Исус Навиев

9 А когато чуха това всичките царе оттатък Йордан, в хълмистите места и в полетата, и във всичките крайбрежия на голямото море до срещу Ливан, сиреч хетейците, аморейците, ханаанците, ферезейците, евейците и евусейците,

2 събраха се единодушно да се бият с Исуса и Израиля.

3 А жителите на Гаваон, като чуха що бе сторил Исус на Йерихон и на Гай,

4 постъпиха хитро, като отидоха, та се престориха на посланици и взеха стари вретища, та ги туриха на ослите си, и стари и раздрани и вързани мехове за вино,

5 и стари и кърпени обуща на нозете си, и стари дрехи на себе си, и всичкият хляб, който си доставиха за храна, беше сух и плесенясал.

6 Те дойдоха при Исуса в стана в Галгал, та рекоха нему и на Израилевите мъже: От далечна страна сме дошли; сега, прочее, направете договор с нас.

7 Но Израилевите мъже рекоха на евейците: Да не би вие да живеете всред нас; и как ще направим договор с вас?

8 А те казаха на Исуса: Твои слуги сме. И Исус им рече: Кои сте? И от где идете?

9 А те му казаха: От много далечна земя дойдоха слугите ви поради името на Йехова, твоя Бог; защото чухме славата Му и всичко, що извършил в Египет,

10 и всичко, що сторил на двамата аморейски царе, които бяха оттатък Йордан, на есевонския цар Сион и на васанския цар Ог, който живееше в Астарот.

11 Затова ни говориха старейшините ни и всичките жители на нашата земя, казвайки: Вземете в ръката си храна за из пътя, та идете да ги посрещнете, и речете им: Ваши слуги сме; и тъй, сега направете договор с нас.

12 Този наш хляб беше топъл, когато си го доставихме от къщите си за храна в деня, когато излязохме, за да дойдем при вас; а ето, сега е сух и плесенясал.

13 Тия мехове за вино бяха нови, като ги напълнихме, а ето, съдрани са; и тия наши дрехи и обущата ни овехтяха от много дългия ни път.

14 Тогава израилтяните приеха мъжете по причина на храната им; а до Господа не се допитаха.

15 Исус сключи мир с тях, и свърза договор с тях, че ще се опази животът им; и началниците на обществото им се заклеха.

16 А три дена след като свързаха договор с тях чуха, че им били съседи и че живеели между тях;

17 и като пътуваха израилтяните, пристигнаха в градовете им на третия ден. А градовете им бяха Гаваон, Хефира, Вирот и Кириатиарим.

18 Но израилтяните не ги поразиха, защото началниците на обществото бяха им се заклели в Господа, Израилевия Бог. А цялото общество роптаеше против началниците.

19 Всичките началници, обаче, рекоха на цялото общество: Ние им се заклехме в Господа, Израилевия Бог; и тъй, сега не можем да се допрем до тях.

20 Ето какво ще сторим с тях: ще запазим живота им, за да не бъде Божият гняв на нас поради клетвата, с която им се заклехме.

21 Началниците им казаха още: Нека останат живи; но да бъдат дървосечци и водоносци на цялото общество — според както началниците бяха им говорили.

22 Тогава Исус ги свика, та им говорѝ, казвайки: Защо ни излъгахте, като рекохте: Много далеч сме от вас, когато вие сте живеели между нас?

23 Сега, прочее, проклети сте; и никога няма да липсват от вас слуги, които да бъдат и дървосечци, и водоносци за дома на моя Бог.

24 А те в отговор на Исуса казаха: Понеже слугите бяха добре предизвестени за онова, което Йехова, твоят Бог, заповядал на слугата Си Моисея, да ви даде цялата земя, и да изтреби отпред вас всичките жители на земята, затова много се уплашихме от вас за живота си и сторихме това нещо.

25 Сега, ето, в ръцете ти сме; каквото ти се вижда добро и право да ни сториш, сторѝ.

26 Той, прочее, стори с тях така, и ги избави от ръката на израилтяните, та не ги убиха.

27 И в същия ден Исус ги направи дървосечци и водоносци на обществото и на олтара на Господа в мястото, което Той би избрал, както са и до днес.