1 Коринтяни

9 Не съм ли свободен? Не съм ли апостол? Не видях ли Исуса, нашия Господ? Не сте ли вие моето дело в Господа?

2 На други, ако не съм апостол, то поне на вас съм; защото в Господа вие сте печата на моето апостолство.

3 Ето моето оправдание пред тия, които изпитват поведението ми:

4 Нямаме ли право да ядем и да пием за сметка на църквите?

5 Нямаме ли право и ние, както другите апостоли, и братята на Господа, и Кифа, да водим жена от сестрите?

6 Или само аз и Варнава нямаме право да не работим за прехраната си?

7 Кой войник служи някога на свои разноски? Кой насажда лозе и не яде плода му? Или кой пасе стадо и не яде от млякото на стадото?

8 По човешки ли говоря това? Или не казва същото и законът?

9 Защото в Моисеевия закон е писано: „Да не обвързваш устата на вола, когато вършее“. За воловете ли тук се грижи Бог,

10 или го казва несъмнено заради нас? Да; заради нас е писано това; защото който оре, с надежда трябва да оре; и който вършее, трябва да вършее с надежда, че ще участвува в плода.

11 Ако ние сме посели у вас духовното, голямо нещо ли е, ако пожънем от вас телесното?

12 Ако други участвуват в това право над вас, не участвуваме ли ние повече? Обаче, ние не използувахме това право, но търпим всичко, за да не причиним някакво препятствие на Христовото благовестие.

13 Не знаете ли, че тия, които свещенодействуват, се хранят от светилището? И че тия, които служат на олтара, вземат дял от олтара?

14 Така и Господ е наредил, щото проповедниците на благовестието да живеят от благовестието.

15 Но аз не съм използувал ни една от тия наредби, нито пиша това, за да се направи за мене така; защото за мене е по–добре да умра, отколкото да осуети някой моята похвала.

16 Защото, ако проповядвам благовестието, няма с какво да се похваля; понеже нужда ми се налага; защото горко ми, ако не благовествувам.

17 Понеже, ако върша това доброволно, имам награда, но ако с принуждение, то само изпълнявам повереното ми настойничество:

18 И тъй, каква е моята награда? Тая, че, като проповядвам евангелието, да мога да направя благовестието безплатно, така щото да не използувам напълно моето право в благовестието.

19 Защото, при все че съм свободен от всичките човеци, аз заробих себе си на всички, за да придобия мнозината.

20 На юдеите станах като юдеин, за да придобия юдеи; на тия, които са под закон, станах като под закон, при все че сам аз не съм под закон, за да придобия тия, които са под закон.

21 На тия, които нямат закон, станах като че нямам закон, при все че не съм без закон спрямо Христа, за да придобия тия, които нямат закон.

22 На слабите станах слаб, за да придобия слабите. На всички станах всичко, та по всякакъв начин да спася неколцина.

23 Всичко това върша заради благовестието, за да участвувам и аз в него.

24 Не знаете ли, че, които тичат на игрището, всички тичат, а само един получава наградата? Така тичайте, щото да я получите.

25 И всеки, който се подвизава, се въздържа от всичко. Те вършат това, за да получат тленен венец, а ние нетленен.

26 И тъй, аз така тичам, не като към нещо неизвестно; така удрям, не като че бия въздуха;

27 но уморявам тялото си и го поробвам, да не би, като съм проповядвал на другите, сам аз да стана неодобрен.