Числа

22 Подир това израилтяните отпътуваха и разположиха стан на моавските полета оттактък Йордан, срещу Йерихон.

2 А Валак, Сепфоровият син, видя всичко, що стори Израил на аморейците.

3 И Моав се уплаши много от людете, защото бяха многочислени; и Моав се обезпокояваше поради израилтяните.

4 И Моав рече на мадиамските старейшини: Сега това множество ще пояде всичко около нас, както говедо пояжда полската трева. И Валак, Сепфоровият син, който в това време беше цар на моавците,

5 изпрати посланици до Валаама, Веоровия син, във Фатур, който е при реката Ефрат, в земята на ония, които бяха людете му, за да го повикат, като му кажат: Ето, народ излезе из Египет; ето, покриват лицето на земята и са разположени срещу мене;

6 ела сега, прочее, моля ти се, прокълни ми тия люде, защото са по–силни от мене, негли бих могъл да преодолея, та да ги поразим и да мога да ги изпъдя из земята; понеже зная, че оня, когото ти благославяш, е благословен, а когото проклинаш, е проклет.

7 И тъй, моавските старейшини и мадиамските старейшини отидоха с възнаграждение в ръце за врачуването; и като дойдоха при Валаама, казаха му Валаковите думи.

8 А той им рече: Пренощувайте тука и ще ви дам отговор, според каквото ми каже Господ. И така моавските първенци останаха у Валаама.

9 И Бог дойде при Валаама и рече: Какви са тия човеци у тебе?

10 И Валаам рече на Бога: Валак, Сепфоровият син, цар на моавците, ги е пратил до мене да кажат:

11 Ето, людете, които излязоха из Египет, покриват лицето на земята: дойди сега, прокълни ми ги, негли бих могъл да се бия с тях и да ги изпъдя.

12 А Бог рече на Валаама: Да не отидеш с тях, нито да прокълнеш людете, защото са благословени.

13 И тъй, Валаам, като стана сутринта, каза на Валаковите първенци: Идете в земята си, защото Господ отказва да ме пусне да дойда с вас.

14 Тогава моавските първенци станаха, та дойдоха при Валака и рекоха: Валаам отказва да дойде с нас.

15 А Валак пак изпрати първенци, по–много и по–почтени от ония.

16 И те, като дойдоха при Валаама, му казаха: Така казва Валак, Сепфоровият син: Моля ти се, нищо да те не спре да не дойдеш до мене;

17 защото ще те въздигна до голяма почит, и ще сторя все, що би ми рекъл; прочее, дойди, моля, прокълни ми тия люде.

18 А Валаам отговори на Валаковите слуги, казвайки: Ако би ми дал Валак и къщата си, пълна със сребро и злато, аз не мога да престъпя думата на Господа, моя Бог, да направя по–малко или повече.

19 Затова, моля, пренощувайте и вие тука, за да се науча какво още ще ми каже Господ.

20 И Бог дойде при Валаама през нощта, та му рече: Щом са дошли човеците да те повикат, стани, иди с тях; но само онова, което ти река, него да направиш.

21 Затова Валаам стана на сутринта, оседла ослицата си и отиде с моавските първенци.

22 Но Божият гняв пламна загдето отиде; и ангел Господен застана на пътя пред Валаама, за да му се възпротиви (а той яздеше на ослицата си, и двамата му слуги бяха с него).

23 И понеже ослицата видя, че ангел Господен стоеше на пътя с гол нож в ръка, ослицата се отби от пътя и отиваше към полето; а Валаам удари ослицата, за да я оправи в пътя.

24 Тогава ангелът Господен застана на един нисък път между лозята, дето имаше преграда отсам и преграда оттам край пътя.

25 И понеже ослицата видя ангела Господен, облегна се към зида и притисна Валаамовата нога до зида; и той я удари пак.

26 После ангелът Господен отиде още напред и застана на едно тясно място, гдето нямаше къде да се отбие ни надясно, ни наляво.

27 И понеже ослицата видя ангела Господен, тя падна под Валаама; а Валаам се разлюти и удари ослицата с тоягата си.

28 Тогава Господ отвори устата на ослицата, и тя рече на Валаама: Що съм ти сторила, та ме биеш вече три пъти?

29 А Валаам рече на ослицата: Защото се подигра с мене. Ах, да имах нож в ръката си! Сега бих те заклал.

30 И ослицата рече на Валаама: Не съм ли аз твоята ослица, на която си яздил през целия си живот до днес? Имала ли съм навик друг път да ти правя така? А той рече: Не.

31 Тогава Господ отвори очите на Валаама, и той видя ангела Господен, стоящ на пътя с гол нож в ръката си; и преклони глава и падна на лицето си.

32 И ангелът Господен му каза: Ти защо би ослицата си вече три пъти? Ето, аз излязох да ти се съпротивя, защото пътят ти не е прав пред мене;

33 и ослицата ме видя и се отби от мене, ето, три пъти; ако да не бе се отбила от мене, досега да съм те убил, а нея да съм оставил жива.

34 Тогава Валаам рече на ангела Господен: Съгреших, защото не знаех, че ти стоеше на пътя против мене; и сега, ако това не ти е угодно, аз ще се върна.

35 А ангелът Господен рече на Валаама: Иди с човеците; но само словото, което ти кажа, него да говориш. И тъй, Валаам отиде с Валаковите първенци.

36 А като чу Валак, че иде Валаам, излезе да го посрещне до един моавски град, разположен там, гдето Арнон е границата, в най–далечната част на границата.

37 Тогава Валак рече на Валаама: Не пратих ли до тебе усърдно да те повикат? Защо не дойде при мене? Не мога ли да те въздигна до почит?

38 А Валаам рече на Валака: Ето, дойдох при тебе; но имам ли сега власт да говоря нещо? Каквато дума тури Бог в устата ми, нея ще говоря.

39 И Валаам отиде с Валака, и дойдоха в Кириатузот.

40 И Валак жертвува говеда и овци, и изпрати от тях и на Валаама, и на първенците, които бяха с него.

41 А на сутринта Валак взе Валаама и го заведе на високите Ваалови места, отгдето той видя людете до крайната им част.