1 Царе

21 Тогава Давид дойде в Ноб при свещеника Ахимелех; и Ахимелех посрещна Давида с трепет, като му каза: Защо си сам и няма никой с тебе?

2 И Давид рече на свещеника Ахимелех: Царят ми възложи една работа и каза ми: Никой да не знае за тая работа, по която те изпращам, нито каквото съм ти заповядал; и определих на момците еди–кое и еди–кое място.

3 А сега що имаш на ръка? Дай в ръката ми пет хляба, или каквото се намира.

4 И свещеникът отговори на Давида, казвайки: Нямам на ръка ни един обикновен хляб; но има осветени хлябове — ако момците са се въздържали поне от жени.

5 И Давид отговори на свещеника, като му каза: Наистина жените са били далеч от нас около тия три дена откак тръгнах; и съдовете на момците са чисти; и хлябът е някак си общ, още повече понеже друг хляб се освещава днес в съда.

6 И тъй свещеникът му даде осветените хлябове; защото нямаше там друг хляб освен присъствените хлябове, които бяха дигнали отпред Господа, за да положат топли хлябове в деня, когато се дигнаха другите.

7 А същия ден имаше там, задържан пред Господа, един от Сауловите слуги на име Доик, едомец, началник на Сауловите овчари.

8 Давид още каза на Ахимелеха: А нямаш ли тук на ръка някое копие или меч? Защото не взех в ръката си ни меча си, ни оръжията си, понеже царевата работа беше спешна.

9 И рече свещеникът: Мечът на филистимеца Голиат, когото ти уби в долината Ила, ето, обвит е в кърпа зад ефода; ако искаш да го вземеш, вземи го, защото тук няма друг освен него. И рече Давид: Няма друг като него, дай ми го.

10 Така в оня ден Давид стана, та побягна от Саула, и отиде при гетския цар Анхус.

11 А слугите на Анхуса му казаха: Тоя Давид не е ли цар на земята? Не е ли той, за когото пееха ответно в хороигранията, като казваха: Саул порази хилядите си, а Давид десетките си хиляди?

12 И Давид като пазеше тия думи в сърцето си, много се уплаши от гетския цар Анхус.

13 Затова измени поведението си пред тях, като се престори на луд в ръцете им, и драскаше по вратите на портата, и оставяше лигите си да текат по брадата му.

14 Тогава Анхус каза на слугите си: Ето, виждате, че тоя човек е луд; тогава защо го доведохте при мене?

15 Малко ли са моите луди, та сте довели тогова да прави лудории пред мене? Ще влезе ли той в дома ми?