Йеремия

7 Словото, което дойде към Йеремия от Господа, казвайки:

2 Застани в портата на дома Господен, та възгласи там това слово, като кажеш: Слушайте словото Господно, всички юдейци, които влизате през тези порти, за да се преклоните Господу.

3 Така казва Господ на Силите, Израилевият Бог: Поправете пътищата си и делата си, и Аз ще ви утвърдя на това място.

4 Не уповавайте на лъжливи думи, та да казвате: Храмът Господен, храмът Господен, храмът Господен е това.

5 Защото, ако наистина поправите пътищата си и делата си; ако съдите съвършено право между човека и ближния му;

6 ако не угнетявате чужденеца, сирачето и вдовицата, и не проливате невинна кръв на това място, нито следвате чужди богове за ваша повреда;

7 тогава ще ви направя да живеете на това място, в земята, която дадох на бащите ви отвека и довека.

8 Ето, вие уповавате на лъжливи думи, от които няма да се ползувате,

9 като крадете, убивате, прелюбодействувате и се кълнете лъжливо, и кадите на Ваала, и следвате други богове, които не сте познавали,

10 дохождате ли после да стоите пред Мене в тоя дом, който се нарича с Моето име, и да казвате: Отървахме се — за да вършите всички тия мерзости?

11 Тоя дом, който се нарича с Моето име, вертеп ли за разбойници стана във вашите очи? Ето, сам Аз видях това, казва Господ.

12 Но идете сега на мястото Ми, което бе в Сило, гдето в начало настаних името Си, та вижте що му сторих поради злодеянието на людете Си Израиля.

13 И сега понеже извършихте всички тия дела, казва Господ, и Аз ви говорих, като ставах рано и говорех, а вие не послушахте, и ви виках, но не отговорихте;

14 затова ще направя на дома, който се нарича с Моето име, на който вие уповавате, и на мястото, което дадох вам и на бащите ви, както направих на Сило.

15 И ще ви отхвърля от лицето Си както отхвърлих всичките ви братя, цялото Ефремово потомство.

16 Затова ти недей се моли за тия люде, и не възнасяй вик или молба за тях, нито ходатайствувай пред Мене; защото няма да те послушам.

17 Не видиш ли що вършат те в юдовите градове и по йерусалимските улици?

18 Чадата събират дърва, и бащите кладат огъня, а жените месят тестото, за да направят пити на небесната царица, и да направят възлияния на други богове, та да Ме разгневят.

19 Но Мене ли разгневяват, казва Господ, дали не себе си разгневяват за посрамване на своите лица?

20 Затова, така казва Господ Йехова: Ето, гневът Ми и яростта Ми ще се излеят на това място, на човек и на животно. На полските дървета и на земния плод; и ще пламне, и няма да угасне.

21 Така казва Господ на Силите, Израилевият Бог: Притурете всеизгарянията си на жертвите си, и яжте месото и от тях.

22 Защото не говорих на бащите ви, нито им дадох заповеди за всеизгаряния и жертви в деня, когато ги изведох из Египетската земя;

23 но това им заповядах, като рекох: Слушайте гласа Ми, и Аз ще ви бъда Бог, и вие ще Ми бъдете люде! И ходете по всичките пътища, които ви заповядам, за да благоденствувате.

24 Те, обаче, не послушаха, нито преклониха ухото си, но ходиха по намеренията и по упоритостта на своето нечестиво сърце, и отидоха назад, а не напред.

25 От деня, когато излязоха бащите ви из Египетската земя, до днес пращах всичките Си слуги пророците при вас, като ставах рано всеки ден и ги пращах;

26 те, обаче, не Ме послушаха, нито преклониха ухото си, но закоравиха врата си; постъпиха по–зле от бащите си.

27 Затова говорѝ им всички тия думи, но те няма да те послушат; тоже извикай към тях, но те не ще ти отговорят.

28 Тогава им кажи: Тоя е народът, който не слуша гласа на Господа, своя Бог, нито приема наставления; честността изчезна и се изгуби от устата им.

29 Острижи косата си, дъщерьо йерусалимска, и хвърли я, и плачи със силен глас по голите височини; защото Господ отхвърли и остави поколението, на което се разгневи.

30 Защото юдейците сториха това, което бе зло пред Мене, казва Господ; поставиха мерзостите си в дома, който се нарича с Моето име, та го оскверниха.

31 И издигнаха високите места на Тофет, който е в долината на Еномовия син, за да горят синовете си и дъщерите си в огън — нещо, което не съм заповядал, нито Ми е дохождало на ум.

32 Затова, ето, идат дни, казва Господ, когато няма да се нарича вече Тофет, нито долина на Еномовия син, но долина на клането; защото ще погребват в Тофет, понеже не ще остане място другаде;

33 и труповете на тия люде ще бъдат храна на небесните птици и на земните зверове и не ще има кой да ги плаши.

34 Тогава ще направя да престане в юдовите градове и по йерусалимските улици гласът на радостта и гласът на веселието, гласът на младоженеца и гласът на невястата; защото земята ще запустее.