1 Царе
3 А в ония дни, когато детето Самуил слугуваше Господу пред Илий, слово от Господа беше рядкост и нямаше явно видение.
2 И в онова време, когато Илий лежеше на мястото си, а очите му бяха почнали да отслабват, та не можеше да вижда,
3 и Божият светилник не беше още изгаснал в Господния храм, гдето беше Божият ковчег, и Самуил си беше легнал,
4 Господ повика Самуила; и той рече: Ето ме.
5 И завтече се при Илий, та рече: Ето ме, защо ме повика? А той рече: Не съм те повикал; върни се, та си легни. И той отиде и си легна.
6 А Господ извика още втори път: Самуиле! И Самуил стана, та отиде при Илий и рече: Ето ме, защо ме повика? А той отговори: Не съм те викал, чадо мое; върни се, та си легни.
7 Самуил не познаваше още Господа; и слово от Господа не беше му се откривало.
8 И Господ повика Самуила още трети път. И той стана, та отиде при Илий и рече: Ето ме, защото ме повика. Тогава Илий разбра, че Господ е повикал детето.
9 Затова Илий каза на Самуила: Иди, та си легни; и ако те повика, кажи: Говори, Господи, защото слугата Ти слуша. И тъй, Самуил отиде, та си легна на мястото си.
10 И Господ дойде, та застана и извика както по–напред: Самуиле! Самуиле! Тогава Самуил каза: Говорѝ, защото слугата Ти слуша.
11 Тогава Господ каза на Самуила: Ето, Аз ще извърша в Израиля едно такова дело, щото на всеки, който го чуе, ще му писнат двете уши.
12 В оня ден ще извърша против Илий всичко, що говорих за дома му; ще почна и ще свърша.
13 Защото му известих, че ще съдя дома му довека поради беззаконието, което той знае; понеже синовете му навлякоха проклетия на себе си, а той не ги възпря.
14 Затова се заклех за Илиевия дом, че беззаконието на Илиевия дом няма да се очисти довека с жертва, нито с принос.
15 И Самуил лежа до утринта; после отвори вратата на Господния дом. Но Самуил се боеше да каже видението на Илий.
16 А Илий повика Самуила, казвайки: Самуиле! Чадо мое! А той рече: Ето ме.
17 И каза: Какво слово ти говори Господ? Не крий го, моля, от мене. Така да ти направи Бог, да! и повече да притури, ако скриеш от мене някоя от всичките думи, които ти е говорил.
18 Тогава Самуил му каза всичко и не скри нищо от него. И рече Илий: Господ е; нека стори каквото Му е угодно.
19 И Самуил растеше; и Господ бе с него и не оставаше да падне на земята ни една от неговите думи.
20 И целият Израил, от Дан до Вир–савее, позна, че Самуил беше потвърден за Господен пророк.
21 И Господ пак се явяваше в Сило; защото Господ се откриваше на Самуила в Сило чрез словеса от Господа. И Самуиловите думи се разнасяха по целия Израил.