Числа

32 А рувимците и гадците имаха твърде много добитък; и когато видяха Язирската земя и Галаадската земя, че ето, мястото беше място за добитък,

2 то гадците и рувимците дойдоха, та говориха на Моисея, на свещеника Елеазара, и на първенците на обществото, казвайки:

3 Атарот, Девон, Язир, Нимра, Есевон, Елеала, Севама, Нево и Веон,

4 земята, която Господ порази пред Израилевото общество, е земя за добитък; а слугите ти имат добитък.

5 Затова, рекоха, ако сме придобили твоето благоволение, нека се даде тая земя на слугите ти за притежание; не ни превеждай през Йордан.

6 А Моисей рече на гадците и на рувимците: Да идат ли братята ви на бой, а вие тук да седите?

7 Защо обезсърчавате сърцата на израилтяните, та да не преминат в земята, която Господ им е дал?

8 Така сториха бащите ви, когато ги изпратих от Кадис–варни, за да видят земята;

9 отидоха до долината Есхол, и като видяха земята, обезсърчиха сърцата на израилтяните, та да не влязат в земята, която Господ им бе дал.

10 И в оня ден гневът на Господа пламна, и той се закле, казвайки:

11 Ни един от ония мъже, които излязоха из Египет, от двадесет години и нагоре, няма да види земята, за която съм се клел на Авраама, Исаака и Якова, защото не Ме последваха напълно,

12 освен Халева, син на Ефония Кенезов, и Исуса, Навиевия син, защото те напълно последваха Господа.

13 Гневът на Господа пламна против Израиля, и Той ги направи да се скитат из пустинята за четиридесет години, догде се довърши изцяло онова поколение, което беше сторило зло пред Господа.

14 И ето, вместо бащите си, издигнахте се вие, прибавка на грешни човеци, и ще разпалите повече пламъка на Господния гняв против Израиля.

15 Защото, ако вие се отвърнете от Него, Той ще остави тях още веднъж в пустинята; и така вие ще станете причина да погинат всички тия люде.

16 Но те пристъпиха при Моисея и рекоха: Ще съградим тука огради за добитъка си и градове за челядите си;

17 а сами ние сме готови да вървим въоръжени пред израилтяните, догде ги заведем до мястото им; и челядите ни ще седят в укрепените градове в безопасност от местните жители.

18 Няма да се върнем в домовете си, догде израилтяните не наследят всеки наследството си.

19 Защото ние няма да наследим с тях отвъд Йордан и по–нататък, понеже нашето наследство ни се падна отсам Йордан на изток.

20 Тогава Моисей им рече: Ако направите това, ако отидете въоръжени на бой пред Господа,

21 ако всички въоръжени преминете Йордан пред Господа, догде изгони Той враговете Си отпред Себе Си,

22 и земята се завладее пред Господа, а подир това се върнете, тогава ще бъдете невинни пред Господа и пред Израиля, и ще имате тая земя за притежание пред Господа.

23 Но ако не направите така, ето, ще съгрешите пред Господа; и да знаете, че грехът ви ще ви намери.

24 Съградете градове за челядите си и огради за овците си, и сторете това, което излезе из устата ви.

25 И гадците и рувимците говориха на Моисея, казвайки: Слугите ти ще сторят, както господарят ни заповяда.

26 Децата ни, жените ни, стадата ни и всичкият ни добитък ще останат тук в галаадските градове;

27 а слугите ти, всички въоръжени и опълчени, ще отидат пред Господа на бой, както господарят ни каза.

28 Тогава Моисей даде поръчка за тях на свещеника Елеазара, на Исуса Навина, и на началниците на бащините домове от племената на израилтяните.

29 Моисей им рече: Ако гадците и рувимците преминат с вас Йордан, всички въоръжени за бой пред Господа, и се завладее земята пред вас, тогава ще им дадете Галаадската земя за притежание.

30 Но ако не щат да преминат с вас въоръжени, тогава да вземат наследство между вас в Ханаанската земя.

31 И гадците и рувимците в отговор рекоха: Както рече Господ на слугите ти, така ще сторим.

32 Ние ще заминем въоръжени пред Господа в Ханаанската земя, за да притежаваме наследството си оттатък Йордан.

33 И тъй, Моисей им даде, тоест, на гадците, на рувимците и на половината от племето на Йосифовия син Манасия, царството на аморейския цар Сион и царството на васанския цар Ог, земята заедно с градовете в пределите ѝ, градовете на околната земя.

34 И гадците съградиха Девон, Атарот, Ароир,

35 Атротсофан, Язир, Йогвея,

36 Ветнимра и Ветаран, укрепени градове и огради за овци.

37 А рувимците съградиха Есевон, Елеала, Кириатаим,

38 Нево и Ваалмеон (с променени имена) и Севама; и преименуваха градовете, които съградиха.

39 И потомците на Манасиевия син Махир отидоха в Галаад, завладяха го и изпъдиха аморейците, които бяха в него.

40 Затова Моисей даде Галаад на Махира, Манасиевия син, и той се засели в него.

41 А Манасиевият син Яир отиде, та завладя градовете му и ги наименува Авот–Яир.

42 И Нова отиде, та превзе Кенат и селата му и го наименува Нова по своето име.