1 Царе

10 Тогава Самуил взе съда с миро, та го изля на главата му, целуна го и каза: Не помаза ли те Господ за княз над наследството Си?

2 Като си заминеш днес от мене, ще намериш двама човека близо при Рахилиния гроб, във Вениаминовата земя у Селса; и те ще ти рекат: Намериха се ослиците, които ти отиде да търсиш; и ето, баща ти престана да се грижи за ослиците, та много скърби за вас, като казва: Какво да правя за сина си?

3 И като идеш по–нататък, оттам ще дойдеш до дъба на Тавор, и там ще те посрещнат трима човека, които отиват към Бога във Ветил, от които един носи три ярета, а друг носи три хляба, а друг носи мях с вино;

4 и те ще те поздравят и ще ти дадат два хляба, които да приемеш от ръцете им.

5 После ще стигнеш до Божия хълм, гдето е филистимският гарнизон; и като стигнеш там, в града, ще срещнеш дружина пророци, слизащи от високото място, предшествувани от псалтир, тъпанче, свирка и китара, и те пророкуващи.

6 Тогава ще дойде Господният Дух върху тебе, та ще пророкуваш заедно с тях, и ще се промениш в друг човек.

7 А когато тия знамения дойдат на тебе, прави каквото случаят позволява; защото Бог е с тебе.

8 После слез ти пред мене в Галгал; и ето, аз ще сляза при тебе, за да принеса всеизгаряния и да пожертвувам примирителни жертви; чакай седем дена, докато дойда при тебе и ти кажа що да сториш.

9 И когато обърна гърба си да си замине от Самуила, Бог му даде друго сърце; и всички ония знамения се сбъднаха в същия ден.

10 Като дойдоха там на хълма, ето, дружина пророци го посрещнаха; и Божият Дух дойде със сила върху него, и той пророкува между тях.

11 И като видяха всички, които го познаваха по–напред, че ето, пророкуваше между пророците, тогава людете казваха едни на други: Що е станало на Кисовия син? И Саул ли е между пророците?

12 А един от ония, които бяха от там, проговори, казвайки: Но кой е техният баща? От това стана поговорка: И Саул ли е между пророците?

13 И като свърши пророкуването си, дойде на високото място.

14 И стриката на Саула рече на него и на слугата му: Къде ходихте? И той каза: Да търсим ослите; и когато видяхме, че ги няма, отидохме при Самуила.

15 И Сауловият стрика рече: Я ми кажи що ви рече Самуил.

16 И Саул рече на стрика си: Каза ни положително, че ослиците се намериха. Но не му яви това, което Самуил беше казал за царството.

17 След това Самуил събра людете при Господа в Масфа

18 и рече на израилтяните: Така говори Господ, Израилевият Бог: Аз изведох Израиля из Египет и ви избавих от ръката на египтяните и от ръката на всичките царства, които ви притесняваха.

19 А вие днес отхвърлихте вашия Бог, Който сам ви избавя от всичките ви бедствия и скърби, и рекохте Му: Непременно да поставиш цар над нас. Сега, прочее, застанете пред Господа според племената си и според хилядите си.

20 И когато Самуил накара да се приближат всичките Израилеви племена, хвана се с жребий Вениаминовото племе.

21 И като накара да се приближи Вениаминовото племе според семействата си, хвана се семейството на Матри; и хвана се Кисовият син Саул, но като го потърсиха, той не се намери.

22 Затова, допитаха се пак до Господа: Човекът дошъл ли е вече тук? И Господ отговори: Ето, той се е скрил между вещите.

23 Тогава се завтекоха, та го взеха оттам; и като застана между людете, беше по–висок от всичките люде от рамената си и нагоре.

24 Тогава Самуил каза на всичките люде: Виждате ли онзи, когото Господ избра, че няма подобен на него между всичките люде? И всичките люде извикаха, казвайки: Да живее царят!

25 После Самуил съобщи на людете как ще се реди царството, и като го написа в книга, положи я пред Господа. Тогава Самуил разпусна всичките люде, всеки у дома му.

26 Също и Самуил отиде у дома си в Гавая, и с него отиде един полк силни мъже, до чиито сърца Бог беше се докоснал.

27 Но някои лоши човеци рекоха: Как ще ни избави той? И презираха го, и не му принасяха дарове; а той се правеше на глух.