14 Изразите „Стар завет“ и „Нов завет“
2 Коринтяни 3:14 — на гръцки: ἐπὶ τῇ ἀναγνώσει τῆς παλαιᾶς διαθήκης („епѝ ти анагно̀си тис палеа̀с диатѝкис“), на латински: in lectione veteris testamenti („ин лекцио̀не вѐтерис тестамѐнти“)
1611 г. “in the reading of the old „Превод на крал Джеймс“
testament” (King James Version).
(„при прочитането на
стария завет“)
1808 г. “at the reading of the old „Новият договор, обикновено наричан
covenant” Новият завет: превод от гръцки“
(„при прочитането на (The New Covenant Commonly Called
стария договор“) the New Testament: Translated From
the Greek) от Чарлз Томсън,
Филаделфия.
1869 г. “when the old covenant is „Новият завет: преведен от гръцкия
read” текст на Тишендорф“ (The New
Testament: („когато се чете от
стария договор“)
Translated From the Greek Text of
Tischendorf) от Джордж Р. Нойс,
Бостън.
1950 г. “at the reading of the old „Превод на новия свят на
covenant” Християнските гръцки писания“,
(„при прочитането на Бруклин.
стария договор“)
1972 г. “when the lesson is read „Нова английска Библия“
from the old covenant” (The New English Bible), Оксфорд и
(„когато урокът е Кембридж.
прочетен от стария
договор“)
1993 г. „при чтении закона“ „Съвременен превод“
(„при четенето на („Современный перевод“),
закона“) Световен център за превод на
Библията, Москва.
Днес е общоприето тази част от Библията, която е написана на еврейски и арамейски, да се нарича „Стар завет“. Това идва от превода на 2Ко 3:14 в латинската „Вулгата“ и в „Превод на крал Джеймс“. Християнските гръцки писания обикновено биват наричани „Нов завет“. Трябва да се отбележи, че във 2Ко 3:14 думата „диатѝкис“ означава „договор“, както и на другите 32 места, където се среща в гръцкия текст.
Относно значението на латинската дума testamentum („тестамѐнтум“; родителен падеж: testamenti [„тестамѐнти“]) в своя труд „Есе върху гръцкия език на Библията“ (Essays in Biblical Greek), Оксфорд, 1889 г., стр. 48, Едуин Хач казва, че „поради невежество относно филологията на по–късния и народния латински, преди се предполагало, че ‘тестаментум’, с която е предавана думата [‘диатѝки’], както в ранните латински преводи, така и във „Вулгата“, означавала ‘завет’ или ‘завещание’, докато всъщност тя означавала още, ако не и най–вече, ‘договор’“. Подобно на това в „Коментар върху Библията, направен за английските читатели от различни писатели“ (A Bible Commentary for English Readers by Various Writers), с редактор Чарлз Еликот, Ню Йорк, т. VIII стр. 309, У. Ф. Моултън писал, че „в стария латински превод на Писанието думата [‘диатѝки’] била най–често предавана като ‘тестаментум’. Но тъй като тази дума често е използвана на места, където е немислимо да има значението на ‘завет, завещание’ (например в Пс. lxxxiii 5, където никой не би предположил, че псалмистът казва, че враговете на Бога ‘правят завет срещу Него’), тогава е ясно, че латинската дума ‘тестамѐнтум’ била използвана с разширено значение, в съответствие с широкото приложение на гръцката дума“.
Като се има предвид гореспоменатото, изразът „стар завет“ във 2Ко 3:14 според „Превод на крал Джеймс“ е неточен. Много съвременни преводи правилно предават този израз на това място като „стар договор“. Апостол Павел не говори тук за еврейските и арамейските писания като цяло. Също няма предвид, че вдъхновените християнски писания представляват „нов завет (договор)“. Апостолът говори за стария договор на Закона, който бил записан от Моисей в Петокнижието и представлява само една част от предхристиянските писания. Затова той казва в следващия стих — „когато те четат от писанията на Моисей“.
Така че няма сериозни основания Еврейско–арамейските писания да бъдат наричани „Стар завет“, а Християнските гръцки писания да бъдат наричани „Нов завет“. Самият Исус Христос говорел за сбирката от свещените писания като за „Писанието“. (Мт 21:42; Мр 14:49; Йоа 5:39) Апостол Павел ги наричал с изразите „свещеното Писание“, „Писанието“ и „свещените писания“. (Ри 1:2; 15:4; 2Ти 3:15) В хармония с вдъхновените думи от Ри 1:2 „Превод на новия свят“ съдържа в заглавието си израза „Свещеното писание“.