Еклисиаст

12 И помни Създателя си в дните на младостта си, преди да дойдат дните на злото и стигнат годините, когато ще речеш: ‘Нямам наслада от тях’,

2 преди да се помрачи слънцето и светлината, луната и звездите, и да се върнат облаците подир дъжда;

3 когато стражите на къщата ще треперят, и силните мъже ще се прегърбят. И ония, които мелят, ще престанат, защото намаляха, и на тия, които гледат през прозорците, ще се стъмни;

4 когато вратите ще се затворят при пътя, като отслабне гласът на мелницата; и при гласа на птицата ще стане човек, и всичките звукове на песента ще отслабнат;

5 още когато ще се боят от всичко, що е високо, и ще треперят в пътя; когато бадемът се разцъфти и скакалецът натегне, и всяка охота изчезне; защото човек отива във вечния си дом, и жалеещите обикалят улиците,

6 преди да се скъса сребърната верижка и да се счупи златната чаша, или се строши стомната при извора, или се счупи колелото над кладенеца,

7 и се върне пръстта в земята както е била, и духът се върне при Бога, Който го е дал.

8 ‘Суета на суетите — казва проповедникът, — всичко е суета.’

9 И колкото по–мъдър ставаше проповедникът, толкова повече поучаваше людете на знание; а най–вече измисляше и издирваше, и нареждаше много притчи.

10 Проповедникът се стараеше да намери угодни думи, и това, което бе с правота написано, думи на истина.

11 Думите на мъдрите са като остени; и като заковани гвоздеи са думите на събирачите на изреченията, дадени от единия пастир.

12 А колкото за нещо повече от това, сине мой, приеми увещание, че правене много книги няма край, и много четене е труд на плътта.

13 Нека чуем края на цялото слово: Бой се от Бога и пази заповедите Му, понеже това е всичко за човека;

14 защото относно всяко скрито нещо, Бог ще докара на съд всяко дело, било то добро, или зло.