Матей

21 И като се приближиха до Йерусалим и дойдоха във Витфагия при Елеонския хълм, Исус изпрати двама ученици и рече им:

2 Идете в селото, което е насреща ви; и веднага ще намерите вързана ослица и осле с нея; отвържете ги и докарайте Ми ги.

3 И Ако някой ви рече нещо, кажете: на Господа трябват; и веднага ще ги изпрати.

4 А това стана за да се сбъдне реченото от пророка, който казва: —

5 „Речете на Сионовата дъщеря: Ето, твоят Цар иде при тебе, кротък и възседнал на осел и на осле, рожба на ослица“.

6 И тъй учениците отидоха и сториха както им заръча Исус;

7 докараха ослицата и ослето, и намятаха на тях дрехите си; и Той възседна върху тях.

8 А по–голямата част от множеството напостлаха дрехите си по пътя; други пък сечеха клони от дърветата и постилаха ги по пътя.

9 А множествата, които вървяха пред Него, и които идеха изподире, викаха казвайки: Осана на Давидовия син! Благословен, който иде в Господното име! Осана във висините!

10 И когато влезе в Йерусалим целият град се раздвижи; и казваха: Кой е Тоя?

11 А народът казваше: Той е пророкът Исус, Който е от Назарет галилейски.

12 И Исус влезе в Божия храм, и изпъди всички, които продаваха и купуваха в храма, и прекатури масите на среброменителите, и столовете на ония, които продаваха гълъбите, и каза им:

13 Писано е: „Домът ми ще се нарече молитвен дом“ а вие го правите разбойнически вертеп.

14 И някои слепи и куци дойдоха при Него в храма; и Той ги изцели.

15 А главните свещеници и книжници, като видяха чудесните дела, които стори и децата, които викаха в храма, казвайки: Осана на Давидовия Син! възнегодуваха и рекоха Му:

16 ‘Чуваш ли какво казват тия?’ А Исус им каза: ‘Чувам. Не сте ли никога чели тая дума: „Из устата на младенците и сучещите приготвил си хвала?“’

17 И когато ги остави, излезе вън от града до Витания, гдето и пренощува.

18 А на сутринта, когато се връщаше в града, огладня.

19 И като видя една смоковница край пътя, дойде при нея, но не намери нищо на нея, само едни листа; и рече ѝ: Отсега нататък да няма плод от тебе довека. И смоковницата изсъхна начаса.

20 И учениците, които видяха това, почудиха се и рекоха: Как начаса изсъхна смоковницата?

21 А Исус в отговор им рече: Истина ви казвам: Ако имате вяра, и не се усъмните, не само ще извършите стореното на смоковницата, но даже, ако речете на тоя хълм: Дигни се и хвърли се в морето, ще стане.

22 И всичко, каквото и да поискате в молитва, като вярвате, ще получите.

23 И когато дойде в храма, главните свещеници и народните старейшини дойдоха при Него, като поучаваше, и казаха: С каква власт правиш тия неща? И кой Ти е дал тая власт?

24 А Исус в отговор им каза: Ще ви задам и Аз един въпрос, на който, ако ми отговорите, то и Аз ще ви кажа с каква власт правя тия неща.

25 Йоановото кръщение откъде беше? От небето или от човеците? И те разискваха помежду си, думайки: Ако речем: От небето, Той ще ни каже: Тогава защо не го повярвахте:

26 Но ако речем: От човеците, боим се от народа; защото всички имат Йоана за пророк.

27 И тъй, в отговор на Исуса, казаха: Не знаем. Рече им и Той: Нито Аз ви казвам с каква власт правя тия неща.

28 Но как ви се вижда? Един човек имаше два сина; дойде при първия и му рече: Синко, иди работи днес на лозето.

29 А той в отговор каза: Не искам; но после се разкая и отиде.

30 Дойде и при втория, комуто каза същото. И той в отговор каза: Аз ще ида, господине! Но не отиде.

31 Кой от двамата изпълни бащината си воля? Казват: Първият. Исус им рече: Истина ви казвам, че бирниците и блудниците ви изпреварват в Божието царство.

32 Защото Йоан дойде при вас в пътя на правдата, и не го повярвахте; бирниците обаче и блудниците го повярваха; а вие, като видяхте това, даже не се разкаяхте отпосле да го вярвате.

33 Чуйте друга притча. Имаше един стопанин, който насади лозе, огради го с плет, изкопа в него лин, и съгради кула; и като го даде под наем на земеделци, отиде в чужбина.

34 И когато наближи времето на плодовете изпрати слугите си до земеделците да приберат плодовете му.

35 А земеделците хванаха слугите му, един биха, друг убиха, а трети с камъни замериха.

36 Пак изпрати други слуги, повече на брой от първите; и на тях сториха същото.

37 Най–после изпрати при тях сина си, като думаше: Ще почетат сина ми.

38 Но земеделците, като видяха сина, рекоха помежду си: Той е наследникът; елате да го убием и да присвоим наследството му.

39 И като го хванаха, изхвърлиха го вън от лозето и го убиха.

40 И тъй, когато си дойде стопанинът на лозето, какво ще стори на тия земеделци?

41 Казват Му: Злосторниците люто ще погуби, а лозето ще даде под наем на други земеделци, които ще му дават плодовете на времето им.

42 Исус им каза: Не сте ли никога прочели в писанията тая дума: — „Камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла; от Господа е това. И чудно е в нашите очи“?

43 Затова ви казвам, че Божието царство ще се отнеме от вас, и ще се даде на народ, който принася плодовете му.

44 И който падне върху тоя камък ще се смаже; а върху когото падне, ще го пръсне.

45 И главните свещеници и фарисеите, като чуха притчите Му, разбраха, че за тях говори;

46 но, когато поискаха да Го хванат, побояха се от народа понеже Го считаше за пророк.