Песен на песните

2 Аз съм роза Саронова и долински крем.

2 Както е кремът между тръните, така е любезната ми между дъщерите.

3 Както ябълката между дърветата на сада, така е възлюбеният ми между синовете; пожелах сянката му и седнах под нея, и плодът му бе сладък в устата ми.

4 Доведе ме в дома на пируванието, и знамето му над мене бе любов.

5 Подкрепете ме с млинчета, разхладете ме с ябълки, защото съм ранена от любов.

6 Левицата му е под главата ми, и десницата му ме прегръща.

7 Заклевам ви, йерусалимски дъщери, в сърните и в полските елени. Да не възбудите и да не събудите любовта ми, преди да пожелае.

8 Гласът на възлюбения ми! Ето, иде той, скача по горите, играе по хълмовете.

9 Възлюбеният ми прилича на сърна или на млад елен; ето стои зад стената ни, гледа в прозорците, назърта през решетките.

10 Проговаря възлюбеният ми и казва ми: Стани, любезна моя, прекрасна моя, и дойди;

11 защото, ето, зимата се измина, и дъждът престана и отиде си;

12 цветята се явяват по земята, времето на птичето пеене пристигна, и гласът на гургулицата се чува в нашата земя;

13 по смоковницата зреят първите ѝ смокини, и лозята цъфтят и издават благоухание. Стани, любезна моя, прекрасна моя, та дойди.

14 О, гълъбице моя, в пукнатините на скалата, в скришните места на стръмнините, нека видя лицето ти, нека чуя гласа ти; защото гласът ти е сладък, и лицето ти прекрасно.

15 Хванете ни лисиците, малките лисици, които погубват лозята; защото лозята ни цъфтят.

16 Възлюбеният ми е мой, и аз негова; пасе стадото си между кремовете.

17 Догде повее дневният хладен ветрец и побегнат сенките, върни се, възлюбени ми, и бъди като сърне или млад елен по назъбените планини.