1 Царе
1 Книга на Царете
1 Имаше един човек от Раматаим–софим, от Ефремовата хълмиста земя, на име Елкана, син Ероамов, син Елиуев, син Тоуев, син на Суфа, ефратец.
2 Той имаше две жени; името на едната бе Анна, а името на другата Фенина. И Фенина имаше деца, а Анна нямаше деца.
3 Тоя човек отиваше от града си всяка година, за да се поклони и да принесе жертва на Господа на Силите в Сило, гдето двамата Илиеви синове, Офний и Финеес, бяха свещеници пред Господа.
4 И една година, когато настъпи денят, в който Елкана принесе жертва, той даде дялове на жена си Фенина; на всичките ѝ синове, и на дъщерите ѝ;
5 а на Анна даде двоен дял, защото обичаше Анна. Но Господ беше заключил утробата ѝ.
6 А съперницата ѝ я дразнеше много, за да я направи да тъжи, загдето Господ беше затворил утробата ѝ.
7 Така ставаше всяка година; колкото пъти отиваше в Господния дом, така Фенина я дразнеше; а тя плачеше и не ядеше.
8 Но мъжът ѝ Елкана ѝ каза: Анно, защо плачеш? Защо не ядеш? И защо е нажалено сърцето ти? Не съм ли ти аз по–желателен от десет сина?
9 А като ядоха в Сило и като пиха, Анна стана. А свещеникът Илий седеше на стол близо при стълба на вратата при Господния храм.
10 Тя прочее, преогорчена в духа си, се молеше Господу и плачеше твърде много.
11 И направи обрек, казвайки: Господи на Силите, ако наистина погледнеш благосклонно към скръбта на слугинята Си, и ме спомниш, и не забравиш слугинята Си, но дадеш на слугинята Си мъжко дете, то ще го дам Господу за през всичките дни на живота му, и бръснач няма да мине през главата му.
12 А като продължаваше да се моли пред Господа, Илий забелязваше устата ѝ.
13 Защото Анна говореше в сърцето си; само устните ѝ мърдаха, а гласът ѝ не се чуваше; затова на Илий се стори, че беше пияна.
14 Затуй Илий ѝ рече: Докога ще си пияна? Остави се от това твое вино.
15 А Анна в отговор рече: Не, господарю мой, аз съм жена преоскърбена в духа си; нито вино, нито спиртно питие съм пила, но излях душата си пред Господа.
16 Не считай слугинята си за лоша жена; защото от голямото си оплакване, от скръбта си съм говорила досега.
17 Тогава Илий в отговор рече: Иди с мир; и Израилевият Бог нека изпълни прошението, което си отправила към Него.
18 И тя рече: Дано слугинята ти придобие благословението ти. Тогава жената отиде по пътя си и яде, и лицето ѝ не беше вече скръбно.
19 И като станаха рано сутринта, та се поклониха пред Господа, върнаха се, та отидоха в дома си у Рама. И Елкана позна жена си Анна, и Господ я спомни.
20 И когато се изпълни времето, откак Анна зачна, роди син; и нарече го Самуил; защото каза: От Господа го изпросих.
21 И Елкана с целия си дом отиде, за да принесе Господу годишната жертва и обрека си.
22 Но Анна не отиде, защото рече на мъжа си: Не ща да отида, докато не се отбие детето; тогава ще го занеса, за да се яви пред Господа и да живее там завинаги.
23 И мъжът ѝ Елкана ѝ рече: Стори каквото ти се вижда за добро; седи, докато го отбиеш; само Господ да утвърди словото Си! И тъй, жената седеше и доеше сина си, докато го отби.
24 И когато го отби, заведе го със себе си, заедно с един тригодишен юнец, и с една ефа брашно, и с един мях вино, и донесе го в Господния дом в Сило. А детето беше малко.
25 И като заклаха юнеца, донесоха детето при Илий.
26 И Анна рече: О, господарю мой, заклевам се в живота на душата ти, господарю мой, аз съм жената, която бе застанала тук близо при тебе, та се молеше Господу.
27 За това дете се молех; и Господ ми изпълни прошението, което отправих към Него.
28 Затова и аз го дадох на Господа; през всичките дни на живота си ще бъде посветен на Господа. И той се поклони там на Господа.