Втората книга на летописите

1 Соломон, синът на Давид, утвърди царството си.+ Йехова, неговият Бог, беше с него+ и го удостои с несравнимо величие.+

2 И Соломон свика целия Израил, предводителите на хиляда души+ и на сто души,+ съдиите+ и всичките предводители на целия Израил,+ главите на родовете.+ 3 После Соломон заедно с целия сбор* отиде на свещената височина в Гаваон,+ защото там се намираше шатърът на събранието,+ който принадлежи на истинския Бог и който Моисей, служителят+ на Йехова, беше издигнал в пустинята. 4 А Давид беше пренесъл ковчега+ на истинския Бог от Кириат–иарим+ на мястото, което беше подготвил за него,+ понеже беше разпънал шатър за него в Йерусалим.+ 5 Но медният олтар,+ който беше направил Веселеил,+ синът на Урий, син на Ор,+ стоеше пред светия шатър на Йехова. И както обикновено Соломон и целият сбор дойдоха там, за да се обърнат към Бога. 6 И върху медния олтар, който беше пред шатъра на събранието, Соломон принесе приноси пред Йехова. Той принесе хиляда приноса за изгаряне.+

7 През тази нощ Бог се яви на Соломон и му каза: „Поискай какво да ти дам.“+ 8 А Соломон отговори на Бога: „Ти прояви голяма милост* към баща ми Давид+ и ме постави за цар вместо него.+ 9 Йехова Боже, нека се изпълни сега обещанието, което си дал на баща ми Давид,+ понеже ти ме направи цар+ на народ, многоброен като песъчинките на земния пясък.+ 10 Дай ми мъдрост и познание,+ за да мога правилно да водя този народ,+ защото кой може да съди този твой голям народ?“+

11 Тогава Бог каза на Соломон: „Понеже в сърцето си ти поиска това,+ а не богатство, нито имот, нито слава, нито душите на онези, които те мразят, нито дори дълъг живот,+ и поиска мъдрост и познание, за да можеш да съдиш моя народ, над който те поставих за цар,+ 12 затова ти давам мъдрост и познание.+ И ще ти дам също богатство, имот и слава, каквито не е имал никой цар преди тебе+ и каквито няма да има никой след тебе.“+

13 После Соломон се върна в Йерусалим от свещената височина в Гаваон,+ от шатъра на събранието.+ И продължи да царува над Израил.+ 14 И Соломон събираше все повече колесници и бойни коне*, така че имаше хиляда и четиристотин колесници и дванайсет хиляди бойни коня,+ които държеше в градовете за колесници+ и при себе си в Йерусалим. 15 И царят събра в Йерусалим толкова много сребро и злато, че те бяха като камъните,+ а кедрите бяха като сикоморовите дървета+ в Шефела*,+ толкова много бяха. 16 Конете, които имаше Соломон, бяха доставяни от Египет+ и царските търговци ги купуваха на стада за определена цена.+ 17 Една колесница, доставена от Египет, струваше шестстотин сикъла сребро, а един кон — сто и петдесет сикъла. Царските търговци доставяха коне и за всички хетски и сирийски царе.+

2 Соломон реши да построи дом+ за името на Йехова+ и царски дворец за себе си.+ 2 Затова Соломон определи седемдесет хиляди души за носачи и осемдесет хиляди души за каменоделци в планините+ и постави над тях три хиляди и шестстотин надзорници.+ 3 После Соломон изпрати хора да кажат на Хирам,+ царят на Тир: „Ти се отнасяше добре към баща ми Давид+ и му изпращаше кедрови дървета, за да си построи дом, в който да живее. 4 Ето, имам намерение да построя+ дом за името+ на Йехова, моят Бог, и да го осветя+ за него, за да изгарям благоуханен тамян+ пред него, постоянно да поставям наредените хлябове+ и да принасям приноси за изгаряне всяка сутрин и всяка вечер,+ както и в събота*,+ на новолуние+ и на празниците+ на Йехова, нашият Бог. Това ще бъде постановление за Израил до безпределни времена.+ 5 И домът, който ще изградя, ще бъде величествен,+ защото нашият Бог е по–велик от всички други богове.+ 6 Но кой може да му построи дом,+ след като нито небесата, нито дори небето на небесата не могат да го поберат?+ И кой съм аз,+ че да му построя дом, освен само за да бъде принасян жертвен дим пред него?+ 7 Затова сега ми изпрати човек, който умее да работи със злато, сребро, мед+ и желязо, както и с пурпурна вълнена прежда, аленочервена прежда и синя прежда, и освен това знае да резбова украшения. Той ще работи заедно с умелите занаятчии, които са при мене в Юда и Йерусалим и които избра баща ми Давид.+ 8 Освен това ми изпрати от Ливан+ трупи от кедър,+ хвойна+ и алгумово дърво,+ понеже знам, че твоите служители умеят да секат ливански дървета.+ И ето, моите служители ще работят заедно с твоите служители. 9 Приготви ми много трупи, защото домът, който ще построя, ще бъде голям и величествен. 10 А на твоите служители, дърварите, които ще секат дърветата, ще дам за храна двайсет хиляди кора жито,+ двайсет хиляди кора ечемик, двайсет хиляди бата вино+ и двайсет хиляди бата маслиново масло.“

11 Тогава Хирам, царят на Тир,+ изпрати на Соломон следния писмен отговор: „Йехова обича+ своя народ, затова те е поставил за цар над него.“+ 12 И Хирам каза още: „Благословен да бъде Йехова, Богът на Израил,+ който създаде небесата и земята,+ защото е дал на цар Давид мъдър син, надарен с благоразумие и разбиране*,+ който ще построи дом за Йехова и царски дворец за себе си.+ 13 Затова сега изпращам при тебе Хирам–ави, умел и разумен човек,+ 14 който е син на една жена от Дановото племе, а баща му е от Тир. Той е опитен в работата със злато, сребро, мед,+ желязо, камък+ и дърво, както и с пурпурна вълнена прежда,+ синя прежда,+ фина+ тъкан и аленочервена прежда.+ И умее също да резбова всякакви украшения+ и да прави образци+ за всяко нещо, което му е възложено. Той ще работи заедно с твоите умели занаятчии и със занаятчиите на моя господар Давид, твоят баща. 15 И нека моят господар изпрати на служителите си житото, ечемика, маслиновото масло и виното, които обеща.+ 16 Ние ще изсечем дървета+ от Ливан, колкото са ти нужни,+ и ще ги пуснем на салове по морето+ до Йопия,+ а ти ще ги пренесеш в Йерусалим.“

17 После Соломон преброи всички мъже, които живееха като пришелци в земята на Израил,+ след преброяването, което беше направил баща му Давид,+ и те бяха сто петдесет и три хиляди и шестстотин души. 18 От тях Соломон определи седемдесет хиляди души за носачи,+ осемдесет хиляди души за каменоделци+ в планините и три хиляди и шестстотин души за надзорници, които да наглеждат работата на народа.+

3 Тогава Соломон започна да строи дома на Йехова+ в Йерусалим, на планината Мория,+ където Йехова се беше явил на баща му Давид,+ на мястото, което Давид беше подготвил на хармана на йевусееца Орна.+ 2 Той започна да строи на втория ден от втория месец, в четвъртата година от своето царуване.+ 3 Основата, която Соломон положи за изграждането на дома на истинския Бог, беше дълга шейсет лакътя, според старата мярка на лакътя*, и широка двайсет лакътя.+ 4 Преддверието+ от предната страна на дома беше дълго двайсет лакътя, колкото беше широк домът, и високо сто и двайсет лакътя. И той го покри отвътре с чисто злато. 5 А големия дом*+ покри с хвойново дърво и след това с чисто злато+ и направи по него украшения във вид на палми+ и верижки.+ 6 После украси дома със скъпоценни камъни.+ И златото+ беше от страната на златото*. 7 И покри със злато дома, гредите на тавана, праговете, стените и вратите,+ и върху стените резбова изображения на херувими*.+

8 Направи и Най–святото отделение.+ То беше дълго двайсет лакътя, колкото беше широк домът, и широко двайсет лакътя.+ И го покри с шестстотин таланта чисто злато. 9 А за гвоздеите+ бяха използвани петдесет сикъла злато. И той покри със злато и горните стаи.

10 След това направи в Най–святото отделение изображения на двама херувими+ и ги покри със злато.+ 11 Крилата на тези херувими+ бяха дълги общо двайсет лакътя. Едното крило, дълго пет лакътя, докосваше стената на дома, а другото крило, дълго пет лакътя, докосваше крилото на другия херувим.+ 12 Също и едното крило на втория херувим, дълго пет лакътя, докосваше стената на дома, а другото крило, дълго пет лакътя, докосваше крилото на първия херувим.+ 13 Крилата на тези херувими бяха разперени на двайсет лакътя. И херувимите стояха на краката си, с лице към вътрешността на дома.

14 Освен това той направи завеса+ от синя прежда,+ пурпурна вълнена прежда, аленочервена прежда и фина тъкан, и избродира херувими върху нея.+

15 След това направи пред дома два стълба,+ дълги трийсет и пет лакътя, и върху всеки имаше капител+ от пет лакътя. 16 После направи верижки,+ изработени като огърлици, и ги постави отгоре на стълбовете. Направи и сто нара+ и ги прикрепи към верижките. 17 И постави стълбовете пред храма, единия от дясната страна, а другия от лявата страна. И десния* нарече Яхин*, а левия* — Вооз*.+

4 И той направи меден олтар+ с дължина двайсет лакътя, ширина двайсет лакътя и височина десет лакътя.+

2 След това направи леяно море,+ чийто отвор от единия ръб до другия беше десет лакътя. То беше кръгло, високо пет лакътя, а за да се измери цялата му окръжност, беше нужно въже от трийсет лакътя.+ 3 Наоколо под ръба имаше украшения във вид на кратуни,+ които бяха по окръжността на морето, по десет украшения на един лакът.+ Имаше два реда украшения във вид на кратуни, отлети заедно с морето. 4 И то стоеше на дванайсет бика,+ като три от тях гледаха към север, три към запад, три към юг и три към изток. Морето беше отгоре върху тях, а всички те бяха обърнати със задните си части навътре.+ 5 И дебелината му беше една длан*, а ръбът му беше изработен като ръб на чаша, като цвят на крем.+ Морето можеше да събере три хиляди бата*.+

6 И той направи десет големи съда, като постави пет от тях от дясната страна и пет от лявата,+ за да служат за миене.+ С водата от тях се миеше всичко, което беше необходимо за приносите за изгаряне.+ А морето беше предназначено за свещениците, за да се мият с водата от него.+

7 След това той направи десет еднакви+ светилника+ от злато и ги постави в храма, пет от дясната страна и пет от лявата.+

8 После направи десет маси и ги постави в храма, пет от дясната страна и пет от лявата.+ Направи и сто златни купи.

9 Направи също и двора+ за свещениците+ и големия двор,+ и врати в големия двор, като покри вратите с мед. 10 Морето постави от дясната страна, към югоизток.+

11 Накрая Хирам направи кофите,+ лопатите+ и легените.+

Така Хирам приключи с работата, която вършеше за цар Соломон по дома на истинския Бог. 12 Направи два стълба,+ кръгли капители,+ които бяха отгоре на двата стълба, две мрежи,+ покриващи двата кръгли капитела, които бяха отгоре на стълбовете, 13 четиристотин нара+ за двете мрежи, по два реда нарове за всяка мрежа, за да бъдат покрити двата кръгли капитела, които бяха отгоре на стълбовете,+ 14 десет колички+ и десет големи съда+ върху количките, 15 едно море+ и дванайсет бика под него,+ 16 кофи, лопати,+ вилици+ и всички други принадлежности.+ Всичко това Хирам–авив+ направи от лъскава мед за цар Соломон за дома на Йехова. 17 Царят ги отливаше в глинестата земя в Йорданската долина*, между Сокхот+ и Сарида.+ 18 И Соломон направи всички тези принадлежности в огромно количество, така че теглото на медта не беше установено.+

19 Соломон направи и всички други принадлежности+ за дома на истинския Бог: златния олтар,+ масите,+ върху които слагаха представените хлябове, 20 светилниците+ и техните съдинки+ от чисто злато, за да бъдат запалвани пред най–вътрешното помещение*,+ както беше определено, 21 цветчетата, съдинките на светилниците и щипците+ — всичко от злато, и то от най–чисто злато, 22 гасителите, купите, чашите, пепелниците — всичко от чисто злато.+ Също и вратите на дома,+ вътрешната врата на Най–святото отделение и вратата+ на дома на храма*, бяха от злато.

5 Накрая цялата работа, която Соломон трябваше да извърши за дома на Йехова, беше завършена.+ И Соломон донесе всичко, което беше осветил баща му Давид+ — среброто, златото и всички принадлежности. И ги сложи в съкровищницата на дома на истинския Бог.+ 2 Тогава Соломон свика при себе си в Йерусалим старейшините на Израил,+ всички предводители на племената+ и предводители на родовете+ на синовете на Израил, за да донесе+ ковчега+ на договора на Йехова от Давидовия град,+ който е Сион.+ 3 И всички израилтяни се събраха при царя на празника, който е през седмия месец.+

4 И когато всички старейшини на Израил дойдоха,+ левитите вдигнаха ковчега.+ 5 И донесоха ковчега,+ шатъра на събранието+ и всички свети принадлежности,+ които бяха в шатъра. Всичко това донесоха свещениците левити*.+ 6 А цар Соломон и цялото множество на израилтяните, които се бяха събрали при него пред ковчега, принесоха в жертва+ толкова много овце и говеда, че броят им не можеше да се пресметне, нито да се определи. 7 После свещениците внесоха ковчега на договора на Йехова на мястото му, в най–вътрешното+ помещение на дома, в Най–святото,+ под крилата на херувимите.+ 8 Крилата на херувимите бяха разперени над мястото, където стоеше ковчегът, така че херувимите покриваха отгоре ковчега и неговите прътове.+ 9 Прътовете обаче бяха толкова дълги, че краищата им се виждаха от Святото отделение пред най–вътрешното помещение, но не се виждаха отвън. И те са там и до днес.+ 10 В ковчега нямаше нищо друго освен двете плочи,+ които Моисей постави в него на Хорив,+ когато Йехова сключи договор+ със синовете на Израил при излизането им от Египет.+

11 И свещениците излязоха от святото място. (А всички свещеници, които се намираха там, се осветиха+ без значение към кой отряд принадлежаха.)+ 12 И левитите,+ които бяха певци и които принадлежаха на Асаф,+ Еман,+ Йедутун+ и на техните синове и техните братя, бяха облечени с дрехи от фина тъкан и стояха с чинели,+ лири+ и арфи+ от източната страна на олтара, а с тях бяха сто и двайсет свещеници, които надуваха тръби.+ 13 И когато тръбачите и певците възхваляваха Йехова и му благодаряха заедно в един глас,+ когато под звука на тръби, чинели и други инструменти възхваляваха+ Йехова с песен,+ „защото е добър,+ защото милостта му* трае до безпределни времена“,+ тогава облак+ изпълни дома, домът на Йехова.+ 14 И заради облака свещениците не можеха да стоят там и да извършват службата си,+ защото славата+ на Йехова изпълни дома на истинския Бог.

6 Тогава Соломон каза:+ „Йехова, ти си казал, че ще живееш в гъста тъмнина,+ 2 а аз построих за тебе дом, извисено обиталище+ — мястото, което ще обитаваш до безпределни времена.“+

3 После царят се обърна към народа и започна да благославя+ целия сбор на Израил, докато целият сбор на Израил стоеше там.+ 4 И каза: „Нека бъде благословен Йехова, Богът на Израил,+ който с устата си говори с баща ми Давид+ и който с ръката си изпълни+ онова, което беше казал: 5 ‘От деня, когато изведох своя народ от египетската земя, в нито едно от племената на Израил не съм избирал град, където да бъде построен дом, за да остане в него моето име,+ нито съм избирал някого за водач на моя народ Израил.+ 6 Но ето избрах Йерусалим,+ за да остане в него моето име, и избрах Давид да владее над моя народ Израил.’+ 7 И Давид, моят баща, поиска в сърцето си да построи дом за името на Йехова, Богът на Израил.+ 8 Но Йехова каза на баща ми Давид: ‘В сърцето си ти желаеш да построиш дом за моето име и добро е това, което желае сърцето ти.+ 9 Но няма ти да построиш този дом,+ а синът ти, който ще ти се роди*, той ще построи дом за моето име.’+ 10 И Йехова изпълни думите,+ които беше казал, така че аз заех мястото на баща си Давид+ и седнах на престола+ на Израил, точно както беше казал Йехова,+ и построих дом за името на Йехова, Богът на Израил.+ 11 И в него поставих ковчега+ с договора на Йехова, който той сключи със синовете на Израил.“+

12 И Соломон застана пред олтара на Йехова пред целия сбор на Израил+ и вдигна ръцете си.+ 13 (Соломон беше направил меден подиум+ и го беше поставил в средата на двора.+ Подиумът беше дълъг пет лакътя*, широк пет лакътя и висок три лакътя. И Соломон стоеше на него.) После коленичи+ пред целия сбор на Израил и като вдигна ръцете си към небето,+ 14 каза: „О, Йехова, Боже на Израил,+ няма Бог като тебе+ нито в небесата, нито на земята! Ти спазваш договор+ и проявяваш милост* към своите служители, които ти служат* с цяло сърце.+ 15 Ти изпълни това, което беше обещал на служителя си Давид, моят баща.+ Ти даде обещание с устата си и го изпълни с ръката си, както това се вижда днес.+ 16 И сега, Йехова, Боже на Израил, изпълни онова, което си обещал на служителя си Давид, моят баща, като си казал: ‘Няма да останеш без наследник, който да седи пред мене на престола на Израил,+ стига само твоите синове+ да внимават в пътя си и да ми служат според моя закон,+ както ти ми служеше*.’+ 17 И сега, Йехова, Боже на Израил,+ нека се изпълни обещанието,+ което си дал на служителя си Давид!+

18 Но дали Бог наистина ще живее с хората на земята?+ Ето, нито небесата, нито небето на небесата не могат да те поберат,+ а колко по–малко този дом, който построих!+ 19 О, Йехова, Боже мой, обърни внимание на молитвата на своя служител+ и на молбата му за благоволение,+ и чуй вика+ и молитвата, които служителят ти отправя пред тебе!+ 20 И нека очите ти денем и нощем наблюдават+ този дом, мястото, за което каза, че в него ще бъде твоето име,+ и чуй молитвата, която отправя служителят ти, обърнат към това място.+ 21 Чуй молбите, които отправят служителят ти+ и народът ти Израил, обърнати към това място.+ Чуй от мястото, където живееш, от небесата,+ чуй и прости.+

22 Ако някой съгреши спрямо ближния си,+ който го е обвързал с клетва, носеща проклятие,+ и ако обвързаният с това проклятие дойде пред олтара ти в този дом,+ 23 тогава ти чуй от небесата,+ действай+ и съди своите служители, като накажеш неправедния човек и му отплатиш според делата му+ и като обявиш праведния човек за праведен+ и го възнаградиш според праведността му.+

24 Ако твоят народ Израил бъде победен от врага си,+ защото хората са съгрешили срещу тебе,+ но те се върнат при тебе+ и започнат да възхваляват името ти,+ и отправят молитва+ и се обърнат към тебе в този дом с молба за благоволение,+ 25 тогава ти чуй от небесата+ и прости+ греха на своя народ Израил, и ги върни+ в земята, която си дал на тях и на прадедите им.+

26 Когато небето се затвори и не вали дъжд,+ защото са съгрешили+ срещу тебе, и когато те се помолят, обърнати към това място,+ и започнат да възхваляват името ти и се отвърнат от греха си, защото си ги смирил,+ 27 тогава ти чуй от небесата и прости греха на своите служители, на своя народ Израил, защото ти им показваш+ добрия път,+ по който трябва да ходят, и дай дъжд+ на своята земя, която си дал в наследство на народа си.+

28 Ако земята бъде поразена с глад+ или смъртоносна зараза,+ или изгарящ вятър,+ или плесен,+ или дойдат скакалци+ или хлебарки,+ или ако враговете+ ги обсадят в градовете им+ — ако ги порази каквото и да е бедствие или болест,+ 29 и който и да е човек или целият твой народ Израил+ се обърне към тебе с каквато и да е молитва+ или молба за благоволение+ (защото всеки знае мъката+ и болката си), и протегне ръцете си към този дом,+ 30 тогава ти чуй от небесата, мястото, където живееш,+ прости+ и заплати на всекиго според неговите пътища,+ защото ти познаваш сърцето му+ (понеже само ти познаваш сърцата на човешките синове),+ 31 така че да се боят+ от тебе и да ходят в твоите пътища през всичките дни на живота си в земята, която си дал на прадедите ни.+

32 И когато чужденецът, който не е от твоя народ Израил,+ дойде от далечна земя заради великото ти име+ и заради силната ти ръка+ и могъщата ти десница,+ когато дойде и се помоли, обърнат към този дом,+ 33 тогава ти чуй от небесата, от мястото, където живееш,+ и направи всичко, което чужденецът иска от тебе,+ за да знаят всички народи по земята за твоето име+ и да се боят+ от тебе като твоя народ Израил и за да знаят, че този дом, който аз построих, се нарича с твоето име.+

34 Ако твоят народ отиде на война+ срещу враговете си по пътя, по който го изпратиш,+ и хората се помолят+ на тебе, обърнати към този град, който ти си избрал, и към дома, който построих за твоето име,+ 35 тогава ти чуй от небесата тяхната молитва и молба за благоволение+ и постъпи с тях справедливо.+

36 Ако съгрешат спрямо тебе+ (защото няма човек, който да не греши)+ и ти им се разгневиш и ги предадеш на врага, така че техните завоеватели ги отведат в плен в друга земя, било то далечна, или близка,+ 37 и ако те се опомнят в земята, в която са отведени в плен, и се върнат при тебе и се обърнат към тебе с молба за благоволение в земята, в която са пленници,+ казвайки ‘Съгрешихме,+ постъпихме погрешно+ и извършихме зло’,+ 38 и ако в земята, в която са пленници+ на онези, които са ги отвели в плен, те наистина се върнат при тебе с цялото си сърце+ и с цялата си душа и ако се помолят, обърнати към своята земя, която си дал на прадедите им, и към града, който си избрал,+ и към дома, който построих за името ти,+ 39 тогава ти чуй от небесата, от мястото, където живееш,+ тяхната молитва и техните молби за благоволение+ и постъпи с тях справедливо,+ и прости+ на своя народ, който е съгрешил против тебе.

40 И сега, Боже мой, моля те, нека очите ти+ бъдат отворени и нека ушите ти+ чуят молитвата за това място. 41 Йехова Боже, стани+ и ела в своята почивка,+ ти и ковчегът на силата ти.+ И нека твоите свещеници, Йехова Боже, се облекат в спасение и нека лоялните ти служители се радват на доброто.+ 42 О, Йехова Боже, не отхвърляй своя помазаник!+ Помни милостта*, която прояви спрямо служителя си Давид.“+

7 Когато Соломон свърши молитвата,+ от небето дойде огън+ и погълна приноса за изгаряне+ и жертвите, и славата на Йехова+ изпълни дома. 2 И свещениците не можеха да влязат в дома на Йехова,+ защото славата на Йехова беше изпълнила дома на Йехова. 3 Като видяха огъня, който дойде, и славата на Йехова, която беше върху дома, всички синове на Израил се поклониха,+ като паднаха по очи+ върху каменния под, и благодариха на Йехова, „защото е добър,+ защото милостта му* трае до безпределни времена“.+

4 Тогава царят и целият народ принесоха жертви пред Йехова.+ 5 И цар Соломон принесе в жертва двайсет и две хиляди говеда и сто и двайсет хиляди овце.+ Така царят и целият народ тържествено откриха+ дома на истинския Бог. 6 Свещениците+ стояха по местата си, а левитите+ бяха с инструментите, които беше направил цар Давид,+ за да благодарят на Йехова. И под техния съпровод пееха песни+ за Йехова, „защото милостта му* трае до безпределни времена“. Така чрез тяхната служба Давид възхваляваше Бога. И свещениците пред тях надуваха силно тръби,+ а всички израилтяни стояха.

7 И Соломон освети+ средата на двора, който е пред дома на Йехова, за да принесе там приносите за изгаряне+ и тлъстината от жертвите на общението, тъй като върху медния олтар,+ който Соломон беше направил, не можеше да се съберат приносите за изгаряне, зърнените приноси+ и тлъстината.+ 8 Тогава Соломон, а с него и целият Израил+ — големият сбор+ от хора, дошли от цялата земя, от пределите на Емат+ чак до Египетската речна долина*+ — празнуваха+ седем дни. 9 А на осмия ден проведоха тържествено събрание,+ понеже честването по случай откриването на олтара продължи седем дни и празникът — още седем дни. 10 На двайсет и третия ден от седмия месец той пусна хората да си вървят по домовете. И те си отидоха радостни+ и с ликуващи сърца поради всички добри дела,+ които Йехова беше извършил за Давид, за Соломон и за своя народ Израил.+

11 Така Соломон завърши дома на Йехова+ и царския дворец+ и успя да направи всичко, което пожела в сърцето си за дома на Йехова и за своя дворец. 12 И Йехова се яви+ на Соломон през нощта и му каза: „Чух молитвата ти+ и избрах+ това място за свой дом, в който да бъдат принасяни жертви.+ 13 Ако затворя небето, за да не вали дъжд,+ ако заповядам на скакалците да опустошат земята+ и ако изпратя смъртоносна зараза сред своя народ,+ 14 а народът ми,+ който носи моето име,+ се смири+ и се помоли,+ и потърси лицето ми,+ и хората се върнат от лошите си пътища,+ тогава аз ще чуя от небесата+ и ще простя греха им,+ и ще излекувам земята им.+ 15 Очите+ ми ще бъдат отворени и ушите+ ми ще чуят молитвата, отправена от това място. 16 И ето, избирам+ и освещавам този дом, за да бъде в него моето име+ до безпределни времена.+ И очите ми и сърцето ми винаги ще бъдат там.+

17 А ти, ако ми служиш, както ми служеше* баща ти Давид,+ като постъпваш според всичко, което съм ти заповядал,+ и ако спазваш моите наредби+ и моите закони,+ 18 тогава ще утвърдя престола на твоето царство,+ съгласно договора, който сключих с баща ти Давид,+ като казах: ‘Няма да останеш без наследник, който да владее над Израил.’+ 19 Но ако се отвърнете от мене,+ ако оставите моите постановления+ и заповеди,+ които ви дадох, и ако отидете при други богове, за да им служите+ и да им се покланяте,+ 20 тогава ще ви изкореня от земята, която ви дадох,+ и ще отхвърля+ този дом, който осветих+ за своето име, така че за него ще се говори подигравателно*+ и той ще стане за посмешище сред всички народи.+ 21 И този дом ще се превърне в купчина развалини+ и всеки, който мине покрай него, ще гледа смаяно+ и ще пита: ‘Защо Йехова направи това на тази земя и на този дом?’+ 22 И ще му кажат: ‘Защото те изоставиха Йехова,+ Богът на техните прадеди, който ги изведе от египетската земя,+ и отидоха след други богове,+ като започнаха да им се покланят и да им служат.+ Затова той им нанесе цялото това бедствие.’“+

8 Като изминаха двайсетте години,+ през които Соломон построи дома на Йехова+ и своя дворец,+ 2 Соломон възстанови градовете, които му беше дал Хирам,+ и засели в тях синовете на Израил. 3 След това Соломон отиде срещу Емат–сова и я завладя. 4 После възстанови Тадмор в пустинята и всички градове, които служеха за складове+ и които беше построил в Емат.+ 5 Той построи Горни Вет–орон+ и Долни Вет–орон+ като укрепени градове със стени,+ порти и резета,+ 6 както и Ваалат+ и всички градове, които служеха за складове, принадлежащи на Соломон, всички градове за колесниците+ и градовете за конниците,+ а също и всичко, което Соломон искаше+ да изгради в Йерусалим, в Ливан+ и в цялата земя, която владееше.

7 А всички, които останаха от хетите,+ аморейците,+ ферезейците,+ евейците+ и йевусейците,+ които не бяха от израилтяните,+ 8 техните синове, които останаха след тях в тази земя и които синовете на Израил не изтребиха,+ Соломон вземаше за принудителен труд,+ и това е така и до днес.+ 9 Но за своята работа Соломон не направи роб никого от синовете на Израил.+ Те бяха воини,+ надзорници над неговите помощници, както и надзорници над водачите на колесници+ и над конниците.+ 10 Главните наместници+ на цар Соломон, които бяха поставени над хората, бяха двеста и петдесет души.+

11 И Соломон доведе дъщерята на фараона+ от Давидовия град+ в къщата, която беше построил за нея,+ понеже каза: „Макар че ми е жена, тя няма да живее в дома на Давид, царят на Израил, защото всяко място, където е влизал ковчегът на Йехова, е свято.“+

12 Тогава Соломон принесе на Йехова приноси за изгаряне+ върху олтара+ на Йехова, който беше изградил пред преддверието.+ 13 Той принасяше жертви всеки ден,+ както беше установено според заповедта на Моисей, а също и в събота*,+ на новолуние+ и три пъти в годината+ на определените празници+ — Празникът на безквасните питки,+ Празникът на седмиците+ и Празникът на колибите.+ 14 И постави отрядите+ на свещениците да служат, както беше определил баща му Давид,+ а също и левитите+ на техните места, така че според установеното за всеки ден+ да възхваляват Бога+ и да служат+ пред свещениците. Постави и вратарите според техните отряди за всяка порта,+ понеже така беше заповядал Божият човек Давид. 15 И никой в нищо не се отклони от царската заповед за свещениците и левитите, както и за хранилищата.+ 16 Цялата работа на Соломон беше извършена успешно+ — от деня, когато беше положена основата на дома на Йехова, до деня на завършването му.+ И домът на Йехова беше завършен.+

17 Тогава Соломон отиде в Есион–гавер+ и в Елот,+ който е на морския бряг в едомската земя.+ 18 А Хирам+ му изпращаше чрез своите служители кораби и служители, които познаваха морето,+ и те заедно със служителите на Соломон плаваха до Офир+ и вземаха оттам по четиристотин и петдесет таланта+ злато,+ което донасяха на цар Соломон.+

9 И царицата на Сава+ чу за славата на Соломон и дойде в Йерусалим, за да изпита Соломон с трудни въпроси*.+ Тя дойде с огромна свита и с камили,+ които бяха натоварени с балсамово масло,+ с голямо количество злато+ и със скъпоценни камъни.+ И като дойде при Соломон, разговаряше с него за всичко, което беше в сърцето ѝ.+ 2 А Соломон ѝ обясни всичко, за което тя го попита.+ Нямаше въпрос, на който Соломон да не може да ѝ отговори.+

3 Когато савската царица видя мъдростта на Соломон+ и дома, който той беше построил,+ 4 а също и храната на неговата трапеза+ и как седят служителите му на трапезата, как слугите му прислужват на трапезата и как са облечени,+ как виночерпците му поднасят напитки+ и как са облечени, и какви приноси за изгаряне+ той принася в дома на Йехова,+ в нея не остана дух. 5 Затова тя каза на царя: „Вярно е онова, което чух в своята страна за делата ти и за мъдростта ти.+ 6 Но не вярвах+ на тези думи, докато не дойдох и не видях всичко това с очите си.+ И ето, не ми бяха казали дори и половината за твоята голяма мъдрост!+ Ти надминаваш всичко, което чух за тебе.+ 7 Щастливи+ са хората ти! Щастливи са служителите ти, които винаги стоят пред тебе и слушат мъдростта ти!+ 8 Нека бъде благословен Йехова, твоят Бог,+ който прояви благоволение+ към тебе и те постави на престола си,+ за да бъдеш цар за своя Бог, Йехова.+ Твоят Бог обича+ Израил и иска да го утвърди до безпределни времена, затова те постави за цар+ над него, за да съдиш праведно+ и справедливо.“+

9 След това тя даде на царя сто и двайсет таланта злато,+ огромно количество балсамово масло+ и скъпоценни камъни.+ Никога вече не беше донасяно толкова много балсамово масло, колкото савската царица подари на цар Соломон.+

10 Служителите на Хирам+ и служителите на Соломон, които докарваха злато+ от Офир, докарваха и трупи от алгумово дърво,+ както и скъпоценни камъни.+ 11 И царят направи от алгумово дърво стълби+ за дома на Йехова и за царския дворец,+ а също и арфи+ и други струнни инструменти+ за певците.+ Никога преди това не беше виждано такова нещо в юдейската земя.

12 И цар Соломон даде на савската царица+ всичко, което тя поиска и за което го помоли, повече от онова, което тя беше донесла на царя. И тя си отиде и заедно със служителите си се върна в своята страна.+

13 Златото, което Соломон получаваше всяка година, тежеше шестстотин шейсет и шест таланта,+ 14 освен онова, което получаваше от пътуващите и от другите търговци,+ а също и от всички арабски царе+ и от управителите на земята, които донасяха злато и сребро на Соломон.

15 Цар Соломон направи двеста големи щита от златна сплав+ (всеки голям щит той обкова с шестстотин сикъла златна сплав)+ 16 и триста малки щита от златна сплав (всеки малък щит той обкова с три мини злато).+ После царят ги постави в къщата, наречена Ливанска гора.+

17 След това царят направи голям престол от слонова кост и го обкова с чисто злато.+ 18 До престола водеха шест стъпала и към него беше прикрепено златно подножие. От едната и от другата страна на мястото за сядане имаше облегалки за ръцете,+ а до тях стояха два лъва.+ 19 И на шестте стъпала от едната страна и от другата страна стояха дванайсет лъва.+ Подобно нещо не беше правено в нито едно друго царство.+ 20 Всички съдове за пиене+ на цар Соломон бяха от злато+ и всички съдове в къщата Ливанска гора+ бяха от чисто злато. Нямаше нищо от сребро, понеже то не се смяташе за ценно+ в дните на Соломон. 21 Царят имаше кораби, които плаваха до Тарсис+ заедно със служителите на Хирам.+ Всяка трета година тарсийските кораби идваха, натоварени със злато, сребро,+ слонова кост,+ маймуни и пауни.+

22 Така че цар Соломон превъзхождаше по богатство+ и мъдрост+ всички други земни царе. 23 И всички земни царе искаха да видят+ Соломон, за да чуят неговата мъдрост,+ която истинският Бог беше вложил в сърцето му.+ 24 И всяка година всеки донасяше своя дар+ — сребърни предмети, златни предмети,+ дрехи,+ оръжия, балсамово масло, коне и мулета.+ 25 Соломон имаше в конюшните четири хиляди отделения за конете,+ имаше също колесници+ и дванайсет хиляди бойни коня*, които държеше в градовете за колесници+ и при себе си в Йерусалим. 26 И той владееше над всичките царе от Реката* чак до филистимската земя и до границата на Египет.+ 27 И царят събра в Йерусалим толкова много сребро, че то беше като камъните, а кедрите бяха като сикоморовите дървета+ в Шефела*,+ толкова много бяха.+ 28 И конете+ за Соломон бяха доставяни от Египет+ и от всички други страни.

29 А останалите дела на Соломон,+ както първите, така и последните, нима не са записани в писанията на пророк Натан,+ в пророчеството на Ахия+ от Сило+ и във виденията на предсказателя Идо+ относно Йеровоам,+ синът на Нават?+ 30 И Соломон царува в Йерусалим над целия Израил четирийсет години. 31 Накрая Соломон заспа в смъртта при прадедите си и беше погребан в Давидовия град, градът на неговия баща.+ И вместо него започна да царува+ неговият син Ровоам.+

10 Ровоам+ отиде в Сихем,+ защото всички израилтяни се събраха там, за да го направят цар. 2 И когато Йеровоам,+ синът на Нават, чу за това, докато беше в Египет+ (защото беше избягал там заради цар Соломон), веднага се върна от Египет.+ 3 Тогава изпратиха хора да го повикат, така че Йеровоам и целият Израил дойдоха при Ровоам и му казаха:+ 4 „Твоят баща направи ярема ни тежък,+ но ти сега облекчи тежката работа и тежкия ярем,+ които той наложи върху нас, и ние ще ти служим!“+

5 А той им отговори: „Нека минат три дни и тогава се върнете при мене.“ И хората си отидоха. 6 Тогава цар Ровоам се посъветва+ със старейшините, които служеха на баща му Соломон, докато беше още жив, и ги попита: „Какво ще ме посъветвате да отговоря на този народ?“+ 7 А те му казаха: „Ако бъдеш добър към тези хора, ако бъдеш благосклонен и им кажеш добри думи,+ тогава те ще бъдат твои служители завинаги.“+

8 Той обаче отхвърли съвета,+ който му дадоха старейшините, и започна да се съветва с младите мъже, които бяха израснали с него+ и му служеха.+ 9 И ги попита: „А вие какво ще ме посъветвате?+ Какво да отговоря на тези хора, които ми казаха ‘Облекчи тежкия ярем, който баща ти сложи върху нас’?“+ 10 А младите мъже, които бяха израснали с него, му казаха: „На хората, които дойдоха при тебе с думите ‘Твоят баща направи ярема ни тежък, но ти сега го направи по–лек’, кажи в отговор това:+ ‘Кутрето ми ще бъде по–дебело от кръста на баща ми.+ 11 Ето, баща ми сложи върху вас тежък ярем, а аз ще направя ярема ви още по–тежък.+ Баща ми ви наказваше с камшици, а аз ще ви наказвам с бичове с шипове.’“+

12 И на третия ден Йеровоам и целият народ дойдоха при Ровоам, точно както беше казал царят: „Върнете се при мене на третия ден.“+ 13 Тогава царят им отговори остро.+ Така цар Ровоам пренебрегна съвета+ на старейшините+ 14 и отговори според съвета на младите мъже,+ като каза: „Ще направя ярема ви по–тежък и ще добавя още към него. Баща ми ви наказваше с камшици, а аз ще ви наказвам с бичове с шипове.“+ 15 И царят не послуша хората, защото това стана от истинския Бог,+ така че Йехова да изпълни думите,+ които беше казал на Йеровоам, синът на Нават,+ чрез Ахия+ от Сило.+

16 И понеже царят не послуша народа, целият Израил му каза: „Какъв дял имаме в Давид?+ Ние нямаме наследство в сина на Йесей!+ Всеки да се върне при боговете си,+ о, Израиле! А ти, Давиде, грижи се за своя дом!“+ И всички израилтяни се разотидоха по шатрите си.

17 А що се отнася до синовете на Израил, които живееха в градовете на Юда, Ровоам продължи да царува над тях.+

18 След това цар Ровоам изпрати със задача Адорам*,+ който беше надзорник на призованите за принудителен труд, но синовете на Израил хвърляха камъни+ по него и той умря. А цар Ровоам успя да се качи в колесницата си и избяга в Йерусалим.+ 19 Така израилтяните въстанаха+ против дома на Давид и са отделени от него и до днес.

11 Ровоам дойде в Йерусалим+ и веднага събра дома на Юда и Вениамин,+ сто и осемдесет хиляди избрани мъже, способни за война,+ за да воюват против Израил и да върнат царството на Ровоам. 2 Тогава на Божия човек Семаия+ беше разкрито словото на Йехова: 3 „Кажи на Ровоам, синът на Соломон, царят на Юда,+ и на всички израилтяни в Юда и във Вениамин: 4 ‘Това казва Йехова: „Не отивайте да воювате против братята си!+ Върнете се по домовете си, защото всичко това стана от мене.“’“+ И те послушаха думите на Йехова и се отказаха от похода против Йеровоам.+

5 Ровоам живееше в Йерусалим и започна да строи укрепени градове в Юда. 6 И той възстанови Витлеем,+ Етам,+ Текое,+ 7 Вет–сур,+ Сохо,+ Одолам,+ 8 Гет,+ Мариса,+ Зиф,+ 9 Адораим, Лахис,+ Азика,+ 10 Цора,+ Айалон+ и Хеврон,+ укрепени градове, които бяха в земята на Юда и Вениамин. 11 Когато укрепи градовете,+ той постави в тях водачи+ и осигури запаси от храна, маслиново масло и вино. 12 И във всички градове остави големи щитове+ и копия+ и ги укрепи здраво. И Юда и Вениамин останаха под негова власт.

13 А свещениците и левитите, които живееха по целия Израил, застанаха на негова страна и дойдоха при него от всички краища. 14 Левитите оставиха своите пасища+ и притежания+ и дойдоха в Юда и Йерусалим,+ понеже Йеровоам+ и синовете му ги бяха отстранили+ от службата им като свещеници на Йехова. 15 Йеровоам постави свои свещеници по свещените височини,+ за да служат на подобните на козли демони*+ и на телетата, които беше направил.+ 16 А след левитите в Йерусалим дойдоха хора от всички племена на Израил,+ които с цяло сърце търсеха Йехова, Богът на Израил, за да принасят жертви+ на Йехова, Богът на техните прадеди. 17 И три години те укрепваха царството на Юда+ и поддържаха Ровоам, синът на Соломон, тъй като три години ходеха по пътя на Давид и Соломон.+

18 След това Ровоам си взе за жена Маелет, дъщерята на Йеримот, синът на Давид, и на Авихаил, дъщерята на Елиав,+ синът на Йесей. 19 И тя му роди синове — Йеус, Семария и Заам. 20 След нея той си взе за жена Мааха,+ внучката на Авесалом.+ Тя му роди Авия,+ Атай, Зиса и Селомит. 21 Ровоам обичаше Мааха, внучката на Авесалом, повече от другите си жени+ и наложници*. И той имаше осемнайсет жени и шейсет наложници, така че му се родиха двайсет и осем синове и шейсет дъщери. 22 И Ровоам постави Авия, синът на Мааха, да бъде глава и водач сред своите братя, защото искаше да го направи цар. 23 Освен това постъпи разумно,+ като изпрати някои от синовете си по всички краища на Юда и Вениамин,+ по всички укрепени градове,+ и им даде храна в изобилие+ и намери за тях много жени.+

12 Когато утвърди царската си власт+ и стана силен, Ровоам изостави закона на Йехова+ и целият Израил го последва.+ 2 И понеже бяха неверни спрямо Йехова,+ в петата година от царуването на Ровоам+ египетският цар Сисак+ дойде против Йерусалим. 3 Той дойде с хиляда и двеста колесници+ и шейсет хиляди конници, а множеството, което дойде с него от Египет — либийците,+ сукхитите и етиопците,+ — не можеше да се преброи.+ 4 И той превзе укрепените градове в Юда+ и накрая стигна до Йерусалим.+

5 Тогава пророк Семаия+ дойде при Ровоам и при князете на Юда, които се бяха събрали в Йерусалим заради Сисак, и им каза: „Това казва Йехова: ‘Както вие ме изоставихте,+ така и аз ви изоставям+ и ви предавам в ръката на Сисак.’“ 6 Като чуха това, израилските князе и царят се смириха+ и казаха: „Праведен е Йехова.“+ 7 И когато Йехова видя,+ че се смириха, словото на Йехова беше разкрито на Семаия+ с думите: „Те се смириха.+ Няма да ги погубя, а скоро ще ги избавя и няма да излея яростта си върху Йерусалим чрез ръката на Сисак.+ 8 Но те ще станат негови слуги,+ за да видят какво означава да служат на мене+ и какво означава да служат на земните царства.“+

9 И египетският цар Сисак+ нападна Йерусалим и взе съкровищата от дома на Йехова+ и съкровищата от царския дворец+ — взе всичко. Той взе и златните щитове, които Соломон беше направил.+ 10 И вместо тях цар Ровоам направи медни щитове и ги повери на предводителите на телохранителите*,+ стражите+ при входа на царския дворец.+ 11 И всеки път, когато царят отиваше в дома на Йехова, телохранителите идваха и носеха щитовете, а после ги връщаха в помещението на телохранителите.+ 12 И понеже Ровоам се смири, Йехова отвърна гнева си от него+ и не искаше да ги погуби докрай.+ А освен това в Юда още се вършеха добри дела.+

13 И цар Ровоам укрепваше властта си в Йерусалим и управляваше. Ровоам+ беше на четирийсет и една години, когато стана цар, и управляваше седемнайсет години в Йерусалим, градът,+ който Йехова беше избрал от всички племена на Израил, за да постави там своето име.+ А майка му, която беше амонка,+ се казваше Наама.+ 14 Той обаче вършеше зло,+ понеже в сърцето си не беше твърдо решен да търси Йехова.+

15 А останалите дела на Ровоам, както първите, така и последните,+ нима не са записани според родословието в писанията на пророк Семаия+ и на предсказателя Идо?+ И през цялото време Ровоам+ и Йеровоам+ водеха война помежду си. 16 Накрая Ровоам заспа в смъртта при своите прадеди+ и беше погребан в Давидовия град.+ И вместо него започна да царува неговият син Авия*.+

13 В осемнайсетата година от царуването на Йеровоам, Авия стана цар на Юда.+ 2 И царува в Йерусалим три години. Майка му се казваше Михаия*+ и беше дъщеря на Уриил от Гавая.+ И между Авия и Йеровоам се водеше война.+

3 Авия излезе в битка с войска от четиристотин хиляди избрани мъже, силни воини.+ А Йеровоам тръгна срещу него с осемстотин хиляди избрани мъже, храбри и силни воини, наредени в бойни редици.+ 4 И Авия застана на планината Семараим, която е в Ефремовата планинска област,+ и каза: „Чуйте ме, Йеровоаме и цели Израиле! 5 Не знаете ли, че чрез един непоклатим договор*+ Йехова, Богът на Израил, даде на Давид+ царството над Израил до безпределни времена,+ на него и на синовете му?+ 6 Но Йеровоам,+ синът на Нават, служителят+ на Давидовия син Соломон, се надигна и въстана+ против господаря си.+ 7 И около него се събраха мъже безделници+ и негодници.+ И те надделяха над Ровоам, синът на Соломон, защото Ровоам+ беше още млад и боязлив+ и не можеше да им се противопостави.

8 И сега вие смятате да се противопоставите на царството на Йехова, което е в ръцете на синовете на Давид,+ понеже сте многобройни+ и при вас са златните телета, които Йеровоам направи, за да ви бъдат богове.+ 9 Нима не изгонихте свещениците на Йехова,+ синовете на Аарон, и левитите, и нима не си поставихте свои свещеници, както правят народите на земята?+ И ето, всеки, който дойде и придобие власт*, принасяйки в жертва млад бик и седем овена, става свещеник на идоли, които не са богове.+ 10 А нашият Бог е Йехова+ и ние не сме го изоставили. Свещениците, синовете на Аарон, служат на Йехова, а и левитите вършат своята работа.+ 11 Всяка сутрин и всяка вечер+ те изгарят пред Йехова приноси за изгаряне, както и благоуханен тамян,+ и нареждат хлябовете на масата от чисто злато+ и всяка вечер+ палят съдинките на златния светилник.+ Ние изпълняваме онова, което Йехова, нашият Бог, изисква от нас,+ а вие го изоставихте.+ 12 Ето, начело на нас е истинският Бог+ със своите свещеници,+ които с тръбите+ си ще разгласят призив за битка против вас. Синове на Израил, не воювайте против Йехова, Богът на прадедите ви,+ защото няма да имате успех!“+

13 Йеровоам обаче изпрати хора, които да поставят засада в тила на юдеите, така че пред тях стоеше войската, а отзад беше засадата.+ 14 Когато юдеите се обърнаха, ето, битката се водеше и отпред, и отзад.+ Тогава те извикаха към Йехова,+ а свещениците силно надуха тръбите. 15 И юдеите нададоха боен вик.+ И като нададоха бойния вик, истинският Бог нанесе поражение+ на Йеровоам и на целия Израил пред Авия+ и пред Юда. 16 И синовете на Израил побягнаха пред синовете на Юда и Бог ги предаде в ръцете им.+ 17 Авия и неговите хора им нанесоха голямо поражение, така че от Израил паднаха убити петстотин хиляди избрани мъже. 18 Така в това време синовете на Израил бяха унизени, а синовете на Юда надделяха, понеже се осланяха+ на Йехова, Богът на техните прадеди. 19 Авия преследваше Йеровоам и му отне градовете: Ветил+ и зависимите от него градове, Есана и зависимите от нея градове и Ефрон и зависимите от него градове.+ 20 И в дните на Авия Йеровоам не си възвърна силата.+ Йехова го порази+ и той умря.

21 И Авия ставаше все по–силен.+ Той си взе четиринайсет жени+ и му се родиха двайсет и двама синове+ и шестнайсет дъщери. 22 А останалите дела на Авия, неговите постъпки и неговите думи, са записани в обясненията на пророк Идо.+

14 Накрая Авия заспа в смъртта при своите прадеди+ и беше погребан в Давидовия град.+ И вместо него започна да царува неговият син Аса.+ В неговите дни в земята имаше спокойствие+ десет години.

2 И Аса вършеше онова, което е добро и правилно в очите на Йехова, неговият Бог. 3 Той премахна жертвениците на чуждите богове+ и свещените височини,+ събори свещените стълбове+ и отсече обредните стълбове*.+ 4 И нареди на юдеите да търсят+ Йехова, Богът на техните прадеди, и да изпълняват закона+ и заповедите.+ 5 И от всички градове на Юда той премахна свещените височини и поставките за изгаряне на тамян.+ И под неговото управление в царството имаше спокойствие.+ 6 И понеже в земята имаше спокойствие, той изгради укрепени градове в Юда.+ И през тези години никой не воюваше против него, защото Йехова му даваше мир.+ 7 И Аса каза на синовете на Юда: „Нека да построим тези градове и да издигнем стени+ около тях, да направим кули,+ двукрили порти и резета.+ Ето, земята е още наша, защото потърсихме Йехова, нашият Бог.+ Ние го потърсихме и той ни даде мир от всички страни.“+ И те строяха и имаха успех.+

8 Аса имаше войска от триста хиляди души от Юда,+ които носеха големи щитове+ и копия,+ и двеста и осемдесет хиляди души от Вениамин,+ които носеха малки щитове и обтягаха лък.+ Всички те бяха храбри и силни мъже.

9 И против тях дойде етиопецът*+ Зара с войска от един милион души+ и триста колесници, и стигна чак до Мариса.+ 10 Тогава Аса излезе срещу него. И се наредиха в бойни редици в долината Сефата, до Мариса. 11 И Аса извика към Йехова, неговият Бог:+ „О, Йехова, ти можеш да помогнеш както на силния, така и на слабия!+ Помогни ни, Йехова, Боже наш, защото се осланяме на тебе+ и в твоето име+ излязохме против това множество. Йехова, ти си нашият Бог!+ Не позволявай на смъртния човек да бъде по–силен от тебе!“+

12 Тогава Йехова нанесе поражение+ на етиопците пред Аса и пред Юда и етиопците побягнаха. 13 А Аса и хората, които бяха с него, ги преследваха чак до Герар,+ така че етиопците падаха убити, докато нито един от тях не остана жив. Така бяха разгромени пред Йехова+ и пред неговата войска.+ И юдеите взеха много голяма плячка.+ 14 След това нападнаха всички градове около Герар, чиито жители бяха обзети от страх+ от Йехова, и разграбиха всички тези градове, защото в тях имаше голяма плячка.+ 15 Нападнаха и пастирските шатри+ и отведоха+ много стада дребен добитък и камили.+ После се върнаха в Йерусалим.

15 И Божият дух+ дойде върху Азария, синът на Одид.+ 2 И Азария дойде пред Аса и му каза: „Чуйте ме, Аса и всички вие от Юда и Вениамин! Йехова е с вас, докато вие сте с него.+ Ако го търсите,+ той ще ви позволи да го намерите, но ако го изоставите, и той ще ви изостави.+ 3 Дълго време Израил+ беше без истинския Бог, без свещеник, който да поучава,+ и без закон. 4 Но когато в бедата си+ се върнаха при Йехова, Богът на Израил,+ и го потърсиха, той им позволи да го намерят.+ 5 А в онези времена никой не можеше да пътува в безопасност,+ защото имаше много размирици сред всички жители на тези земи.+ 6 Племе се биеше срещу племе+ и град — срещу град, понеже Бог ги обезпокояваше с всякакви беди.+ 7 Но вие бъдете смели+ и нека не отслабват ръцете ви,+ защото делата ви ще бъдат възнаградени.“+

8 Като чу тези думи и пророчеството на пророк Одид,+ Аса събра смелост и отстрани отвратителните идоли+ от цялата земя на Юда и Вениамин и от градовете, които беше превзел в Ефремовата планинска област.+ И възстанови олтара на Йехова, който беше пред преддверието на Йехова.+ 9 И събра целия народ на Юда и Вениамин,+ както и пришелците+ от Ефрем, Манасия и Симеон, защото мнозина от Израил преминаха към него, когато видяха, че Йехова, неговият Бог, е с него.+ 10 И те се събраха в Йерусалим през третия месец от петнайсетата година от царуването на Аса. 11 И на този ден принесоха на Йехова жертви от плячката, която бяха донесли — седемстотин говеда и седем хиляди овце. 12 Освен това сключиха договор,+ че ще търсят Йехова, Богът на техните прадеди, с цялото си сърце и с цялата си душа+ 13 и че всеки, който не търси Йехова, Богът на Израил, ще бъде убит,+ било то малък, или голям,+ било то мъж, или жена.+ 14 И те се заклеха+ на Йехова със силен глас, като викаха радостно и като надуваха тръби и рогове. 15 И целият народ на Юда се радваше+ поради дадената клетва. Защото те се заклеха с цялото си сърце и потърсиха Бога с голямо желание, така че той им позволи да го намерят.+ И Йехова им даде спокойствие от всички страни.+

16 И цар Аса+ отстрани баба си Мааха+ от положението на царица майка,+ защото тя беше направила ужасен идол за поклонението на обредния стълб*.+ Аса отсече нейния ужасен идол,+ стри го на прах и го изгори+ в речната долина Кедрон.+ 17 Но свещените височини+ не бяха премахнати от Израил.+ Аса обаче служеше на Бога с неразделено сърце през целия си живот.+ 18 Той донесе в дома на истинския Бог всичко, което баща му освети, и всичко, което той сам освети+ — среброто, златото и принадлежностите.+ 19 И до трийсет и петата година от царуването на Аса нямаше война.+

16 В трийсет и шестата година от царуването на Аса, Вааса,+ царят на Израил, тръгна против Юда и започна да укрепва Рама,+ за да не може никой да излиза от Аса, царят на Юда, нито да идва при него.+ 2 Тогава Аса извади сребро и злато от съкровищниците на дома на Йехова+ и на царския дворец+ и ги изпрати на сирийския+ цар Вен–адад,+ който живееше в Дамаск,+ и каза: 3 „Между мене и тебе и между моя баща и твоя баща има договор. Ето, изпращам ти сребро и злато. И сега развали договора си с Вааса,+ царят на Израил, така че той да се оттегли от мене.“+

4 И Вен–адад послуша цар Аса и изпрати военачалниците на войската си против градовете на Израил. Така те превзеха Иион,+ Дан,+ Авел–маим+ и всички складове+ в градовете на Нефталим.+ 5 И щом чу за това, Вааса веднага спря да укрепва Рама и прекъсна работата си.+ 6 А цар Аса събра всички хора от Юда+ и те взеха камъните и дървените трупи от Рама,+ които Вааса използваше за строителната работа.+ И с тях той укрепи Гава+ и Масфа.+

7 Тогава прорицателят Ханани+ дойде при Аса, царят на Юда, и му каза: „Понеже ти се уповаваше на сирийския цар,+ а не се уповаваше на Йехова, твоят Бог,+ войската на сирийския цар се измъкна от ръцете ти. 8 Нима етиопците+ и либийците+ не бяха с огромна войска, с много колесници и конници?+ Нима Йехова не ги предаде в ръцете ти, защото ти се уповаваше на него?+ 9 Ето, очите+ на Йехова изследват цялата земя,+ за да прояви той силата си в полза на онези, които му служат с неразделено сърце.+ Този път ти постъпи глупаво,+ затова отсега нататък ще се водят войни против тебе.“+

10 Но Аса се разгневи на прорицателя и го хвърли в затвора, като го постави в дървени стеги,+ понеже яростта му пламна срещу него заради тези думи.+ В същото време Аса започна да угнетява+ и други хора от народа. 11 И ето, делата на Аса, както първите, така и последните, са записани в Книгата+ на юдейските и израилските царе.

12 В трийсет и деветата година от своето царуване Аса се разболя от тежка болест на краката.+ Но дори когато беше болен, той не потърси помощ от Йехова,+ а от лечителите.+ 13 Накрая Аса заспа в смъртта при своите прадеди.+ Той умря в четирийсет и първата година от царуването си. 14 И беше погребан в голямата гробница,+ която беше направил за себе си в Давидовия град.+ И положиха тялото му върху легло, пълно с балсамово масло+ и умело приготвена смес от различни ароматни масла.+ И за погребението му изгориха изключително много благоухания.+

17 И вместо него започна да царува неговият син Йосафат+ и той укрепи властта си над Израил. 2 Йосафат разположи войската си по всички укрепени градове в Юда и постави гарнизони в земята на Юда и в градовете на Ефрем, които беше превзел баща му Аса.+ 3 Йехова беше с Йосафат,+ защото той ходеше по пътя, по който преди него ходеше Давид, неговият прародител,+ и не търсеше Вааловците.+ 4 Той търсеше+ Бога на баща си, като постъпваше според неговите заповеди,+ а не както постъпваха синовете на Израил.+ 5 Затова Йехова утвърди царството в неговата ръка.+ И целият юдейски народ донасяше дарове+ на Йосафат и той придоби голямо богатство и слава.+ 6 И смело се придържаше към пътищата+ на Йехова и премахна от Юда свещените височини+ и обредните стълбове*.+

7 В третата година от своето царуване той извика князете си Венхаил, Авдия, Захария, Натанаил и Михаия и ги изпрати да поучават в градовете на Юда. 8 С тях отидоха левитите Семаия, Натания, Зевадия, Асаил, Семирамот, Йонатан, Адония, Товия и Тов–адония, а също и свещениците Елисама и Йорам.+ 9 Те поучаваха+ в Юда, носейки със себе си книгата на закона на Йехова.+ И обикаляха по всички градове на Юда и поучаваха народа.

10 И страх+ от Йехова обзе всички царства в земите около Юда, така че те не воюваха против Йосафат.+ 11 И филистимците донасяха дарове+ на Йосафат и му плащаха данък,+ а арабите+ му докарваха дребен рогат добитък — седем хиляди и седемстотин овена и седем хиляди и седемстотин козела.+

12 Йосафат напредваше и се възвеличаваше+ все повече и повече. В Юда той изгради крепости,+ както и градове, които служеха за складове,+ 13 и работата му в градовете на Юда беше обширна. В Йерусалим той имаше воини,+ храбри и силни мъже.+ 14 Ето техните длъжности според родовете им: от Юда, от предводителите на хиляда души, военачалник беше Аднах и с него бяха триста хиляди храбри и силни мъже.+ 15 Под негово разпореждане беше военачалникът Йоанан и с него двеста и осемдесет хиляди души. 16 Под негово разпореждане беше Амасия, синът на Зихрий, който се представи доброволно+ да служи на Йехова, и с него двеста хиляди храбри и силни мъже. 17 А от Вениамин+ имаше един силен и храбър мъж, Елиада, и с него бяха двеста хиляди мъже, въоръжени с лък и щит.+ 18 Под негово разпореждане беше Йозавад и с него сто и осемдесет хиляди мъже, въоръжени за война. 19 Това бяха воините, които служеха на царя, освен онези, които царят беше поставил в укрепените градове+ по цялата юдейска земя.

18 Йосафат придоби голямо богатство и слава.+ И чрез брачен съюз+ се обедини с Ахав.+ 2 След няколко години той отиде при Ахав в Самария.+ И Ахав принесе в жертва много овце+ и говеда за него и за хората, които бяха дошли с него, и започна да го примамва+ да отиде с него против Рамот–галаад.+ 3 И Ахав, царят на Израил, попита Йосафат, царят на Юда: „Ще дойдеш ли с мене в Рамот–галаад?“+ А той му отговори: „Аз съм като тебе и моят народ е като твоя народ. С тебе сме в тази война.“+

4 Но Йосафат каза още на царя на Израил: „Моля те, нека първо да попитаме+ какво е словото на Йехова.“ 5 Тогава израилският цар събра пророците,+ общо четиристотин души, и ги попита: „Да отидем ли да воюваме против Рамот–галаад, или да се откажем от това?“+ А те му отговориха: „Отиди. Истинският Бог ще го предаде в ръцете на царя.“

6 Но Йосафат каза: „Няма ли тук някой друг пророк на Йехова?+ Нека попитаме и чрез него.“+ 7 А царят на Израил каза на Йосафат:+ „Има още един човек,+ чрез когото можем да потърсим съвет от Йехова, но аз го мразя,+ защото той не пророкува добро за мене, а винаги само зло.+ Това е Михаия, синът на Емла.“+ Йосафат обаче каза: „Нека царят не говори така.“+

8 Тогава израилският цар повика един придворен служител+ и му каза: „Доведи бързо Михаия, синът на Емла!“+ 9 А царят на Израил и Йосафат, царят на Юда, седяха всеки на своя престол, облечени в царски дрехи.+ Те седяха на хармана край портата на Самария и всички пророци пред тях се държаха като пророци*.+ 10 И Седекия, синът на Хенаана, си направи железни рогове+ и каза: „Това казва Йехова:+ ‘С тях ще бодеш сирийците, докато не ги изтребиш.’“+ 11 И всички други пророци пророкуваха същото, казвайки: „Отиди в Рамот–галаад и ще имаш успех,+ защото Йехова ще го предаде в ръцете на царя.“+

12 И пратеникът, който отиде да повика Михаия, му каза: „Ето, всички пророци единодушно казват добри неща на царя. Моля те, нека и твоите думи бъдат като думите на един от тях+ и говори добри неща.“+ 13 Но Михаия отговори: „Както е сигурно, че е жив Йехова,+ така е сигурно, че каквото каже моят Бог, това ще говоря.“+ 14 И когато той дойде при царя, царят го попита: „Михаия, да отидем ли на война в Рамот–галаад, или да се откажем от това?“ А той му отговори: „Отидете и ще имате успех. Те ще бъдат предадени в ръцете ви.“+ 15 А царят му каза: „Колко пъти да те заклевам+ да ми казваш само истината в името на Йехова!“+ 16 Тогава той каза: „Виждам всички израилтяни, разпръснати по планините като овце, които нямат пастир.+ И Йехова каза: ‘Те нямат господар.+ Нека всеки от тях се върне в дома си с мир.’“+

17 Тогава израилският цар каза на Йосафат: „Не ти ли казах, че той няма да пророкува за мене добро, а само зло?“+

18 А Михаия каза още: „Затова чуйте словото на Йехова:+ Ето, виждам Йехова, седнал на своя престол,+ и как цялото небесно войнство+ стои от дясната му страна и от лявата му страна.+ 19 И Йехова каза: ‘Кой ще прилъже Ахав, царят на Израил, да отиде в Рамот–галаад и да падне там?’ И започнаха да говорят, и един каза едно, а друг — друго.+ 20 Накрая дойде един ангел*,+ застана пред Йехова и каза: ‘Аз ще го прилъжа.’ А Йехова го попита: ‘Как?’+ 21 И той отговори: ‘Ще отида и ще бъда лъжлив дух в устата на всички негови пророци.’+ А той каза: ‘Ще успееш да го прилъжеш.+ Отиди и направи това.’+ 22 И ето, Йехова е поставил лъжлив дух в устата на тези твои пророци.+ Но Йехова е отсъдил бедствие за тебе.“+

23 Тогава Седекия,+ синът на Хенаана,+ се приближи до Михаия,+ удари го по бузата+ и каза: „По кой път духът на Йехова излезе от мене, за да говори с тебе?“+ 24 А Михаия отговори: „Ще видиш това в деня,+ когато отидеш в най–скритата стая, за да се криеш там.“+ 25 Тогава царят на Израил каза: „Вземете Михаия и го отведете при Амон, градският управител, и при Йоас, царският син.+ 26 И кажете: ‘Това казва царят: „Хвърлете този човек в затвора+ и му давайте намалена дажба хляб+ и вода, докато не се върна с мир.“’“+ 27 А Михаия каза: „Ако наистина се върнеш с мир, тогава Йехова не е говорил чрез мене.“+ И добави: „Чуйте това всички*!“+

28 И царят на Израил и Йосафат, царят на Юда, отидоха в Рамот–галаад.+ 29 И израилският цар каза на Йосафат: „Аз ще вляза в битката, облечен с други дрехи,+ но ти сложи царските си дрехи.“+ И когато израилският цар се преоблече, те влязоха в битката.+ 30 А сирийският цар беше заповядал на надзорниците на своите колесници: „Не се бийте нито с малък, нито с голям, а само с царя на Израил!“+ 31 И когато видяха Йосафат, надзорниците на колесниците си казаха: „Това е царят на Израил.“+ И се обърнаха, за да го нападнат. Но щом Йосафат започна да вика за помощ,+ Йехова Бог му помогна+ и ги отклони от него.+ 32 И надзорниците на колесниците видяха, че това не е царят на Израил, така че престанаха да го преследват.+

33 А един човек опъна лъка си и случайно уцели+ царя на Израил там, където частите на бронята се свързват. Тогава царят каза на водача на колесницата:+ „Обърни колесницата и ме изведи вън от битката, защото съм тежко ранен.“+ 34 А в този ден битката ставаше все по–ожесточена и трябваше да държат израилския цар изправен в колесницата срещу сирийците чак до вечерта. И по залез слънце той умря.+

19 И Йосафат, царят на Юда, се върна с мир+ в дома си в Йерусалим. 2 Тогава предсказателят+ Йеху,+ синът на Ханани,+ дойде пред цар Йосафат и му каза: „Нима трябва да помагаш на злите+ и да обичаш онези, които мразят Йехова?+ Затова гневът+ на Йехова пламна против тебе. 3 Но все пак в тебе беше намерено нещо добро,+ защото премахна от земята обредните стълбове*+ и подготви сърцето си да търсиш истинския Бог.“+

4 И Йосафат живееше в Йерусалим. Той продължи да ходи сред народа от Вирсавее+ до Ефремовата планинска област,+ за да връща хората при Йехова, Богът на техните прадеди.+ 5 Постави съдии по цялата земя, във всички укрепени градове на Юда, във всеки град.+ 6 И каза на съдиите: „Внимавайте какво правите,+ защото не съдите за някой човек, а за Йехова.+ И той е с вас, когато съдите.+ 7 Бойте се сега от Йехова+ и постъпвайте внимателно,+ понеже Йехова, нашият Бог, не търпи неправедността,+ нито пристрастието,+ нито вземането на подкуп.“+

8 Йосафат постави и в Йерусалим някои левити+ и свещеници+ и някои от главите на израилските родове+ да съдят+ в името на Йехова и да водят съдебните дела+ на жителите на Йерусалим. 9 И им заповяда: „Проявявайте страх от Йехова,+ служете му вярно и с неразделено сърце. 10 При всяко съдебно дело, което представят пред вас братята ви, живеещи в градовете си — било то дело за проливане на кръв,+ или за престъпване на закон,+ заповед,+ наредба+ или съдебно решение,+ — ги предупреждавайте да не съгрешават против Йехова, за да не пламва неговият гняв+ против вас и против братята ви. Така трябва да постъпвате, за да не си навличате вина. 11 Ето, Амария, главният свещеник, ще бъде над вас за всички въпроси, свързани със службата за Йехова.+ Зевадия, синът на Исмаил, водач в дома на Юда, ще бъде отговорен за всички дела на царя, а левитите ще бъдат управители сред вас. Бъдете силни+ и действайте! И нека Йехова+ благослови доброто, което вършите!“+

20 След това синовете на Моав,+ синовете на Амон+ и заедно с тях някои амонимци+ дойдоха да воюват против Йосафат.+ 2 И при Йосафат дойдоха хора и му казаха: „Против тебе идва огромно множество от онази страна на морето*, от Едом.+ И ето, те са в Асасон–тамар, който е Ен–гади.“+ 3 А Йосафат се изплаши+ от това и реши да търси Йехова.+ И обяви пост+ по цялата земя на Юда. 4 И всички жители на Юда се събраха, за да потърсят съвет от Йехова.+ Те дойдоха от всички градове на Юда, за да се допитат до Йехова.+

5 Тогава Йосафат застана в дома на Йехова, пред новия двор,+ пред сбора на юдеите и жителите на Йерусалим,+ 6 и каза:+

„Йехова, Боже на нашите прадеди!+ Нима ти не си Бог в небесата+ и нима не владееш над царствата на всичките народи?+ Нима в твоята ръка не са силата и могъществото, така че никой не може да устои пред тебе?+ 7 О, Боже наш,+ нима ти не изгони жителите на тази земя пред своя народ Израил,+ като я даде+ до безпределни времена на потомството на Авраам, който те обичаше*?+ 8 И те се заселиха в нея и построиха в нея светилище за името ти,+ казвайки: 9 ‘Ако ни порази бедствие,+ меч, осъждане, смъртоносна зараза+ или глад,+ ще застанем пред този дом+ и пред тебе (защото твоето име+ е в този дом), и в бедата си ще извикаме към тебе за помощ, а ти ни чуй и ни спаси.’+ 10 Но сега синовете на Амон+ и на Моав,+ както и жителите на планинската област Сиир,+ през чиято земя ти не позволи на израилтяните да минат, когато излизаха от Египет, но минаха встрани от тях и не ги погубиха,+ 11 ето, те ни се отплащат,+ като идват да ни изгонят от твоето притежание, което си дал на нас.+ 12 Боже наш, няма ли да издадеш присъда срещу тях?+ Понеже ние сме безсилни пред това огромно множество, което идва против нас,+ и не знаем какво да правим,+ но очите ни са насочени към тебе.“+

13 По това време всички юдеи стояха пред Йехова+ заедно с малките си деца,+ със своите жени и синове.

14 Тогава духът+ на Йехова дойде върху Яазаил, синът на Захария, син на Ванаия, син на Еиил, син на Матания, левит от синовете на Асаф,+ който беше сред сбора. 15 И той каза: „Чуйте всички вие, синове на Юда и жители на Йерусалим, и ти, царю Йосафате! Ето какво ви казва Йехова: ‘Не се бойте+ и не се плашете от това огромно множество, защото тази битка не е ваша, а Божия!+ 16 Утре излезте против тях. Ето, те се изкачват през прохода Зис, а вие ще ги намерите в края на речната долина пред пустинята Йеруил. 17 В тази битка няма да воювате вие.+ Застанете на мястото си, стойте+ и вижте как Йехова ще ви спаси.+ Юда и Йерусалиме, не се бойте и не се плашете!+ Утре излезте против тях и Йехова ще бъде с вас!’“+

18 Тогава Йосафат се поклони с лице до земята+ и всички юдеи и жителите на Йерусалим се поклониха пред Йехова, за да отдадат почит на Йехова.+ 19 А левитите+ от синовете на Каат+ и от синовете на Корей+ станаха и с много силен глас възхваляваха Йехова, Богът на Израил.+

20 И на сутринта станаха рано и тръгнаха към пустинята+ край Текое.+ А когато излизаха, Йосафат застана пред тях и каза: „Чуйте ме, синове на Юда и жители на Йерусалим!+ Вярвайте+ в Йехова, вашият Бог, за да живеете. Вярвайте на неговите пророци+ и ще имате успех!“

21 После той се посъветва+ с хората и постави онези, които пеят+ за Йехова, и онези, които му принасят възхвала,+ облечени в свята премяна,+ да вървят пред въоръжените воини+ и да казват: „Възхвалявайте Йехова,+ защото милостта му* трае до безпределни времена!“+

22 И когато те започнаха да възклицават радостно и да принасят възхвала, Йехова постави засада+ против синовете на Амон и Моав и против онези от планинската област Сиир, които бяха дошли срещу Юда, така че те започнаха да се избиват помежду си.+ 23 Синовете на Амон и Моав се надигнаха против жителите на планинската област Сиир,+ за да ги обрекат на унищожение и да ги изтребят. И като свършиха с жителите на Сиир, те се нападнаха помежду си и се погубиха взаимно.+

24 А юдеите стигнаха до стражевата кула в пустинята.+ И като погледнаха към множеството, ето, видяха, че на земята лежат само трупове+ — никой не беше оцелял. 25 И Йосафат дойде с народа, за да събере плячката+ от труповете. И те намериха изобилие от всякакви вещи, дрехи и скъпоценности и събраха толкова много плячка, че не можеха да я носят.+ Три дни събираха, понеже плячката беше много голяма. 26 На четвъртия ден се събраха в долината Вераха и там благословиха Йехова.+ Затова нарекоха+ тази долина Вераха* и тя носи това име и до днес.

27 Тогава всички мъже от Юда и Йерусалим, предвождани от Йосафат, се върнаха радостно в Йерусалим, защото Йехова им донесе радост чрез победата над враговете им.+ 28 И така дойдоха в Йерусалим, в дома на Йехова+ с лири,+ арфи+ и тръби.+ 29 И страх+ от Бога обзе всички земни царства, когато чуха, че Йехова е воювал против враговете на Израил.+ 30 Така в царството на Йосафат имаше мир и неговият Бог му даде спокойствие от всички страни.+

31 Йосафат+ владееше над Юда. Той беше на трийсет и пет години, когато стана цар, и царува в Йерусалим двайсет и пет години. Майка му се казваше Азува+ и беше дъщеря на Силей. 32 И той следваше пътя на баща си Аса+ и не се отклони от неговия път, като вършеше онова, което е правилно в очите на Йехова.+ 33 Само свещените височини+ не бяха премахнати и хората още не бяха подготвили сърцата си да служат на Бога на прадедите си.+

34 А останалите дела на Йосафат, както първите, така и последните, са записани в писанията на Йеху,+ синът на Ханани,+ които бяха прибавени в Книгата+ на израилските царе. 35 След това Йосафат, царят на Юда, се сдружи с Охозия,+ царят на Израил, който вършеше зло.+ 36 Той се сдружи с него, за да строят кораби, които да плават до Тарсис.+ И те построиха кораби в Есион–гавер.+ 37 Но Елиезер, синът на Додава от Мариса, пророкува против Йосафат с думите: „Понеже си се сдружил с Охозия,+ Йехова ще разруши твоите дела.“+ И корабите се разбиха+ и не можаха да отплават за Тарсис.+

21 Накрая Йосафат заспа в смъртта при своите прадеди+ и беше погребан при прадедите си+ в Давидовия град. И вместо него започна да царува неговият син Йорам.+ 2 Неговите братя, синове на Йосафат, бяха Азария, Ехиил, Захария, Азария, Михаил и Сефатия. Всички те бяха синове на Йосафат, царят на Израил*. 3 Техният баща им даде като дарове+ много сребро, злато и скъпи вещи, а също и укрепени градове в Юда.+ Но царството даде на Йорам,+ понеже той беше първородният.+

4 Когато се издигна над царството на баща си, Йорам укрепи властта си и уби с меч братята си,+ както и някои от князете в Израил. 5 Йорам беше на трийсет и две години, когато стана цар, и царува в Йерусалим осем години.+ 6 И ходеше по пътя на царете на Израил,+ както постъпваше домът на Ахав, защото дъщерята на Ахав му стана жена.+ И той вършеше зло в очите на Йехова.+ 7 Но Йехова не искаше да погуби дома на Давид+ заради договора,+ който беше сключил с Давид, защото беше обещал да даде на него+ и на синовете му светилник завинаги.+

8 В неговите дни Едом+ въстана против властта на Юда+ и си постави свой цар.+ 9 Затова Йорам отиде там със своите военачалници и с всичките си бойни колесници. И през нощта стана и разби едомците, които бяха обкръжили него и надзорниците на колесниците. 10 Но Едом престана да се подчинява на властта на Юда и това е така и до днес. По същото време и Ливна+ въстана срещу неговата власт, понеже той беше изоставил Йехова, Богът на неговите прадеди.+ 11 Йорам направи и свещени височини+ по юдейските планини, за да накара жителите на Йерусалим да проявяват невярност спрямо Бога*+ и за да заблуди Юда.+

12 След време до него дойде писмо+ от пророк Илия:+ „Това казва Йехова, Богът на Давид, твоят прародител: ‘Понеже ти не ходи по пътя на баща си Йосафат,+ нито по пътя на юдейския цар Аса,+ 13 но ходи по пътя на израилските царе+ и накара Юда и жителите на Йерусалим да проявяват невярност спрямо мене*,+ както домът на Ахав правеше това,+ и дори уби своите братя,+ домът на баща ти, които бяха по–добри от тебе, 14 ето, Йехова ще нанесе голямо поражение+ на твоя народ,+ на синовете ти,+ на жените ти и на всичко, което имаш. 15 И ти ще страдаш от много болести.+ Ще имаш болест на червата, която ще се влошава от ден на ден, и заради нея червата ти ще излязат навън.’“+

16 И Йехова събуди против Йорам враждебността*+ на филистимците+ и на арабите,+ които живееха близо до етиопците.+ 17 И като тръгнаха срещу Юда и нахлуха в земята, те отнесоха цялото богатство, което намериха в двореца на царя.+ И отведоха неговите синове и жени,+ така че не му остана нито един син освен най–малкия му син Йоахаз.+ 18 След всичко това Йехова го порази с неизлечима болест на червата.+ 19 И след известно време, като минаха две години, червата+ му излязоха навън поради тази болест и така в страданията си той умря. А народът не изгори благоухания за погребението му, както правеше за неговите прадеди.+ 20 Йорам беше на трийсет и две години, когато стана цар, и царува в Йерусалим осем години. Накрая умря и никой не скърбеше за него.+ И беше погребан в Давидовия град,+ но не в царската гробница.+

22 И вместо него жителите на Йерусалим поставиха за цар Охозия*,+ най–малкият му син, защото всички по–големи синове бяха убити от разбойническата дружина, която заедно с арабите+ нападна стана.+ И така Охозия, синът на Йорам, започна да царува над Юда. 2 Охозия беше на двайсет и две години, когато стана цар,+ и царува в Йерусалим една година. Майка му се казваше Готолия+ и беше внучка на Амри.+

3 Той също ходеше по пътя на дома на Ахав,+ понеже майка му+ със своите съвети го подтикваше да върши зло. 4 И вършеше зло в очите на Йехова, както хората от дома на Ахав, защото след смъртта на баща му те станаха негови съветници+ за негова разруха. 5 И следвайки съвета им,+ той отиде с израилския цар Йорам,+ синът на Ахав, на война против сирийския цар Азаил+ в Рамот–галаад.+ Там стрелците раниха Йорам.+ 6 Затова той се върна в Йезраел,+ за да се лекува от раните, които му бяха нанесени в Рама,+ когато воюваше против Азаил, царят на Сирия.

А Азария*,+ синът на Йорам,+ царят на Юда, отиде в Йезраел, за да види Йорам,+ синът на Ахав, понеже беше болен.+ 7 Но идването на Охозия при Йорам беше за неговото погубване,+ и това беше от Бога.+ И когато дойде при Йорам, той тръгна заедно с него+ към Йеху,+ внукът на Намеси,+ когото Йехова беше помазал+ да унищожи дома на Ахав.+ 8 И докато изпълняваше присъдата над дома на Ахав,+ Йеху срещна князете на Юда и синовете на братята на Охозия,+ които служеха на Охозия, и ги уби.+ 9 После тръгна да преследва Охозия. Накрая го хванаха,+ докато се криеше в Самария,+ доведоха го при Йеху и го убиха. След това го погребаха,+ казвайки: „Той е внук на Йосафат,+ който търсеше Йехова с цяло сърце.“+ Така от дома на Охозия не остана никой, който би могъл да владее като цар.

10 Когато видя, че синът ѝ е мъртъв, Готолия,+ майката на Охозия, стана и погуби всички царски потомци от дома на Юда.+ 11 Но Йосавеета,+ дъщерята на царя, взе Йоас,+ синът на Охозия, и го открадна от царските синове, които трябваше да бъдат убити. И го заведе в спалнята заедно с неговата кърмачка. И понеже беше сестра на Охозия, Йосавеета (която беше дъщеря на цар Йорам+ и жена на свещеника Йодай)+ го скри от Готолия и така той не беше убит.+ 12 И шест години го криеха в дома на истинския Бог,+ докато Готолия владееше в земята+ като царица.+

23 А в седмата година Йодай+ прояви смелост и сключи договор с предводителите на сто души+ — Азария, синът на Йероам, Исмаил, синът на Йоанан, Азария, синът на Овид, Маасия, синът на Адаия, и Елисафат, синът на Зихрий. 2 После те обиколиха Юда и събраха левитите+ от всички юдейски градове и главите+ на родовете+ в Израил. И те дойдоха в Йерусалим. 3 Тогава целият сбор сключи договор+ с царя в дома+ на истинския Бог. И Йодай им каза:

„Ето, царският син+ ще владее,+ както е обещал Йехова за синовете на Давид.+ 4 И ето какво ще направите: една трета от вас, от свещениците+ и левитите,+ които ще дойдат в събота*,+ ще служат като вратари,+ 5 една трета ще бъдат в царския дворец+ и една трета — при Портата на основата,+ а целият народ ще стои в дворовете+ на дома на Йехова. 6 Не пускайте в дома на Йехова никого+ освен свещениците и левитите, които са на служба.+ Само те може да влязат, защото са свети.+ А целият народ нека изпълни задължението си спрямо Йехова. 7 Левитите нека заобиколят царя от всички страни,+ всеки с оръжие в ръка, и всеки, който се опита да влезе в дома, нека бъде убит. Бъдете при царя и когато влиза, и когато излиза.“

8 И левитите и целият юдейски народ направиха всичко, което им заповяда+ свещеникът Йодай.+ Всеки от тях взе своите хора, които идваха в събота, както и онези, които си отиваха в събота,+ понеже свещеникът Йодай не беше освободил отрядите+ от служба. 9 Освен това свещеникът Йодай даде на предводителите на сто души+ копията, щитовете и кръглите щитове+ на цар Давид,+ които бяха в дома на истинския Бог.+ 10 И той разположи всички хора,+ всеки с оръжие за мятане в ръка, от дясната страна на дома до лявата страна на дома, при олтара и при дома, така че те заобиколиха царя. 11 Тогава изведоха царския син+ и като положиха на него короната*+ и свитъка на закона*,+ го направиха цар. И Йодай и синовете му го помазаха+ и казаха: „Да живее царят!“+

12 Като чу виковете на хората, които тичаха и славеха царя,+ Готолия веднага отиде при хората в дома на Йехова. 13 И там видя царя, който стоеше до стълба+ си при входа, и до царя бяха князете+ и тръбачите,+ а всички хора от народа* се веселяха+ и надуваха+ тръби. Там бяха и певците+ с музикални инструменти и тези, които ръководеха изпълнението на хвалебни песни. Тогава Готолия раздра дрехите си и извика: „Заговор! Заговор!“+ 14 Но свещеникът Йодай изпрати предводителите на сто души, назначените над войската, и им каза: „Изведете я от своите редици+ и всеки, който я последва, нека бъде убит с меч!“ А свещеникът беше наредил: „Не я погубвайте в дома на Йехова.“ 15 И те я хванаха, отведоха я до входа за конете при царския дворец и там я убиха.+

16 След това Йодай сключи договор с целия народ и царя, че ще бъдат народ+ на Йехова. 17 После всички отидоха в храма на Ваал и го разрушиха.+ И потрошиха неговите жертвеници+ и изображения,+ а Матан,+ жрецът на Ваал, убиха+ пред жертвениците. 18 Тогава Йодай повери службата в дома на Йехова на свещениците и на левитите, които Давид+ беше разпределил на отряди за службата в дома на Йехова, за да принасят на Йехова приноси за изгаряне, както е записано в закона на Моисей,+ с ликуване и песен, според напътствията на Давид. 19 И при портите+ на дома на Йехова той постави вратари,+ за да не може да влезе никой, който е нечист поради каквато и да било причина. 20 После взе със себе си предводителите на сто души,+ високопоставените мъже, управниците на народа, както и всички хора от народа, и доведе царя от дома на Йехова.+ И те влязоха през горната порта в царския дворец и поставиха царя да седне на царския престол.+ 21 И всички хора от народа се радваха+ и в града настъпи спокойствие, а Готолия беше убита с меч.+

24 Йоас беше на седем години, когато стана цар,+ и управлява в Йерусалим четирийсет години.+ Майка му се казваше Савия и беше от Вирсавее.+ 2 Йоас+ вършеше онова, което е правилно в очите на Йехова,+ през всичките дни на свещеника Йодай.+ 3 И Йодай намери за него две жени, които му родиха синове и дъщери.+

4 След време Йоас пожела в сърцето си да обнови дома на Йехова.+ 5 Затова свика свещениците+ и левитите и им каза: „Отидете в юдейските градове и съберете пари от всички израилтяни за поправянето+ на дома на вашия Бог от година на година.+ И действайте бързо за тази работа.“ Но левитите не бързаха.+ 6 И царят повика главния свещеник Йодай и го попита:+ „Защо не поискаш от левитите да обяснят как в Юда и Йерусалим се събира свещеният данък, определен от Моисей,+ служителят на Йехова, свещеният данък на сбора на Израил за шатъра на свидетелството?+ 7 Защото синовете на злата Готолия+ разграбиха дома на истинския Бог+ и използваха всички свети+ предмети от дома на Йехова за поклонението на Вааловци.“+ 8 И царят заповяда да направят ковчег+ и да го сложат отвън до портата на дома на Йехова. 9 След това разгласиха по цялата земя на Юда и в Йерусалим всички да донасят на Йехова свещения данък,+ който Моисей, служителят на истинския Бог, беше определил+ за Израил в пустинята. 10 И всички князе+ и целият народ се радваха,+ като донасяха пари и ги пускаха в ковчега,+ докато всеки не даде своя данък.

11 В определеното време левитите бяха изпращани да предават ковчега под надзора на царя.+ Когато виждаха, че в ковчега са събрани много пари,+ царският секретар+ и пълномощникът на главния свещеник идваха да изпразнят ковчега и после го вземаха и го връщаха на мястото му. Това правеха всеки ден и събираха много пари. 12 Тогава царят и Йодай даваха парите на надзорниците+ на работата по дома на Йехова,+ които наемаха каменоделци+ и занаятчии,+ за да обновят дома на Йехова,+ както и майстори, които обработват желязо и мед, за да поправят дома на Йехова.+ 13 И надзорниците на работата пристъпиха към работата+ и под тяхно ръководство поправянето бързо напредваше, така че накрая възстановиха дома на истинския Бог в първоначалния му вид и го укрепиха. 14 Когато свършиха всичко, те донесоха пред царя и пред Йодай останалите пари. С тях направиха принадлежности за дома на Йехова, принадлежности за службата+ и за принасянето на приноси, чаши,+ а също и златни+ и сребърни принадлежности. И през целия живот на Йодай в дома на Йехова постоянно бяха принасяни приноси за изгаряне.+

15 И Йодай остаря и се насити с дните на живота си+ и когато умря, беше на сто и трийсет години. 16 И беше погребан в Давидовия град при царете,+ защото вършеше добро в Израил+ — за истинския Бог и за неговия дом.

17 След смъртта на Йодай князете+ на Юда дойдоха при царя и му се поклониха. Тогава царят започна да ги слуша.+ 18 И с времето те оставиха дома на Йехова, Богът на прадедите им, и започнаха да служат на обредните стълбове*+ и на идолите,+ така че заради тяхната вина Божият гняв пламна против Юда и Йерусалим.+ 19 И за да ги върне при себе си, Йехова изпращаше при тях своите пророци,+ които свидетелстваха против тях, но те не искаха да слушат.+

20 Тогава Божият дух+ обгърна+ Захария,+ синът на свещеника Йодай,+ и той застана на по–високо място пред народа и каза: „Това казва истинският Бог: ‘Защо нарушавате заповедите на Йехова за своя вреда?+ Понеже вие изоставихте Йехова, той също ще ви изостави.’“+ 21 Накрая скроиха заговор против него+ и по заповед на царя го убиха с камъни+ в двора на дома на Йехова. 22 И цар Йоас не си спомни за милостта*, която Йодай, бащата на Захария, проявяваше към него,+ и уби сина му. А той, като умираше, каза: „Йехова нека види това и нека отплати.“+

23 В началото на следващата година+ войската на сирийците+ дойде против него+ и нападна Юда и Йерусалим. И те убиха всички князе+ на народа, а цялата плячка изпратиха на царя на Дамаск.+ 24 И макар че сирийците нахлуха в земята с малка войска,+ Йехова предаде в ръцете им многобройната войска на юдеите,+ понеже бяха изоставили Йехова, Богът на техните прадеди. Така сирийците изпълниха присъдата над Йоас.+ 25 А когато те си отидоха от него, оставяйки го много болен,+ неговите служители скроиха заговор+ против него заради кръвта+ на синовете* на свещеника Йодай+ и го убиха на леглото му.+ И той умря и беше погребан в Давидовия град,+ но не в царската гробница.+

26 Онези, които скроиха заговора против него, бяха Завад,+ синът на амонката Симеат, и Йозавад, синът на моавката Шимрита. 27 А всичко за неговите синове, за многото послания против него+ и за пълното обновяване+ на дома на истинския Бог, ето, записано е в обясненията на Книгата+ на царете. И вместо него започна да царува неговият син Амасия.+

25 Амасия+ беше на двайсет и пет години, когато стана цар, и царува в Йерусалим двайсет и девет години. Майка му се казваше Йодана+ и беше от Йерусалим. 2 Той вършеше онова, което е правилно в очите на Йехова,+ но не с цялото+ си сърце. 3 И когато царството му се утвърди, той уби+ своите служители,+ които бяха убили царя, неговият баща.+ 4 Но не погуби синовете им, а постъпи според записаното в закона, в книгата на Моисей,+ както заповяда Йехова: „Не бива бащите да умират заради синовете си+ и не бива синовете да умират заради бащите си.+ Всеки трябва да умре за своя грях.“+

5 После Амасия събра народа на Юда и заповяда на всички от Юда и Вениамин да застанат според родовете си,+ според предводителите на хиляда души+ и според предводителите на сто души.+ И той записа всички от двайсетгодишна+ възраст нагоре и те бяха триста хиляди избрани мъже, подготвени за война и въоръжени с копие+ и голям щит.+ 6 Освен това той нае сто хиляди храбри и силни мъже от Израил за сто таланта сребро. 7 Тогава при него дойде един Божи човек+ и му каза: „Царю, не вземай със себе си войската на Израил, защото Йехова не е с Израил,+ не е с никого от синовете на Ефрем. 8 Отиди сам и воювай смело в битката!+ Защото истинският Бог може да те повали пред врага, тъй като Бог има силата както да помага,+ така и да поваля.“+ 9 Амасия+ обаче каза на Божия човек: „А какво ще стане тогава със стоте таланта, които дадох на израилската войска?“+ А Божият човек отговори: „Йехова може да ти даде много повече от това.“+ 10 И Амасия отдели войската, която дойде при него от Ефрем, и отпрати воините да си вървят по домовете. Но те се разяриха срещу Юда и се върнаха по домовете си много разгневени.+

11 И Амасия събра смелост и поведе хората си към Долината на солта.+ Там нанесе поражение на синовете на Сиир,+ като погуби десет хиляди от тях.+ 12 А други десет хиляди бяха пленени живи от синовете на Юда. И като ги отведоха на върха на една скала, ги хвърлиха оттам и те всички до един се разбиха.+ 13 А воините, които Амасия беше изпратил обратно, за да не отиват с него в битката,+ започнаха да нападат юдейските градове от Самария+ до Вет–орон,+ като погубиха там три хиляди души и заграбиха голяма плячка.

14 Когато се върна след победата над едомците, Амасия донесе със себе си боговете+ на синовете на Сиир и ги направи свои богове.+ И започна да им се покланя+ и да им принася жертвен дим.+ 15 Тогава гневът на Йехова пламна против Амасия и той изпрати при него един пророк, който му каза: „Защо търсиш+ боговете на този народ,+ които дори собствения си народ не можаха да избавят от ръцете ти?“+ 16 И докато пророкът още говореше, царят му каза: „Нима са те назначили за царски съветник?+ По–добре престани.+ Защо да бъдеш погубен?“ И пророкът замълча, но после каза: „Знам, че Бог е решил да те погуби,+ понеже ти направи това+ и не послуша моя съвет.“+

17 След това Амасия, царят на Юда, се посъветва и изпрати хора при израилския цар Йоас, синът на Йоахаз, син на Йеху,+ и му каза: „Ела да се изправим един срещу друг в битка.“+ 18 А израилският цар Йоас изпрати на Амасия, царят на Юда, отговор:+ „Ливанският трън изпратил известие до ливанския кедър+ с думите: ‘Дай своята дъщеря за жена на моя син.’+ Но един звяр+ в Ливан минал оттам и стъпкал тръна. 19 Ти си каза: ‘Ето, погубих едомците.’+ Сърцето+ ти се възгордя и търси слава.+ Но по–добре остани в дома си.+ Защо да предизвикваш разпра+ и да бъдеш победен? Нима искаш да паднеш и ти, и Юда с тебе?“+

20 Амасия обаче не го послуша. И това беше от истинския Бог,+ за да ги предаде в ръцете на враговете им, защото търсеха боговете на Едом.+ 21 Тогава Йоас, царят на Израил, дойде.+ И той и Амасия, царят на Юда, се изправиха един срещу друг в битка+ край Вет–семес,+ който принадлежи на Юда. 22 И синовете на Израил победиха синовете на Юда+ и те побягнаха, всеки в своя шатър.+ 23 И при Вет–семес израилският цар Йоас взе в плен юдейския цар Амасия, синът на Йоас, син на Йоахаз.+ После го доведе в Йерусалим+ и разруши стената на Йерусалим от Ефремовата порта+ до Ъгловата порта,+ на разстояние четиристотин лакътя*. 24 И той взе всичкото злато, всичкото сребро и всички предмети, които се намираха в дома на истинския Бог и които бяха пазени от Овид–едом,+ както и съкровищата на царския дворец,+ и като взе заложници, се върна в Самария.+

25 Юдейският цар Амасия,+ синът на Йоас, живя още петнайсет години след смъртта на израилския цар Йоас,+ синът на Йоахаз.+ 26 А останалите дела на Амасия, както първите, така и последните,+ нима не са записани в Книгата+ на юдейските и израилските царе?+ 27 И откакто Амасия престана да следва Йехова, в Йерусалим крояха заговор+ против него. Накрая той избяга в Лахис,+ но изпратиха след него хора в Лахис и те го убиха там.+ 28 После го докараха на коне+ и той беше погребан при своите прадеди в юдейския град.+

26 Тогава целият народ+ на Юда взе Озия,+ който беше на шестнайсет години, и го постави+ за цар вместо баща му Амасия.+ 2 Той отново изгради Елот+ и го върна на Юда, след като царят заспа в смъртта при своите прадеди.+ 3 Озия+ беше на шестнайсет години, когато стана цар, и царува в Йерусалим петдесет и две години. Майка му се казваше Йехолия+ и беше от Йерусалим. 4 Той вършеше онова, което е правилно в очите на Йехова,+ и във всичко постъпваше както баща си Амасия.+ 5 И в дните на Захария, който го учеше да се бои от истинския Бог,+ той непрестанно търсеше+ Бога. И докато търсеше Йехова, истинският Бог го благославяше.+

6 И той отиде на война против филистимците+ и проби стените на Гет,+ на Явне+ и на Азот,+ а после съгради градове около Азот+ и в земята на филистимците. 7 Истинският Бог му помагаше+ да воюва против филистимците и против арабите,+ които живееха в Гурваал, както и против меунимците.+ 8 И амонците+ плащаха данък+ на Озия. И славата+ му стигна чак до Египет, понеже силата му стана много голяма. 9 Освен това Озия построи в Йерусалим кули+ — при Ъгловата порта,+ при Портата на долината+ и при Подпората*, и ги укрепи. 10 Построи кули+ и в пустинята и изкопа много кладенци*, защото имаше много добитък. Същото направи и в Шефела+ и на платото. И в планините и на Кармил той имаше земеделци и лозари, понеже обичаше земеделието.

11 Озия имаше войска, подготвена за война, воини, които излизаха на походи по отряди,+ както бяха преброени и записани+ от секретаря+ Еиил и управителя Маасия под надзора+ на Ханания, един от царските князе.+ 12 Главите на родовете,+ храбри+ и силни мъже,+ бяха общо две хиляди и шестстотин души. 13 Под тяхно разпореждане беше войската от триста и седем хиляди и петстотин мъже, които отиваха на война като мощна военна сила, за да помагат на царя в битките срещу врага.+ 14 Озия подготви за тях, за цялата войска, щитове,+ копия,+ шлемове,+ брони,+ лъкове+ и камъни за прашки.+ 15 Освен това направи в Йерусалим военни машини, изобретени от способни майстори, за мятане на стрели и големи камъни и ги постави върху кулите+ и върху ъглите на стените. И така славата+ му се разнесе надалече, понеже получаваше чудесна помощ, докато не стана силен.

16 Но когато стана силен, сърцето му се възгордя,+ така че той сам се погуби.+ И прояви невярност спрямо Йехова, неговият Бог, като влезе в храма на Йехова, за да изгори тамян върху олтара за изгаряне на тамян.+ 17 И веднага след него влезе свещеникът Азария заедно със свещениците на Йехова, осемдесет храбри мъже. 18 И те се противопоставиха на цар Озия+ и му казаха: „Озия, не е твоя работа+ да изгаряш тамян пред Йехова, защото това е задължението на свещениците, синовете на Аарон,+ които са осветени — те трябва да изгарят тамян. Излез от светилището! Ти прояви невярност и това няма да ти донесе слава+ от Йехова Бог.“

19 Тогава Озия се разяри,+ като в ръката си държеше кадилница+ за изгаряне на тамян. И докато стоеше разгневен срещу свещениците, на челото му се появи+ проказа.+ И това стана пред свещениците в дома на Йехова до олтара за изгаряне на тамян. 20 Когато главният свещеник* Азария и всички други свещеници го погледнаха, ето, на челото му имаше проказа!+ И те бързо го изведоха оттам, а и самият той бързаше да излезе, защото Йехова го беше поразил.+

21 И цар Озия+ остана прокажен до деня на смъртта си. И като прокажен живееше в отделна къща, освободен от задължения,+ понеже беше отстранен от дома на Йехова. А Йотам, неговият син, управляваше царския дворец и съдеше народа на земята.

22 А останалите дела на Озия,+ както първите, така и последните, са записани от пророк Исаия,+ синът на Амос.+ 23 Накрая Озия заспа в смъртта при своите прадеди и беше погребан при прадедите си в полето до погребалните места на царете,+ понеже казаха „Прокажен е“. А вместо него започна да царува неговият син Йотам.+

27 Йотам+ беше на двайсет и пет години, когато стана цар, и царува в Йерусалим шестнайсет години. Майка му се казваше Йеруша+ и беше дъщеря на Садок. 2 Той вършеше онова, което е правилно в очите на Йехова,+ и във всичко постъпваше както баща си Озия,+ но не влезе в храма на Йехова.+ А народът продължаваше да постъпва пагубно.+ 3 Той построи горната порта+ на дома на Йехова и извърши голяма строителна работа на стената на Офил.+ 4 Изгради и градове+ в планинската област на Юда,+ а в горите+ издигна крепости+ и кули.+ 5 Той воюваше против царя на синовете на Амон+ и се оказа по–силен от тях, затова през тази година синовете на Амон му дадоха сто таланта сребро, десет хиляди кора+ жито+ и десет хиляди кора ечемик.+ И синовете на Амон му платиха същото и през втората, и през третата година.+ 6 Така Йотам ставаше все по–силен, понеже пое по правилния път пред Йехова, неговият Бог.+

7 А останалите дела на Йотам,+ всичките му войни и постъпките му са записани в Книгата+ на израилските и юдейските царе. 8 Той беше на двайсет и пет години, когато стана цар, и царува в Йерусалим шестнайсет години.+ 9 Накрая Йотам заспа в смъртта при своите прадеди+ и беше погребан в Давидовия град.+ И вместо него започна да царува неговият син Ахаз.+

28 Ахаз+ беше на двайсет години, когато стана цар, и царува в Йерусалим шестнайсет години.+ Той не вършеше онова, което е правилно в очите на Йехова, както Давид, неговият прародител.+ 2 И ходеше по пътищата на царете на Израил+ и дори направи излети+ идоли на Вааловци.+ 3 И принасяше жертвен дим+ в долината на Еномовия син+ и изгаряше синовете си+ в огън, според отвратителния+ обичай на народите, които Йехова беше изгонил пред синовете на Израил.+ 4 И принасяше жертви,+ както и жертвен дим по свещените височини,+ по хълмовете+ и под всяко клонесто дърво.+

5 Затова Йехова, неговият Бог, го предаде в ръцете+ на сирийския цар.+ И като го поразиха, сирийците взеха много пленници и ги отведоха в Дамаск.+ Той беше предаден и в ръцете на израилския цар,+ който му нанесе голямо поражение. 6 Така за един ден Факей,+ синът на Ремалия,+ уби в Юда сто и двайсет хиляди храбри мъже, защото те бяха изоставили Йехова,+ Богът на техните прадеди. 7 А Зихрий, силен воин от Ефрем,+ уби Маасия, царският син, Азрикам, управителят на двореца, и Елкана, вторият след царя. 8 Освен това Израилевите синове взеха в плен от своите братя двеста хиляди от техните жени, синове и дъщери. И взеха от тях голяма плячка, която отнесоха в Самария.+

9 А там имаше един пророк на Йехова, който се казваше Одид. Той излезе пред войската, която идваше в Самария, и каза: „Слушайте! Йехова, Богът на прадедите ви, предаде юдеите във вашите ръце, защото се разгневи+ против тях, и вие ги убихте с ярост,+ която стигна до небесата.+ 10 И сега искате да направите синовете на Юда и на Йерусалим свои слуги+ и слугини. Но нямате ли и вие вина пред Йехова, вашият Бог? 11 Затова ме послушайте и върнете пленниците, които сте взели от своите братя,+ понеже пламтящият гняв на Йехова е против вас.“+

12 Тогава някои от главните мъже+ от Ефремовите синове+ — Азария, синът на Йоанан, Варахия, синът на Месилемот, Йезекия, синът на Салум, и Амаса, синът на Адлай, застанаха срещу онези, които се връщаха от военния поход, 13 и им казаха: „Недейте да водите пленниците тук, иначе ще ни навлечете вина пред Йехова! Нима искате да прибавите още към греховете ни и към вината ни? Понеже вината ни и без това е голяма+ и гневът е пламнал+ против Израил.“ 14 Тогава воините+ оставиха пленниците+ и плячката пред князете+ и пред целия сбор. 15 И мъжете, които бяха определени по име,+ взеха пленниците и облякоха с дрехи от плячката всички онези, които бяха голи. Те ги облякоха,+ обуха ги със сандали, дадоха им да ядат+ и да пият+ и ги намазаха с маслиново масло. Освен това качиха на магарета всички изнемощели+ и ги заведоха при техните братя в Йерихон,+ градът на палмите.+ И после се върнаха в Самария.+

16 По това време цар Ахаз+ потърси помощ от царете на Асирия.+ 17 При това едомците+ дойдоха отново, нападнаха Юда и взеха пленници. 18 А филистимците+ нападнаха градовете в Шефела*+ и Негев*+ в областта на Юда и превзеха Вет–семес,+ Айалон,+ Гедерот,+ Сохо+ и зависимите от него градове, Тамна+ и зависимите от нея градове и Гимзо и зависимите от него градове. И се заселиха там. 19 Защото Йехова смири+ Юда заради Ахаз, царят на Израил*, който допусна навсякъде в Юда да има разюзданост+ и който прояви отявлена невярност спрямо Йехова.

20 И асирийският цар Теглат–фелнасар*+ дойде против него и вместо да го подкрепи, започна да го притеснява.+ 21 Ахаз изпразни дома на Йехова,+ царския дворец+ и къщите на князете,+ за да даде дар на асирийския цар,+ но това с нищо не му помогна. 22 И като беше в беда, цар Ахаз още повече проявяваше невярност спрямо Йехова.+ 23 И започна да принася жертви на боговете+ на Дамаск,+ които го бяха поразили, понеже си каза: „Щом боговете на сирийските царе им помагат,+ ще принасям жертви на тях, за да помагат+ и на мене.“ И те станаха причина за неговото падение, както и за падението на целия Израил.+ 24 Ахаз събра принадлежностите+ от дома на истинския Бог и строши на парчета принадлежностите от дома на истинския Бог.+ И затвори вратите+ на дома на Йехова и издигна свои жертвеници на всеки ъгъл в Йерусалим.+ 25 И по всички градове, във всеки юдейски град, направи свещени височини,+ така че хората да принасят жертвен дим на други богове,+ и с това оскърби+ Йехова, Богът на неговите прадеди.

26 А останалите му дела+ и всичките му постъпки, както първите, така и последните, са записани в Книгата+ на юдейските и израилските царе. 27 Накрая Ахаз заспа в смъртта при своите прадеди и беше погребан в града, в Йерусалим, но не в гробницата на царете на Израил.+ И вместо него започна да царува неговият син Езекия.

29 Езекия+ беше на двайсет и пет години, когато стана цар, и царува в Йерусалим двайсет и девет години. Майка му се казваше Авия и беше дъщеря на Захария.+ 2 Той вършеше онова, което е правилно в очите на Йехова,+ и във всичко постъпваше както Давид, неговият прародител.+ 3 В първата година от своето царуване, през първия месец, той отвори вратите на дома на Йехова и започна да ги поправя.+ 4 После доведе свещениците и левитите и като ги събра на площада+ от източната страна, 5 им каза: „Чуйте ме, левити! Осветете+ сега себе си и осветете дома на Йехова, Богът на вашите прадеди, и изнесете от святото място всичко, което е нечисто.+ 6 Нашите бащи бяха неверни+ и вършеха зло в очите на Йехова, нашият Бог,+ като го изоставиха+ и отвърнаха лицето си от светия шатър на Йехова,+ и му обърнаха гръб. 7 И затвориха вратите+ на преддверието и изгасиха светилниците.+ Не изгаряха тамян+ и не принасяха на Бога на Израил приноси за изгаряне на святото място.+ 8 Затова гневът на Йехова+ пламна против Юда и против Йерусалим и той ги превърна в ужасна гледка,+ при която хората подсвиркват от учудване,+ както сами виждате това с очите си. 9 Ето, нашите прадеди паднаха от меч,+ а синовете ни, дъщерите ни и жените ни бяха отведени в плен заради това.+ 10 И ето, поисках в сърцето си да сключа договор+ с Йехова, Богът на Израил, така че неговият пламтящ гняв да се отвърне от нас. 11 Затова, синове мои, сега не е време да си почивате,+ защото Йехова ви избра да стоите пред него и да му служите,+ да бъдете негови служители+ и да му принасяте жертвен дим.“+

12 Тогава станаха левитите:+ от синовете на Каат+ — Маат, синът на Амасай, и Йоил, синът на Азария. От синовете на Мерарий:+ Кис, синът на Авдий, и Азария, синът на Ялелеил. От гирсоновците:+ Йоах, синът на Зима, и Едем, синът на Йоах. 13 От синовете на Елисафан:+ Симрий и Йеуил. От синовете на Асаф:+ Захария и Матания. 14 От синовете на Еман:+ Ехиил и Семей. От синовете на Йедутун:+ Семаия и Озиил. 15 И те събраха своите братя и се осветиха,+ а после дойдоха, както заповяда царят според думите+ на Йехова, за да очистят+ дома на Йехова. 16 Свещениците влязоха в дома на Йехова, за да го очистят, и изнесоха на двора+ на дома на Йехова всичко, което беше нечисто и което намериха в храма на Йехова. После левитите взеха това и го изнесоха навън в речната долина Кедрон.+ 17 Така на първия ден от първия месец започнаха освещаването, а на осмия ден от този месец стигнаха до преддверието+ на храма на Йехова. Осем дни освещаваха дома на Йехова и на шестнайсетия ден от първия+ месец свършиха.

18 След това дойдоха при цар Езекия и му казаха: „Очистихме целия дом на Йехова, олтара+ за приноса за изгаряне и всичките му принадлежности,+ както и масата+ за наредените хлябове и всичките ѝ принадлежности.+ 19 И подготвихме всички принадлежности,+ които цар Ахаз+ в своята невярност*+ отстрани по време на управлението си, и ги осветихме.+ Ето, те са пред олтара на Йехова.“

20 И на сутринта цар Езекия+ стана рано+ и като събра князете+ на града, отиде в дома на Йехова. 21 И доведоха седем бика,+ седем овена, седем мъжки агнета и седем козела като принос за грях+ — за царството, за светилището и за Юда. Тогава той каза на синовете на Аарон, свещениците,+ да ги принесат върху олтара на Йехова. 22 И заклаха+ говедата и като взеха кръвта,+ свещениците поръсиха+ с нея олтара. После заклаха овните+ и с кръвта поръсиха олтара,+ заклаха и мъжките агнета и с кръвта поръсиха олтара. 23 След това доведоха пред царя и пред сбора козлите+ за приноса за грях и положиха ръцете си върху тях.+ 24 И свещениците ги заклаха и принесоха кръвта им върху олтара като принос за грях, за изкупление на целия Израил,+ защото царят нареди приносът за изгаряне и приносът за грях да бъдат принесени за целия Израил.+

25 Междувременно той беше поставил в дома на Йехова левитите+ с чинели,+ лири+ и арфи,+ съгласно заповедта на Давид,+ на царския предсказател Гад+ и на пророк Натан,+ защото тази заповед дойде от Йехова чрез неговите пророци.+ 26 Така левитите стояха с Давидовите инструменти,+ а свещениците — с тръбите.+

27 Тогава Езекия заповяда да принесат приноса за изгаряне върху олтара. И когато започнаха да принасят приноса за изгаряне, започна и пеенето+ за Йехова и тръбите засвириха, следвайки инструментите на Давид, царят на Израил. 28 И целият сбор се покланяше+ и звукът от песента и от тръбите отекваше,+ докато не завърши принасянето на приноса за изгаряне. 29 И като свършиха принасянето, царят и всички, които бяха с него, се поклониха, като паднаха по очи.+ 30 Тогава цар Езекия и князете+ заповядаха на левитите да възхваляват Йехова с псалмите на Давид+ и на предсказателя Асаф.+ И те започнаха радостно+ да възхваляват Бога, като коленичеха и се покланяха.+

31 Накрая Езекия каза: „Сега сте осветени* да служите на Йехова.+ Пристъпете и донесете в дома на Йехова жертви+ и благодарствени+ приноси.“ И сборът донесе жертви и благодарствени приноси, и всеки, който имаше охотно сърце, донесе приноси за изгаряне.+ 32 И като приноси за изгаряне сборът доведе седемдесет говеда, сто овена и двеста мъжки агнета — всичко това като принос за изгаряне за Йехова.+ 33 И за светия принос доведоха шестстотин говеда и три хиляди овце. 34 Но свещениците+ бяха малко и не можеха да одерат всички животни за приносите за изгаряне.+ Затова техните братя,+ левитите, им помагаха, докато работата не свърши+ и докато свещениците не се осветиха,+ понеже левитите бяха по–усърдни+ в освещаването си от свещениците. 35 И имаше много приноси за изгаряне+ с тлъстината+ от жертвите на общението,+ както и приноси за изливане+ за приносите за изгаряне. Така беше възстановена службата в дома на Йехова.+ 36 Езекия и целият народ се радваха на това, което истинският Бог беше подготвил за народа,+ понеже всичко това стана неочаквано.+

30 Езекия изпрати хора по целия Израил+ и Юда и дори написа писма до племето на Ефрем+ и племето на Манасия,+ като ги покани да дойдат в дома на Йехова+ в Йерусалим, за да празнуват Пасха+ за Йехова, Богът на Израил. 2 Царят и неговите князе,+ както и целият сбор+ в Йерусалим, решиха да празнуват Пасхата през втория месец,+ 3 понеже не можаха да я празнуват в обичайното време,+ тъй като нямаше достатъчно свещеници,+ които се бяха осветили, а и народът още не се беше събрал в Йерусалим. 4 И това беше правилно в очите на царя и в очите на целия сбор.+ 5 И те решиха да разгласят+ това по целия Израил, от Вирсавее+ до Дан,+ така че всички да дойдат в Йерусалим, за да празнуват Пасха за Йехова, Богът на Израил, понеже като народ не се бяха събирали да я празнуват,+ съгласно записаното.+

6 И така бързоходците+ с писмата от царя и от неговите князе+ тръгнаха по целия Израил и Юда, според заповедта на царя, като казваха: „Синове на Израил, върнете се+ при Йехова, Богът+ на Авраам, Исаак и Израил, за да се върне и той при вас, оцелелите,+ които се избавихте от ръцете на асирийските царе.+ 7 Не бъдете като прадедите си+ и като братята си, които бяха неверни на Йехова, Богът на прадедите им, така че той ги превърна в ужасна гледка,+ както сами виждате това. 8 Не бъдете непокорни*,+ както вашите прадеди. Подчинете се на Йехова,+ елате в неговото светилище,+ което той освети+ до безпределни времена, и служете+ на Йехова, вашият Бог, за да се отвърне от вас пламтящият му гняв.+ 9 Ако вие се върнете+ при Йехова, вашите братя и вашите синове ще намерят милост+ в очите на онези, които са ги пленили, и ще се върнат в тази земя,+ защото Йехова, вашият Бог, е добър+ и милосърден,+ и няма да отвърне лицето си от вас, ако се върнете при него.“+

10 И бързоходците+ отиваха от град в град по цялата земя на Ефрем+ и на Манасия, чак до Завулон, но хората им се присмиваха и се подиграваха с тях.+ 11 Само някои+ от Асир, от Манасия и от Завулон се смириха+ и дойдоха в Йерусалим. 12 И ръката на истинския Бог беше също над Юда и той подтикваше хората единодушно+ да изпълнят заповедта+ на царя и на князете относно службата за Йехова.+

13 И в Йерусалим се събраха+ множество хора, един многоброен сбор, за да честват Празника+ на безквасните питки през втория+ месец. 14 И като станаха, те премахнаха жертвениците,+ които бяха в Йерусалим, както и всички жертвеници за изгаряне на тамян,+ и ги хвърлиха в речната долина Кедрон.+ 15 След това, на четиринайсетия ден от втория месец заклаха пасхалната жертва.+ И свещениците и левитите, засрамени, се осветиха+ и донесоха приноси за изгаряне в дома на Йехова. 16 И застанаха+ по местата си, както беше определено, според закона на Божия човек Моисей, като свещениците+ поръсваха олтара с кръвта, която вземаха от ръцете на левитите. 17 А мнозина от сбора не се бяха осветили, затова левитите+ трябваше да колят пасхалните жертви+ вместо всички онези, които не бяха чисти, за да ги осветят за Йехова. 18 Голяма част от хората, мнозина от Ефрем,+ Манасия,+ Исахар и Завулон,+ не се бяха очистили,+ така че не ядоха пасхата според записаното.+ Но Езекия се помоли за тях+ с думите: „Нека Йехова, който е добър,+ прости 19 на всекиго, който е подготвил сърцето си+ да търси истинския Бог, Йехова, Богът на прадедите му, макар да не се е очистил за онова, което е свято.“+ 20 И Йехова послуша Езекия и прости на народа.+

21 Така Израилевите синове, които бяха в Йерусалим, с голяма радост+ честваха Празника+ на безквасните питки седем дни. Левитите+ и свещениците+ възхваляваха Йехова всеки ден под силните звуци на музикалните инструменти, за слава на Йехова.+ 22 И Езекия говореше насърчително*+ на всички левити, които с разбиране вършеха службата за Йехова.+ И седем дни ядоха онова, което беше приготвено за празника,+ като принасяха жертви на общението+ и като признаваха греховете си+ пред Йехова, Богът на техните прадеди.

23 След това целият сбор реши+ да чества празника още седем дни,+ така че радостно празнуваха още седем дни. 24 Езекия, царят на Юда, даде+ на сбора хиляда бика и седем хиляди овце, а и князете+ дадоха на сбора хиляда бика и десет хиляди овце. И много свещеници+ се осветиха. 25 Така се радваха+ целият сбор на Юда,+ свещениците, левитите+ и целият сбор, който дойде от Израил,+ както и пришелците,+ които дойдоха от израилската земя,+ и онези, които живееха в Юда. 26 И голяма радост цареше в Йерусалим, защото от дните на израилския цар Соломон,+ синът на Давид, такова нещо не беше ставало в Йерусалим.+ 27 Накрая левитските свещеници се изправиха и благословиха+ народа. И техният глас беше чут, така че молитвата им стигна до святото обиталище на Бога, до небесата.+

31 След тези събития всички израилтяни,+ които бяха там, тръгнаха по градовете на Юда+ и събориха свещените стълбове,+ отсякоха обредните стълбове*+ и разрушиха свещените височини+ и жертвениците+ в цялата земя на Юда,+ Вениамин, Ефрем+ и Манасия,+ докато не унищожиха всичко. След това всички синове на Израил се върнаха в градовете си, всеки в своето място.

2 После Езекия разпредели+ свещениците и левитите+ по отряди, всеки отряд според службата, определена за свещениците+ и левитите+ — да принасят приноси за изгаряне+ и жертви на общението,+ да служат+ и да благодарят+ на Бога, както и да го възхваляват+ в портите на дома на Йехова. 3 И царят даде от своето богатство+ дял за приносите за изгаряне,+ за сутрешните+ и вечерните приноси за изгаряне, а също и за приносите за изгаряне, които се принасят в събота*,+ на новолуние+ и на празниците,+ съгласно записаното в закона на Йехова.+

4 Освен това той каза на народа, на жителите на Йерусалим, да дадат на свещениците+ и на левитите+ дела, който им се полага, така че те да се придържат+ стриктно към закона на Йехова.+ 5 И когато тази заповед беше разгласена, синовете на Израил+ започнаха да донасят много дарове от първите плодове от зърнената реколта,+ от младото вино,+ от маслиновото масло,+ от меда+ и от всичко, което ражда земята.+ И те донесоха десятък* от всичко в изобилие.+ 6 Синовете на Израил и на Юда, които живееха в градовете на Юда,+ донесоха десятък от говедата и от овцете, както и десятък от светите неща,+ осветени за Йехова, техният Бог. Те донесоха всичко това и го събраха на купове. 7 В третия+ месец започнаха да събират даровете на купове, а в седмия+ месец свършиха. 8 Когато дойдоха и видяха куповете, Езекия и князете+ благословиха+ Йехова и неговия народ Израил.+

9 После Езекия се допита до свещениците и левитите относно тези купове.+ 10 И Азария,+ главният свещеник от дома на Садок,+ му каза: „Откакто започнаха да донасят дарове+ в дома на Йехова, хората ядат до насита+ и им остава много в излишък.+ Йехова благославя своя народ+ и затова каквото е останало, е толкова много.“

11 Тогава Езекия нареди да подготвят трапезариите+ в дома на Йехова, и те ги подготвиха. 12 И с вярност+ донасяха даровете,+ десятъците+ и светите неща. Левитът Хонания надзираваше всичко това, а Семей, неговият брат, беше втори след него. 13 По нареждане на цар Езекия за помощници на Хонания и на брат му Семей бяха поставени Ехиил, Азазия, Нахат, Асаил, Йеримот, Йозавад, Елиил, Исмахия, Маат и Ванаия, а Азария+ беше управител на дома на истинския Бог. 14 Левитът Коре, синът на Емна, вратар+ от източната страна,+ беше отговорен за доброволните+ приноси за истинския Бог, като разпределяше даровете на Йехова+ и нещата, които бяха много свети.+ 15 Под негов надзор в градовете на свещениците+ бяха Едем, Миниамин, Исус, Семаия, Амария и Сехания, на които беше поверено+ да раздават на своите братя, служещи в отрядите,+ каквото им се полага — еднакво на голям и на малък.+ 16 В това не бяха включени онези от мъжки пол, от три години нагоре,+ които бяха записани в родословието+ и които всеки ден идваха в дома на Йехова, за да изпълняват службата си, според задълженията на своите отряди.

17 В родословието бяха записани свещениците според родовете им,+ както и левитите+ от двайсет+ години нагоре, според задълженията им в отрядите,+ 18 заедно с техните малки деца, жени, синове и дъщери, целият им сбор, понеже те се осветиха,+ за да изпълняват поверената+ им свята служба. 19 Бяха записани и синовете на Аарон,+ свещениците, които живееха в околностите*+ на своите градове. Във всеки един град имаше мъже, определени по име, които даваха съответния дял на всеки мъж, който е свещеник, и на всички левити, записани в родословието.

20 Езекия направи това в цялата земя на Юда. Той вършеше онова, което е добро+ и правилно,+ и беше верен+ на Йехова, неговият Бог. 21 Във всичко, което правеше, за да търси+ своя Бог — относно службата+ в дома на истинския Бог, относно закона+ и заповедите, — той действаше с цялото си сърце+ и имаше успех.+

32 След това, след тези дела на вярност+ дойде асирийският+ цар Сенахирим.+ Той нахлу в Юда и обсади укрепените градове,+ като възнамеряваше да ги превземе.

2 А Езекия, като видя, че Сенахирим е дошъл, за да воюва против Йерусалим, 3 реши заедно със своите князе+ и със силните мъже да засипе водните извори, които бяха извън града.+ И те му помогнаха да направи това. 4 И много хора се събраха и засипаха всички извори и потока,+ който течеше сред земята, понеже казаха: „Защо асирийските царе да намерят толкова много вода, когато дойдат?“

5 Освен това, като събра смелост, Езекия възстанови цялата стена, която беше разрушена,+ и издигна кули+ върху нея, а отвън изгради още една стена.+ И укрепи Мило*+ в Давидовия град и направи много оръжия за мятане+ и щитове.+ 6 И постави военачалници+ над народа и ги събра пред себе си на площада+ при градската порта, за да ги насърчи*+ с думите: 7 „Бъдете смели и силни!+ Не се страхувайте+ и не се плашете+ нито от асирийския цар,+ нито от цялото множество с него,+ защото онези, които са с нас, са повече от онези, които са с него. 8 Той разчита на човешка сила*,+ а с нас е Йехова, нашият Бог, за да ни помага+ и да воюва за нас.“+ И народът се укрепи от думите на Езекия, царят на Юда.+

9 След това асирийският цар Сенахирим,+ който беше с цялата си войска+ в Лахис,+ изпрати свои служители в Йерусалим при Езекия, царят на Юда, и при всички юдеи в Йерусалим, за да кажат:

10 „Това казва Сенахирим, царят на Асирия:+ ‘На какво се надявате, та си седите спокойно в Йерусалим, който е под обсада?+ 11 Не ви ли мами+ Езекия,+ за да ви предаде на смърт от глад и жажда, като казва „Йехова, нашият Бог, ще ни избави от ръката на асирийския цар“?+ 12 Нима самият Езекия не премахна неговите свещени височини+ и неговите олтари,+ а после заповяда на Юда и на Йерусалим „Покланяйте се само пред един+ олтар+ и върху него принасяйте жертвен дим“?+ 13 Нима не знаете какво направихме аз и моите прадеди на всички земни народи?+ Дали боговете+ на земните народи можаха да избавят земята си от моите ръце? 14 Кой от всички богове на тези народи, които моите прадеди обрекоха на унищожение, успя да избави своя народ от ръцете ми? Нима тогава вашият Бог може да ви избави от ръцете ми?+ 15 Затова не позволявайте на Езекия да ви мами,+ нито да ви заблуждава!+ Не му вярвайте, понеже нито един бог на който и да било народ или царство не можа да избави народа си от ръцете ми и от ръцете на прадедите ми. Как тогава вашият Бог ще ви избави от моите ръце?’“+

16 И неговите служители говориха още повече против истинския Бог, Йехова,+ и против служителя му Езекия. 17 Той дори написа писма,+ в които се надсмиваше над Йехова, Богът на Израил,+ и говореше против него: „Както боговете+ на земните народи не избавиха своите народи от ръцете ми,+ така и Богът на Езекия няма да избави своя народ от ръцете ми.“ 18 И те+ продължаваха да викат силно+ на еврейски език+ към жителите на Йерусалим, които бяха на стената, за да ги изплашат+ и да ги смутят, та да превземат града. 19 И говореха против+ Бога на Йерусалим,+ също както говореха против боговете на земните народи, дело на човешки ръце.+ 20 А цар Езекия+ и пророк+ Исаия,+ синът на Амос,+ се молеха за това+ и викаха към небесата за помощ.+

21 Тогава Йехова изпрати един ангел,+ който унищожи всички храбри и силни мъже+ и водачите и военачалниците в стана на асирийския цар,+ така че той се върна със срам на лицето в своята земя. По–късно, когато влезе в храма на своя бог, собствените му синове го убиха там с меч.+ 22 Така Йехова спаси Езекия и жителите на Йерусалим от ръцете на асирийския цар Сенахирим+ и от ръцете на всички други врагове и им даде спокойствие от всички страни.+ 23 И мнозина донасяха дарове+ на Йехова в Йерусалим, а също и скъпи вещи на Езекия, царят на Юда,+ и тогава той се възвеличи+ в очите на всички народи.

24 По онова време Езекия се разболя и щеше да умре.+ Затова се помоли+ на Йехова и той говори с него+ и му даде знамение.+ 25 Но Езекия не отвърна с благодарност за направеното му добро,+ тъй като сърцето му се възгордя.+ Затова Божият гняв пламна+ против него и против Юда и Йерусалим. 26 Езекия обаче смири+ горделивото си сърце, както той, така и жителите на Йерусалим, и гневът на Йехова не дойде върху тях в дните на Езекия.+

27 Езекия придоби много голямо богатство и слава.+ Той направи съкровищници за сребро, злато+ и скъпоценни камъни,+ както и за балсамово масло,+ за щитове+ и за всякакви скъпоценности.+ 28 Също така направи складове+ за зърно, за младо вино+ и за маслиново масло, както и обори+ за всякакъв добитък и кошари за стадата. 29 И изгради градове и имаше много стада едър и дребен рогат добитък,+ понеже Бог му даде много голям имот.+ 30 Езекия засипа+ горния извор+ на Гион+ и насочи водата надолу, на запад от Давидовия град.+ И във всички свои дела Езекия имаше успех.+ 31 Но когато дойдоха посланиците на вавилонските+ князе, които бяха изпратени при него,+ за да го попитат за знамението,+ станало в земята, истинският Бог го остави+ и го подложи на изпитание,+ за да узнае всичко, което е в сърцето му.+

32 А останалите дела+ на Езекия и как той проявяваше милост*,+ ето, всичко това е записано във видението на пророк Исаия, синът на Амос,+ в Книгата+ на юдейските и израилските царе. 33 Накрая Езекия заспа в смъртта при своите прадеди+ и беше погребан на склона, водещ към гробницата на Давидовите синове.+ И при смъртта му всички синове на Юда и жителите на Йерусалим му оказаха уважение.+ А вместо него започна да царува неговият син Манасия.+

33 Манасия+ беше на дванайсет години, когато стана цар, и царува в Йерусалим петдесет и пет години.+

2 Той вършеше зло в очите на Йехова,+ според отвратителните+ обичаи на народите, които Йехова изгони пред синовете на Израил.+ 3 Изгради отново свещените височини,+ които баща му Езекия беше разрушил,+ издигна жертвеници+ за Вааловците,+ направи обредни стълбове*+ и започна да се покланя+ на цялото небесно войнство+ и да му служи.+ 4 Манасия направи жертвеници+ в дома на Йехова, за който Йехова беше казал: „В Йерусалим ще остане моето име до безпределни времена.“+ 5 И в двата двора+ на дома на Йехова+ той направи жертвеници за цялото небесно войнство.+ 6 И изгори синовете си в огън*+ в долината на Еномовия син,+ занимаваше се с магия,+ гадателство+ и чародейство,+ и постави хора, които викат духове+ и чийто занаят е да предсказват бъдещето.+ Той вършеше много зло в очите на Йехова и го оскърбяваше.+

7 Освен това направи изваяно изображение+ и го постави в дома на истинския Бог,+ за който Бог беше казал на Давид и на сина му Соломон: „В този дом и в Йерусалим, който избрах+ от всичките племена на Израил, ще поставя своето име+ до безпределни времена.+ 8 И няма повече да позволя кракът на израилтяните да излезе от земята, която определих+ за прадедите им,+ стига само внимателно да изпълняват всичко, което им заповядах,+ според целия закон,+ наредбите+ и съдебните решения,+ които им дадох чрез Моисей.“+ 9 И Манасия+ подведе Юда+ и жителите на Йерусалим да вършат повече зло,+ отколкото вършеха народите, които Йехова беше премахнал пред синовете на Израил.+

10 Йехова говореше на Манасия и на неговия народ, но те не обръщаха внимание на това.+ 11 Накрая Йехова доведе против тях+ военачалниците на асирийския цар.+ И те хванаха Манасия в пукнатините на скалите,+ оковаха го+ в двойни медни окови и го отведоха във Вавилон. 12 А когато изпадна в беда,+ той потърси благоволението* на Йехова, неговият Бог,+ и много се смири+ пред Бога на своите прадеди. 13 И се молеше на него, така че той чу молитвата му.+ И като чу молбата му за благоволение, Бог го върна в Йерусалим и възстанови царската му власт.+ И Манасия осъзна, че Йехова е истинският Бог.+

14 След това той изгради външната+ стена на Давидовия град,+ която минаваше на запад от Гион+ в речната долина, стигаше до Рибната порта+ и обикаляше Офил,+ и я направи много висока. И постави военачалници във всички укрепени градове в Юда.+ 15 Манасия премахна чуждите богове+ и идола+ от дома на Йехова, както и всички жертвеници,+ които беше издигнал на планината на дома на Йехова и в Йерусалим, и ги изхвърли извън града. 16 Освен това възстанови олтара на Йехова+ и започна да принася върху него жертви на общението+ и благодарствени жертви,+ и нареди на юдеите да служат на Йехова, Богът на Израил.+ 17 Но хората продължиха да принасят жертви по свещените височини,+ само че ги принасяха на Йехова, техният Бог.

18 Останалите дела на Манасия, молитвата му+ към неговия Бог, както и думите на предсказателите,+ които му говориха в името на Йехова, Богът на Израил, са записани в летописите на израилските царе.+ 19 Неговата молитва+ и това как бяха чути молбите му,+ всичките му грехове,+ неговата невярност,+ местата, където издигна свещени височини+ и постави обредни стълбове+ и изваяни изображения,+ преди да се смири,+ ето, всичко това е записано в писанията на неговите предсказатели. 20 Накрая Манасия заспа в смъртта при своите прадеди+ и беше погребан+ в дома си. И вместо него започна да царува неговият син Амон.+

21 Амон+ беше на двайсет и две години, когато стана цар, и царува в Йерусалим две години.+ 22 Той вършеше зло в очите на Йехова,+ както правеше баща му Манасия.+ Амон принасяше жертви+ и служеше+ на всички изваяни изображения,+ които баща му Манасия+ беше направил. 23 И не се смири+ пред Йехова, както се смири баща му Манасия,+ но си навлече още по–голяма вина.+ 24 Накрая служителите му скроиха заговор+ против него и го убиха в къщата му.+ 25 Но народът* изби+ всички, които бяха скроили заговора+ против цар Амон.+ И вместо него народът+ постави за цар сина му Йосия.+

34 Йосия+ беше на осем+ години, когато стана цар, и царува в Йерусалим трийсет и една години.+ 2 Той вършеше онова, което е правилно в очите на Йехова,+ и следваше пътищата на Давид, неговият прародител,+ без да се отклонява надясно или наляво.+

3 В осмата година от царуването си, когато беше още момче,+ той започна да търси+ Бога на Давид, неговият прародител, а в дванайсетата година започна да очиства+ Юда и Йерусалим от свещените височини,+ от обредните стълбове*,+ от изваяните изображения+ и от излетите идоли. 4 В негово присъствие събориха жертвениците+ на Вааловците+ и той разруши поставките за изгаряне на тамян,+ които бяха върху тях. И строши на парчета обредните стълбове,+ изваяните изображения+ и излетите идоли, стри ги на прах+ и разпръсна праха върху гробовете на онези, които им принасяха жертви.+ 5 И костите+ на жреците той изгори върху жертвениците им.+ Така очисти Юда и Йерусалим.

6 В градовете на Манасия,+ Ефрем+ и Симеон и дори в градовете на Нефталим, навсякъде по техните опустошени места, 7 той събори жертвениците+ и обредните стълбове+ и строши изваяните изображения,+ като ги стри на прах.+ И в цялата земя на Израил разруши всички поставки за изгаряне на тамян,+ а след това се върна в Йерусалим.

8 В осемнайсетата+ година от царуването си, когато очисти земята и храма, Йосия изпрати Сафан,+ синът на Азалия, заедно с Маасия, градският управител, и летописеца Йоах, синът на Йоахаз, да поправят+ дома на Йехова, неговият Бог. 9 И те дойдоха при първосвещеника Хелкия+ и му дадоха парите, донесени в дома на Бога, които левитските вратари+ бяха събрали от Манасия,+ Ефрем+ и всички останали от Израил,+ както и от целия народ на Юда, Вениамин и жителите на Йерусалим. 10 После предадоха парите на онези, които бяха определени да надзирават работата по дома на Йехова,+ а работниците в дома на Йехова ги използваха за възстановяването и поправянето на дома. 11 Дадоха ги на занаятчиите и на строителите,+ за да купят дялани камъни+ и дървен материал за свързващи греди и за да обновят с греди сградите, които царете+ на Юда бяха оставили да се разрушат.

12 Тези мъже работеха честно,+ а над тях като надзорници бяха поставени левитите Яат и Авдия, от синовете на Мерарий,+ както и Захария и Месулам, от синовете на Каат.+ Левитите, всеки от които умело свиреше на музикални инструменти,+ 13 бяха поставени над носачите+ и надзираваха+ всички работници, които изпълняваха различни задачи. Някои от левитите+ служеха и като секретари,+ управители и вратари.+

14 И докато изнасяха парите,+ донесени в дома на Йехова, свещеникът Хелкия+ намери книгата+ на закона на Йехова,+ дадена чрез Моисей.+ 15 И Хелкия каза на секретаря Сафан:+ „Намерих книгата на закона в дома на Йехова.“ И Хелкия даде книгата на Сафан. 16 Тогава Сафан занесе книгата на царя и му извести: „Твоите служители вършат всичко, което им е поверено. 17 Събират парите, донесени в дома на Йехова, и ги предават в ръцете на онези, които надзирават работата, и в ръцете на работниците.“+ 18 И секретарят Сафан каза още на царя: „Свещеникът Хелкия ми даде+ една книга.“+ И Сафан започна да чете от нея пред царя.+

19 И като чу думите на закона, царят раздра дрехите си.+ 20 После заповяда на Хелкия,+ на Ахикам,+ синът на Сафан, на Авдон, синът на Михей, на секретаря+ Сафан+ и на царския служител Асаия:+ 21 „Отидете и попитайте+ Йехова за мене+ и за онези, които останаха в Израил и в Юда. Попитайте го относно думите в тази книга,+ която беше намерена, защото е голяма яростта на Йехова,+ която ще се излее върху нас, заради това че нашите прадеди не спазваха словото на Йехова и не постъпваха според всичко, което е записано в тази книга.“+

22 Тогава Хелкия заедно с хората, определени от царя, отиде при пророчицата+ Олда,+ жената на Салум, който пазеше дрехите+ и беше син на Текуя, синът на Арас. Тя живееше в Йерусалим, в новата част на града*. Като ѝ казаха за какво са дошли, 23 тя отвърна:

„Това казва Йехова, Богът на Израил: ‘Кажете на човека, който ви изпрати при мене: 24 „Това казва Йехова: ‘Ето, ще нанеса бедствие+ върху това място и върху жителите му,+ както и всички проклятия,+ записани в книгата, от която четоха пред царя на Юда,+ 25 защото те ме изоставиха+ и принасяха жертвен дим на други богове,+ за да ме оскърбяват+ с всички дела на ръцете си.+ Затова моята ярост+ ще се излее върху това място и няма да бъде угасена.’“+ 26 И на царя на Юда, който ви изпраща да питате Йехова, предайте: „Това казва Йехова, Богът на Израил,+ относно думите,+ които си чул: 27 ‘Понеже сърцето+ ти се оказа меко и ти се смири+ пред Бога, щом чу какво е казал относно това място и относно жителите му, и се смири пред мене,+ раздра+ дрехите си и плака пред мене, затова аз те послушах+ — казва Йехова. — 28 Ето, ще те прибера при прадедите ти и с мир ще бъдеш положен в гроба си.+ Очите ти няма да видят цялото това бедствие,+ което ще нанеса върху това място и жителите му.’“’“+

И предадоха на царя този отговор. 29 Тогава царят изпрати хора да съберат всички старейшини на Юда и на Йерусалим.+ 30 И царят отиде в дома на Йехова+ и с него всички юдеи и жителите на Йерусалим, както и свещениците+ и левитите, целият народ, от малък до голям. И той започна да чете+ пред тях всички думи от книгата на договора, която беше намерена в дома на Йехова.+ 31 И като стоеше на мястото си,+ царят сключи договор+ пред Йехова, че ще следва Йехова и ще спазва неговите заповеди,+ свидетелства*+ и наредби+ с цялото си сърце+ и с цялата си душа,+ като изпълнява+ думите на договора, записани в тази книга.+ 32 После каза на всички, които се намираха в Йерусалим и във Вениамин, да се присъединят към този договор. И жителите на Йерусалим започнаха да постъпват съгласно договора на Бога, Богът на техните прадеди.+ 33 След това Йосия премахна всички отвратителни+ неща от цялата земя на синовете на Израил+ и заповяда на всички, които бяха в Израил, да служат на Йехова, техният Бог. И през всичките му дни те не отстъпиха от Йехова, Богът на техните прадеди.+

35 След това Йосия+ подготви в Йерусалим честването на Пасха+ за Йехова. И на четиринайсетия+ ден от първия+ месец заклаха пасхалната жертва.+ 2 И той постави свещениците да изпълняват своите задължения+ и ги насърчи+ да служат в дома на Йехова.+ 3 На левитите, учителите+ на целия Израил, които бяха осветени за Йехова, той каза: „Поставете светия+ ковчег в дома,+ който построи израилският цар Соломон, синът на Давид. Той няма да бъде повече товар за вашите рамене.+ Служете+ сега на своя Бог, Йехова, и на неговия народ Израил. 4 Подгответе се според своите родове,+ според своите отряди,+ както е записал+ израилският цар Давид и както е записал+ неговият син Соломон. 5 Застанете+ на святото място според отрядите, според родовете*+ на левитите,+ за да служите на своите братя, на този народ, който също идва според родовете си. 6 После заколете пасхалната жертва,+ осветете се+ и направете приготовления за братята си, за да изпълните словото на Йехова, дадено чрез Моисей.“+

7 Тогава Йосия подари на народа трийсет хиляди мъжки агнета и мъжки ярета от стадата — всичко това за пасхалните жертви за всички, които бяха там, а също и три хиляди говеда.+ Всичко това беше от имота на царя.+ 8 И неговите князе+ доброволно дадоха дарове на народа,+ на свещениците и на левитите. Хелкия,+ Захария и Ехиил, управители в дома на истинския Бог, дадоха на свещениците две хиляди и шестстотин агнета и ярета за пасхалните жертви, както и триста говеда. 9 Хонания и братята му Семаия и Натанаил, както и Асавия, Еиил и Йозавад — предводители на левитите, подариха на левитите пет хиляди агнета и ярета за пасхалните жертви, и още петстотин говеда.

10 И всичко беше подготвено за службата.+ Свещениците стояха+ по местата си+ и левитите — според отрядите си,+ както заповяда царят.+ 11 И започнаха да колят пасхалните жертви.+ Свещениците+ поръсваха+ олтара с кръвта, която вземаха от ръцете на левитите, а те одираха животните.+ 12 Освен това подготвиха приносите за изгаряне, за да ги дадат на синовете на народа според техните отряди+ и родове,+ така че да принесат жертва+ на Йехова, както е записано в книгата на Моисей.+ Така направиха и с говедата. 13 И според обичая приготвиха+ пасхалната жертва+ на огън. А осветените неща приготвяха+ в котли, гърнета и празнични съдове и след това бързо ги носеха на целия народ.+ 14 После приготвиха пасхалната жертва за себе си и за свещениците,+ понеже свещениците, синовете на Аарон, бяха заети с принасянето на приносите за изгаряне+ заедно с тлъстината+ чак до през нощта, така че левитите приготвиха+ пасхалната жертва за себе си и за свещениците, синовете на Аарон.

15 Певците,+ синовете на Асаф,+ бяха по местата си, както бяха заповядали Давид,+ Асаф,+ Еман+ и Йедутун,+ царският предсказател.+ Вратарите+ стояха при всяка порта+ и нямаше нужда да прекъсват службата си, защото техните братя, левитите, приготвиха+ всичко за тях. 16 Така в този ден беше подготвено всичко за службата на Йехова, за честването на Пасхата+ и за принасянето на приносите за изгаряне върху олтара на Йехова, съгласно заповедта на цар Йосия.+

17 Тогава синовете на Израил, които бяха там, честваха Пасхата,+ както и Празника на безквасните питки седем дни.+ 18 Такава Пасха не беше чествана в Израил от дните на пророк Самуил.+ Нито един от царете+ на Израил не беше чествал Пасхата така, както я честваха Йосия, свещениците, левитите и всички синове на Юда и на Израил, които бяха там, както и жителите на Йерусалим. 19 Тази Пасха беше празнувана в осемнайсетата година от царуването на Йосия.+

20 След всички тези събития и след като Йосия възстанови храма, египетският+ цар Нехао+ тръгна към Кархемиш+ при Ефрат, за да воюва там. И Йосия+ излезе против него.+ 21 Тогава той изпрати пратеници при него, за да му кажат: „Защо си излязъл против мене, царю на Юда? Не идвам днес срещу тебе, но войната ми е срещу друг народ, за който Бог ми каза да го обезпокоя. По–добре се оттегли заради Бога, който е с мене, така че да не те погуби.“+ 22 Йосия обаче не отвърна лицето си от него,+ а се преоблече+ и отиде да воюва против него. И не послуша думите на Нехао,+ които бяха от Божията уста, и дойде да воюва в долината Магедон.+

23 Но стрелците+ улучиха цар Йосия и той каза на служителите си: „Помогнете ми да сляза, защото съм много тежко ранен.“+ 24 И служителите му го свалиха от колесницата и с втората му бойна колесница го закараха в Йерусалим.+ Така той умря+ и беше погребан в гробниците на прадедите си.+ И всички в Юда и Йерусалим жалееха+ за Йосия. 25 И Йеремия+ оплака Йосия с песен.+ И всички певци и певици+ до ден днешен споменават Йосия в своите жалейни песни. Това стана обичай в Израил и тези песни са записани сред жалейните песни.+

26 А останалите дела+ на Йосия и как той проявяваше милост*+ според записаното в закона+ на Йехова, 27 всички негови дела, както първите, така и последните,+ ето, всичко това е записано в Книгата+ на израилските и юдейските царе.

36 После народът на земята взе Йоахаз,+ синът на Йосия, и го постави за цар в Йерусалим вместо баща му.+ 2 Йоахаз беше на двайсет и три години, когато стана цар, и царува в Йерусалим три месеца.+ 3 Но египетският цар го отстрани от властта му в Йерусалим+ и наложи върху земята данък от сто таланта сребро+ и един талант злато. 4 Освен това египетският цар+ направи брат му Елиаким+ цар над Юда и Йерусалим и промени името му на Йоаким. А Йоахаз, неговият брат, Нехао+ отведе в Египет.+

5 Йоаким+ беше на двайсет и пет години, когато стана цар, и царува в Йерусалим единайсет години.+ Той вършеше зло в очите на Йехова, неговият Бог.+ 6 Против него дойде Навуходоносор,+ царят на Вавилон,+ за да го окове в двойни медни окови и да го отведе във Вавилон.+ 7 И Навуходоносор+ отнесе във Вавилон част от принадлежностите+ на дома на Йехова и ги постави в своя дворец във Вавилон.+ 8 А останалите дела+ на Йоаким и отвратителните+ неща, които той извърши, както и сведенията против него, ето, всичко това е записано в Книгата+ на израилските и юдейските царе. И вместо него започна да царува неговият син Йоахин.+

9 Йоахин+ беше на осемнайсет години, когато стана цар, и царува в Йерусалим три месеца+ и десет дни. Той вършеше зло в очите на Йехова.+ 10 В началото на следващата година+ цар Навуходоносор изпрати своите служители+ да го доведат във Вавилон+ и да вземат скъпоценностите от дома на Йехова.+ А за цар над Юда и Йерусалим постави Седекия,+ братът на баща му.+

11 Седекия+ беше на двайсет и една години, когато стана цар, и царува в Йерусалим единайсет години.+ 12 Той вършеше зло+ в очите на Йехова, неговият Бог. И не се смири+ пред пророк+ Йеремия,+ който му говореше по заповед на Йехова. 13 Той дори въстана+ срещу цар Навуходоносор, който го беше задължил с клетва пред Бога.+ И беше непокорен*+ и коравосърдечен,+ така че не се върна при Йехова, Богът на Израил. 14 И също всички предводители на свещениците+ и народът проявиха отявлена невярност, постъпвайки според отвратителните+ обичаи на другите народи, и така оскверниха дома на Йехова, който той беше осветил в Йерусалим.+

15 Йехова, Богът на прадедите им, непрестанно ги предупреждаваше чрез своите пратеници,+ които изпращаше при тях, защото му беше жал за неговия народ+ и за неговото обиталище.+ 16 Но те постоянно се присмиваха+ на пратениците на истинския Бог, презираха неговите думи+ и се подиграваха+ на пророците му, докато яростта+ на Йехова не пламна против народа му, та нямаше изцеление.+

17 И той доведе против тях халдейския+ цар, който уби с меч+ техните младежи в светилището им+ и не пожали нито младеж, нито девойка, нито старец, нито немощен.+ Бог предаде всичко в ръцете му. 18 Всички принадлежности+ от дома на истинския Бог, големи+ и малки, съкровищата+ от дома на Йехова и съкровищата на царя+ и на князете му — всичко това беше отнесено във Вавилон. 19 И той опожари дома на истинския Бог+ и събори стените+ на Йерусалим. И изгори с огън всичките му укрепени кули и всичките му скъпоценности.+ Така всичко беше унищожено.+ 20 А онези, които се избавиха от меча, той отведе в плен във Вавилон.+ И те бяха негови слуги+ и слуги на синовете му, докато не започна да владее царството на Персия.+ 21 Това стана, за да се изпълни словото на Йехова, изречено чрез Йеремия,+ докато земята не си възвърна своите съботи*.+ През всичките дни, когато беше пуста, земята спазваше съботата, докато не изминаха седемдесет години.+

22 В първата година от царуването на персийския+ цар Кир,+ за да се изпълни словото на Йехова,+ изречено чрез Йеремия,+ Йехова подбуди духа+ на персийския цар Кир и той заповяда по цялото му царство да бъде известено и устно, и писмено,+ следното: 23 „Това казва Кир, царят на Персия:+ ‘Йехова, Богът на небесата, ми даде всички царства на земята+ и ми нареди да му построя дом в Йерусалим, който е в Юда.+ Който измежду вас е от неговия народ,+ нека Йехова, неговият Бог, бъде с него.+ И нека отиде там!’“+

[Бележки под линия]