Исус Навиев

2 Тогава Исус, Навиевият син, изпрати от Ситим двама мъже да съгледат тайно, и каза: Идете, разгледайте земята и Йерихон. И те отидоха, и като влязоха в къщата на една блудница на име Раав, престояха там.

2 Но известиха на йерихонския цар, казвайки: Ето, нощес дойдоха тук мъже от израилтяните, за да съгледат земята.

3 И тъй, йерихонският цар прати до Раав да кажат: Изведи мъжете, които дойдоха при тебе и които влязоха в къщата ти; защото са дошли да съгледат цялата земя.

4 Но жената взе двамата мъже, та ги скри; и рече: Наистина мъжете дойдоха при мене, но не знаех от где бяха;

5 и когато щяха да се затворят портите, на мръкване, мъжете излязоха. Не зная къде отидоха мъжете; тичайте скоро след тях и ще ги стигнете.

6 Но тя ги беше качила на къщния покрив и бе ги скрила в ленените гръсти, които беше наредила на къщния покрив.

7 И изпратените мъже ги гониха по пътя, който отива за Йордан, гониха ги до бродовете; и щом тръгнаха ония, които ги подгониха, затвориха портата.

8 А преди те да си легнат, тя се качи при тях на къщния покрив

9 и рече на мъжете: Зная, че Господ ви даде тая земя, и страх от вас ни нападна, и всичките жители на тая земя се стопиха пред вас;

10 понеже чухме как Господ пресуши водата на Червеното море пред вас, когато излязохте из Египет, и какво направихте на двамата аморейски царе, които бяха оттатък Йордан, — на Сиона и на Ога, които изтребихте.

11 Като чухме, сърцата ни се стопиха, и в никого не остана вече душа поради вас; защото Господ, вашият Бог, Той е Бог на небето горе и на земята долу.

12 И сега, моля, закълнете ми се в Господа, че както аз показах милост към вас, ще покажете и вие милост към бащиния ми дом; и дайте ми знак за уверение,

13 че ще запазите живота на баща ми, на майка ми, на братята ми и на сестрите ми, и всичко, що имат, и че ще избавите живота ни от смърт.

14 Мъжете ѝ рекоха: Вместо вас ние сме готови да умрем, ако само не издадете тая наша работа; и когато Господ ни предаде земята, ще ти покажем милост и вярност.

15 Тогава тя ги спусна с въже през прозореца; защото къщата ѝ беше на градската стена, и на стената живееше.

16 И рече им: Идете в гората, за да не ви срещнат гонителите, и крийте се там три дена, догде се върнат гонителите; и после си идете по пътя.

17 И мъжете ѝ рекоха: Ето как ще бъдем свободни от тая клетва, с която ти ни направи да се закълнем:

18 ето, когато влезем в земята, да вържеш това въже от червена прежда на прозореца, през който ти ни спусна; а баща си и майка си, братята си и целия си бащин дом да събереш при себе си в къщи.

19 Всеки, който би излязъл из вратата на къщата ти, кръвта му ще бъде на главата му, а ние ще бъдем невинни; но на всеки, който остане с тебе в къщи, неговата кръв ще бъде на нашата глава, ако се издигне ръка против него.

20 Обаче, ако издадеш тая наша работа, тогава пак ще бъдем свободни от клетвата, с която ти ни направи да се закълнем.

21 А тя каза: Да бъде според както сте казали. И изпрати ги, та си отидоха; и тя върза червеното въже на прозореца.

22 И като тръгнаха, отидоха в гората, и там останаха три дена, догде се върнаха гонителите; а гонителите ги търсиха по целия път, но не ги намериха.

23 Тогава двамата мъже се върнаха и като слязоха от гората, преминаха и дойдоха при Исуса, Навиевия син; и казаха му всичко, що им се бе случило.

24 И рекоха на Исуса: Наистина Господ предаде в ръцете ни цялата земя; а при това всичките местни жители се стопиха пред нас.