Михей
7 Горко ми! Защото съм като последно бране летни плодове, като пабирък след гроздобер; няма грозд за ядене, нито първозрялата смоковница, която душата ми желае.
2 Благочестивият се изгуби от страната, и няма ни един праведник между човеците; всичките причакват за кръв, ловят всеки брата си с примка.
3 Двете им ръце се простират към злото, за да го вършат прилежно; първенецът явява желанието си, и съдията, срещу подарък, се съгласява, и големецът изказва нечестивата мисъл на душата си; така те заедно тъкат работата.
4 Най–добрият между тях е като трън, най–праведният е по–бодлив от трънен плет; денят предсказан от пазачите ти, сиреч, наказанието ти, настана; сега ще изпаднат в недоумение.
5 Не се доверявайте на другар, не уповавайте на близък приятел, пази вратата на устата си от лежащата в обятията ти;
6 защото син презира баща, дъщеря се повдига против майка си, снаха против свекърва си, неприятели на човека са домашните му.
7 Но аз ще погледна към Господа, ще чакам Бога на спасението си; Бог мой ще ме послуша.
8 Не злорадствувай заради мене, неприятелко моя; ако падна, ще стана; ако седна в тъмнина, Господ ще ми бъде светлина.
9 Ще нося гнева на Господа, защото Му съгреших, догдето отсъди делото ми и извърши съдба за мене като ме изведе на видело; тогава ще видя правдата Му.
10 Тогава и неприятелката ми ще я види, и срам ще покрие оная, която ми каза: Где е Господ, твоят Бог? Очите ми ще я видят; сега тя ще бъде тъпкана като калта на улиците.
11 Иде ден, когато ще се съградят стените ти! В същия ден ще се махне надалеч постановеното.
12 В същия ден ще дойдат човеци до тебе от Асирия и от египетските градове, и от Египет до Ефрат, от море до море, и от планина до планина.
13 При все това, земята ще запустее по причина на жителите си, поради плода на делата им.
14 Паси людете Си с жезъла Си, стадото, Твоето наследство, което живее уединено в леса всред Кармил; нека пасат във Васан и в Галаад както в древните дни.
15 Ще му покажа чудесни неща, както в дните на излизането ти из Египетската земя.
16 Народите, като видят това, ще се посрамят за всичката си сила; ще турят ръка на уста, ушите им ще оглушеят.
17 Ще лижат пръстта като змии, като земните гадини ще излизат треперещи из дупките си; ще дохождат със страх при Господа, нашия Бог, и ще се уплашат поради Тебе.
18 Кой е Бог като Тебе, Който прощава беззаконие и не се взира в престъплението на останалите от наследството Си? Не държи гнева Си винаги, защото Му е угодно да показва милост.
19 Изново Той ще се смили за нас, ще стъпче беззаконията ни; и Ти ще хвърлиш всичките им грехове в морските дълбочини. 20 Ще покажеш вярност към Якова, и милост към Авраама, както си се клел на бащите ни от древните дни.