2 Коринтяни
3 Пак ли започваме да се препоръчваме? Или имаме нужда, както някои, от препоръчителни писма до вас или от вас?
2 Вие сте нашето писмо, написано в сърцата ни, узнавано и прочитано от всичките човеци;
3 и явявате се, че сте Христово писмо, произлязло чрез нашето служение, написано, не с мастило, но с Духа на живия Бог, не на плочи от камък, но на плочи от плът — на сърцето.
4 Такава увереност имаме спрямо Бога чрез Христа.
5 Не че сме способни от само себе си да съдим за нещо като от нас си; но нашата способност е от Бога,
6 Който ни и направи способни като служители на един нов завет, — не на буквата, но на духа; защото буквата убива, а духът оживотворява.
7 Но, ако служението на онова, което докарва смърт, написано с букви, издълбани на камък, стана с такава слава, щото израилтяните не можеха да гледат Моисея в лице, поради блясъка на лицето му, който впрочем преминаваше,
8 как не ще бъде служението на духа с по–голяма слава?
9 Защото, ако служението на онова, което докарва осъждане, стана със слава, служението на онова, което докарва правда, го надминава много повече в слава.
10 И наистина, онова, което е било прославено, изгуби славата си в това отношение, поради славата, която превъзхожда.
11 Защото, ако това, което преминаваше, бе със слава, то много по–славно е трайното.
12 И тъй, като имаме такава надежда, говорим с голяма откровеност,
13 и не сме като Моисея, който туряше покривало на лицето си, за да не могат израилтяните да гледат изчезването на това, което преминаваше.
14 Но техните умове бяха заслепени; защото и до днес, когато прочитат Стария завет, същото покривало остава, като не им е открито, че тоя завет преминава в Христа.
15 А и до днес, при прочитането на Моисея, покривало лежи на сърцето им,
16 но когато Израил се обърне към Господа, покривалото ще се снеме.
17 А Господ е Духът; и гдето е Господният Дух, там е свобода,
18 а ние всички, с открито лице, като в огледало, гледайки Господната слава, се преобразяваме в същия образ, от слава в слава, както от Духа Господен.