Числа

30 Така също Моисей говорѝ на началниците от племената на израилтяните, казвайки: Ето що заповяда Господ —

2 Когато някой мъж направи обрек Господу или се закълне с клетва, та обвързва душата си със задължение, нека не наруши думата си, но нека извърши според всичко, що е излязло из устата му.

3 Тоже ако някоя жена направи обрек Господу и обвърже себе си със задължение, в младостта си, в бащиния си дом,

4 и баща ѝ чуе обрека ѝ и задължението, с което е обвързала душата си, и баща ѝ не ѝ каже нищо, тогава всичките ѝ обреци си остават в сила, и всяко нейно задължение, с което е обвързала душата си, си остава в сила.

5 Но ако ѝ забрани баща ѝ в деня, когато чуе, то никой от обреците ѝ или от задълженията, с които е обвързала душата си, няма да остане в сила; и Господ ще ѝ прости, понеже ѝ е забранил баща ѝ.

6 Но ако се омъжи, като има на себе си обрека си, или нещо необмислено изговорено с устните ѝ, с които е обвързала душата си,

7 и мъжът ѝ, като чуе, не ѝ каже нищо в деня, когато чуе, тогава обреците ѝ си остават в сила, и задълженията, с които е обвързала душата си, си остават в сила.

8 Но ако ѝ забрани мъжът ѝ в деня, когато чуе, тогава той ще унищожи обрека, който е взела върху себе си, и онова, което е необмислено изговорила с устните си, с което е обвързала душата си; и Господ ще ѝ прости.

9 Обрек, направен от вдовица или напусната жена, всичко, с което би обвързала душата си, си остава върху нея.

10 Но ако една жена е направила обрек в къщата на мъжа си, или е обвързала душата си с клетвено задължение,

11 и мъжът ѝ е чул и не ѝ е казал нищо, нито ѝ е забранил, тогава всичките ѝ обреци си остават в сила, и всичките задължения, с които е обвързала душата си, си остават в сила.

12 Но ако в деня, когато е чул, мъжът ѝ ги е съвсем унищожил, тогава онова, което е излязло из устните ѝ относно обреците ѝ и относно обвързването на душата ѝ, не ще остане в сила; мъжът ѝ ги е унищожил, и Господ ще ѝ прости.

13 Мъжът ѝ може да утвърди, и мъжът ѝ може да унищожи всеки обрек и всяко клетвено задължение за смиряването на душата ѝ;

14 но ако мъжът ѝ ден след ден продължава да мълчи, тогава той потвърждава всичките ѝ обреци и всичките задължения, които са върху нея; той ги е потвърдил, защото не ѝ е казал нищо в деня, когато ги е чул.

15 Но ако ги унищожи някак по–после, след като ги е чул, тогава той ще носи нейния грях.

16 Тия са повеленията, които Господ заповяда на Моисея да се пазят между мъж и жена му, и между баща и дъщеря му в младостта ѝ, догдето е в бащиния си дом, относно обреците.