Йона
4 А това стана много мъчно на Йона, и възнегодува.
2 И помоли се Господу, казвайки: О Господи, не беше ли това каквото казах, още когато бях в отечеството си? Това бе причината, по която предварих да бягам в Тарсис, защото знаех, че си Бог жалостив и милосърден, дълготърпелив и многомилостив, Който се разкайваш за злото.
3 Затова, моля Ти се, Господи, вземи още сега живота ми; защото ми е по–добре да умра, отколкото да живея.
4 А Господ рече: Добре ли е да негодуваш?
5 Тогава Йона излезе из града и седна на източната страна от града, дето си направи колиба, под която седеше на сянка, докле види какво ще стане с града.
6 И Господ Бог определи да израсте една тиква, която се издигна над Йона, за да бъде сянка над главата му. И Йона се зарадва твърде много за тиквата.
7 А когато се зазори на утринта, Бог определи един червей, който порази тиквата, и тя изсъхна.
8 И щом изгря слънцето, Бог определи горещ източен вятър; и слънцето биеше върху главата на Йона, така щото премираше и поиска за себе си да умре, като казваше: По–добре ми е да умра, отколкото да живея.
9 А Бог рече на Йона: Добре ли е да негодуваш за тиквата? И той каза: Добре е да негодувам, даже до смърт.
10 Тогава рече Господ: Ти пожали тиквата, за която не си се трудил, нито си я направил да расте, която се роди в една нощ и в една нощ загина.
11 А Аз не трябваше ли да пожаля оня голям град Ниневия, в който има повече от сто и двадесет хиляди души, които не умеят да различават дясната си ръка от лявата си ръка, освен многото добитък?