода на Йеремия — Ханания, 13 за рода на Ездра — Месулам, за рода на Амария — Йоанан, 14 за рода на Мелиху — Йонатан, за рода на Севания — Йосиф, 15 за рода на Харим — Адна, за рода на Мерайот — Хелкай, 16 за рода на Идо — Захария, за рода на Гинетон — Месулам, 17 за рода на Авия — Зихрий, за рода на Миниамин — ...*, за рода на Моадия — Фелтай, 18 за рода на Вилга — Самуа, за рода на Семая — Йонатан, 19 за рода на Йоярив — Матенай, за рода на Йедая — Озий, 20 за рода на Салай — Калай, за рода на Амок — Евер, 21 за рода на Хелкия — Асавия, за рода на Йедая — Натанаил.

22 Главите на родовете на левитите и свещениците по времето на Елиасив, Йояда, Йоанан и Ядуа бяха записвани до управлението на персийския цар Дарий.

23 Левитите, които бяха глави на родове, бяха записвани в историческата книга до времето на Йоанан, сина на Елиасив. 24 Предводителите на левитите бяха Асавия, Серевия и Исус, синът на Кадмиил. Братята им стояха срещу тях, стража до стража, за да възхваляват Бога и да му благодарят според напътствията на Давид, служителя на истинския Бог. 25 Матания, Ваквукия, Авдия, Месулам, Талмон и Акув бяха вратари и пазеха складовете до портите. 26 Те служеха по времето на Йоаким, сина на Исус, син на Йоседек, и по времето на управителя Неемия и на свещеника и преписвача* Ездра.

27 За тържественото откриване на стените на Йерусалим потърсиха левитите по всички места, където живееха, и ги събраха в Йерусалим, за да отпразнуват откриването с веселие, благодарствени песни, чинели, арфи и други струнни инструменти. 28 Събраха се опитните певци* от областта*, от околностите на Йерусалим, от селищата на нетофатците, 29 от Вет-Галгал и от полетата около Гава и Азмавет, понеже певците си бяха направили селища около Йерусалим. 30 И свещениците и левитите се очистиха; очистиха също народа, портите и стената.

31 Тогава изведох князете на Юда върху стената. И назначих два големи хора, които да благодарят на Бога, а след всеки от тях вървеше шествие. Единият хор тръгна по стената надясно към Портата на сметището. 32 След него вървяха Осая и половината юдейски князе, 33 после Азария, Ездра, Месулам, 34 Юда, Вениамин, Семая и Йеремия. 35 С тях бяха и някои от свещениците* с тръби: Захария, синът на Йонатан, син на Семая, син на Матания, син на Михая, син на Закхур, син на Асаф, 36 и братята му Семая, Азареил, Милалай, Гилалай, Маай, Натанаил, Юда и Ханани с музикалните инструменти на Давид, служителя на истинския Бог; а пред тях вървеше преписвачът Ездра. 37 При Портата на извора продължиха да се изкачват по стената и минаха над Стълбището на Давидовия град, после над Давидовия дом и продължиха към Водната порта на изток.

38 Другият хор, който благодареше на Бога, вървеше по стената в обратната посока и аз го следвах с половината от народа през Кулата на пещите към Широката стена, 39 после над Ефремовата порта към Портата на стария град, Рибната порта, Кулата на Ананеил, Кулата Мея и Овчата порта. И спряхме при Портата на стражата.

40 Накрая двата хора застанаха пред дома на истинския Бог. Аз и половината от наместниците с мен направихме същото, 41 както и свещениците Елиаким, Маасия, Миниамин, Михая, Елиоенай, Захария и Ханания с тръбите, 42 Маасия, Семая, Елеазар, Озий, Йоанан, Малхия, Елам и Езер. А певците пееха силно под ръководството на Езрая.

43 В този ден бяха принесени много жертви и всички се радваха, защото истинският Бог им даде голяма радост. Жените и децата също се радваха и веселието в Йерусалим се чуваше надалече.

44 В този ден бяха назначени мъже, които да отговарят за складовете, където се държаха приносите, първите плодове и десятъците. В тях щяха да складират изискваните от Закона дялове за свещениците и левитите, които се събираха от нивите на градовете, защото хората в Юда се радваха, че има свещеници и левити на служба. 45 Свещениците и левитите започнаха да изпълняват задълженията си към своя Бог и задълженията за очистването според напътствията на Давид и сина му Соломон. Същото направиха певците и вратарите. 46 Защото още по времето на Давид и Асаф имаше диригенти, които ръководеха певците и пеенето на хвалебни и благодарствени песни за Бога. 47 По времето на Зоровавел и по времето на Неемия всички израилтяни даваха дялове на певците и вратарите според ежедневните им нужди. Заделяха също дялове за левитите, а левитите заделяха дялове за потомците на Аарон.

13 На този ден четоха пред народа от книгата на Моисей и там пишеше, че амонците и моавците никога не трябва да стават част от народа* на истинския Бог, 2 защото не посрещнаха израилтяните с хляб и вода, но наеха Валаам да ги прокълне. Нашият Бог обаче обърна проклятието в благословия. 3 И щом хората чуха Закона, започнаха да отделят от Израил всички чужденци*.

4 А преди това свещеникът, който отговаряше за складовете* в дома* на нашия Бог, беше Елиасив, роднина на Товия. 5 Той даде на Товия голям склад, където преди държаха зърнените приноси, тамяна, принадлежностите на храма и десятъците от зърното, младото вино и маслиновото масло, които се полагаха на левитите, певците и вратарите, а също и приносите за свещениците.

6 Докато ставаше всичко това, аз не бях в Йерусалим, понеже през 32-рата година от царуването на вавилонския цар Артаксеркс отидох при него. Но след известно време го помолих да ми позволи да се върна. 7 Когато пристигнах в Йерусалим, научих колко лошо е постъпил Елиасив, като е дал на Товия един от складовете в двора на дома на истинския Бог. 8 Това много ме възмути, затова изхвърлих цялата покъщнина на Товия от склада. 9 После наредих да изчистят складовете и върнах в тях принадлежностите от дома на истинския Бог, зърнените приноси и тамяна.

10 Разбрах също, че дяловете на левитите не им бяха давани, затова левитите и певците, които служеха в храма, бяха отишли да работят на нивите си. 11 Тогава се скарах на наместниците и им казах: „Защо домът на истинския Бог е пренебрегван?“. После събрах тези, които се бяха разотишли, и ги върнах на постовете им. 12 И всички юдеи донесоха в складовете десятъка от зърното, младото вино и маслиновото масло. 13 След това назначих свещеника Селемия, преписвача Садок и левита Федая да отговарят за складовете, а техен помощник да е Ханан, синът на Закхур, син на Матания, понеже те имаха репутацията на достойни за доверие мъже. Задължението им беше да дават на братята си техните дялове.

14 Помни ме заради това, Боже мой, и не забравяй лоялната любов, която проявих към дома ти и службата в него.

15 В онези дни в Юда видях хора, които в събота правеха вино*, събираха зърно и го товареха на магарета, и докарваха вино, грозде, смокини и всякакви стоки в Йерусалим. Затова ги предупредих да не продават продукти в този ден*. 16 И тиряните, които живееха в града, докарваха риба и всякакви стоки и ги продаваха в събота на юдеите и на жителите на Йерусалим. 17 Затова се скарах на знатните юдеи и им казах: „Как може да вършите такова зло и да потъпквате съботата? 18 Нали прадедите ви правеха същото и затова нашият Бог докара цялото това бедствие върху нас и върху този град! Сега, като потъпквате съботата, разпалвате още повече гнева му против Израил“.

19 И така, преди да настъпи съботата, когато започна да се стъмва, наредих да затворят портите на Йерусалим и да не ги отварят, докато не мине съботата. Поставих при портите някои свои служители, за да не се внасят никакви стоки в съботния ден. 20 Затова един-два пъти търговците и продавачите на всякакви стоки прекараха нощта извън Йерусалим. 21 Тогава ги предупредих: „Защо нощувате пред стената? Ако още веднъж го направите, ще използвам сила срещу вас“. Оттогава те вече не идваха в събота.

22 После казах на левитите, че трябва редовно да се очистват и да идват да пазят портите, за да остане свят съботният ден. Помни ме и за това, Боже мой, и се смили над мен заради голямата си лоялна любов.

23 В онези дни видях също юдеи, които се бяха оженили за азотки, амонки и моавки. 24 Половината от децата им говореха азотски, а другата половина — езиците на другите народи, но никое от тях не знаеше езика на юдеите. 25 Затова започнах да се карам на тези юдеи и да ги проклинам, бих някои от тях, скубах ги и им казах: „Закълнете се в Бога, че няма да давате дъщерите си на синовете им и няма да вземате техните дъщери за своите синове, нито за себе си. 26 Не съгреши ли заради тях и Соломон, царят на Израил? В нито един народ нямаше цар като него. Неговият Бог го обичаше и го направи цар над целия Израил. Но дори и него чужденките доведоха до грях. 27 Как можахте да извършите такова нечувано зло и да предадете нашия Бог, като се ожените за чужденки?“.

28 А един от синовете на Йояда, сина на първосвещеника Елиасив, беше станал зет на оронеца Санавалат. Затова го изгоних.

29 Боже мой, помни как омърсиха свещеническата служба и договора със свещениците и левитите.

30 Очистих народа от всичко чуждо и разпределих задълженията на свещениците и на левитите. 31 Дадох и разпореждания за доставянето на дърва в определеното време и за носенето на първите плодове.

Помни ме с добро, Боже мой!