1 Солунци

2 Защото сами вие знаете, братя, че нашият достъп при вас не беше напразно;

2 но, като бяхме от по–напред пострадали и бяхме опозорени във Филипи, както знаете, одързостихме се в нашия Бог да ви проповядваме Божието благовестие всред голяма борба.

3 Защото в нашето увещание не е имало самоизмама, нито нечисто подбуждение, нито е било с лукавщина;

4 но както сме били одобрени от Бога да ни се повери делото на благовестието, така говорим, не като да угаждаме на човеците, а на Бога, Който изпитва сърцата ни.

5 Защото, както знаете, никога не сме употребили ласкателни думи, или прикрито сребролюбие, Бог е свидетел;

6 нито сме търсили слава от човеци, било от вас или от други, ако и да сме могли да притежаваме власт като Христови апостоли,

7 но сме били нежни посред вас, както доилка, когато се грижи за чадата си.

8 Така, като имахме гореща любов към вас, беше ни драго да ви предадем не само Божието благовестие, но и своите души, защото ни бяхте станали мили.

9 Затова вие, братя, помните нашия труд и усилие, как работещи денем и нощем, за да не отеготим ни един от вас, проповядахме ви Божието благовестие.

10 Вие сте свидетели, и Бог, как свято, праведно и неукорно се обхождахме към вас, вярващите,

11 като знаете как увещавахме и утешавахме всеки един от вас, като баща чадата си,

12 и ви заръчахме да се обхождате достойно за Бога, Който ви призовава в Своето царство и слава.

13 И затуй и ние непрестанно благодарим на Бога загдето, като приехте чрез нас словото на Божието послание, приехте го не като човешко слово, а като Божие слово, каквото е наистина, което и действува между вас, вярващите.

14 Защото вие, братя, станахте подражатели на Божиите в Христа Исуса църкви, които са в Юдея, понеже вие пострадахте същото от своите си сънародници, както и те от юдеите;

15 които и Господа Исуса и пророците убиха, и нас прогониха, на Бога не угождават и на всичките човеци са противни,

16 като ни забраняват да говорим на езичниците, за да се спасят. Така те винаги допълнят мярката на греховете си; но безграничният гняв ги постигна.

17 А ние, братя, като осиротяхме от вас за малко време, колкото за телесно присъствие, а не по сърце, постарахме се още повече, с голямо желание, дано видим лицето ви.

18 Защото поискахме да дойдем при вас, поне аз, Павел, един–два пъти, но сатана ни попречи.

19 Понеже коя е нашата надежда, или радост, или венец, с който се хвалим? Не сте ли вие, пред нашия Господ Исус при Неговото пришествие?

20 Защото вие сте наша слава и радост.